Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в публично заседание на
седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ивайло
Йорданов
при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от
съдията Йорданов НАХД № 10 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Д.Б. против Наказателно постановление № 18-0274-001151/22.11.2018
г., издадено от началника на РУ-Ихтиман към ОДМВР София, с което за нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание същия член му е наложено наказание глоба
в размер на 400 лв.
В
жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбодателят претендира нарушаване на правото му на защита,
тъй като не става ясно дали нарушението е допуснато във връзка с притежаване
или използване на моторното превозно средство, освен това единният граждански
номер на собственика на МПС е изписан погрешно. Въз основа на изложеното иска
отмяна на наказателното постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено следното:
На 28.10.2018 г. младши автоконтрольор при РУ на
МВР гр. Ихтиман – С.М. съставил против жалбоподателя В.Д.Б. Акт за установяване
на административно нарушение № 1172 за това, че на 28.10.2018 г. около 13.40
часа в района на третокласен път № 822 в района на 25-ти км. посока гр. Ихтиман
В.Б. управлява л.а. марка „…, собственост на С. Ч.С., ЕГН **********, като няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
с което виновно е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Въз основа на акта за установяване на
адмистративно наршение от началника на РУ-Ихтиман към ОДМВР София е издадено
обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление №
18-0274-001151/22.11.2018 г., с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на
основание същия член на жалбоподателя В.Д.Б. е наложено наказание глоба в
размер на 400 лв.
Горната фактическа обстановка се доказава от
приложените по делото АУАН и НП.
С оглед възприетото от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в срок, и по същество – основателна.
Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира за недоказано нарушението, за което
е издадено, обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на
административно нарушение е сходен по правната си природа с постановлението за
привличане на обвиняем, поради което не представлява доказателство относно
посочените в него фактически твърдения. Те подлежат на доказване с всички
допустими доказателствени средства на основание чл. 84 вр. чл. 102 и 103 НПК от
административно-наказващия орган. В случая актосъставителят – свид. М., няма
никакъв спомен относно описаното в акта за установяване на административно
нарушение. Дори след предявяване на последния актосъставителят излага, че няма
никакъв спомен за проверката и случилото се. При това положение следва да се
приеме, че липсват доказателства, от които да бъде установено осъществено ли е
описаното нарушение.
За пълнота следва да се отбележи, че са
неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не става
ясно дали нарушението е допуснато във връзка с притежаване или използване на
моторното превозно средство, освен това единният граждански номер на
собственика на МПС е изписан погрешно, с което е нарушено правото му на защита.
На първо място деянието му е описано достатъчно
ясно и съответно на правилото за поведение, установено в чл. 638, ал. 3 КЗ.
Безспорно законодателят е непрецизен с диспозицията ѝ като посочва, че
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, но при преглед
на систематичното място на разпоредбата и логическото ѝ тълкуване се
установява, че правилото за поведение е адресирано до лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На второ място, неправилното посочване на ЕГН на
собственика на управляваното МПС не би могло да се цени като съществено
процесуално нарушение, тъй като индивидуализацията на последното е възможна
чрез регистрционния номер на МПС. Освен това когато е безспорно, че конкретното
МПС не е собственост на водача, единният граждански номер на собственика е без
значение за реализиране правото на защита на наказания.
Въпреки изложеното в последните три абзаца, доколкото вмененото нарушение е недоказано, по аргумент от противното на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и предвид предвид разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 303 и чл. 304 НПК наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
18-0274-001151/22.11.2018 г., издадено от началника на РУ-Ихтиман към ОДМВР
София, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание същия член
на В.Д.Б. е наложено наказание глоба в размер на 400 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)