Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 27.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15
състав, в
публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14694 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ищецът
П.Д.Б. твърди на 12.12.2017 г., около 11:10 часа, да е управлявал ППС с
животинска тяга – кон с каруца, когато бил застигнат от л.а. „Шавролет“ с рег.
№ ******, управляван от М.Д.. Лекият автомобил блъснал намиращото се пред него
ППС. В резултат на инцидента ищецът получил травматични увреждания: контузио
церебри, фрактура фибуле синистра. Бил приет за лечение в МБАЛ „Д-р Христо
Стамболски“ гр. Казанлък, където били извършени консултативни прегледи. Твърди
се след инцидента ищецът да продължава да се оплаква от болки в главата и
наранените области. Месеци наре имал главоболие и виене на свят, не можел да
чете и гледа телевизия, спаздал режим на покой, като разчитал на близките си за
удовлетворяване на елементарни потребности в ежедневието. Твърди се
възстановителният процент да продължава и към настоящия момент, като ищецът
изпитва нарушения на съня и не е в състояние да се натоварва физически и
психически. Изшивял силен стрес, който се твърди, че щял да остане завинаги в
неговото съзнание. Гражданската отговорност на водача на процесния л.а. се
твърди да е застрахована от ответното дружество, пред което ищецът отправил
покана за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Застрахователят не се произнесъл в законоустановения срок. По изложените
съображения претендира осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
В
отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване,
тъй като пострадалият не е следвало да управлява ППС с животинска тяга на
първокласен път, както и същото е следвало да има светлоотразители.
В
съдебно заседание ищецът, чрез адв.В., поддържа предявения иск, претендира
разноски. Ответникът, чрез адв. Б., оспорва иска. Посочва, че при определяне
размерът на обезщетението съдът следва да съобрази доказателствата за
съпричиняване на вредоносния резултат, претендира разноски.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
страна:
С
решение от 11.03.2019 г. по АНД № 144/2019 г. по описа на РС гр. Казанлък М.К.Димов
е признат за виновен втова, че на 12.12.2017 г. по асфалтов път, свързващ път IV клас № 66624 и път IV клас № 50042, в посока север – юг от гр.
Казанлък към с. Овощник, общ. Казанлък, при управление на МПС л.а. „Шавролет“ с
рег. № ******, в нарушение на правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П.Д.Б., изразяваща се в
счупване на малкопищялна кост на лява подбедрица, което е причинило трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“ НК. Решението е влязло в сила на 26.03.2019 г.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 300 ГПК съдът обсъжда приетата по делото Съдебна
автотехническа експертизи, изготвени от вещите лица Р.С.и от вещото лице С.Д.в
частта по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат и
предотвратимост на удара. Според експерта С. движейки се зад каруцата, при
предприемане на маневра изпреварване, автомобилистът е ударил с предната си
дясна част задната част на каруцата. Произшествието е настъпило на асфалтов
път, свързващ ІV-класен път 66642 и ІV-класен път 50042. На пътя няма видима
надлъжна маркировка, която да определя лентите за движение на превозните
средства, няма пътни знаци и знаци, определящи максимална разрешена скорост за движение
в участъка. Ширината на пътното платно е 6,60 м. Скоростта, с която автомобилът
се е движел непосредствено преди удара, е била 60-61 км/ч. Ударът е настъпил в дясната лента за движение
на превозните средства. От техническа гледна точка ППС не е представлявало
опасност за движещия се след него автомобил. Водачът е имал техническа
възможност да не допусне настъпване на произшествието. Според огледния протокол
каруцата е била с гумени колела, кош с жълт цвят без регестрационни табели и
без светлоотразителни елементи. В съдебно заседание експертът допълва, че
автомобилистът е предприел маневра за скриване зад каруцата заради идващ
насреща му автомобил.
От
показанията на свидетеля М.Д.се установява, че при движение на пътното платно
насреща идвала друга кола, слънцето блеснало и свидетелят ударил автомобила в
гумата на каруцата, като последната в този момент се намирала в сянката на
крайпътни храсти. Каруцата се завъртяла и водачът й паднал. Той станал и
разпрегнал коня, оставил го да пасе. Свидетелят твърди да е имало знак
забранено за каруци. Знакът бил поставен до плажа, от където се отивало за гр.
Казанлък. Ударът станал в дясна пътна лента, в предна дясна гума на автомобила
със задна лява гума на каруцата.
Вещото
лице по приетата повторна автотехническа експертиза инж. С.Д.сочи, че към
момента на удара л.а. се е движел със скорост 65,05 км/ч. Видимостта пред
автомобила при съобразяване на метеорологичните условия е била от порядъка на
100-120 м. Водачът на автомобила е имал техническа възможност при своевременна
реакция от негова страна, да предотврати произшествието чрез спиране на
автомобила. Необходимото разстояние за спиране е 96,42 м. В съдебно заседание
експертът допълва, че в протокола за оглед няма описани пътни знаци.
От
протокола за оглед е видно, че се касае за слънчево време, дневна светлина,
ясна видимост.
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са приети
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.Д.Б.– сестра на ищеца.
Свидетелката посочва, че е видяла ищеца 10 дни след инцидента, бил вкъщи на
легло и 1 месец не можел да става. Оплаквал се от главоболие, замайване и болки
в крака. След месец започнал да се придвижва с патерици, които ползвал 3
месеца. По професия е хореограф-танцьор. Сега не практикува тази професия,
поради болки в крака. Ръководител е на група към читалище „Антон Страшимиров“,
не танцува, преподава теория. След инцидента кракът му не бил гипсиран. Върнал
се на работа през м. юни.
