МОТИВИ
към
Присъда № 546/20.07.2011г. постановена по НОХД № 409/2011 г. по описа на
Районен съд Разград.
РРП е внесла обвинителен акт с който е
обвинила:
1. Н.А.С., роден на ***г***,
живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********, В ТОВА, ЧЕ:
За времето от
29.05.2000г. в с.Д., обл.Р., 01.06/02.06.2000г. в с.Б., обл.Р., до
18/19.07.2000г. в с.Б., обл.Р., в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство /ножица за арматура/ и МПС – л.а. „М.-***” с
ДК№ * **-**, след предварителен сговор със С.А.С., О.А.С. и непълнолетния Х. А.С.,
като деянието не представлява маловажен случай, е отнел чужди движими вещи:
меден проводник на обща стойност 1795,00 лева, от владението на „Е.” гр.Р., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.І, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5 във вр.с чл.194, ал.І във вр.с чл.26, ал.І
от НК.
2. О.А.С.,
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес - с.С., ул.”Н.” № 21, адрес за
призоваване – гр.С., кв.”*.” блок № **, вх.*, ет.*,
ап.*, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********, В ТОВА, ЧЕ:
За времето от
19/20.05.2000г. в с.К., обл.Р., 29.05.2000г. в с.Д., обл.Р., 01.06/02.06.2000г.
в с.Б., обл.Р. до 18/19.07.2000г. в с.Б., обл.Р., в условията на продължавано
престъпление, в условията на повторност, чрез използване на МПС – л.а. „М.-***”
с ДК№ * **-** и техническо средство /ножица за арматура/, след предварителен
сговор с Н.А.С., С.А.С. и непълнолетния Х. А.С., като деянието не представлява
маловажен случай, е отнел чужди движими вещи: меден проводник на обща стойност
1915,00 лева, от владението на „Е.” гр.Р., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.І, т.4, пр.1 и пр.2,
т.5 и т.7 във вр.с чл.194, ал.І във вр.с чл.26, ал.І от НК.
3. С.А.С.,
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес - с.С., ул.”Н.” № **, адрес за
призоваване – гр.С., кв.”*.” блок № **, вх.*, ет.*,
ап.*, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан,
ЕГН **********, В ТОВА,
ЧЕ:
За времето от
19/20.05.2000г. в с.К., обл.Р., 29.05.2000г. в с.Д., обл.Р. до
01.06/02.06.2000г. в с.Б., обл.Р., в условията на продължавано престъпление, в
условията на повторност, чрез използване на МПС – л.а. „М.-***” с ДК№ * **-** и
техническо средство /ножица за арматура/, след предварителен сговор с О.А. С., Н.А.С. и непълнолетния Х. А.С., като
деянието не представлява маловажен случай, е отнел чужди движими вещи: меден
проводник на обща стойност 1348,00 лева, от владението на „Е.” гр.Р., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.195, ал.І, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 във вр.с чл.194, ал.І във вр.с чл.26,
ал.І от НК.
В съдебно
заседание РРП поддържа обвинението.
Ощетеното ЮЛ
“Е.ОН Б. М.” АД, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Д. Д., предяви
срещу тримата подсъдими граждански искове за заплащане солидарно на обезщетение за причинените имуществени
вреди от процесните деяния в размери съвпадащи със сумите посочени в ОА, ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта до окончателно изплащане на
сумите. Така предявени гражданските искове бяха приети за съвместно
разглеждане.
Защитниците и
на тримата подсъдими, молят за минимално наказание. Относно гражданските искове
и тримата защитници правят възражение за изтекла погасителна давност.
Тримата
подсъдими се присъединяват към становището на защитниците си.
Производството
пред РРС се разви по реда на глава 27 НПК, като тримата подсъдими се признаха
за виновни, признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
С присъда от
26.11.1997г. на СРС, влязла в сила на 11.12.1997г. по НОХД № ****/****г. обв.С.С.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
пр.І и ІІ във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл20, ал.2 във вр.с чл.63, ал.1, т.3
от НК, му е определено общо наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода”, отложено за
изпитателен срок от две години.
Това осъждане
на обв.С.С. обуславя „Повторността” по смисъла на
чл.28,ал.І НК на новото деяние, извършено от него.
С присъда от
26.11.1997г. на СРС, влязла в сила на 11.12.1997г. по НОХД № ****/****г. обв.Ор.С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.І и ІІ във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл20, ал.2 във
вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, му е определено общо наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода”, отложено за
изпитателен срок от две години.
Това осъждане
на обв.О.С. обуславя „Повторността” по смисъла на
чл.28,ал.І НК на новото деяние, извършено от него.
Досъдебното
производство е започнато като дознания №№ 572/2000г., 621/2000г., 632/2000,
850/2000 и 845/2000г. по описа на РПУ-Р. за извършени
кражби на ел.проводници, собственост на „Е.”-Р. – в с.К., общ.В., с.Б., с.Д. и
с.Б., общ.Р..
С
постановление на РП-Р. от 06.03.2001г. производството
по горните дознания е обединено под № 845/2000г. по описа на РПУ-Р., като производството е преобразувано и изпратено на ОСС-Р. по компетентност.
1.Обвиняемите С.А.С.,
О.А.С. и св. Х. А.С. са братя. Тримата се познавали и били в приятелски
отношения с обв.Н.А.С.. Обвиняемите О., С. и св.Х. С. живеели в с.С., общ.к., а
обв.С. ***.
На 19.05.2000г.
обвиняемите С.С., О.С. и св.Х.С. се
уговорили да извършат кражба на проводници, собственост на „Е.”-Р.. Тримата
тръгнали с автомобил „М.-***” с ДК№ * **-**,зелен на цвят, за гр.В., като
предварително взели със себе си ножица за рязане на арматура, която обв.С.С. ***.
В гр.В. тримата били забелязани от случайни граждани, поради което не могли да
извършат кражба и с автомобила потеглили за гр.С.. Преди да стигнат в гр.С.,
обв.О.С., който управлявал автомобила, завил в посока с.К. и спрял автомобила
близо до стопанския двор. Обв.С.С. и св.Х.С. слезли, като взели със себе си
ножицата за рязане на арматура и отишли в близост до училището. Там св.Х.С. се
качил на един стълб и отрязал проводниците на две междустълбия,
като през това време обв.С.С. навивал отрязаните проводници. След това св.Х.С.
слязъл от стълба и също започнал да навива отрязаните проводници. След като навили
проводниците на руло, извикали обв.О.С. с автомобила и натоварили в него
отнетите проводници. Тръгнали в посока гр.С., където предали проводниците на
св.Ц. М. Ц., който им заплатил за тях сумата от 100 лева, която тримата си разделили.
2.На
28/29.05.2000г. обвиняемите С.А.С., О.С., Н.А.С. и св.Х. А.С. отново се
уговорили да извършат кражба на медни проводници. С автомобила на обв.О.А.С. „М.-***”
с ДК№ * **-** обвиняемите С.А.С., О.А.С., Н.А.С. и непълнолетния Х. А.С.,***. Обв.О.С. останал в автомобила, а останалите
трима отишли на ул.”* с,” в с.Д., където
свид.Х. С. посредством ножица за рязане на арматура
отрязал проводниците на едно междустълбие и на
ул.”Хаджи Димитър” със същата ножица отрязал проводниците на две междустълбия, като през това време обвиняемите С.С. и Н.С.
навивали отрязаните проводници на рула. След това тримата натоварили проводниците в автомобила на обв.О.С. и ги
закарали и продали на свид.Ц. Ц.. Свид.Ц.
заплатил на обв.О.С. сумата за предадените проводници.
3.На
01/02.06.2000г. обвиняемите С.А.С., О.С., Н.А.С. и свид.Х.
А.С. се уговорили да извършат кражба на медни проводници. С автомобила на обв.О.А.С.
„М.-***” с ДК№ * **-** обвиняемите С.А.С., О.А.С., Н.А.С. и непълнолетния Х. А.С.,***.
В с.Б. на ул.”В.” св.Х. О. се качил на
един от стълбовете и започнал да реже медните проводници, като обвиняемите С.С.
и Н.С. навивали отрязаните проводници на
руло, а обв.О.С. чакал в близост с автомобила. Обвиняемите отнели проводници,
собственост на „Е.”-Р. от мрежата за ниско напрежение, с общо тегло 112 килограма, които отново с
автомобила на обв.О.С. *** и предали на свид.Ц. Ц.,
който отново заплатил проводниците на обв.О.С.. И при трите случая за предадените
проводници обвиняемите заявили на свид.Ц., че имат
познат в „Е.”, който им дава проводниците.
4.На
18/19.07.2000г. обвиняемите О.А.С., Н.А.С. и св.Х. А.С. отново решили да
извършат кражба на медни проводници. За целта тримата с автомобила на обв.О.С. ***. Отново с ножица
за рязане на арматура непълнолетния Х. С. се качил на стълб № ** на ул.”Ш.” и
отрязал медните проводници, съответно от стълб № * до стълб № ** – общо от три междустълбия,
представляващо меден проводник, с обща дължина 370 метра и тегло 65кг. Отрязания
проводник бил навиван на руло от обв.Н.А.С. и св.Х. С., като обв.О.С. отново
чакал в автомобила. По същия начин обвиняемите отнели меден проводник от едно междустълбие на ул.”Хр.Б.” от стълб
№ * до стълб № *. След това с автомобила на обв.О.С., обвиняемите предали
отнетите проводници на св.Н. Х. П.. За предадения меден проводник св.П. им
платил сумата от 200 лева, като на следващия ден св.П. продал изкупения меден
проводник на неустановено лице.
По досъдебното
производство е привлечен като обвиняем и
непълнолетния Х. А.С. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и
т.5 във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК, но по отношение на него наказателното
производство е било частично прекратено с постановление на РП-Р.
от 04.05.2010 година, поради изтекла давност за наказателно преследване.
Така, с
деянието си, при пряк умисъл тримата обвиняеми са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпленията, както следва:
-обв. Н.А.С. -
по чл.195, ал.І, т.4, пр.1 и пр.2 във вр.с чл.26, ал.І във вр.с чл.194, ал.І от НК - на стойност 1795,00 лева.
-обв.О.А.С. –
по чл.195, ал.І, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 във вр.с чл.26, ал.І във вр.с
чл.194, ал.І от НК – на стойност 1915,00 лева.
-обв.С.А.С. -
по чл.195, ал.І, т.4, пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 във вр.с чл.26, ал.І във вр.с
чл.194, ал.І от НК – на стойност 1348,00 лева.
Обвинението се
доказва както от самопризнанието на тримата подсъдими, така и от показанията на
свидетелите Ц.Ц. /л.23/, М. /л.123-124/, Ст.Ц. /л.125-126/, Д. /л.127-128/, Ив.Н.
/л.129-130/, М.Б. /л.131-132/, Х.С. /л.203-204/, Н.П. /л.205-206, и л.7 от
дозн.845/2000г./, пълномощно /л.133-136/, акт за смърт /л.144/, оценъчна
експертиза /л.25, л.50-51/.
Относно наложеното наказание.
За съжаление, за пореден път РРС се натъква на съществени пропуски в
работата на органите на досъдебното производство изразяващи се в несъбиране на данни
за личността на подсъдимите, които данни са изключително важни за определяне на
справедливо наказание. /Вж. Постановление № 3 от 14.XII.1953 г., Пленум на ВС, изм.
с Постановление № 7/87 г., Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела -
1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 423/.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които
ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция /вж. Решение от
18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о.; Решение № 59 от
25.03.1993г. по н.д. № 59/1993г., ВК, съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 12/1993г., стр. 6/.
Горепосочените
пропуски на органите на досъдебното производство бяха отстранени от РРС, който служебно събра доказателства за
личността на подсъдимите.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства и спрямо тримата подсъдими, представляват
многобройните престъпления които са извършвали и за които са налице влезли в
сила осъдителни присъди, видни от справките им за съдимост. Същото ги
охарактеризира като личности трайно незачитащи установения правов ред в РБ,
спрямо които целите на наказанието не са били постигнати независимо от годините
ЛС, които са изтърпели. Отегчаващо отговорността обстоятелство представлява и
високата стойност на предмета на престъплението / особено спрямо МРЗ към
момента на престъплението. Отегчаващо отговорността обстоятелство представлява
и продължителния период през който е осъществено деянието, както и наличието на
повече от едно квалифициращо обстоятелство. Отегчаващо отговорността обстоятелство
се явява и наличието на незавършени наказателни производства спрямо
обвиняемите. Личността на
подсъдимия може да бъде изяснявана с всички допустими от закона доказателства,
включително с документи за привличане в качеството му на обвиняем по друго
наказателно производство. Няма пречка в настоящото дело (различно от
незавършеното) обстоятелство, че подсъдимият има качество на обвиняем и по
друго дело, да го характеризира отрицателно. Следва да се отбележи, че презумпцията за невиновност на
обвиняемия визирана в чл. 16 НПК има действие само в конкретното наказателно производство. По друго
дело тя не е пречка същото лице да бъде характеризирано отрицателно заради това
му процесуално качество. Отричането на подобна възможност означава да се пренебрегнат
резултатите от една специализирана държавна дейност, по начало много
по-достоверни заради законовата им обезпеченост, отколкото получаваните по друг
път и особено чрез т. нар. характеристики за обвиняемия по месторабота.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /вж. Решение № 587 от 1997 г. на ВКС, I н. о., Съдебна
практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, бр. 9 - 10/1997 г., стр. 1; Решение № 463 от 13.12.1999 г. на ВКС по н. д.
