РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 26 15.05.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен
граждански състав
На: четвърти февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 15 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„КРЕАТИЗМО“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 39, ет.3,
представлявано от управителя Димитър Николаев Панев, подадена чрез пълномощник
адв.Даниела Зарева, против решение № 2715/25.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 167/2019
г. по описа на РС-Бургас, в
осъдителната му част, с която „КРЕАТИЗМО“ ЕООД е ОСЪДЕНО да заплати на С.К.Г. от
гр.Бургас, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 18, ет.8, следните суми: сумата от 378.60 лв. нетно трудово възнаграждение за м.август 2018г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от 973 лв. нетно трудово възнаграждение за м.септември 2018 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата общо от 469.55 лв., представляваща сборна мораторна лихва върху трудовите
възнаграждения в периода м.април 2016 г. – м.септември 2018 г., начислена
за общ период от 15.05.2016 г. до
09.01.2019 г., подробно индивидуализирана по месеци и размери в съдебното
решение; сумата от 1791.40 лв. обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен
отпуск за 13 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
09.01.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от
35.33 лв. мораторна лихва върху обезщетението
по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за периода от 31.10.2018г. до
09.01.2019г., КАКТО и в частта за отхвърляне на възражението на ”КРЕАТИЗМО“ ЕООД за прихващане със
сумата от общо 1667.53 лв., представляваща стойността на отпуснат от ответника
и невъзстановен от ищеца заем за закупуване на самолетни билети и нощувка за
периода от 15.05.2018 г. до 21.05.2018 г.
Във въззивната жалба на
„КРЕАТИЗМО“ ЕООД се изразява недоволство от първоинстанционното решение,
като същото се счита за незаконосъобразно и неправилно в обжалваните му части.
Посочва се, че районният съд е приел, че всички изплатени суми по банковата
сметка на ищеца в общ размер от 75 960.31 лв. са за заплати, при дължим и
начислен размер за периода на трудовото правоотношение от 74 798.60 лв.,
като същевременно с това е приел, че е налице забавяне в изплащането на
трудовото възнаграждение, както и останали неплатени заплати. В тази връзка,
въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон – чл.76,
ал.2 ЗЗД, като в случай, че е констатирал забавено изплащане на
възнаграждението, забавата е следвало да бъде компенсирана с наличния остатък
по банковата сметка на ищеца преди погасяването на задължението за плащане на
заплата. Счита се за неправилно и становището на съда, че ответното дружество
изобщо е било в забава, като тази неправилност е установена от факта, че по
банковата сметка на ищеца има надплатени суми и по делото не е доказано
наличието на каквито и да било други отношения между страните, извън такива по
трудово правоотношение. За неправилно се счита и становището на районния съд,
че между страните е имало уговорка за изплащане на възнаграждението на 15-то
число на месеца, от което са формирани и неправилни изводи относно приетите
размери на дължимата лихва за забава. В тази връзка се сочи, че работодателят е
установил принципното положение да изплаща възнаграждението на своите работници
до 20-то число на месеца, следващ този, за който се отнася плащането, което е
видно не само от датите на банковите преводи, но и от счетоводните операции на
дружеството, като съдът не е съобразил, че 15-то число на месеца е уговорено
само в първоначалния трудов договор и при предоговаряне на правоотношенията в
допълнителното споразумение от 05.04.2016 г. липсва уговорка, запазваща срока
за изплащане на заплатата, което налага извод, че при предоговаряне на
трудовото правоотношение страните не са запазили действието на уговорката за
фиксиран срок на плащането. Счита се за неправилно и становището на БРС, че щом
от извършените по делото графични експертизи не се потвърждавало подписването
на ведомостта за заплати от ищеца, то следвало от общия размер на заплатената
по банковата му сметка сума да се извади сумата от 2 513.31 лв. –
възнаграждение именно за м.февруари 2018 г. Според въззивника, този извод на
съда не кореспондира с твърденията на самия ищец, че му е платено именно по банков
път, като противоречи и на възприетото експертно заключение, съгласно което
всички плащания са за заплати, като липсва период, за който да не е извършено
погасяване чрез банков превод. Поради това, според въззивника неправилна е
констатацията на съда, че с оглед „изваждането“ на сумата от 2 513.31 лв.
остават дължими 1 351.60 лв., които съдът отнася като плащане за м.август
и м.септември 2018 г.
На следващо място, въззивникът счита
за неправилен извода на районния съд за неоснователност на направеното от него
възражение за прихващане със суми, заплатени от работодателя за пребиваване на
ищеца и приятелката му в чужбина, тъй като не била доказана уговорка за
възстановяване на сумата. В тази връзка се сочи, че по делото не са ангажирани
доказателства ищецът да е бил награждаван с пътуване до Л., тъй като от
показанията на св.С.е доказано наличието на тестово закупуване на билети и
забавен отказ от закупуването им, поради което се е преминало към използването
им, което изключва твърдението на ищеца да е бил награден, като фактите по
делото сочат, че е било взето решение погрешното закупуване на билети да се
трансформира в пътуване на ищеца и приятелката му. Според въззивника, от
показанията на другите свидетели – св.П.и св.Ш.е установено, че е имало
предишни пътувания и на други служители в чужбина, но срещу възстановяване на
разноските по пътуванията им, като св.П.изрично е посочил пред съда, че е имало
уговорка ищецът да възстанови сумата по пътуването си, чийто размер от
1 667.53 лв. е доказан и неоспорен от него.
В заключение, моли въззивния съд да
отмени решението на БРС в обжалваните части и да отхвърли предявените искове
като неоснователни, включително и като погасени чрез прихващане. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С.К.Г., подаден чрез пълномощник адв.Марияна Пушева, в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се
възраженията на въззивника за липса на уговорен фиксиран срок за плащане на
възнагражденията, като се счита за незаконосъобразно и лишено от правна логика
твърдението в жалбата, че в допълнителното споразумение от 05.04.2016 г. срок
за плащане не бил уговорен. В тази връзка се сочи, че това споразумение е
сключено на основание чл.118, ал.3 КТ и единствената променена клауза от
съдържанието на трудовия договор е за размера на основното месечно
възнаграждение на ищеца в посока увеличаване – от 640 лв. на 3077 лв., а
въпреки изписването и на други клаузи от съдържанието на договора е видно, че
същите не са изменени, като липсата на промяна в останалите договорки по
основния трудов договор е законово регламентирано от забраната по чл.118, ал.1 КТ, поради което според въззиваемия е абсурдно да се твърди, че с
допълнителното споразумение се „изключват“ договорките по трудовия договор. На
следващо място се изразява съгласие с изводите на БРС за недоказаност по
основание и размер на насрещното възражение за прихващане на ответника. В тази
връзка се сочи, че от доказателствата по делото е установено, че между ищеца и
синът на управителя на ответното дружество Н. П., който всъщност би същинския
работодател, е съществувала близка приятелска връзка и не е имало уговорка
ищецът да връща парите, платени от работодателя за екскурзията, а е пътувал до А.
на разноски на работодателя като проява на добра воля към него, като един вид
награда или бонус. С оглед на това и тъй като като нощувките са платени лично
от пълномощника на управителя на ответното дружество (сина му) от личната му
банкова сметка, *** и твърдението на ответника, че по устна уговорка между
страните същият е предоставил паричен заем на ищеца за екскурзия до Л..
Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно и
законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се
направените разноските във въззивната инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я
намира за допустима.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Районен съд –
гр.Бургас е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,
т.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от С.К.Г. против
„Креатизмо“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2500 лв. –
неплатено трудово възнаграждение за м.април 2018 г., 2253 лв.– неплатено
трудово възнаграждение за м.август 2018 г., 973 лв. – неплатено трудово
възнаграждение за м.септември 2018 г., 1201.60 лв. – сборна мораторна лихва
върху трудовите възнаграждения в периода м.април 2016 г. – м.септември 2018 г.,
начислена за общ период от 15.05.2016 г.
до 09.01.2019 г., подробно индивидуализирана по месеци и размери в исковата
молба, 286.44 лв. –
обезщетение за неползван платен годишен отпуск и 9.05 лв. – мораторна ливда върху обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ за периода от 12.09.2018 г. до 09.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху всички главници от подаване на исковата молба до
окончателното им плащане.
