Решение по дело №2216/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1483
Дата: 3 ноември 2020 г.
Съдия: Иво Димитров
Дело: 20201001002216
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 148322.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20201001002216 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра за юридически лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
Образувано е по жалба с вх. № 73360/22. 07. 2020 г., подаден от
„ЮНИОРДЕНТ 2000“ АД, чрез изпълнителния директор И. И., против
решение № 1020 от 17. 07. 2020г. по ч.т.д. № 1262 по описа на СГС за
2020 г., с което е потвърден отказ 20200630135316/01. 07. 2020 г. на
длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по
заявление вх. № 20200630135316/30. 06. 2020 г.
В жалбата са направени оплаквания за неправилност на
атакувания акт, като жалбоподателят счита за неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че за да е законно свикването на общото
събрание на акционерите /ОСА/, поканата следва да е получена от
акционера. Сочи, че за редовността на свикването на общото събрание
на акционерите е от значение изпращането на писмената покана да е
станало минимум тридесет дни преди датата на общото събрание. Моли
за отмяна на обжалваното решение на СГС и на постановения отказ,
както и да бъдат дадени задължителни указания на длъжностното лице
1
по вписванията да извърши исканото вписване, респ. – обявяване.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността
на въззивното производство, както и на обжалваното
първоинстанционно решение, намира следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но неправилно.
Предмет на обжалване пред СТС е отказ с peг. №
20200630135316/01. 07. 2020г., постановен от длъжностното лице по
регистрацията. Отказът е постановен с мотива, че към заявлението са
приложени покани до акционерите, от които е видно, че покана не е
получена от акционера Н. Д., което опорочава свикването на общото
събрание и взетите на него решения, включващи промени в устава на
дружеството.
За да потвърди така постановения отказ, Софийски градски съд е
посочил, че поканата до акционера Н. Д. е изготвена и изпратена до
адреса, посочен в книгата на акционерите, но няма данни тя да е
получена лично от него, нито се установява доставяне на пратката по
реда на чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и колети.
Посоченият извод на СГС, макар и верен от фактическа страна, но
не води до възприетите, като краен резултат изводи на съда за
незаконосъобразност на свикването на процесното общо събрание на
акционерите.
За да е редовно свикването на общото събрание на акционерите,
следва да е налице покана до акционерите, която съдържа определените
2
в чл. 223, ал. 4 от ТЗ реквизити. Съгласно чл. 223, ал. 3 от ТЗ,
свикването се извършва чрез покана, обявена в търговския регистър.
Правилото за обявяването на поканата в търговския регистър е
диспозитивно и уставът на дружеството може да предвиди свикването
да стане само с писмени покани. В конкретният процесен случай, в
обявеният в ТР действащ устава на дружеството – жалбоподател, в чл.
35, ал. 3 от същия е предвидено, че свикването на общото събрание на
акционерите се извършва с писмена покана до всеки акционер.
Съгласно чл. 35, ал. 5 от Устава, времето от изпращането на поканата до
откриването на ОСА не може да бъде по-малко от 30 дни. Срокът по чл.
223, ал. 5 ТЗ е относим и когато уставът на дружеството предвижда
свикването на общото събрание да става само с писмени покани. Във
втория случай релевантен е моментът на изпращането на поканата, а не
нейното получаване. Такова е и господстващото становище в
практиката, обективирано в цитираното и от жалбоподателя Решение №
48/29. 07. 2013 г. по т. д. № 830/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.
От приложените по делото доказателства е видно, че са спазени
изискванията на чл. 223 ал. 4 от ТЗ относно реквизитите на поканата до
акционерите. Поканата до Н. Д. е изпратена на 21. 05. 2020 г., а общото
събрание е проведено на 29. 06. 2020 г., от което следва, че е спазен
срокът по чл. 223, ал.5 от ТЗ и съответно чл. 35, ал. 5 от Устава на
дружеството.
Нито в закона, нито в Устава на дружеството има норма, още по-
малко пък императивна, която да предвижда връчването поканата да е
задължително условие за законосъобразността на свикването на ОСА,
поради което настоящият състав споделя виждането на молителя, че от
значение е изпращането на поканата по реда предвиден в закона и
устава, а не нейното получаване. Още повече, че поканата е изпратена
на адреса на акционера, вписан в книгата на акционерите и дружеството
не разполага с възможност да установи друг негов адрес.
Видно от изложеното следва да се приеме че са спазени всички
императивни изисквания относно свикването на общото събрание на
акционерите, поради което може да се направи извод за основателност
3
на жалбата и незаконосъобразност на атакуваните съдебен акт и отказ.
Изпълнени са и останалите изисквания на закона – искането за
вписване изхожда от оправомощено лице, налице са обективирани в
писмен протокол, приети с необходимите кворум и мнозинство,
решения на общото събрание на акционерите, представен е препис от
устава с измененията, заверен от представляващия дружеството – чл.
174, ал. 4 от ТЗ.
При така изложеното по делото се установява да са налице
императивно законоустановените условия за извършване на заявеното
вписване/обявяване в ТР, поради което и отказът на длъжностното лице
по регистрацията към АВ, както и потвърждаващото го обжалвано
първоинстанционно решение, като незаконосъобразни, следва да бъдат
отменени и на АВ следва да бъдат дадени задължителни указания да
извърши исканото вписване/обявяване - чл. 25, ал. 5 ЗТР.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско
отделение, Пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1020 от 17. 07. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав по ч.т.д. №
1262 по описа на съда за 2020 г., КАКТО И ПОТВЪРДЕНИЯТ СЪС
СЪЩОТО РЕШЕНИЕ отказ № 20200630135316/01. 07. 2020 г. на
длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по
заявление вх. № 20200630135316/30. 06. 2020 г.
ДАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ на Агенцията по
вписванията към Министъра на правосъдието, да извърши исканото
обявяване в търговския регистър по партидата на „ЮНИОРДЕНТ 2000“
АД, заявени със заявление вх. № 20200630135316/30. 06. 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5