МОТИВИ по НОХД № 1402/2014г. на Окръжен съд - П.
Подсъдимият Б.Т., гражданин на Р.Т., е обвинен в извършване на престъпление по чл.115 от НК, за това че на **.2012 г. на главен път „ І- 8” в
района на 244 км в землището на гр.С., обл.П. умишлено е умъртвил другиго- Е.
П., гражданин на Р.Т..
Подсъдимият Б.Т., гражданин на Р.Т., е обвинен и в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, за това на **.2012г. на главен път
„І-8”
в района на 244 км.,
в землището на гр.С., да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Подсъдимият Ю. М. А. е обвинен и в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 от НК, за това че на **.2012г. на главен път „І-8” в района на 244 км., в землището
на гр. С., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
Производството
беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от
НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.
Прокурорът поддържа
изцяло обвиненията в съдебното заседание, като счита, че за престъплението по
чл.115 от НК на подсъдимия Б.Т. следва да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода определено при баланс от смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и в съответствие с разпоредбата на чл 58а от НК, което наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Прокурорът предлага по отношение на престъплението по чл.325 ал.1 от НК на подсъдимия Б.Т. следва да му бъде наложено също наказание лишаване от
свобода като на основание чл.23 от НК да му бъде определено едно общо най-тежко
такова. Представителят на държавното обвинение счита, че за престъплението по
чл.325 ал.1 от НК на подсъдимия Ю. М. А. следва да
му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно от подсъдимия, тъй като деянието е осъществено в рамките на
изпитателния срок на осъждането му по НОХД 253/2001г. по описа на Районен
съд-Харманли.
За съвместно разглеждане
с наказателния процес бе приет от съда предявения от бащата на пострадалия Е. П.- П.Х., граждански иск за сумата от 100 000 лв., срещу подсъдимия Б.Т.,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл.115 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-
**.2012г., до окончателното й изплащане. Съдът конституира като граждански ищец
и частен обвинител по делото П.Х.. Същият
не се явява в съдебното заседание на 12.01.2015г., но чрез повереника си
адв.З.М., пледира на подсъдимия Б.Т. да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода при баланс от смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и да бъде уважен в пълен размер гражданския
иск.
За съвместно разглеждане с наказателния процес бе
приет от съда и предявения от Г.И.А., действаща лично и
като законен представител на Ю. Е. П., граждански иск срещу подсъдимия Б.Т., за сумите от по
150 000лв. обезщетение за претърпени от престъплението по чл.115 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-**.2012г.,
до окончателното им изплащане. Съдът конституира Г.И.А., действаща лично за
себе си и като законен представител на Ю. Е. П. като граждански ищец и частен
обвинител по делото. В съдебното
заседание същата лично и чрез повереника си адв.Б., моли на подсъдимия Б.Т. да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 20 години, както и да бъдат уважени в пълен размер сумите по
гражданския иск.
Подсъдимият Б.Т. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, но не се признава за виновен по квалификацията на така
повдигнатите му обвинения. Защитникът му- адв.М., излага съображения за
несъставомерност на престъплението по чл.115 от НК, като моли съда да го
признае за невинен и оправдае по това обвинение, както и за деянието по чл.325
ал.1 от НК. Защитата излага аргументи за
преквалификация на обвинението по чл.124
ал.1 или по
чл.118 от НК, като отделно излага доводи относно наличие на неизбежна отбрана
по чл.12 ал.1 от НК или превишаване на нейните предели по ал.2, или пък за
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. В случай, че съдът признае подс.Б.Т. за виновен по някой престъпен състав, извън този на
чл.115 от НК, защитата пледира
наказанието да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като изпълнението на същото да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият Ю. М. А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, но не се признава за виновен по квалификацията на
повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.1 от НК. Защитата пледира за
несъставомерност на деянието по чл.325 ал.1 от НК като моли подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, при направеното пълно
признание от подсъдимите на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт, намира и
приема за установено следното:
Подсъдимият Б.Т. е роден на ***г. в гр.К., Р.Т., постоянно пребиваващ в
Република България. Той е турчин, с турско гражданство и семеен- живее на съпружески начала. Същият има основно образование,
трудовоангажиран е и не е осъждан.
