№ 998
гр. Плевен, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20234430100490 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация-
Плевен“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявана от из. директор Й.В. срещу С. В. Д. ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. *** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 1859,48 лв.
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2022 г. - 31.11.2022 г., както и сума в размер на 74,73 лв. за периода
02.03.2022 г. до 09.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумите.
В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че
ответникът, в качеството си на наследник на Д. И. е собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. *** е клиент на топлинна
енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това
за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към
МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
1
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“
от 13¬14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с
ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в
раздел VII от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден
от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6
от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди
се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 302,91
лева; без ИРУ в размер на 40,11 лева; сума за отопление отдадена от сградна
инсталация в размер на 136,20 лева, сема за БГВ в размер на 1430,58 лева и
сума за услуга дялово разпределение в размер на 47,34 лева. Твърди се, че в
имота на ответника има монтиран един водомер и три ИРУ. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск. Навежда доводи, че след извършени
плащания от ответника дължимите суми са: главница в размер на 1399,82
лева за периода от 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на последното плащане. Претендира и
присъждането на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не се явява и не се
представлява.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приобщени по делото са Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в
гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат
по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
Установява се от представения по делото нот. акт №*** г. на нотариус
при ПлРС, че Д. П. И. е собственик на процесния топлоснабен имот.
2
От приложения по делото НА №*** г. на нот. С. Панчева с рег. №017 на
НК София с район на действие ПлРС се установява, че Д. И. е прехвърлила
2/3 идеални части от процесния имот на С. Д. срещу задължението за
издръжка и гледане.
Видно е от приложеното по делото решение по г.д. №742/2012 г. по
описа на ПлРС, че е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, сключения между
че Д. И. и С. Д. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението за издръжка и гледане.
Установява се от приложеното по делото Удостоверение за наследници
на Д. П. И., че къщата е починала и е оставила за наследник дъщеря си С. В.
Д.
От приложеното по делото Заявление от Управителя на ЕС, находяща
се в гр. *** се установява, че на 21.02.2016 г. е отправено искане до ищеца да
им бъде включено БГВ в АС, считано от 28.04.2016 г.
Видно е от приобщения по делото Протокол от 21.02.2016 г. на ОС на
ЕС, находяща се в гр. *** е, че е взето решение да бъде възстановено
централното битово горещо водонсабдяване.
Установява се от представените от ищеца доказателства, че след
образуване на настоящето производство ответницата е направила плащане
към ищеца и, че към датата на о.с.з. е останала непогасена главница в размер
на 1399,82 лева, законна лихва, считано от 09.05.2023 г., както и разноските
по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа
на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането,
както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на
реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че ответникът, в качеството си на наследник на Д. П. И. е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен“ ЕАД. Ответникът
има качеството на потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на
процесния топлоснабден имот.Поради изложеното съдът приема, че
ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според
който текст всички собственици и титуляри на вещно право /наследник на
такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото
същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. Съдът приема и, че в
действаща към момента нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди
като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с
продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение както вече беше
посочено възниква по силата на ЗЕ и Общите условия и обвързва потребителя
с въведените в тях права и задължения. Въз основа на изложеното настоящият
състав на съда приема, че притежаваното от ответника право на собственост
върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е
достатъчен факт, за да се приеме, че между него и ищеца е възникнало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия,
без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично
приемане на общите условия, поради което и направеното от страна на
ответната страна възражение за липса на договорно правоотношение е
неоснователно. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана на топлоснабдения имот, отчитана посредством ИРУ, за
щранг лира, сума за БГВ, сградна инсталация и за дялово разпределение.
Установява се, че в топлоснабдения имот има монтирани ИРУ и водомер.
Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми, както и дали
правилно са изчислени теСъгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
4
От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че
до имота на ответника е доставяна ТЕ, отчетена посредством ИРУ и отдадена
от щранг – лирата в размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното
съдът приема, че в процесния период ответникът е потребявал топлинна
енергия, посредством ИРУ и монтираната щранг лира за притежавания от
него обект в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на
същата.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява
отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на
него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат
възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на
щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.
Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява,
само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на
щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези
отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. В
настоящия случай доказателства в тази насока не са представени, поради
което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплаща
ТЕ, отдадена от щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана
сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите
за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците
на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата
доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално
ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права
върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да
се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
5
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
Съдът намира за доказана претенцията на ищеца за БГВ. Съгласно
Наредбата за топлоснабдяването действала през процесния период
изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се
определя по водомерите им за гореща вода. По делото не се спори, а и се
доказана от събраните по делото доказателства, че в имота на ответника е
имало монтиран един водомер, който е отчитал топлата вода. Безспорно се
доказа и, че ответникът е ползвал БГВ в размерите посочени от ищеца,
поради което и за него е възникнало задължение да заплатят същите.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответникът е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот, сума за БГВ, суми за отопление за отдадена ТЕ за сградна
6
инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението
в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за
безспорно доказано, че ответни дължи и претендираната лихва върху
главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
В случая, от страна на ответника има извършено плащане в хода на
производството - след образуване на настоящето исково производство, с
което е погасена претендираната лихва за забава, част от претендираната
главница в размер на 459,66 лева, както и дължимата законна лихва върху
платената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до
09.05.2023 г. . Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да
вземе предвид всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са
от значение за спорното право. Поради това следва, предявените искове за
главница главница в размер на 459,66 лева, мораторна лихва в размер на 74,23
лева и за дължимата законна лихва върху платената главница следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса. Следва да се
присъди единствено главница в размер на 1399,82 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
234,38 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД С. В. Д. ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. *** да заплати „Топлофикация-Плевен“ ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявана от из.
директор Й.В., представлявано от управителя Г.В.Т. сумата от сума в размер
на 1399,82 лв. главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2022 г. - 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба -
26.01.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
горницата над сумата от 1399,82 до претендираната сума от 1859,48 лв.,
представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2022 г. - 31.11.2022 г., както и за сума в размер на 74,73 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 02.03.2022 г. до 09.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 459,66 лева, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба -26.01.2023 г. до 09.05.2023 г.
/датата на последното плащане/, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА С. В. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявана от из. директор Й.В. сумата от 234,38
лева, представляващи сторени разноски в настоящето производството, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
7
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8