По
реда на чл.214, ал.1 ГПК и съобразно експертното заключение,
ищецът е изменил размерите на претенцията
си по чл.224, ал.1 КТ и за лихвата върху обезщетенито,
като претендира ответника да му
заплати сумата 1791.40 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както
и сумата 59.71 лв. – лихва за забава върху обезщетението за периода от 12.09.2018
г. до 09.01.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецънт е
постъпил на работа в предприятието на ответника на
09.02.2016 г., на длъжността „специалист
приложно програмиране“,
с трудово
възнаграждение от
640 лв., платимо ежемесечно
до 15-то число на месеца, следващ месеца на положения труд, като с допълнително
споразумение от 04.04.2016
г. размерът на
трудовото му възнаграждение
е увеличен
на 3087.38 лв. Твърди се, че работодателят не изплащал редовно и в срок дължимите работни
заплати на ищеца или
е изплащал сумите на части и след падежа, като заплатата на ищеца в нетен размер била 2500 лв. и е получавана
от него по банков път. На 10.08.2018 г. ищецът е подал
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а на 12.09.2018 г.
работодателят е прекратил трудовото му
правоотношение със
Заповед №
8/12.09.2018 г. на основание чл.326, ал.1 КТ, в която било посочено, че на
работника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ в размер на 286.44 лв. за
неползван платен годишен отпуск за 2018 г. – 2 дни.
Твърди се, че преди да постъпи на
работа в ответното предприятие, ищецът е работил при сина на управителя на
дружеството – Н. П., на който дал в заем сумата от 2500 лв. с уговорката същият
да му ги върне до 1-2 месеца, като същият на два пъти , на 14.05.2016 и
20.05.2016 г. върнал заемната сума на ищеца чрез банкови преводи от личната си
сметка. След прекратяване на договора ответникът е заплатил част от
дължимите възнаграждения в общ размер от 3475 лв., като останали още непогасени задължения. Ищецът твърди, че работодателят не заплатил трудовите му възнаграждения за м.април
2016 г.
от
2500 лв.,
за м.август
2018 г.
от 2253 лв.
и за м.септември 2018 г. от 973 лв., обезщетението по чл.224, ал.1 КТ от 286.44
лв.,
лихвите
за забава върху всички неплатени възнаграждения
за периода от м.април
2016 г.
до м.септември
2018 г.
и върху обезщетението по чл.224 КТ,
които суми се претендират с исковата молба.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „Креатизмо“
ЕООД е оспорил исковите претенциите
като неоснователни с твърдението, че е изплатил на ищеца всички трудови възнаграждения и платеното
дори надхвърля реално дължимото. В тази връзка се твърди се, че за процесния период на
ищеца са начислени заплати общо в размер на 74 798.60
лв.,
а са му платени
75 960.31
лв.,
като последното плащане е извършено на 03.12.2018 г., както и че възнаграждението за м.февруари 2018
г. е заплатено в брой срещу подпис на ищеца. Според ответника плащането
на на всички дължими суми се потвърждавало от съставен протокол от 05.03.2019 г. на Инспекцията
по труда, който било констатирано, че всички
възнаграждения са изплатени. Оспорва се и
претенцията за заплащане на лихви за
забава с твърдението, че работодателят
принципно плащал
възнагражденията на служителите си до 20-то число на месеца, следващ този, за който се отнася
плащането и в тази връзка се счита за неоснователно твърдението на ищеца, че заплатата следвало да му се
плаща до 15-то число, тъй като с анекса към трудовия договор срокът за
заплащане на възнагражденията не е запазен, поради което те не е следвало да се
плащат до 15-то число. С огтовора ответникът е направил възражение за прихващане на исковата сума със сумата от 1667.53
лв.,
представляваща стойността на отпуснат от него и невъзстановен от ищеца заем за закупуване на самолетни
билети и нощувки
за периода от 15.05.2018
г. до 21.05.2018 г., която сума
била
заплатена от ответника по устна договорка с ищеца, но същият не я е възстановил.
За установяване на твърденията и възраженията си страните
са ангажирали по делото писмени и гласни доказателства, икономическа и
графологична експертизи.
С първоинстанционното
решение съдът, като е съобразил приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза в нейния първи вариант, е приел, че всички суми,
преведени по банков път на ищеца,
са платени за заплати, като в тази връзка е счетено за
неоснователно твърдението на ищеца, че на 14.05.2016 г.
и на 20.05.2016 г. са му платени суми от общо 2500 лв., които обаче не били за заплати, а били
върнат заем, който Г. е дал на Н. П., син на управителя. Преценено е, че според
експертизата, на ищеца са начислени за получаване нетни трудови възнаграждения
общо от 74798.60 лв.
за периода от м.февруари
2016 г.
до м.септември
2018 г., а за същия период са
изплатени общо 75960.31 лв., т.е. повече от дължимите, като съдът не е кредитирал заключението на експертизата, че няма неизплатени суми, тъй като в общия сбор участва и сумата от
2513.31 лв.,
платена по ведомост за м.февруари
2018 г., за която е установено от графологичната експертиза, че
подписът по ведомостта за заплати не е изпълнен от ищеца С.Г.. По тази причина, съдът е приел, че сумата от 2513.31 лв. не е заплатена на ищеца,
въпреки че в исковата си молба
ищецът е заявил, че за същия месец – февруари 2018 г.
му е платена заплатата по банков път.
С оглед на това, съдът е приел, че сумата от 2513.31 лв.
(по
ведомостта за заплати)
следва да бъде извадена от общата заплатена сума от 75960.31 лв., при което се получава
сумата от 73447 лв.,
която е била платена на ищеца по банков път за процесния период (75960.31-2513.31) и след като са били
начислени за заплати 74798.60 лв. съдът е стигнал до извода, че остават
дължими 1351.60 лв. При това,
БРС е приел,
че заплатата за м.април
2016 г.
е заплатена на ищеца, тъй като платените от Н. П. общо 2500 лв. са платени именно на
това основание, а не на основание заемни правоотношения, поради което това възнаграждение не се дължи и е
отхвърлил иска за неговото заплащане като неоснователен. По отношение на възнагражденията за м.август
2018 г.
от 2253 лв.
и за м.септември
2018 г.
от 973 лв., съдът е приел, че неплатената сума от 1351.60 лв. обхваща цялото
възнаграждение за м.септември
2018 г.
от 973 лв.
и 378.60 лв.
възнаграждение за м.август
2018 г., тъй като възнаграждението
за август е по-старо и се погасява с плащанията преди това за септември, поради което исковете за тези възнаграждения са
уважени в посочените размери от 378.60 лв. за м.август 2018 г. и от 973 лв. за
м.септември 2018 г.
По отношение на претенцията за лихви върху всички
платени със закъснение трудови възнаграждения, съдът е приел, че е налице трудов договор, с падеж на възнагражденията на 15-то число, като
тази уговорка не е дерогирана от подписаното в последствие допълнително
споразумение и съответно обвързва страните,
поради което са счетени за неоснователни възраженията
на ответника за падеж
на 20-то число. При това, съдът е изчислил по реда на
чл.162 ГПК лихвата за забава върху възнагражденията за м.април 2016 г. – 2.50 лв. и за м.август 2018 г. – 17.80 лв., като е
уважил исковете в тези размери, а за разликата до претендираните суми е
отхвърлил претенциите. А за размерите на лихвите върху останалите възнаграждения, съдът е съобразил изчисленията на експертизата по приложение № 2, която е възприела платежните
дати, посочени в исковата молба, които са и реалните платежни дати и така е
изчислила дължимите лихви, като е уважил тези аксесорни претенции
в претендираните размери.
Пърноинстанционният съд е приел за неоснователно и
недоказано направеното от ответника възражение за прихващане със сумата от 1667.53 лв., представляваща
стойността на отпуснат от него и невъзстановен от ищеца заем за закупуване на самолетни
билети и нощувка за периода от 15.05.2018 г. до 21.05.2018 г., сумата платена от ответника
по устна договорка с ищеца, но в последствие невъзстановена от него. В
тази връзка, съдът е приел за безспорно,
че ищецът и приятелката му са пътували през 2018 г. до Л., където са
пребивавали на хотел, както и билетите
за самолет и нощувките са били платени от ответния работодател, но по делото ответникът не е доказал твърдението си, че е имало уговорка ищецът в последствие да му възстанови платените
суми. За да достигне до този извод, съдът е
съобразил събраните гласни доказателства и е приел, че от съвкупната им преценка
не се установява съществуването на уговорка ищецът да
върне парите, платени от работодателя за екскурзията, а същият е пътувал до А.
на разноски на ответния работодател, като проява на добра воля към него, един вид награда или
бонус за ищеца, поради което
той не е длъжен да връща парите, послужили за пътуването и престоя в чужбина. По тези съображения възражението
за прихващане е отхвърлено като неоснователно.
По иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съдът е приел, че след
като правоотношението е прекратено, ищецът има правото по чл.224, ал.1 КТ да
получи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. В тази връзка е съобразено експертното заключение и е прието, че за периода от 09.02.2016 г. до 12.09.2018 г.
на ищеца са се полагали 53 дни отпуск,
от които са ползвани 36 дни и платени като обезщетение 2
дни, или общо 38 дни, поради което е останал
неплатен отпуск от 13 дни, за които се дължи обезщетение в
размер на 1791.40 лв. Поради
това, искът по чл.224, ал.1 КТ е уважен в претендирания съобразно изменението
на претензията размер от 1791.40 лв., ведно със законната лихва до изплащането.
По отношение на претендираната върху обезщетението мораторна лихва, съдът не е
възприел експертното заключение досежно началото на периода на лихвата – 16.10.2018
г., тъй като съгласно чл.228, ал.3 КТ
обезщетението се изплаща не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца на
прекратяване на ТПО, което в случая е прекратено на 12.09.2018 г. и обезщетението е
трябвало да бъде платено най-късно на 31.10.2018 г. Поради това, БРС е приел, че периодът
на забавата е от 31.10.2018
г. до подаване на исковата молба – 09.01.2019 г., като размерът му е изчислен от съда по реда на чл.162 ГПК
в размер на 35.33 лв. и за тази
сума акцесорния иск е уважен като основателен,
а за горницата до претендираните 59.71 лв., както и за периода от 12.09.2018 г. до 30.10.2018 г.
искът е отхвърлен.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
БОС намира, че
фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като във въвзивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция
фактическа обстановка, поради което, въззивния съд я възприема изцяло и
препраща към нея, като не е необходимо отново да преповтаря събраните пред
районния съд доказателства.
След самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящият
съд намира жалбата за частично основателна, а обжалваното решение за частично
неправилно.
По претенциите по чл.128, т.2 КТ, съдът намира следното:
Първоинстанционното решение е обжалвано в частта за
присъждане на сумата от 378.60 лв. – трудово възнаграждение за м.август 2018 г.
и сумата от 973 лв. – трудово възнаграждение за м.септември 2018 г.
По
делото е безспорно, че страните са били в трудово правоотношение в периода от
09.02.2016 г. (сключването трудовия договор) до 12.09.2018 г., когато същото е
прекратено. Съгласно договора,
месечната заплата на ищеца е
640 лв.,
платима
след изтичане на текущия месец до 15-то число на следващия. В последствие
трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 05.04.2016 г.,
с което възнаграждение на ищеца е увеличено на 3077 лв. в брутен размер. Не се спори също, че трудовото възнаграждение на ищеца
е изплащано по банков път, а с оглед доказателствата по делото, съдът приема за
установено, че и всички постъпили плащания в сметката на ищеца са били само за
заплати, като видно от представеното извлечение от банковата сметка на Г. в
същата са постъпили плащания в общ размер от 73 906 лв.
Съгласно приетата пред районния съд съдебно-икономическа
експертиза, за периода на трудовото правоотношение на ищеца са начислени нетни
трудови възнаграждения в общ размер 74798.60 лв., а са му изплатени общо
75 960.31 лв., като в последната сума е включено и плащане по ведомост за
м.февруари 2018 г. от 2 513.31 лв. С оглед заключението на приетата пред
БРС графологичната експертиза, че подписът във ведомостта за заплати за
м.февруари 2018 г. не е изпълнен от С.Г., въззивният съд намира, че сумата от
2513.31 лв., която се води платена по ведомост, не е била заплатена на ищеца,
поради което същата следва да бъде извадена от общата заплатена сума от
75 960.31 лв. и по този начин последната възлиза на 73447 лв. Приетите в
този смисъл изводи от БРС са правилни, а възраженията на въззивника са
неоснователни.
Настоящият съд констатира обаче, че вещото лице по
икономическата експертиза не е взело предвид (може би поради пропуск) сумата от
459 лв., платена по банков път на 12.05.2017 г., видно от извлечението от
банковата сметка на ищеца, поради което тази сума следва да се прибави към
платената 73 447 лв. и така се получава общо платена сума от работодателя
в размер на 73906 лв., в какъвто размер са и плащанията съгласно банковото
извлечение от сметката на ищеца. При това положение, след като начислените на
ищеца нетни трудови възнаграждения са в размер на 74 798.60 лв., а
платените такива са в размер на 73 906 лв., то останали са неплатени и
дължими възнаграждения в размер на 892.60 лв. В тази връзка, въззивният съд намира, че БРС неправилно
е изчислил дължима сума в размер на 1351.60 лв., като възраженията на въззивника
за основателни.