Подсъдимият Ю. М. А. е роден на ***г*** и живущ ***. Той е
българин, с българско гражданство. Същият е женен, има основно образование и е
трудовоангажиран. Ю. М. А. е осъждан.
На **.2012 г. сутринта подс.Б.Т., придружен от св. М.А., с която живеел
на съпружески начала, се отправил по работа към
гр.О., Р.Т.. След като двамата
преминали границата през ГКПП „Капитан Андреево”, се срещнали с Р. Т., баща на
подсъдимия Б.Т.. Той казал на сина си да
закара св.А. в град О., след което веднага да се върне с него обратно в гр.П., тъй като пострадалият Е. П.,
с когото имали неуредени финансови взаимотношения, го бил излъгал с голяма сума
пари. Р. Т. се занимавал с търговия на електронни цигари и консумативи за тях.
Той пласирал стоката си в Турция с посредничеството на пострадалия П., който
според Р.Т., при една от сделките го ощетил с 26 000 долара. От своя страна Е. П.
стопанисвал комплекс „З.” в близост до гр.С., обл.П., в който комплекс държал
ресторант и автомивка. В близост до него се намирала и бензиностанция. Подсъдимият
Б.Т. оставил св.А. в гр.О. и заедно с баща си се отправил към България. Двамата
пристигнали в кв. „И.” в гр.П., където осъществили среща с подс. Ю.А., който е баща на св.М.А..
Подсъдимият Б.Т. и баща му Р. Т. обяснили на
подс.Ю.А., че трябва да отидат в комплекс „З.”, за да си уредят финансовите
отношения с Е. П.. Същия ден- **.2012г., около 18.00ч. подсъдимият Б.Т. се отправил към комплекс „З.”, край С.. Същият пътувал
сам с лек автомобил „Фолксваген Пасат”. Същевременно баща му Р. Т., заедно с
подс. Ю.А. и свидетелите В.Н. и Г. А., също потеглили към гореупоменатия
комплекс. Те пътували с джип „Мерцедес”.
Те били последвани от още две коли, в които пътували С.Г. и Н.М. (и
двамата осъдени по НОХД 1775/2013 по описа на ПОС, касаещо настоящия казус), заедно
с други лица от кв. „И.”- свидетели по делото, които искали да гледат „сеир”.
Пред ресторанта в комплекс „З.” първи
пристигнали подс. Ю.А. и Р. Т.,
който слязъл от автомобила, с който пътували, и тръгнал към Е. П., който бил
отвън. Двамата започнали да говорят на турски език, който разговор прераснал в
кавга. Те взаимно се псували с нецензурни реплики, обиждали, дърпали и
удряли. Междувременно подсъдимият Ю.А. и
свидетелите В.Н. и Г. А. също слезли от колата, с намерение да окажат помощ на
Р. Т.. Същевременно свидетелите Н.М. и А.М., които помагали на Е. П. в
заведението, се намесили в сбиването на негова страна. В комплекса, пред
ресторанта, пристигнали и другите две коли, упоменати по-горе. Пътуващите в
тези автомобили, между които и С.Г. и Н.М., също се включили в сбиването.
Получило се „меле”, в което взаимно участниците от двете страни в конфликта, си
нанасяли удари. С.Г. и Н.М. удряли с юмруци и ритници П. и свидетелите Н.М. и
А.М.. Те викали и псували на турски език. Подсъдимият Ю.А. също се биел с
юмруци и ритници, викал на висок тон и ругаел. Сбиването било наблюдавано от
персонала на заведението. Готвачите и сервитьорите, уплашени и възмутени от
действията на пристигналите от град П. роми, се скрили вътре в ресторанта.
Свидетелят А. М., който работел на бензиностанцията, също се уплашил от
случващото се и бил възмутен от това, което вижда. Идентична била реакцията на
и св. П.С., който бил трудовоангажиран като охрана във фирма „3 S COT”. Последният се
качил в служебния си автомобил, след което се обадил в
полицията за инцидента.