По
делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р М.Г.. Експертът посочва, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение,
счупване на левия малък пищял. За възстановяване от претърпяната контузия на
главата и мозъчното сътресение на ищецът е бил необходим срок от около 25-30
дни, а възможността за физическо натоварване на левия крак се е възстановила
след 2-3 месеца. В съдебно заседание експертът допълва, че мозъчното сътресение
не е с тежък характер, пострадалият не е бил в кома, няма данни да е бил в
безсъзнание. При мозъчно сътресение се препоръчва пострадалият да не гледа
телевизия, да не чете, да не се претоварва интелектуално. Няма изменение на
изводите на вещото лице и при съобразяване на допълнително приети писмени
доказателства за издавани болнични листове. Според експерта няма пречка при
фрактурата на малкия пищял ищецът да упражнява професията си, тя не пречи да
танцува. Значение за оздравителния процес имат и полаганите от ищеца физически
усилия, бездействието удължава заздравителния процес.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът
е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил „Ситроен“. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този
риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.
Застрахованото
при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено
увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на
застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно
извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични
увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на
причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът
приема за доказани от събраните по делото доказателства.
Противоправното
деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие съдът приема за
установено съобразявайки решение по АНД № 144/2019 г. на РС гр. Казанлък, с
което е прието ПТП да е причинено по вина на водача М.Д., управлявал автомобила
в нарушение на правилата на чл. 20, ал. 3 ЗДвП. По направеното възражение за
съпричиняване съдът намира следното: водачът е управлявал ППС с животинска тяга
(кон с каруца) по четвъртокласен път. Извън показанията на виновния водач по
делото няма обективни данни за пътни знаци, забраняващи движение на каруци в
посочения пътен участък. Не се касае за скоростен или първокласен път.
Установява се, че инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, при
добра видимост, поради което нарушението на чл. 71 ЗДвП обуславя
административна отговорност на водача на ПТП, но не е улеснило настъпване на
вредоносния резултат. От двете приети експертизи се установява, че водачът на
лекия автомобил е разполагал с достатъчна видимост и време да възприеме
намиращото се на пътя ППС. Инцидентът е настъпил при най-вероятен механизъм:
предприета маневра за изпреварване, която водачът на лекия автомобил не е могъл
да реализира поради насрещно движещ се автомобил. Причина за настъпване на
инцидента е движение със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка.
Ето защо възражението за съпричиняване е неоснователно.
От
въпросното произшествие ищецът е получил травматични увреждания: контузия на
главата, мозъчно сътресение, счупване на левия малък пищял. Ищецът не е
претърпял оперативна интервенция. Съдът кредитира изводите на вещото лице д-р Г.,
дадени при съобразяване на събраните писмени и гласни доказателства, че
необходимото време за възстановяване на ищеца е до 3 месеца, като за период от
25-30 дни същият е следвало да се ограничава от гледане на телевизия и четене.
Няма данни за настъпили усложнения във възстановителния период. Не се събраха
доказателства за промяна в начина на живот на ищеца извън необходимостта от
ползване на помощ от трети лица в първия месец след инцидента. След това ищецът
е могъл да се придвижва чрез помощни средства. Не се установява, от медицинска
гледна точка, причина за промяна в начина на живот на ищеца и невъзможност за
упражняване на професията преди инцидента. Не се доказа към настоящия момент,
поради претърпяното ПТП, ищецът да продължава да изпитва главоболие и
замайване. Не се събраха доказателства и за твърдяния силен стрес, претърпян и
наличен и към настоящия момент.
При
това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от
травматични увреждания.
По
претендираното обезщетение:
Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.
52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и
необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.,
както и произтичащите от това фактически и психологически последици за
увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите дни,
с ограничена подвижност през първия месец и общ оздравителен период до три
месеца. В началния период ищецът е разчитал на помощ от трети лица. С днешна
дата ищецът е напълно възстановен от претърпените травматични увреждания.
При определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на
отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът
приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 15000 лв. е справедливо и
искът следва да бъде уважен. Върху така определената сума ответникът дължи
заплащане на законна лихва, считано от 04.04.2018 г., с изтичане на 3-месечен
срок от уведомяване на ответника на 04.01.2018 г.
По отговорността за разноски:
С
определение от 11.09.2018 г. ищецът е частично освободен от заплащане на
държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ответникът следва да заплати на
ищеца сторените по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в общ
размер 120 лв.
На
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. К.
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска - 730,80 лв. с ДДС (2436х0,3).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 220,5 лв., в това число
депозити за експертизи, съдебни удостоверения, разпит на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение (315*0,7).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 400 лв., както и разноски по делото в размер на 210 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК******да заплати на П.Д.Б., ЕГН **********, по банкова
сметка *** ***:
-
на
основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие 12.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 50000 лв., както и претенцията за заплащане на законна лихва за
периода 20.12.2017 г. – 03.04.2018 г.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 120 лв. държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК******да заплати на адв. П.К. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 730,80 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК******да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 610 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА П.Д.Б., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 220,50 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Софийски Апелативен съд.
СЪДИЯ: