Решение по дело №362/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 13
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Димитър Стефанов Михайлов
Дело: 20223130200362
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Провадия, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20223130200362 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от К. М. У., ЕГН: ********** срещу
НП № 23 – 0001846/10.12.2021 г. на Директора на РД – АА – *****, с което за
нарушения по чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лв. / и за нарушения по чл.100,ал.1, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“в размер на 10,00 лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения,
необоснованост, маловажност. Претендира за разноски, при прекомерност на
такива от другата страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата.
Претендира за разноски, при прекомерност на такива за другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 28.10.2021г. около 12,40 часа по автомагистрала „Хемус“, на
около 1 км. След пътен възел „Ветрино-Провадия“, в посока гр.*****,
въззивника управлявал товарен автомобил марка „ДАФ“, с рег.№****, с
прикачено ремарке с рег.№***** кат.Д4, извършващ обществен превоз по
маршрут ****н-****, видно от пътен лист сер.“А“ №6994618 от 28.10.2021г.
без товар, след разтоварване на 22402 кг. Товар на 28.10.2021г. в гр.****н,
видно от товарителница №29809/28.10.2921г., като било установено, че
въззивникът извършва обществен превоз на товари, без да притежава валидна
карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба №41 на
МТИТС от 19.08.2008г.. водачът притежава карта №Р154483, валидна до
21.10.2021г. и след направена справка в информационната система на
ИА“АА“ било установено, че не притежава издадена нова карта.
Водачът не представил и контролен талон към СУМПС №*********.
Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.
Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по
делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът счита, че производството е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените
такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено.
2
Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво
отразени в АУАН и НП.
Чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България изрично визира, че
„водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва да притежава
валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б,
ал. 5 от Закона за автомобилните превози“ , т. е. същата конкретизира в
достатъчна степен субект и задължение. Действително в текста й е посочено,
че удостоверението е по смисъла на чл. 7 Б, ал. 5 от ЗАП, но това касае
конкретиката на този документ, но не и естеството на същия, доколкото той е
изрично упоменат още в чл. 87, т. 3 от цитираната по – горе наредба. В този
смисъл не се налага връзка между чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България и чл. 7 Б, ал. 5 от ЗАП, чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, Наредба № 41 от
04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
Тълкуването на въззивника в тази насока е разширително и би довело до
смесване не само на отделни правни норми, но и отделни нормативни актове,
при наличие на конкретни такива.
В тази връзка следва да се акцентира, че в обстоятелствената част
нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в
какво се обвинява, респективно да организира защитата си по адекватен
начин.
Съдът напълно споделя приетото от актосъставител и
административно – наказващ орган, че въззивника е нарушил разпоредбата на
чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България. Следва да бъде уточнено, че
съгласно същата, водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва
да притежава валидна карта за квалификация по смисъла на наредбата по чл.
7 Б, ал. 5 от ЗАП, която е Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, в пар. 4 от ПЗР на която изрично е посочено, че
3
същата е издадена на основание чл. 7 Б, ал. 5 от ЗАП.
От обективна страна не остава съмнение, че въззивникът е управлявал
пътно превозно средство, което е "всяка една манипулация и боравене с
уредите, приборите и механизмите му", респективно притежава качеството
"водач". Същият е извършвал обществен превоз на товари с предназначено за
това пътно превозно средство, по предварително определен маршрут.
Същевременно същият не е притежавал валидна карта за квалификация.
Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените
и приети по делото писмени материали.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено.
Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника,
обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.
След запознаване на материалите по административно наказателната
преписка в нейната цялост съдът намира, че неправилно е била приложена
санкционната норма. Разпоредбата на чл. 93. ал. 1, т. 1 от ЗАвП в редакцията
й към датата на извършване на нарушението, предвижда наказание за водач
на МПС, който извършва обществен превоз на товари без документи,
издадени за моторното превозно средство, които се изискват по силата на
регламент или на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвП.
Според новата редакция на нормата, инкриминираното поведение на водача е
обусловено само от условието да извършва превоза без издаден за превозното
средство документ, изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането
на ЗАвП. Картата за квалификация обаче не се явява такъв документ, тъй като
не касае превозното средство, а самия водач. Поради това и следва да се
приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, според която,
ако до влизане на наказателното постановление в сила последват различни
нормативни актове се прилага онзи от тях, който е по- благоприятен.
Мотивиран от гореизложеното и от обстоятелството, че наказанието по чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП за конкретното деяние е отпаднало, а от друга страна
осъществява състав на нарушение на подзаконов нормативен акт съдът счита,
че е следвало да се наложи наказание на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвП,
която предвижда наказание за нарушение на ЗАвП и на подзаконовите актове,
издадени въз основа на него, за които не е предвидено друго наказание и след
като наказващият орган не е определил правилната разпоредба, той е
4
приложил неправилно материалния закон.
Отделно от това от материалите по делото е видно, че въззивника е
придобил новата си карта още на 17.11.2021г., като по този начин е отстранил
непосредствено последиците от нарушението, а предходно издадената му
карта е била изтекла малко преди проверката. Тези факти не са били отчетени
от АНО за да бъде преценена възможността от приложението на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН.
Разглеждайки конкретния случай в цялост съдът намира, че са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Неприемайки това
административно – наказващият орган е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото тази норма не дава възможност за налагане на наказание /дори и
при извършване на нарушение/, ако е налице маловажност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от
съвкупността на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойност на вредите, кръг на засегнати интереси,
времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените
обществени отношения. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. преценката за
маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с
правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка. В конкретния случай всички тези
обстоятелства са изяснени, като дават основание да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение, но
следва да се отбележи следното: липсват данни за други нарушения,
респективно наказания, което води до резонния извод за правилно отношение
към законоустановения ред в страната и очевидно в случая се касае за
инцидентна проява. От нарушението за което е ангажирана отговорността не
са настъпили вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на
конкретно увредените обществени отношения. Следва да бъде акцентирано,
че водачът е притежавал карта за квалификация, която е била валидна от
06.11.2016 г. до 21.10.2021 г. След изтичането на този срок, той е представил
валидна карта с валидност от 17.11.2021г. до 12.11.2026г.
В този смисъл може дори да се приеме, че изтъкнатото възражение в
5
АУАН може да е логично обяснения до някъде за минималното закъснение.
Не на последно място налице е дисбаланс между естеството на
нарушението и размера на наложеното, като санкционирането по такъв начин
за такива деяния, не е в интерес на обществото. Поради горните съображения
съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като
без съмнение липсват вреди и вредни последици, налице са смекчаващи
обстоятелства и то изключителни, нарушението е с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на адв. И. Я. Г., личен номер на адвокат **********
следва да се присъди сумата от 370. 00 лв. /триста и седемдесет лв. /,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23 – 0001846/10.12.2021 г. на Директора на РД – АА
– *****, с което на К. М. У., ЕГН: ********** за нарушения по чл.87, т.3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000. 00 лв. /две
хиляди лв. / и за нарушения по чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“в размер на
10,00 лева.
ОСЪЖДА РД – АА – ***** да заплати на адв. И. Я. Г., личен номер
на адвокат ********** сумата от 370. 00 лв. /триста и седемдесет лв./,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – *****.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6