Ищецът е претендирал неплатени възнаграждения за
м.август 2018 г. в размер на 2253 лв. и за м.септември 2018 г. от 973 лв.
Предвид установения от съда размер на неизплатените възнаграждения – 892.60 лв.,
настоящата инстанция намира, че възнаграждението за м.август 2018 г. е било
платено изцяло, а възнаграждението за м.септември 2018 г. е било платено в
размер на 80.40 лв. и е останала дължима и неплатена сума за този месец от
892.60 лв.
Предвид горното, предявеният иск по чл.128, т.2 КТ за
заплащане на сумата от 2 253 лв. – възнаграждение за м.август 2018 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли. Като е уважил частично иска за сумата от
378.60 лв., районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено в тази част.
Предявеният иск по чл.128, т.2 КТ за заплащане на сумата
от 973 лв. – възнаграждение за м.септември 2018 г. е основателен за сумата от
892.60 лв., в който размер следва да бъде уважен, като за разликата над 892.60
лв. до претендираното възнаграждение от 973 лв. следва да бъде отхвърлен. Като
е уважил този иск изцяло, БРС е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено в частта за присъждане на възнаграждение за м.септември 2018 за
сумата над 892.60 лв. до 973 лв.
По исковете за мораторни лихви върху неплатените
възнаграждения:
Неоснователни
са възраженията на въззивната жалба за неправилност на изводите на районния
съд, че ответното дружество е изпаднало в забава, както и за неправилно
определяне на началния момент на забавата.
Видно от
представения пред първата инстанция трудов договор, в чл.2, ал.2 от същия
страните изрично са уговорили плащането на трудовите възнаграждения да става
„ежемесечно, след изтичане на текущия месец до 15-то число на следващия“.
Следователно, падежът на задължението е 15-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася плащането, след който момент работодателят изпада в забава.
Така уговорения падеж не е променен с последващото подписано от страните
споразумение, с което е изменен размера на работната заплата, както правилно е
приел и районния съд. В тази връзка, неоснователни са доводите на въззивника,
че след като при предоговарянето в анекса към трудовия договор липсвала
уговорка, запазваща срока на плащане на заплатата, то страните не са запазили действието
на уговорката за изплащане на възнагражденията в конкретен фиксиран срок.
Следва да се има предвид, че анексът към един договор съставлява неразделна
част от този договор и ако с анекса не е променена изрично някоя клауза от
основния договор, то тази непроменена клауза продължава действието си между
страните така, както е уговорена в договора и ги обвързва. Ето защо, районният
съд правилно е определил момента на настъпването на забавата, като изложените в тази връзка възражения на
въззивника са неоснователни.
Неоснователни
са и доводите на въззивника за неправилно приложение от съда на материалния
закон, конкретно на чл.76, ал.2 ЗЗД, като се счита, че забавеното плащане е
следвало да бъде компенсирано с наличния
остатък банковата сметка на ищеца, тъй като по същата имало надплатени суми.
Противно на тези твърдения, от представеното банково извлечение от сметката на
ищеца е видно, че постъпленията в същата са 73906 лв., а начислените му нетни
възнаграждения са в размер на 74 798.60 лв., поради което не е налице
надплащане и наличен остатък. Освен това, подобно възражение не е направено от
ответника в писмения му отговор, поради което същото е преклудирано.
По
делото е безспорно, че трудовите възнаграждения не са изплащани на падежа, а
след това, поради което аксесорните претенции за лихва са доказани по
основание.
По
отношение размера на дължимите лихви върху неплатените в срок възнаграждения за
м.април 2016 г. – м.юли 2018 г., вкл., настоящият съд напълно споделя приетите
от районния съд размери на лихвите за забава върху всяко от възнагражденията,
като правилно определени, съобразно доказателствата и заключението на съдебно-икономическа
експертиза, поради което препраща изцяло към мотивите на решението на БРС на
основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящото решение.