Пострадалият Е. П. също се биел, използвайки юмруци и ритници като нанесъл удар на Р. Т..
От своя страна, подсъдимият Б.Т. ударил няколко пъти по главата Е. П., с неустановен
при разследването твърд предмет, в резултат на което последният паднал на
земята. Виждайки П. на земята, свидетелят Н.М. се развикал: „убихте го...”, при
което останалите участници в сбиването, уплашени, се разпръснали по
автомобилите и се отправили към град П.. Подсъдимият Б.Т. и баща му Р. Т. се
качили в лекия автомобил „Фолксваген”, с който подсъдимият бил пристигнал в
комплекса, след което отпътували за Р.Т.. Същевременно свидетелите Н.М. и А.М.
качили пострадалия Е. П. в кола и го откарали в болнично заведение в гр.П.,
където била констатирана смъртта му.
От заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза се установяват
следните травматични увреждания по тялото на Е. П.- размачкване (разрушаване)
на мозъка, кръвоизлив под твърдите и меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в
мозъчните стомахчета, мозъчен оток, счупване на черепния покрив и основа,
разкъсно- контузни рани, охлузвания, кръвонасядания по главата, охлузване по
гърдите, кръвонасядания и охлузване по левия долен крайник, охлузване по десния
долен крайник. Съгласно заключението на тройната СМЕ смъртта на пострадалия се
дължи на парализа на важни за живота мозъчни центрове в резултат на тежката
открита черепно- мозъчна травма. От заключението на вещите лица се установява,
че описаните увреждания имат прижизнен характер и са причинени общо по
механизма на действието на твърд тъп предмет, както и че ударите с предмета в
областта на главата са най-малко пет на брой.
За да постанови присъдата си,
съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната по-горе фактическа
обстановка. Същата се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а именно: частично от обясненията на подсъдимите Б.Т. и Ю.А.,
както и от тези на осъдените С.Г. и Н.М., от показанията на свидетелите А.А.М., С.В.Т.,
С.А.О., А. П.М., А.Р.М., В.А.А., Й.М.Н., М. А. А., Г.И.А., Т.В. А., Й.М.Н., Г.
Н. А., П.Х., Д.С.М., С.В. А., Н.С.М., П.А.С., Р.А.А., Н.К., В.М.Н, Е.А.К.,
Д.В.М., С.Р.Д., С.М.А., Р.А. И., А.С.М.,
от приетите от досъдебното производство писмени доказателства и писмените доказателствени
средства: трите протокола за оглед на местопроизшествието (л.15-16; л.21-23;
л.37-38 от том I от
ДП), протокола за оглед на веществени доказателства и изготвените към тях
фотоснимки, протокола за претърсване и изземване (л.35-36 от том I от ДП),
протоколите за доброволно предаване на веществени доказателства (л.39-45 от том I от ДП), протокола за вземане на образци за сравнително
изследване(л.46 от том I от ДП), свидетелства за съдимост
(л.53 и л.69 от том I от ДП), харакатеристични справки (л.54 и л.71 от том I от ДП). Описаната фактическа обстановка се установява и
от заключенията на съдебно- медицинската експертиза на труп,
съдебно-медицинската експертиза на веществени доказатества № 4/2013г., съдебно-медицинската експертиза на
веществени доказатества №7/2013г., съдебно- медицинската експертиза на
веществени доказатества №114/2012г., съдебно-медицинската експертиза
№1612/2012г. на подсъдимия Ю.А.,
съдебно-медицинската експертиза № 1615/2012г. на св. А.М., съдебно-медицинската експертиза №
1616/2012г. на св.Н.М., съдебно-медицинската експертиза № 1613/2012г. на св.Г.
А., съдебно-медицинската експертиза №
1611/2012г. на св.Й.Н. и съдебно-медицинската експертиза № 1614/2012г. на
св.В.Н..
Съдът кредитира изцяло
заключенията на извършените в хода на досъдебното производство експертизи, като
изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
Подсъдимитe
Б.Т. и Ю.А. в съдебно заседание признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразиха съгласие
съдът да не събира доказателства за тези факти. Съдът намери, че събраните по
досъдебното производство писмени и гласни доказателства обосновават извода, че
подсъдимият Б.Т. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по
чл.115 от НК. В
хода по същество защитата на подсъдимия Б.Т. прави опит да обоснове теза за
приложение на по-леко наказуем състав по чл.118 от НК, по чл.124 ал.1 от НК, по
чл.119 вр.чл.12 ал.2 от НК, както и излага доводи, съгласно които следва да се
изключи изцяло престъпния характер на вмененото във вина деяние на подс.Б.Т.,
като намери приложение института на неизбежната отбрана, съгласно чл.12 ал.1 от НК или разпоредбата на чл.15 от НК, визиращ случайно деяние. В процесния казус не
са налице предпоставки да бъде уважено искането на защитата на подс.Т. за
преквалификация на деянието като престъпление по чл.124 ал.1, по чл.118 или по
чл.119 вр.чл.12 ал.2 от НК.
На първо място не може да
бъде възприета тезата на защитата, че правилната правна характеристика е тази
по чл.124 ал.1 от НК, а именно, че се
касае за причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено
нанесена телесна повреда. За наличието на умисъл у страна на подсъдимия се
преценява от начина на извършване на деянието, в частност от механизма на
умъртвяване на жертвата, интензитет, сила и локализация на ударите, както и
обективно причинените увреждания. Фактическите данни по настоящто дело сочат,
че подс.Т. е нанесъл на Е. П. няколко удара в главата с твърд тъп предмет.
Съгласно заключението на СМЕ се касае за най-малко пет удара в главата с твърд
тъп предмет. Същите са концентрирани в
област на жизненоважна част от тялото на пострадалия- главата, като са нанесени
от близко разстояние и със занчителна сила, като са причинили тежка открита
черепно мозъчна травма, довела до смъртта на Е. П.. .В случая подс.Т. е съзнавал, че нанасяйки няколко силни удара с твърд
предмет в главата на пострадалия, може да причини смъртта на последния.
Подсъдимият е имал възможност да избере и друга, по-малко уязвима част от тялото на жертвата, но е насочил ударите именно в главата, която е част от човешкото тяло, в която се намира жизнено важен орган-мозъкът. Действията на подс.Т. обосновават
извода, че той е действал при условията на пряк умисъл за причиняване на смърт
на П., тъй
като в съзнанието на подсъдимия са се съдържали представи, че с деянието се причиняват телесни
увреждания на пострадалия, които са несъвместими с живота. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно постоянната практика на съдилищата, когато деецът е
причинил телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари върху
жизненоважни центрове на тялото, в резултат на което е настъпила смъртта му,
какъвто е и настоящия случай, е налице умисъл за убийство, а не за причиняване
на телесна повреда. В тази насока са: решение
№ 67 от 14.02.1983 г. по н. д. № 42/83 г., ІІ н. о. и решение № 163 от
26.04.1988 г. по н. д. № 134/88 г., І н. о. Решение № 441 от 25.10.2001 г. по н. д. № 389/2001 г., I н.о.
Несъстоятелна се явява лансираната от защитата
позиция, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен
извод, че именно подс.Т. е нанесъл на пострадалия П. ударите, причинили
смъртния резултат. Тази защитна версия се опровергава, както от показанията на
редица свидетели, така и от самопризнанията на подс.Т. по чл.371 т.2 от НПК.
Видно от показанията на св.Д.М.: „видях Б. да удря собственика на ресторанта с
едно желязо два три пъти.” Св.Й.Н. заявява в показанията си: „..в началото на
боя Б. нямаше нищо в ръце, после взе някакво желязо или бухалка”. В
обясненията, депозирани в хода на досъдебното производство осъденият С.Г.
твърди, че е видял подсъдимия Б.Т. и баща му да удрят пострадалия с колове или
тръби. Свидетелката М.А. посочва в показанията си, че в хода на телефонни
разговор, проведени с Б.Т., същият й е казал, че са ударили баща му, както и че
той е ударил някой: „и аз ударих
някой..много се бихме”. Той не е успял да даде адекватен и логичен отговор на
въпроса на св.А. защо веднага след случилото се е закарал баща си в болница в
град О., а не е потърсил своевременно
медицинска помощ в България. Свидетелката заявява, че: „в махалата всички
говорят, че Б. и баща му са ударили човека, след което са избягали.” Показанията на тази свидетелка хвърлят
светлина и върху причините относно възникване на конфликта между Е. П. от една
страна и Р. и Б.Т., от друга. Видно от показанията на св.А., когато на **.2012г.,
около 13.30ч., тя и подс.Б. Т. са минали границата през ГКПП „Капитан Андреево” Р. Т. ги е посрещнал като казал на сина си,
че веднага трябва да се върнат обратно в България, защото имат „проблем”.
Същият разяснил, че са „му взели стоката и не му я връщат, щял да ги убие.”
Несъстоятелно се явява искането на защитата, че показанията на св.М.А. не следва
да бъдат кредитирани, тъй като същата е сключила брак. с подсъдимия на
09.04.2013г и „не е предупредена за
възможността да не дава показания” при разпита й в досъдебното производство. Към момента на депозиране на показанията на св.М.А., а
именно на 30.12.2012г., същата се е намирала във фактическо съжителство с подс. Б.Т., поради което
разследващият орган й е разяснил разпоредбите на чл.119 НПК и чл.121 ал.1 НПК,
преди да пристъпи към непосредсъвения й разпит. Свидетелката М.А. изрично е
заявила, че желае да дава показания. Обстоятелството, че е сключила брак
впоследствие с подсъдимия Т., не е основание показанията на тази свидетелка да
бъдат изключени от доказателствения материал. При положение, че настоящото
производство бе протекло не по реда на съкратеното съдебно следствие, а по
общия ред, пред свидетелката съществуваше правната възможност да се позове на
разпоредбата на чл.119 от НПК и да откаже да дава показания в хода на съдебното
следствие.
Съдът
намира за несъстоятелно искането на защитата на подсъдимия Б.Т. за
преквалифициране на деянието като престъпление по чл.118 от НК. В случая липсват установени фактически положения, които да индицират подсъдимият
Т. да се е намирал в състояние на физиологичен афект,
който по своята същност представлява бурна емоционална реакция на дееца, възникнала непосредствено след провокация от страна на
пострадалия, чрез упражнено насилие, тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие и
се характеризира със стесненост на съзнанието, което не дава възможност за спокойно обмисляне на предприетото неправомерно поведение. Приложението на разпоредбата на чл.118 НК изисква да бъде установено по несъмнен и категоричен начин това особено емоционално
състояние на дееца. В процесния казус
няма доказателства, които да обусловят
извода, че подсъдимият Б.Т. е бил разгневен, обиден или предизвикан от страна
на пострадалия П.. Наличните гласни доказателствени средства, вкл. обясненията на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство, не
дават основание за извод, че деянието е извършено в състояние на физиологичен афект.
В обясненията си подсъдимият въобще отрича той и баща му Р. Т. да са участвали
в сбиването като не казва нито дума да е удрял Е. П.. Другият подсъдим- Ю.А.,
заявява в обясненията си, че единствено Р. Т. е удрял пострадалия. От
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели също не може да се
направи извод, че подсъдимият Т. е бил изпаднал в силно раздразнено състояние,
предизвикано от противоправно поведение от страна на пострадалия. Подсъдимият
Т. е участвал в сбиването като обмислено и целенасочено е нанесъл с твърд
предмет няколко удара в главата на П., причинявайки му черепно-мозъчна травма, от която
впоследствие е настъпила смъртта. Същият
е имал възможност да прецени спокойно обстановката като не е бил до такава степен овладян
от емоциите, че да не може правилно да възприема действителността и да реагира
адекватно.