№ 442/99 г., I н. о.,
Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 9-10/1999 г., стр. 11/.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство представлява самокритичността изразена чрез
изразеното съжаление и дълбокото разкаяние на тримата подсъдими. Смeкчаващо
отговорността обстоятелство спрямо тримата подсъдими представлява и тежкото им
имотно положение. Следва обаче да се
изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде мотив за извършване на
престъпления и нарушаване по недопустим начин законните права и свободи на
гражданите /така и Решение № 406 от
1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Основното
смекчаващо отговорността обстоятелство представлява установения от съда,
неразумно дълъг срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на
изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 22 НПК. Предвид
нарушението на “разумния срок”, съдът приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.1 НК
при определяне на наказанието ЛС и на тримата подсъдими. Така съдът наложи на
всеки един от подсъдимите наказание ЛС за
срок от 11 месеца и 29 дни.
Според настоящия
съдебен състав, единствено предвид нарушението на “разумния срок”, горепосоченото
наказание се явява съответно на извършеното престъпление по смисъла на чл. 35, ал.3 НК. Едно по ниско
наказание не би постигнало целите на чл. 36 НК.
Тъй като и
тримата подсъдими са били осъждани на наказание ЛС, така наложеното им
наказание следва да бъде изтърпяно от всеки един от тях в затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, на основание чл. 60,
ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
На основание чл.
189, ал.3 във вр. с ал.1 НПК, съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати
по сметка на държавния бюджет по 7.67 лв., представляващи направени разноски на
досъдебното производство.
На основание
чл. 150, ал.1 ПАРОАВАС, веществените
доказателства - 1 бр. арматурни ножици с
гумени изолации на дръжките и ел.
проводник, следва да бъдат унищожени.
По гражданските искове.
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя
поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимите са нанесли
имотна вреда на гражданския ищец. Постоянна и непротиворечива е практика на
съдилищата, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието
на подсъдимия, предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният
причинител им дължи. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на това
задължение той дължи обезщетение в размер на законна лихва от деня на забавата.
И тъй като задължението е от непозволено увреждане съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане.
Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление, представляват
парично задължение от непозволено увреждане, което виновният причинител дължи.
По делото е
установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с
извършеното от подсъдимите процесно престъпление. Размерът на предявения от ГИ
искове не надхвърля паричната равностойност на предмета на обвинението.
Всички
предявени от ГИ против тримата подсъдими граждански искове са доказани по
основание и размер.
По възражението за изтекла давност направено
от тримата защитници.
Съгласно чл. 114, ал.3 ЗЗД,
“За вземания от непозволено увреждане
давността почва да тече от откриването на дееца.” Видно от материалите по
делото е, че още през 2000г. и тримата дейци извършили процесното деяние са
били открити. Гражданските искове са предявени 10 г след откриването на дейците. Съгласно чл. 110 ЗЗД “С изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.”
Съгласно
задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с т.2 на Тълкувателно
решение № 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 5/2005 г., ОСГК и ОСТК : “Ако не е предявен граждански иск, висящият
наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително
и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не
е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е
основание за спиране на погасителната давност.”
Ето защо, тъй
като гражданските искове са предявени след повече от 5 г от откриването на дейците, и предвид
наличието на възражение за изтекла погасителна давност направено от защитниците
на всеки един от подсъдимите, РРС отхвърли всички предявени граждански искове
като погасени по давност.
Водим от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Христов/