Решение по дело №15136/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 443
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20211110215136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. С., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Й. ИВ. М. от гр. С. срещу наказателно постановление (НП) № 21-
4332-017244/23.08.2021 г. на началник сектор към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) - СДВР, с което
са му наложени следните административни наказания: на основание чл.185 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 20 (двадесет лева)
лв. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП глоба в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца за извършено нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
В депозираната жалба, инициирала настоящето производство се моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление, като се твърдят допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на административно наказаното лице, едно от които е, че
още със съставянето на акта му е било иззето СУМПС, несъответствие с
императивните изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, несъобразяване с факта, че другият автомобил е бил паркиран и е
нямало водач в него, не всяко съприкосновение между автомобили
представлява ПТП, непосочване в какво се е изразило недостатъчния контрол
1
върху превозното средство. Претендират се направените разноски съгласно
представения към жалбата договор за правна помощ.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Не
се явява и редовно призования негов процесуален представител.
За наказващия орган, в съдебно заседание не се явява представител.
Депозирано е писмено становище по същото, с което се иска потвърждаване
на НП като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 16.08.2020 г. около 05:20 часа в гр. С. по бул. „Г.Д.“ срещу №42,
управлявал лек автомобил „Д.“, с ДК №----------- и при управлението
автомобила поднася и се удря в паркиран лек автомобил „Ф.“, с ДК № ----------
. При удара леко пострадал е пътника, в управлявания от жалбоподателя
автомобил, който е седял на предната седалка до водача. Пострадалият П.М.,
който е бил колега на водача се е обадил на друг техен колега Н., че са
катастрофирали. Н. закарал М. до личния автомобил, за да отиде на преглед, а
водачът да извика КАТ. Когато Н. се върнал на място установил, че
жалбоподателят Й.М. го няма на място на ПТП-то. За случилото се Н. се
обадил на тел.112, зад бъдат извикани органи на КАТ. На място е изпратен
екип на КАТ, сред които е и свидетеля Т., който е установил Н.. Снети са му
сведения. Изготвен е протокол за ПТП. Установява се от лист за преглед на
пациент от 16.08.2020 г., че на лицето П.Ц. М. е установена открита рана на
носа. Отказал е ТАП и хоспитализация, видно от лист за преглед на пациента
от спешен УНГ, раната е обработена (залепена) в кабинета. Направен е опит
за свързване с жалбоподателя по предоставен от Н. телефонен номер, но
същия не е отговорил. Съставена е докладна записка от свидетеля Т. за
констатациите при посещението на място.
Жалбоподателят Й. ИВ. М. е попълнил декларация на 27.07.2021 г.
Съставен бил на 27.07.2021 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор АНТ. СП. СТ. на жалбоподателя, в
който е посочено, че на 16.08.2020 г. около 05:20 часа гр. С. по бул. „Г.Д.“
срещу №42, поради недостатъчен контрол при управление на лек автомобил
2
„Д.“, с ДК № -----------, реализира ПТП в паркирания лек автомобил „Ф.“, с ДК
----------, след което не изпълнява задълженията си като участник в ПТП.
Посочено е, че АУАН е съставен на основание чл.40, ал.1, ал.3 и ал.4 от
ЗАНН и то от съответното оправомощено длъжностно лице по силата на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи - мл.
автоконтрольор С..
АУАН е връчен на жалбоподателя. Липсват вписани в акта възражения
от жалбоподателя.
Издадено било процесното НП от началник сектор към СДВР, О „ПП“-
СДВР – главен инспектор Д.Д.Д., назначена на длъжност началник на 03
сектор „Административно-наказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства, които се кредитират като логични и
непротиворечиви. Показанията на свидетеля Т. и писмените доказателства са
вътрешно непротиворечиви и логични, поради което и се кредитират. От
показанията на свидетеля С., с оглед твърдението му, че е изготвил акта по
писмени документи не могат да бъдат извличани факти, които да са относими
към предмета на доказване.