Съдът не споделя се и лансираната от
защитата теза, че деянието е осъществено от подс.Б.Т. при условията на
неизбежна отбрана, съгласно нормата на чл.12 ал.1 от НК, или че същото следва
да бъде преквалифицирано
като престъпление по чл.119 вр.чл.12 ал.2 от НК, а именно убийство при
превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради уплаха и смущение. От решаващо значение за възприемане на
хипотезата за приложение на
института на неизбежнта отбрана или съответно разпоредбата на чл.119 НК е
да е имало започнало противоправно нападение от страна на пострадалия, което да
не е било прекратено и за чието отблъскване подсъдимият да е нанесъл ударите с твърд тъп предмет. В настоящия казус, с оглед
установените фактически данни,
така признати и от подсъдимите Б.Т. и Ю.А., както и от събраните по делото
доказателства, не може да се направи извод, че пострадалият П. е станал причина
за инцидента, упражнявайки пръв насилие спрямо подсъдимия Т.. В конкретния случай не
пострадалият П. е търсел подсъдимия Б.Т. или баща му Р. Т., за да си „уредят сметките”,
а
подсъдимият е бил активен в това отношение.
Р. Т. заедно със сина си подс.Т., отиват целенасочено в комплекс „З.”, с ясното
намерение да се саморазправят по неправомерен начин с П., поради неуредени
финансови отношения като именно те са провокаторите на инцидента. Съобразно
установената фактическа обстановка сбиването не е предизвикано от пострадалия,
вкл. не П. е ударил пръв Р. Т.. Видно от показанията на св.В.Н., депозирани в
хода на досъдебното производство на 29.12.2012г., първоначално П. и Р. Т. са
говорели на турски език като в един момент двамата са започнали да се карат и
да се псуват на турски език. По думите на св.В.Н. в един момент: „турчина,
който се возеше в нашата кола, посегна да хване или удари другото момче, с
което се караха, за гушата.”. Съобразно установената фактическа обстановка
сбиването не е предизвикано от пострадалия, вкл. не П. е ударил пръв Р. Т., a именно противоправното поведение на последния е в основата на разгорелия се скандал,
съпроводен с масов бой.
Предвид изложените по-горе аргументи неоснователно се явява и
искането на защитата за приложението на чл.15 от НК, а именно че се касае за
„случайно деяние”.
На
следващо място не може да намери подкрепа лансираната от защитата на подсъдимия Ю. М. А. теза, че последният не
е осъществил субективните признаци на деянието по чл.325 ал.1 от НК, а е
действал при условията на неизбежна отбрана, защитавайки се от непосредствено и
противоправно нападение. Тази защитна версия се оборва от събраните по делото
доказателства. С хулиганството като престъпно деяние могат да бъдат засегнати
едновременно и правата на личността, живота и здравето дори, чрез посегателство
върху личността, с нанасяне на обиди, телесни повреди,. От фактическа страна е
установено, че подс. А. е предружил Р. Т. и подс.Б.Т. като много добре е
осъзнавал, че последните двама са се отправели към комплекс «З.», за да
саморазправят с П., който по думите на
Р. Т. му голяма сума пари. Видно от показанията на св.Й.Н. и св. Д.М.
подс.Ю. също е участвал в ескалиралия конфликт като се е биел със свидетелите
Н.М. и А.М.. В показанията си св.А.М.
описва как пъвоначално е бил ударен
силно с юмрук в лицето от нисък плешив млад мъж, в резултат на което паднал на
земята и върху него се нахвърлили двама-трима мъже, които са го удряли и
псували на турски език. В случая не са налице данни за претендираната
от защитата на подсъдимия Ю.А. неизбежна отбрана, още повече като се има предвид, че подсъдимият се е
включил в започналия вече конфликт между пострадалия и Р. Т.. Поведението на подс.А., съпроводено с непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, е довело до възмущението на
служителите на комплекса, които уплашени от случващото се, са се скрили в
ресторанта.
