РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 05.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРИ Х.
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 40 / 2023 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 8 от 14.02.2023 г., постановено по АНД № 237/2022 г., Тетевенският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 22-0451-000797 от 05.10.2022 г. на Началник група в РУ-Ябланица, към ОДМВР – Ловеч, с което на Н.Й.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал Н.Й.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. С.С. от ЛАК, е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, като се твърди, че НП е незаконосъобразно. Излага се, че решението на РС е немотивирано и незаконосъобразно, като се твърди, че неправилно РС не е съобразил, че записът от охранителната камера, на който е заснето административното нарушение, е изготвен в противоречие с чл. 32, ал. 2 от КРБ. Акцентира се, че тази охранителна камера не е преминала през редовен технически преглед и не отговаря на изискванията на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, поради което съдържанието на записа не може да бъде ползвано за установяване на нарушения по ЗДвП. Сочи се, че фактическата обстановка е била неизяснена, като отделно се твърди, че липсва извършено административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, като е представена писмена молба от адв. С.С. от ЛАК, в която заявява, че поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания, като представя писмена защита, в която поддържа касационната жалба, развива аргументи за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба Началник група в РУ-Ябланица, към ОДМВР – Ловеч, не се представлява, като не е представен отговор по касационната жалба, като липсва и писмено становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № № 22-0451-000797 от 05.10.2022 г. на Началник група в РУ-Ябланица, към ОДМВР – Ловеч, с което на Н.Й.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора в касационната жалба са идентични на тези, релевирани пред районния съд, на които районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Във връзка с твърдението на касатора, че неправилно РС не е съобразил, че записът от охранителната камера, на който е заснето административното нарушение, е изготвен в противоречие с чл. 32, ал. 2 от КРБ, както и че охранителната камера не е преминала през редовен технически преглед и не отговаря на изискванията на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, поради което съдържанието на записа не може да бъде ползвано за установяване на нарушения по ЗДвП, касационната инстанция съобрази следното:
Правилно районният съд е приел, че записът от охранителната камера е от категорията на т.нар. „извънпроцесуални записи“, които съгласно практиката на ВКС се приемат за допустим доказателствен източник.
Касационната инстанция споделя и тези мотиви на РС, като следва да посочи, че т.нар. „случайни записи“ са допустими веществени доказателства.
BKC e oтбeлязвaл чe зaпиcитe oт тexничecĸи cpeдcтвa, ca „нaй-ĸopeĸтният и бeзпpиcтpacтeн нocитeл нa дoĸaзaтeлcтвeнa инфopмaция“. Така в Peшeниe№ 103 oт 08.06.2017 г. пo н.д.№ 406/2017 г., ІІІ н. o., дoĸлaдчиĸ cъдия Н.Г., се сочи: „Πpeдaдeният зaпиc oт oxpaнитeлнaтa ĸaмepa oт зaвeдeниeтo нa cвидeтeля Ш..., пpeдcтaвлявa вeщecтвeнo дoĸaзaтeлcтвo пo cмиcълa нa чл. 109, aл. 1 HΠK, тъй ĸaтo имa xapaĸтepиcтиĸaтa нa пpeдмeт, въpxy ĸoйтo ca ocтaвeни cлeди oт пpecтъплeниeтo, пopaди ĸoeтo нaпълнo зaĸoнocъoбpaзнo, тo e билo пpиoбщeнo ĸъм дoĸaзaтeлcтвeнaтa мaca пo дeлoтo и e билo e изcлeдвaнo чpeз тexничecĸa eĸcпepтизa.“
B cвoи peшeния BKC e имaл пoвoд дa oтбeлeжи, чe тoзи вид дoĸaзaтeлcтвa – зaпиcи oт тexничecĸи cpeдcтвa, ca „нaй-ĸopeĸтният и бeзпpиcтpacтeн нocитeл нa дoĸaзaтeлcтвeнa инфopмaция, зaщoтo зaпaмeтявaт и възпpoизвeждaт peaлнocттa, бeз дa ca пoвлияни oт cyбeĸтивни eмoции и нaглacи“ (P 368/11 г. пo н.д. № 1778/11 г. нa ІІ HO нa BKC) и имeннo пopaди тoвa, знaчeниeтo им зa ycтaнoвявaнe нa oбeĸтивнaтa иcтинa нe cлeдвa дa бъдe oмaлoвaжaвaнo oт cъдa.