Между писмените и гласни доказателства липсват съществени
противоречия, които да е необходимо съда да обсъжда.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна и следва да се уважи,
поради следното:
По т.1 на НП:
Съдът констатира, че в тази му част са допуснати съществени
3
процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, а именно:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено.
Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното
съдържание: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”.
Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да
спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да
се спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Деянието не може да бъде подведено под посочената в АУАН и НП правна
норма. Не се сочи какво конкретно като обстоятелства при управлението на
МПС-то жалбоподателя не е взел предвид: пътна обстановка, скорост,
неправилно разминаване или нещо друго, с оглед яснота относно това какво
се приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от
страна на административно-наказващия орган говори за липса на
властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за
което е съставено наказателното постановление.
Нещо повече така описаното словесно нарушение: „недостатъчен
контрол” над управляваното МПС в АУАН и в НП не вменява задължение за
водач на ППС. В нормата липсва изискване за „достатъчен” контрол от страна
на водача на МПС към същото, за да бъде нарушена. Какво е имал предвид
съответно актосъставителя, а след това и административно-наказващия орган
при описанието на нарушението не става ясно. Като следва да се посочи, че в
докладната записка се сочи общо, а именно: „неизяснени причини и
обстоятелства“, т.е. не са описани конкретните обстоятелства на настъпилото
ПТП.
Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган,
4
единият при съставянето на АУАН, а вторият при издаването на НП, са
посочили правна норма, която няма отношение, а и е в противоречие с
описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа
обстановка. Като по този начин е нарушено правото на защита на
жалбоподателя В случая освен наличие на непълно описание на фактическия
състав на нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на
същото правна квалификация.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил,
както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на
конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.
Поради което в тази му част наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. Не става ясно в какво конкретно
се е изразило неговото нарушение, за да може да се извърши проверка
реализирано ли е същото.
По т.2 на НП, бе установено следното:
Не се установи обективната и субективната страна на деянието по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
В тази му част наказателното постановление страда от пороци, които са
съществени по смисъла на закона. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна
квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП и обстоятелствата, при
които е осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса
на задължителните реквизити посочени в чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за НП.
На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря
на правната квалификация, която е посочена. Не е описан словесно състава на
така квалифицираното по този текст на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП
нарушение: „ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания “. При описано
5
схематично нарушение в акта и процесното НП, както и при непълна правна
квалификация в същите е невъзможно да се прецени какво е било
конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай.
С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в
извършването на какво нарушение е обвинена, че е осъществила и чийто
състав словесно не е посочен. Изложените по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като, ако не биха били допуснати
би последвало и друго решение на въпроса или както е в конкретния случай
водят до ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в
случая тези на жалбоподателя на защитата в рамките на административно-
наказателното производство.
Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице
неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия
орган да проведе една законосъобразна процедура.
С оглед на горното съдът счита, че наказателното постановление и в
тази му част по т.2 като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Предвид установените от съда процесуални нарушения, които са
съществени, процесното наказателно постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Относно искането за присъждане на разноски, посочено в жалбата,
същото следва да се остави без уважение, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН присъждането на
разноски на страните става по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Разпоредбата на чл.144 от АПК, пък препраща към нормите на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ГПК „Страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.“ По делото е представен договор между адвоката, който е
изготвил жалбата, но не се е явил в съдебно заседание, както и не е
представен списък от претендиращата разноски страна. На следващо място
искането за разноски не е конкретизирано нито в жалбата, нито в съдебно
заседание, в което не се е явил жалбоподателя или неговия процесуален
представител, а именно размер и вид. Ето защо не са налице основания да
6
бъде репарирано чрез присъждане на такова, независимо от изхода на
производството, приключило с уважаване на въззивната жалба и отмяна на
атакуваното НП. В случая договор е представен, но не е представен списък на
разноските, както и липсва конкретизация на същото, поради което това
искане следва да се остави без уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-
017244/23.08.2021 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП” - СДВР, като
незаконосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането за присъждане на разноски на
жалбоподателя, като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр.С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Й. ИВ. М. от гр. С. срещу наказателно постановление
(НП) № 21-4332-017244/23.08.2021 г. на началник сектор към Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”) -
СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: на
основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) глоба в размер
на 20 (двадесет лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 150 (сто и петдесет
лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за
извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
В депозираната жалба, инициирала настоящето производство се моли за
отмяна на издаденото наказателно постановление, като се твърдят допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване
правото на защита на административно наказаното лице, едно от които е, че
още със съставянето на акта му е било иззето СУМПС, несъответствие с
императивните изисквания на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от
ЗАНН, несъобразяване с факта, че другият автомобил е бил паркиран и е
нямало водач в него, не всяко съприкосновение между автомобили
представлява ПТП, непосочване в какво се е изразило недостатъчния контрол
върху превозното средство. Претендират се направените разноски съгласно
представения към жалбата договор за правна помощ.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. Не
се явява и редовно призования негов процесуален представител.