Предвид на гореизложеното и при така установената фактическа обстановка,
съдът намери, че подс. Б.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.115 за това че на **.2012г. на главен път „І- 8” в района на 244 км в
землището на гр.С., обл.П. умишлено е умъртвил другиго- Е. П., гражданин на
Р.Т.,
Подсъдимият Б.Т. е извършил престъпението по
чл.115 от НК с пряк умисъл като е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Подсъдимия Б.Т. следва да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.1 от НК, за това
че на
**.2012г. на главен път „І-8”
в района на 244 км.,
в землището на гр. С., да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Предвид на гореизложеното и при така
установената фактическа обстановка, съдът намери, че подс. Ю. М. А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, за това че на **.2012г. на главен път
„І-8”
в района на 244 км.,
в землището на гр. С., е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
Подсъдимият Ю. М. А. е осъществил престъпението по
чл.325 ал.1 от НК с пряк умисъл като е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При
така посочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на специалната
и генерална превенции съдът намери, че наказанието което следва да понесе
подсъдимия Б.Т.
е необходимо да се определи съобразно условията,
визирани в чл.54 от НК, при превес на смекчаващи отговорността му
обстоятелства. Като такива се преценят чистото му съдебно минало, семейното му положение, както и поведението на
пострадалия Е. П., който също е участвал в масовото сбиване, предхождано от
скандал между него и Р. Т., отвърнал е на проявената спрямо него агресия, като
по този начин е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. При тези данни, съдът
определи на подсъдимия Б.Т. наказание в размер на десет години лишаване от
свобода, което съгласно чл.58а ал.1 от НК, редуцира с една трета, в резултат на
което му наложи наказание в размер на шест години и осем месеца лишаване от
свобода.
В
тази връзка неоснователно се явява искането на прокуратурата и поверениците на
частните обвинители, наказанието на подсъдимия Б.Т. да бъде определено при
баланс от смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства или наказание лишаване от свобода в размер на 20г.,
какъвто е максимално предвидения от законодателя размер. Повереникът на частния
обвинител Г.А. изтъква като аргумент в тази насока „бягството на подсъдимия от мястото на извършване на
деянието”, който отпътува заедно с баща си Р. Т. веднага след
инцидента за Турция. Този довод не може да бъде споделен от настоящия съдебен
състав, тъй като смъртта на пострадалия е констатирана едва след като е бил
закаран в болнично заведение в гр.П., т.е. отпътувайки за Турция, подсъдимият
към онзи момент не е бил наясно, че П. е мъртъв. В тази насока следва да се
отбележи и обстоятелството, че подсъдимият Т. се е завърнал доброволно в
България, щом е разбрал, че полицията го търси, което обуславя извода, че
същият е нямал намерение да се укрие от органите на досъдебното производство и
да възпрепятства разследването. Несъстоятелно се явява възражението на
повереника на частния обвинител Г.А., че квалификацията по чл.115 се явява
„изключително благоприятна”, „една
голяма премия” за подсъдимия Т, тъй като е следвало да бъде реализирана
наказателната му отговорност за престъпление по чл.116 от НК. В тази връзка
следва да се отбележи, че именно с обвинителния акт се визират рамките на производството като същият очертава предмета на делото, в рамките на
който съдът следва да се произнесе.
Съдът постанови подсъдимият Б.Т.
да изтърпи наказанието си в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип
при първоначален строг режим на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът приспадна от размера на наложеното наказание, на основание
чл. 59 ал.1 т.1 т.2 и ал.2 от НК, времето, през което
подсъдимият Б.Т. е бил задържан под стража от 13.02.2013г. до 25.10.2013г. от
25.10.2013г. до 02.07.2014г. с мярка за
неотклонение „Домашен арест” и от 02.07.2014 г. до влизане на присъдата в сила
с мярка за неотклонение „задържане под стража”, като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода, а два дни домашен арест се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
При така
посочената правна квалификация и съобразявайки се с целите на специалната и генерална
превенции, съдът намери, че наказанието което следва да бъде определено на
подсъдимия
Ю.М.А., измежду алтернативно предвидените от закона санкции, е лишаване от
свобода. Съдът
счете, че наказанието което следва да понесе подсъдимия Ю.М.А. е необходимо да се определи в условията, визирани в
чл.54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива се преценят предходното
осъждане на този подсъдим, обстоятелството, че престъплението е осъществено в
изпитателния срок на предходното му осъждане, както и факта, че е взел активно
участие в сбиването. При тези данни, съдът определи на подсъдимия Ю.М.А.