По
отношение размера на лихвата за забава върху възнаграждението за м.август 2018
г., настоящият съд намира следното: Ищецът твърди, че на 03.12.2018 г. са
платени 247 лв., върху която сума претендира лихва, като съгласно експертизата
за периода 15.09.2018 г. – 03.12.2018 г. размерът на лихвата е 5.49 лв. С оглед
установеното по горе от БОС, че възнаграждението на м.август е платено и няма
непогасена сума, то на ищеца се дължи лихва за забава от 5.49 лв., в
който размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена, като за
разликата до претендираната лихва от 78.71 лв. претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна. Районният съд е присъдил лихва в размер на 17.80
лв. за периода 15.09.2018 г. – 09.01.2019 г., поради което решението на БРС
следва да бъде отменено като неправилно в частта за сумата над 5.49 лв. до
присъдените 17.80 лв. и за периода 03.12.2018 г. – 09.01.2019 г.
По
отношение размера на лихвата за забава върху възнаграждението за м.септември
2018 г., настоящият съд намира следното: С оглед установеното по горе от БОС,
че възнаграждението на м.септември 2018 г. е частично платено и е останала
неплатена част от 892.60 лв. то на ищеца се дължи лихва за забава върху
непогасената част от 892.60 лв., която за периода 15.10.2018 г. – 09.01.2019 г.
е в размер на 21.57
лв., изчислена от съда по реда на чл.162 ГПК. Районният съд е
присъдил лихва в размер на 23.51 лв. за същия период, поради което решението на
БРС следва да бъде отменено като неправилно в частта за сумата над 21.57 лв. до
присъдените 23.51 лв.
По възражението за прихващане със сумата от
1667.53 лв.:
Възражението са прихващане е обосновано от ответника с
твърденията, че сумата от 1667.53 лв. неговово насрещно вземане от ищеца за стойността на отпуснат от работодателя и невъзстановен от работника заем за закупуване
на самолетни билети и нощувка за периода от 15.05.2018 г. до 21.05.2018 г., като сумата е заплатена от
ответника по устна договорка с ищеца, но в последствие не е възстановена от него.
След преценка на събраните по делото доказателства, БОС
намира, че
възражението за прихващане е
неоснователно и правилно е отхвърлено
от районния съд. Безспорно е, че ищецът и приятелката му са пътували до Л.,
като самолетните билети и нощувката са били заплатени от работодателя, но твърденията
на въззивника за наличието на заемно правоотношение между него и ищеца не се
установяват с ангажираните от него гласни доказателства, като не е доказано
наличието на уговорка за връщане от страна на ищеца на платената от ответника
сума от 1667.53 лв. В показанията на св.С.не се изнасят
данни в тази връзка, поради което същите са неотносими и не следва да се
обсъждат от съда. В показанията си св.Петрова,
приятелка на ищеца, която е пътувала с него до Л., а
преди това и до Б., е заявила изрично, че никога от
тях не е било искано да връщат парите за
посещенията, като от ищеца знае, че Н. П. го
изпраща в чужбина като бонус за добре свършената работа – първо в Б., после в Л..
В показанията си св.Ш., бивш служител
на ответното дружество, е заявил, че ищецът и синът на управителя на
дружеството Н. П. са били в добри приятелски отношения, знае за пътуването на Г.
до Л., но не му е известно да има някаква уговорка между тях за връщане на
парите за екскурзията. Твърденията на ответника се подкрепят единствено от
показанията на св.Н. П., син на управителя на ответното дружество, който е
заявил, че не е награждавал ищеца с пътуване в
чужбина, а уговорката им е
била той да върне парите за пътуванията,
които са платени от фирмата.
При така изнесените от свидетелите данни, настоящият съд намира, че по делото
не е установено наличието на заемно правоотношение между страните, тъй като не
е доказан един от съществените елементи от фактическия му състав, а именно –
наличието на уговорка за връщане на заемната сума. В тази връзка, съдът не
кредитира показанията на св.П., като намира същите за необективни и
заинтересовани с оглед преценката им по чл.172 ГПК, а освен това същите не се
подкрепят от останалите доказателства по делото и свидетелски показания. Ето
защо, БОС намира, че между страните не е съществувала
уговорка за връщане на
сумата,
платена
от работодателя за екскурзията до Л.,
което води до извод за липса на заемно правоотношение между тях и до
неоснователност на направеното от ответника възражение за прихващане, поради
което същото следва да бъде отхвърлено. Като е стигнал до идентични изводи,
районния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
тази част.
По отношение на присъденото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ и лихва върху него във въззивната жалба не са изложени каквито и да било
оплаквания. Независимо от това, следва да се посочи, че исковата претенция е
основателна и правилно е уважена от БРС. От приетата съдебно-икономическа
експертиза е безспорно установено, че за периода на трудовото правоотношение на
ищеца се полагат общо 53 дни платен годишен отпуск, от които са ползвани 36
дни, а за 2 дни е изплатено обезщетение по чл.224 КТ, като е останал
неизползван отпуск от 13 дни. След прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца се дължи заплащане на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск от
13 дни, като съгласно експертизата размерът на дължимото обезщетение е 1 791.40
лв. Ето защо, предявеният иск по чл.224, ал.1 КТ е основателен и доказан в
претендирания размер, съобразно изменението на претенцията по чл.214 КТ, поради
което правилно е уважен от районния съд и решението му следва да бъде
потвърдено в тази част. По отношение на претендираната мораторна лихва върху
обезщетението, въззивният съд изцяло споделя изводите на БРС за началния момент
на забавата – 31.10.2018 г., определен съобразно чл.228, ал.3 КТ и за дължимост
на лихвата за периода от тази дата до 09.01.2019 г., като размерът й възлиза на
сумата от 35.33 лв., изчислен от съда по реда на чл.162 ГПК, поради което
постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
При този изход
на спора и направените от страните искания по чл.78 ГПК, на въззивното
дружество „Креатизмо“ ЕООД се дължи сумата от 333.45 лв. за направените
разноски в производството пред БОС, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
а на въззиваемия С.Г. се дължи сумата от 362.38 лв. за разноски във въззивното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2715/25.10.2019
г.,
постановено по гр.д.№167/2019 г. по описа на РС-Бургас, в ЧАСТТА, с която ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, е осъдено да заплати на
С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ 18,
ет.8,
сумата от 378.60
лв. трудово
възнаграждение за м.август 2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ 18, ет.8 против ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, за заплащане на сумата от 378.60
лв. трудово
възнаграждение за м.август 2018г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до плащането.
ОТМЕНЯ решение № 2715/25.10.2019
г.,
постановено по гр.д.№167/2019 г. по описа на РС-Бургас, в ЧАСТТА, с която ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, е осъдено да заплати на
С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ 18,
ет.8 , трудово възнаграждение за
м.септември 2018 г. за сумата над 892.60 лв. до присъдената сума от 973 лв., ведно със законната лихва върху разликата от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ 18, ет.8 , против ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39,
ет.3, представлявано от Димитър Панев,
за заплащане на трудово възнаграждение за м.септември 2018г. за
сумата над
892.60 лв. до присъдения
размер от 973 лв., ведно
със законната лихва върху разликата от подаване
на исковата молба до изплащането.
ОТМЕНЯ решение № 2715/25.10.2019
г.,
постановено по гр.д.№167/2019 г. по описа на РС-Бургас, в ЧАСТТА, с която ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, е осъдено да заплати на
С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ 18,
ет.8, мораторна лихва върху трудовото
възнаграждение за м.август 2018 г., за сумата над 5.49 лв. до
присъдения размер от 17.80 лв. и за периода 03.12.2018г.-09.01.2019г., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска
на С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, против ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39,
ет.3, представлявано от Димитър Панев,
с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
мораторна лихва върху трудовото
възнаграждение за м.август 2018 г., за сумата над 5.49 лв. до
присъдения размер от 17.80 лв. и за периода 03.12.2018 г. - 09.01.2019 г.
ОТМЕНЯ решение № 2715/25.10.2019
г.,
постановено по гр.д.№167/2019 г. по описа на РС-Бургас, в ЧАСТТА, с която ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, е осъдено да заплати на
С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Генерал Гурко“ 18, ет.8, мораторна
лихва върху трудовото възнаграждение за м.септември 2018 г., за сумата над 21.57 лв.
до присъдения размер от 23.51 лв., като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска
на С.К.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Генерал Гурко“ 18, ет.8 , против ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва върху трудовото
възнаграждение за м.септември 2018 г., за сумата над 21.57 лв. до
присъдения размер от 23.51 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2715/25.10.2019
г.,
постановено по гр.д.№ 167/2019 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***, да заплати на
”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, сумата от 333.45 лв. – разноски във въззивното производство пред БОС.
ОСЪЖДА”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от Димитър Панев, да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ 18, ет.8, сумата
от 362.38 лв. – разноски във въззивното
производство пред БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.