В практиката си ВКС е приел, че видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера, може да бъде доказателство в наказателния процес /т. нар. „случаен“ запис/. ВКС сочи, че новите видео и звуко записващи технологии, инкорпорирани в мобилните телефони, правят вмешателството в личния живот много по-възможно и по-всеобхватно и същевременно са много по - достъпни за гражданите. Разликата между видеозаписите от охранителна камера, поставена на публично място, и тези, направени от частно лице на публично място, е само в това, че в първия случай няма намеса на физическо лице, докато във втория случай той се извършва от физическо лице. Следователно и в тези случаи също би следвало да е налице т. нар. „случаен“ запис и доколкото той съдържа информаця, относима към основния факт на доказване в производството, тя може и трябва да бъде ценена. Различна би била ситуацията, когато едно частно лице преднамерено тайно записва или подслушва друго лице за да го уличи в извършване на престъпление, т.е. нарочно създава таен запис, явно заобикалящ правилата на НПК, и правото на заподозрения да не се самоуличава в престъпление.
В допълнение следва да се посочи, че в случая видеозаписът е възпроизведен от свидетелските показания на свидетелите М.С.Д.и В.В.Г., като се потвърждава и от писмените доказателства по делото – АУАН, докладни записки, сведение от Е.Р.П./на л. 13 от делото на РС/ и сведение от самия касатор Н.Й.Х. /на л. 56 от делото на РС/.
Видно от всички писмени доказателства, а и от гласите такива, установяват се всички елементи от фактическия състав на административното нарушение.
Следва да се посочи, че възприетата от административнонаказващия орган в НП фактическа обстановка, която подробно е посочена в описателната част на наказателното постановление, не се опровергава и от показанията на свидетелите на жалбоподатея/сега касатор/ в съдебно заседание на 10.01.2023 г. пред районния съд. В същото съдебно заседание свидетелката Р.А.Ш., която е приятелка на касатора и живее с него на съпружески начала, не отрича, че автомобилът, управляван от касатора, е „поднесъл“ на завоя на процесното кръстовище, като сочи, че се е возила с касатора по време на административното нарушение и обяснява, че се е наложило касаторът да я закара при родителите й, но е виждала и други автомобили „да се занасят“ на този път. Същото твърди и свидетелят на жалбоподателя Р.Б.Ч.– първи братовчед на жалбоподателя/касатор, който също сочи, че е пътувал на процесната дата на административното нарушение в автомобила, управляван от касатора.
Ето защо касационната инстанция следва да посочи, че всички доказателства по делото – гласните такива: показанията на свидетелите М.С.Д.и В.В.Г. /служители на полицията/, както и показанията на свидетелите Р.А.Ш. и Р.Б.Ч.са непротиворечиви относно фактическата обстановка, като се подкрепят и от писмените доказателства и вещественото доказателство – видеозапис от охранителна камера, собственост на Община Ябланица. Процесната камера е част от изградена система от 20 бр. камери за видео наблюдение на Община Ябланица с цел подобряване на сигурността на територията на Община Ябланица, като камерата, собственост на Община Ябланица е предоставена за ползване от общината на РУ – Ябланица.
Следва да се посочи, че няма спор по делото, видно от всички доказателства, че водачът на лек автомобил „****“ рег.№ ****, за който няма спор, че е бил именно касаторът Н.Х., на датата на мястото на административното нарушение 01.08.2022 г., около 11,43 ч. при управление на автомобила на процесното кръстовище при завой „поднася“ автомобила.