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което
съгласно чл.58а ал.1 от НК, редуцира с една трета, в резултат на което му
наложи наказание в размер на една година
лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание
обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по
местоживеенето му.
Съдът постанови на основание
чл. 61 т.2 вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС, подсъдимите Б.Т. и
Ю.М.А. да изтърпят наложените им наказания „лишаване от свобода” в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим.
Съдът постанови, на основание чл.68 ал.1 от НК, предвид обстоятелството,
че подс. Ю.М.А. е извършил настоящото престъпление в изпитателния срок на
условна присъда, с която е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода по
НОХД № 253/2011г. по описа на Районен съд- гр.Харманли, това наказание да се
изтърпи изцяло и отделно, при първоначален „строг” режим в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът приспадна от размера на наложеното наказание, на основание
чл.59 ал.1 т.1 от НК, времето през което
подсъдимия Ю.М.А. е бил задържан под стража от 29.12.2012г. до 01.01.2013г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Предявеният от бащата на пострадалия- П.Х., граждански иск против подсъдимия Б.Т се явява
основателен. П.Х., е преживял морални
вреди, изразяващи се в страдания и мъка от смъртта на своя син, които вреди са
пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия
Б.Т. престъпление. Съдът счита,
че претърпените от бащата на пострадалия неимуществени вреди могат да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 65 000 лв. При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид и факта, че пострадалият не е живял в едно
домакинство заедно с баща си, както и че двамата не са общували често. При определяне
размера на присъдения гражданския иск съдът взе предвид и поведението на
пострадалия ПЕ.ли, който също е взел участие в сбиването, в резултат на което в
известна степен е налице съпричиняване на вредата от негова страна. Затова до пълния предявен размер от 100 000 лв. съдът отхвърли
иска като завишен, макар и доказан по основание.
Предявеният от Г.И.А.,
действаща лично и като законен представител на Ю.Е. П., граждански иск срещу подсъдимия Б.Т., се явява основателен. Пострадалият е млад човек, който след смъртта си е
оставил невръстно дете, което в бъдеще ще расте без грижи и упора от страна на
баща си. Е. П.е живял от около четири
години на семейни начала с Г.А. като двамата имат едно дете- малолетния Ю.Е. П.. Преценявайки
тези обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението и определянето
му по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че обезщетения в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева лично за Г.И.А. и в
размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева в качеството й на законен представител на детето Ю.Е. П., ще репарират причинените
им неимуществени вреди, като върху сумите се присъди и законната
лихва, считано от **.2012г. И в този случай при определяне размера на
гражданския иск съдът взе предвид и поведението на пострадалия Е. П.като прие,
че е налице известна степен на съпричиняване на вредата от негова страна. В останалата
част, до пълните предявени размери от по
150 000лв., исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът постанови веществените доказателства по делото- чифт черни на
цвят маратонки марка „Адидас” с три бели ленти, един брой дънки, черни на цвят с кафяв колан на тях, чифт чорапи
черно-сиви на цвят, мъжки боксерки черно-сиви на цвят и чорапогащник черен на
цвят, да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият бе осъден и да заплати по сметка на ОД на МВР - П.
сумата от 2 083,30 лева разноски по досъдебното производство, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на П.ски окръжен съд сумата от 7400 (седем хиляди и
четиристотин) лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и направените от гражданските ищци и частни
обвинители разноски по делото.
Причини
за извършване на престъпленията - ниско
правосъзнание и незачитане на установения правов ред и от двамата подсъдими.
Предвид
на гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: