Р Е Ш
Е Н И Е
София, 09.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 12052/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Т.Д.С.,
ЕГН **********, чрез адв. Я.Д. – САК, със съдебен адрес:***, твърди, че на 08.07.2015 г. около 10:30 часа на главен път Е-3 на км 26,430,
общ.Свищов, посока Плевен-Бяла при управление на
л.а. “Ауди
А8“ с рег.№ ********, водачът Д.Т.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, като с деянието си е причинил
телесни повреди на ищцата.
Относно
инцидента е съставен Протокол за ПТП № 1472188/08.07.2015 г. на
ПП-СМВР- Свищов. Въз основа на АУАН Т760817/08.07.2015 г. е издадено НП № 15-0352-000351 от
15.07.3025 г. на началника на РУП към ОДМВР „Велико Търново“, РУ Свищов, с
което на водача на процесния лек автомобил Д.Т.Д. е наложена глоба в размер на
120 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Ищцата сочи, че относно л.а., причинил катастрофата, е
налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество „З.А.“ АД съгласно полица № 11115001027222 със срок на действие от 09.04.2015 г. до 08.04.2016
г.
Ищцата зявява, че в резултат
от ПТП-то е получила телесни увреждания. Посетила е
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ АД, където е поставена диагноза – навяхване на шията,
контузия на дясно коляно и дясна подбедрица и е предписано извънболнично
лечение. Т.С. изпитва силни болки и страдания в контузените области, чувства
значително затруднение и неспособност сама да се справя с ежедневните си нужди.
Изпитва стрес и уплаха от преживяното, което ще я съпътства до края на живота
й.
В тази връзка ищцата предявява настоящите искове срещу „З.А.“
АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000 лв, ведно със законна лихва, считано от датата на
настъпване на увреждането – 08.07.2015 г., до окончателно изплащане на сумите. Претендира направените разноски по делото и адвокатаски
хонорар.
Ответникът „З.А.“ АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и по размер.
Счита,
че направените от ищцата твърдения не са подкрепени с доказателствен материал,
а заявеното не отговаря на обективната истина.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а. Д.Д..
Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между твърдените вредите и процесния инцидент.
Релевира доводи за наличие на съпричинаване от страна на
ищцата, изразяващо се в нарушение на чл.25 и чл.26 от ЗДвП.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 26 000 лв., ведно със законна лихва от датата на настъпване на
увреждането – 08.07.2015 г., до окончателно изплащане на сумите.
Между страните не се спори, а
и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
настъпването на ПТП от 08.07.2015 г. около около 10:30 часа
на главен път Е-3 на км 26,430, общ.Свищов, посока Плевен-Бяла, когато
при управление на л.а. “Ауди А8“ с
рег.№ ********, водачът Д.Т.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, като с деянието си е причинил
телесни повреди на ищцата.
Между страните не се спори за наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица № 11115001027222 със срок на действие от 09.04.2015 г. до
08.04.2016 г.
Спорът се свежда до механизма на ПТП, вината на водача на
л.а. Д.Д.,
наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вредите и процесния инцидент , наличието на съпричинаване от страна на ищцата и размера
на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед
трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
Видно от представеното по делото НП № 15-0352-000351 от
15.07.3025 г. на началника на РУП към ОДМВР „Велико Търново“, РУ Свищов,
издадено въз основа на АУАН Т760817/08.07.2015 г., на водача на процесния л.а.
„Ауди А8“ с рег.№ ********, Д.Т.Д. е наложена глоба в размер на 120 лв., тъй
като на 08.07.2015 г. около 08:25 часа в община Свищов, на път Първи клас №
ГП1-3 – км. 26,430 не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е подало
сигнал за изменение посоката си на движение, нарушавайки чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като по този начин е причинил ПТП.
От назначената и неоспорена от страните по делото СМЕ, която
съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия
доказателствен материал, става ясно, че в резултат на претърпяното ПТП на 08.07.2015
г. ищцата е получила навяхване на шията, контузия на дясното коляно, контузия
на дясната подбедрица, оток в областта на лявата вежда и горния клепач на
лявото око. Посочените травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като навяхването в областта на
шията е наложило носенето на шийна яка за период от около 30 дни, съпроводен с
болки и страдания. Останалите травматични увреждания са отзвучали за около 10
дни. Вещото лице д-р Юл. Й. твърди, че между описаните травматични увреждания и
процесното ПТП от 08.07.2015 г. има пряка причинно – следствена връзка.
В хода на делото е изслушано заключение по назначената
САТЕ и допълнителна САТЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и
съответстващи с оригиналния доказателствен материал, от които
става ясно, че на 08.07.2015 г. около 09.00 часа л.а. „Ауди А8“ с рег. №
********, управляван от Д.Д., при движение по главен път I-3 в посока Плевен към гр.
Бяла, със скорост на движение около 80-90 км/ч, в зоната на км. 26 изпреварва
л.а. Мерцедес и се намира в лявата лента. Непосредствено след това л.а. „БМВ
320“ с рег. № ********с водач Т.С., намиращ се в дянсата лента, предприема
маневра завиване на ляво. Послдвал е удар между предната част на л.а. „Ауди А8“
в станична лява част и задна част на л.а. „БМВ 320“. Вещото лице инж. А. сочи,
че получените от ищцата увреждания могат да бъдат резултат от процесното ПТП и
да са в причинно – следствена връзка с него. Твърди, че ищцата е имала
възможност да възприеме движещия се в лявата лента автомобил „Ауди А8“ в лявото
странично огледало за обратно виждане, както и да предотврати настъпването на
произшествието при услови, че е пропуснала движещия се с по-голяма скорост в
лявата лента автомобил и след това извърши маневрата ляв завой. Вещото лице
сочи, че скоростта на движение на л.а. „БМВ 320“ към момента на на предприемане
на маневра завой наляво е била около 20-25 км/ч, като от момента на
отклонението наляво до мястото на удара атомобилът е изминал около 12 метра за
1,73 - 2,16 секунди. Твърди, че в момента на отклоняване наляво на л.а. „БМВ
320“ л.а. „Ауди А8“ се е намирал в лявата пътна лента. Вещото лице сочи, че
ищцата е могла технически да възприеме л.а. „Ауди А8“ непосредствено преди
предприемане на левия завой ,като от този момент е разполагала с време 1, 7 –
2, 2 секунди. Твърди, че не може да се определи дали има подаден сигнал за
изменение режима на движение на управлявания от ищцата автомобил, което довежда
до невъзможност за еднозначно определяна на причините за настъпване на
процесното ПТП.
По искане на страните и с оглед доказване на претърпените
неимуществени вреди и механизма на ПТП по делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят Д. В. Ч.– живее на семейни начала с ищцата,
твърди, че след инцидента десният крак на пострадалата бил подут, имала
подутина и на десния клепач. Твърдяла, че много я боли главата. Отишли в
болница, където бил констатиран оток на крака, травма на клепача, разместване
на прешлените, като на ищцата било препоръчно да си постави яка за врата, която
носила около 30 дни. Свидетелят сочи, че пострадалата не е оставала в
болницата. Болките й продължили около месец и половина. Ползвала аналгетици.
След инцидента ищцата изпитва страх от автомобили, не иска да шофира.
Свидетелят П.В.К.– очевидец на ПТП-то от 08.07.2015 г.,
твърди, че към момента на настъпване на инцидента е управлявал автомобил З.ищцата,
като колите намалили рязко. В същото време процесният л.а. „Ауди А8“ предприел
маневра изпреварване, при което реализирал ПТП-то. Свидетелят слезнал от колата
си, видял, че няма пострадали и си тръгнал.
Свидетелят Д.Т.Д. – участник в ПТП от 08.07.2015 г.,
сочи, че ищцата е предприела завой налявао без да пусне мигач. Сочи, че ищцата
е завила наляво в последния момент, когато Д. е изпреварвал две коли. Твърди,
че на мястото, където е станал инцидентът, не е разрешено извършването на ляв
завой. След инцидента ищцата казала, че е добре.
Видно от представеното по делото НП № 15-0352-000351 от
15.07.3025 г. на началника на РУП към ОДМВР „Велико Търново“, РУ Свищов,
издадено въз основа на АУАН Т760817/08.07.2015 вината за настъпилото ПТП е на водача на л.а.
„Ауди А8“ Д.Д., като няма данни тази административно-наказателна констатация да
е оспорена от него. В хода на настоящото производство не бяха ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да опровергаят констатираното с
процесното НП нарушение на разпоредбите на ЗДвП, поради което съдът приема за
доказана тезата на ищцата относно виновността на водача Д. за настъпилото ПТП.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от Т.Д.С. вследствие
настъпилото на 08.07.2015 г. ПТП, са основателни и като такива следва да бъдат
уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищцата.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 08.07.2015 г. в на главен път Е-3 на км 26,430, общ.Свищов, посока
Плевен-Бяла са причинени телесни увреждания на ищцата. От показанията
на изслушаните свидетели и заключенията на вещите лица се установява, че ищцата
е претърпял болки и страдания, отшумели за около 10 дни, като за период от
около 30 дни пострадалата е носела шийна яка.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на ищцата,
съдът съобразявайки принципа за справедливост и икономическите условия в
страната през 2015 г. намира, че обезщетение в размер на
3 500 лева би било адекватна обезвреда на
претърпените от нея и доказани в производството
неимуществени вреди.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът
е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата от 3 500
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от претърпяното
ПТП, следва да бъде присъдена заедно със
законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 08.07.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
С
оглед изхода на спора и тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ответното
дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по
сметка на СГС сума в размер на 140 лв.
На
следващо място ответникът „З.А.”
АД следва да бъде осъден за заплати на ищеца съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сума в размер на 475
лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на
74, 04 лв. – разноски за депозити по делото, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на
дружеството - ответник на основание чл.
78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК
сумата 1205 лв. юрисконсултско възнаграждение, и сумата в размер 190, 47 лв. – разноски за депозити по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.“ АД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Д.С., ЕГН **********, сумата от 3 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при
ПТП, станало на 08.07.2015
г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.07.2015
г. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер от 26 000
лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„З.А.“ АД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата в размер 140
–
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.С., ЕГН ********** сума в
размер на 475 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 74, 04 лв. – разноски за депозити по делото,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника „ЗАД А.“ АД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата в размер
на 1395, 47 лв. – разноски по делото, на
основание чл. 78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: