Р Е Ш Е Н И Е
2013,
23.05. 115 Кюстендил
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ
На деветнадесети април, две
хиляди и тринадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АВТОНОМКА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА
МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
С участието на секретаря А.М.
В присъствието на прокурора ЙОРДАН
Г.
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Д. ПЕТРОВА к.а.д. 83/2013г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството
е по чл. 306, ал. 5 и 6 от Административно – процесуалния кодекс /АПК/.
Жалбоподателят
– П.Г.П. оспорва Разпореждане № 127/30.01.2013г. на
Председателя на Административен съд – гр. Кюстендил, с което на основание чл.
304, ал. 2 вр. ал. 1 от АПК му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 500 лева за всяка седмица на неизпълнението. В жалбата се съдържа
оплакване за незаконосъобразност на оспореното разпореждане поради
противоречието му с материалния закон. Счита се, че не е налице хипотезата на
“повторност”, респективно основание за налагане на административното наказание,
тъй като задължението за произнасяне на административния орган по заявление вх.
№ 94 – И – 140/20.05.2011г., произтичащо от влязлото в сила решение на КАС по
адм. дело № 194/2011г., е изпълнено с писмо изх. № 94 – И – 141/05.03.2012г.
Представя се цитираното писмо. Счита се също така, че е налице хипотезата на
обективна невъзможност по см. на чл. 304, ал. 2 от АПК за изпълнение на
произтичащото от влезлия в сила съдебен акт задължение. Иска се отмяна на
оспореното разпореждане.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил дава заключение, че
жалбата е основателна. Позовава се на представеното с жалбата писмено
доказателствено средство - писмо изх. №
94 – И – 141/05.03.2012г.
Настоящият
тричленен състав на Административния съд – гр. Кюстендил, след като на
основание чл. 306, ал. 5 и 6 от АПК разгледа жалбата, счита следното:
Жалбата
допустима – предявена е в срока по чл. 306, ал. 5 от АПК, от страна с право на
жалба съгласно чл. 306, ал. 5 от АПК. Отговаря и на останалите изисквания за
редовност и допустимост.
По
основателността на касационната жалба :
С
оспореното разпореждане председателят на Административен съд – гр. Кюстендил на
основание чл. 304, ал. 2 от АПК е наложил на кмета на община Кюстендил – П.Г.П.,
административно наказание “глоба” в размер на 500 лева за всяка седмица на
неизпълнението, за това, че не е изпълнил влязлото в сила съдебно решение на
КАС № 137 от 26.09.2011г. по адм. дело № 194/2011г. по описа на съда в 14
дневния срок по чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация
ЗДОИ/. Административното наказание е наложено при условията на “повторност” /по
аргумент от § 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на АПК/. Прието е, че
хипотезата на “повторност” е налице доколкото нарушението, предмет на
санкциониране, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на разпореждането
от 20.03.2012г. по адм. дело № 49/2012г. на КАС за същото по вид нарушение.
Като
взе предвид обстоятелствата по делото, становищата и възраженията на страните,
настоящият състав на Административния съд счита, че жалбата е неоснователна, а
разпореждането на Председателя на Кюстендилския административен съд е
законосъобразно. Правилно, в съответствие със закона и фактите по делото е
счетено, че преди и към момента на налагане на наказанието са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 304, ал. 2 вр. ал. 1 от АПК – наличие на влязло в сила съдебно решение /решението по адм. дело №
194/2011г. по описа на КАС, приложено/, произтичащо от това решение задължение
за произнасяне по заявлението на И.Г.С. за достъп до обществена информация вх.
№ 94 – И – 140/20.05.2011г., качеството на наказаното лице на адресат на
произтичащото от съдебното решение задължение. Субективните и обективни предели
на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение № 137 от
26.09.2011г. по адм. дело № 194/2011г. обвързват П.Г. *** да изпълни
задължението за произнасяне по цитираното заявление за достъп до обществена
информация. Налице е и следващата съобразена от Председателя на КАС
предпоставка – липса на произнасяне в изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение. Наведеното в тази връзка и с обратното по съдържание твърдение на
жалбоподателя П.Г.П. не се подкрепя от доказателствата по делото. В
производството по налагане на административното наказание не е посочено и
представено нито едно доказателство за изпълнение на произтичащото от влезлия в
сила съдебен акт задължение. Пред тричленния състав на съда П. се позовава на
изпратено от него до И.Г.С. писмо изх. № 94 – И – 141/05.03.2012г., като счита,
че чрез същото е изпълнил задължението си да отговори на заявление рег. индекс
и дата 94 – И – 140/20.05.2011г. Възражението е неоснователно. Без оглед
съдържанието на цитираното писмо, изпращане на същото не представлява
изпълнение разглежданото задължение. Видно е, че е издадено в отговор на друго
подадено от С. заявление с вх. № 94 – И – 141/20.05.2011г.
/вж. на л. 7 от приложеното адм. дело № 194/2011г./, което е с различно
съдържание от заявление вх. № 94 – И – 140/20.05.2011г.
Двете, поради различните искания, които се заявяват, са поставили началото на
отделни административни производства за достъп до обществена информация пред
кмета на община Кюстендил. От цитираното влязло в сила съдебно решение е произтекло
задължение за П. да се произнесе по второто посочено заявление вх. № 94 – И – 140/20.05.2011г. и наличието на отговор
по заявление вх. № 94 – И – 141/20.05.2011г. е напълно ирелевантно.
Изводът е, че наведеното оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане е неоснователно. Оттук следва неоснователност и на следващото
възражение за липса предпоставките на “повторност” по см. на § 1, т. 4 от ДР на
АПК. Съображенията за наличие хипотезата на “повторност” са обосновани от
доказателствата по преписката и съобразени с легалната дефиниция на понятието
по § 1, т. 4 от ДР на АПК. В тази връзка са изложени подробни мотиви, които
изцяло се споделят и не следва да се преповтарят. Не е налице и сочената от
наказаното лице обективна невъзможност за изпълнение на произтичащото от
влязлото в сила съдебно решение задължение. Сочените от жалбоподателя в тази
връзка обстоятелства биха могли да бъдат преценени като основание за
произнасяне по заявлението в определен смисъл, но не са по естеството си пречки
за произнасяне въобще, още по-малко такива сочещи обективна невъзможност да се
издаде съответен акт по искането в заявление вх. № 94 – И – 140/20.05.2011г. Указанията на съда в
съдебно решение № 137 от 26.09.2011г. по адм. дело № 194/2011г., респективно
произтичащото от тях задължение на кмета на община Кюстендил, се свеждат до
това да се произнесе с нарочен акт по ЗДОИ след преценка на съответните
положителни и отрицателни материалноправни предпоставки, те не касаят
съдържанието на акта и това да се уважи или не заявеното искане за достъп до
обществена информация
Изводът
е, че преценката на Председателя на съда за наличие на предпоставките по чл.
304, ал. 2 вр. ал. 1 от АПК, е обоснована и законосъобразна.
Воден
от изложените съображения за законосъобразност на оспореното разпореждане и на
основание чл. 306, ал. 6 от АПК, АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА разпореждане № 127/30.01.2013г. на Председателя на Административен съд –
гр. Кюстендил по адм. дело № 378/2012г. по описа на съда.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.