За наказващия орган, в съдебно заседание не се явява представител.
Депозирано е писмено становище по същото, с което се иска потвърждаване
на НП като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение
и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
На 16.08.2020 г. около 05:20 часа в гр. С. по бул. „Г.Д.“ срещу №42,
управлявал лек автомобил „Д.“, с ДК №--------- и при управлението
автомобила поднася и се удря в паркиран лек автомобил „Ф.“, с ДК № ----------
-. При удара леко пострадал е пътника, в управлявания от жалбоподателя
автомобил, който е седял на предната седалка до водача. Пострадалият П.М.,
който е бил колега на водача се е обадил на друг техен колега Н., че са
катастрофирали. Н. закарал М. до личния автомобил, за да отиде на преглед, а
водачът да извика КАТ. Когато Н. се върнал на място установил, че
жалбоподателят Й.М. го няма на място на ПТП-то. За случилото се Н. се
обадил на тел.112, зад бъдат извикани органи на КАТ. На място е изпратен
екип на КАТ, сред които е и свидетеля Т., който е установил Н.. Снети са му
сведения. Изготвен е протокол за ПТП. Установява се от лист за преглед на
пациент от 16.08.2020 г., че на лицето П.Ц. М. е установена открита рана на
1
носа. Отказал е ТАП и хоспитализация, видно от лист за преглед на пациента
от спешен УНГ, раната е обработена (залепена) в кабинета. Направен е опит
за свързване с жалбоподателя по предоставен от Н. телефонен номер, но
същия не е отговорил. Съставена е докладна записка от свидетеля Т. за
констатациите при посещението на място.
Жалбоподателят Й. ИВ. М. е попълнил декларация на 27.07.2021 г.
Съставен бил на 27.07.2021 г. акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор А.С.С. на жалбоподателя, в който
е посочено, че на 16.08.2020 г. около 05:20 часа гр. С. по бул. „Г.Д.“ срещу
№42, поради недостатъчен контрол при управление на лек автомобил „Д.“, с
ДК № ---------, реализира ПТП в паркирания лек автомобил „Ф.“, с ДК ----------
-, след което не изпълнява задълженията си като участник в ПТП. Посочено е,
че АУАН е съставен на основание чл.40, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН и то от
съответното оправомощено длъжностно лице по силата на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи - мл. автоконтрольор
С..
АУАН е връчен на жалбоподателя. Липсват вписани в акта възражения
от жалбоподателя.
Издадено било процесното НП от началник сектор към СДВР, О „ПП“-
СДВР – главен инспектор Д.Д.Д., назначена на длъжност началник на 03
сектор „Административно-наказателна дейност“ към отдел „Пътна полиция“
при СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства, които се кредитират като логични и
непротиворечиви. Показанията на свидетеля Т. и писмените доказателства са
вътрешно непротиворечиви и логични, поради което и се кредитират. От
показанията на свидетеля С., с оглед твърдението му, че е изготвил акта по
писмени документи не могат да бъдат извличани факти, които да са относими
към предмета на доказване.
Между писмените и гласни доказателства липсват съществени
противоречия, които да е необходимо съда да обсъжда.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна и следва да се уважи,
поради следното:
По т.1 на НП:
2
Съдът констатира, че в тази му част са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, а именно:
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е
налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Като в
конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин
не е сторено.
Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното
съдържание: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”.
Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да
спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да
се спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Деянието не може да бъде подведено под посочената в АУАН и НП правна
норма. Не се сочи какво конкретно като обстоятелства при управлението на
МПС-то жалбоподателя не е взел предвид: пътна обстановка, скорост,
неправилно разминаване или нещо друго, с оглед яснота относно това какво
се приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от
страна на административно-наказващия орган говори за липса на
властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за
което е съставено наказателното постановление.
Нещо повече така описаното словесно нарушение: „недостатъчен
контрол” над управляваното МПС в АУАН и в НП не вменява задължение за
водач на ППС. В нормата липсва изискване за „достатъчен” контрол от страна
на водача на МПС към същото, за да бъде нарушена. Какво е имал предвид
съответно актосъставителя, а след това и административно-наказващия орган
при описанието на нарушението не става ясно. Като следва да се посочи, че в
докладната записка се сочи общо, а именно: „неизяснени причини и
обстоятелства“, т.е. не са описани конкретните обстоятелства на настъпилото
ПТП.
Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган,
единият при съставянето на АУАН, а вторият при издаването на НП, са
посочили правна норма, която няма отношение, а и е в противоречие с
описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа
обстановка. Като по този начин е нарушено правото на защита на
жалбоподателя В случая освен наличие на непълно описание на фактическия
състав на нарушението, е налична и противоречива, неясна и несъответна на
същото правна квалификация.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
3
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил,
както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на
конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.
Поради което в тази му част наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. Не става ясно в какво конкретно
се е изразило неговото нарушение, за да може да се извърши проверка
реализирано ли е същото.
По т.2 на НП, бе установено следното:
Не се установи обективната и субективната страна на деянието по
чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
В тази му част наказателното постановление страда от пороци, които са
съществени по смисъла на закона. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна
квалификация по чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП и обстоятелствата, при
които е осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса
на задължителните реквизити посочени в чл.42, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за НП.
На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря
на правната квалификация, която е посочена. Не е описан словесно състава на
така квалифицираното по този текст на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП
нарушение: „ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания “. При описано
схематично нарушение в акта и процесното НП, както и при непълна правна
квалификация в същите е невъзможно да се прецени какво е било
конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай.
С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в
извършването на какво нарушение е обвинена, че е осъществила и чийто
състав словесно не е посочен. Изложените по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като, ако не биха били допуснати
би последвало и друго решение на въпроса или както е в конкретния случай
водят до ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в
случая тези на жалбоподателя на защитата в рамките на административно-
наказателното производство.
Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице
неглижиране на задълженията от страна на административно-наказващия
орган да проведе една законосъобразна процедура.
С оглед на горното съдът счита, че наказателното постановление и в
тази му част по т.2 като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
4
Предвид установените от съда процесуални нарушения, които са
съществени, процесното наказателно постановление като незаконосъобразно
следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
Относно искането за присъждане на разноски, посочено в жалбата,
същото следва да се остави без уважение, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН присъждането на
разноски на страните става по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Разпоредбата на чл.144 от АПК, пък препраща към нормите на ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ГПК „Страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно
до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.“ По делото е представен договор между адвоката, който е
изготвил жалбата, но не се е явил в съдебно заседание, както и не е
представен списък от претендиращата разноски страна. На следващо място
искането за разноски не е конкретизирано нито в жалбата, нито в съдебно
заседание, в което не се е явил жалбоподателя или неговия процесуален
представител, а именно размер и вид. Ето защо не са налице основания да
бъде репарирано чрез присъждане на такова, независимо от изхода на
производството, приключило с уважаване на въззивната жалба и отмяна на
атакуваното НП. В случая договор е представен, но не е представен списък на
разноските, както и липсва конкретизация на същото, поради което това
искане следва да се остави без уважение като неоснователно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5