Спорът е единствено дали това „поднасяне“ е станало случайно или преднамерено с цел дрифт.
Свидетелите М.С.Д.и В.В.Г. /служители на полицията/ сочат, че това „поднасяне“ е станало контролирано от водача, докато свидетелите на жалбоподателя – първата свидетелка Радка Шаркова – негова приятелка и живееща на съпружески начала с касатора и свидетелят Р.Б.Ч.– първи братовчед на касатора - сочат, че това е станало случайно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.С.Д.и В.В.Г. /служители на полицията/, които сочат, че от записа на видеокамерата се вижда, че автомобилът влиза в завоя на кръстовището и „поднася странично“, като за целта задните колела на автомобила са блокирани с натискане на ръчна спирачка. Св. М.Д.сочи, че: „При дръпване на ръчна спирачка се блокират само задните колела, а при крачната спират и четирите колела“, а св. Воислав Георгиев сочи, че: „това е направено нарочно, не за да избегне нещо удар или инцидентно, снех видеозаписа, изготвих докладна записка ..... Присъствах при съставянето на акта, дори попитах жалбоподателя защо е направил това нещо, той не отговори. При съставянето на акта той жалбоподателят си е признал, че той е бил водачът на автомобила..... задницата се поднася и предницата отива в другото платно - насрещното и той овладява автомобила“.
Следва да се посочи, че при преценка на обстоятелството дали т.нар. „поднасяне“ на автомобила на завой, който е на 90 градуса, е станало нарочно/контролирано от водача или случайно съдът цени и обясненията на самия касатор Н.Й.Х., дадени в сведение на л. 56 от делото на РС, който сам сочи следното: „При влизане в с. Орешене на кръстовището има сипица /дребни камъчета/, като аз, завивайки надясно от главния път посока с. Орешене, дръпнах ръчната спирачка целенасочено с цел, за да мога да поднеса буса настрани и да хвана отбивката на дрифт. След като я дръпнах автомобилът се поднесе странично, като аз извърших това странично поднасяне на автомобила и същото беше контролирано от мене. Признавам си, че съм виновен и се извинявам за постъпката си“.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Правилно районният съд не е приложил чл. 28 от ЗАНН с оглед безспорно установената фактическа обстановка. Районният съд правилно е отчел младата възраст на водача, както и обстоятелството, че: „жалбоподателят е млад шофьор и притежава свидетелство за управление на МПС от 22.10.2021 година, като до настоящия момент има съставени 4 броя акта, без настоящия, и издадени три наказателни постановления, без настоящото обжалвано, като две от тях са влезли в сила, като има и съставени 9 броя фиша за извършени различни нарушения по ЗДП. Освен това не следва да се подминава факта, че жалбоподателят е возил и други лица - съпругата си и свидетеля Чеков, с което е създал опасност, освен за своето здраве и живот и за техния живот и здраве, отделно е създал опасност за живота и здравето и на други граждани, т.к. веднага след деянието на жалбоподателя в насрещната му лента за движение преминава лек автомобил, което се установява от представения запис от камерата.“
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Няма основание да се приеме случаят за маловажен по чл. 28 от ЗАНН, т.к. видно от справка за нарушител на л. 14 от делото на РС, независимо от младата възраст на касатора, същият вече е системен нарушител на ЗДвП, като има издадени множество наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо процесното административно нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, дори напротив, както и процесният нарушител - касатор, въпреки младата си възраст, вече е извършвал системно нарушения на ЗДвП.
Касационната инстанция споделя всички мотиви на РС за липса на „маловажност на случая“ по чл. 28 от ЗАНН, както и мотивите във връзка с чл. 189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./, съгласно която разпоредба – За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.
Административното нарушение е доказано видно от всички писмени, гласни доказателства и веществено доказателство, които правилно са кредитирани от РС.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя и мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи, отделно съществува изрична забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 14.02.2023 г., постановено по АНД № 237/2022 г. на Тетевенския районен съд, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: