Р Е Ш Е Н И Е
№ / 21.02.2018 г., гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд II състав
На седми
февруари две хиляди и осемнадесета година
В открито
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
при секретар
Н. С.
Като
разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско
дело № 1183 по описа за 2017г.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 и сл. от Кодекса на труда КТ).
Производството е образувано по
искова молба от Ю.А.Т., ЕГН **********, представлявана от адв. Р.А., срещу
„Братя С.и“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управител Й. А. С..
В исковата молба се твърди, че страните са сключили
трудов договор на 07.06.2016г., съгласно който, ищцата е изпълнявала длъжността
работник – овощар в отдел „малинови насаждения“ в с. К., общ. Дългопол при
ответното дружество. Излага се, че първоначалното уговорено брутно трудово
възнаграждение в било в размер на 421,00 лв., а от 01.01.2017г. – 460,00 лв.
Релевира се, че със заповед №
001/22.08.2017г., трудовото правоотношение е било прекратено на посочената
дата, без предизвестие от страна на работодателя. Твърди се, че на 22.08.2017г.
работодателят е заплатил на ищцата сумата от 400,00 лв. – за месец юли 2016г.,
400,00 лв. – за месец август 2016г., 150,00 лв. – за месец ноември 2016г.
Навежда се, че от НОИ ищцата е получила следните суми: 106.45 лв. – ползвани
болнични за месец декември 2016г., 78,16 лв. – ползвани болнични за месец март
2017г. и 110,64 лв. – ползвани болнични през месец април 2017г. Сочи се, че към
настоящия момент не е заплатена останалата част от полагащото се трудово
възнаграждение, а именно: за месец август 2016 година в
размер на 141.56 лева. ведно с обезщетение за забава в размер на 14.22 лева за
периода от 30.09.2016 г. до 25.09.2017 г., заедно със законната лихва от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец
септември 2016 година в размер на 328.80 лева. ведно с обезщетение за забава в
размер на 30.23 лева за периода от 30.10.2016 г. до 25.09.2017 г., заедно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
дължимата сума; за месец октомври 2016 година в размер на 328.80 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на 27.4 лева за периода от 30.11.2016 г. до
25.09.2017 г., заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; за месец ноември 2016 година в
размер на 72.35 лева. ведно с обезщетение за забава в размер на 5.44 лева за
периода от 30.12.2016 г. до 25.09.2017 г., заедно със законната лихва от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец
декември 2016 година в размер на 328.80 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на 21.87 лева за периода от 30.01.2016 г. до 25.09.2017 г., заедно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
дължимата сума; за месец януари 2017 година в размер на 360.18 лева. ведно с
обезщетение за забава в размер на 21.01 лева за периода от 28.02.2016 г. до
25.09.2017 г.. заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; за месец февруари 2017 година в
размер на 282.02 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 14.13 лева за
периода от 30.03.2017 г. до 25.09.2017 г., заедно със законната лихва от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец
март 2017 година в размер на 249.54 лева, ведно с обезщетение за забава в
размер на 10.35 лева за периода от 30.04.2017 г. до 25.09.2017 г., заедно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
дължимата сума; за месец април 2017 година в размер на 360.18 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на 11.93 лева за периода от 30.04.2017 г. до
25.09.2017 г., заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на дължимата сума; за месец май 2017 година в размер на
360.18 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 8.82 лева за периода от
30.06.2017 г. до 25.09.2017 г., заедно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец юни 2017 година в размер на 360.18
лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 5.81 лева за периода от
30.07.2017 г. до 25.09.2017 г., заедно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума; за месец юли
2017 година в размер на 360.18 лева. ведно с обезщетение за забава в размер на
2.71 лева за периода от 30.08.2017 г. до 25.09.2017 г., заедно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата
сума; за месец август 2017 година в размер на 244 лева. ведно с обезщетение за
забава в размер на 0.41 лева за периода от 22.08.2017 г. до 25.09.2017 г.,
заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Поддържа се, че работодателят не е изплатил и обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в размер на 500,27 лв. Излага се, че заповедта за
уволнение по реда на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ е незаконна, тъй като към момента
на прекратяването на трудовото правоотношение сключеният трудов договор между
страните е бил безсрочен, но без предизвестие работодателят го е прекратил,
като е накарал работника ищец да подпише заповедта. Твърди се, че освен
трудовото възнаграждение, работодателят не е изплатил и обезщетението за
неспазване на срока за едномесечно предизвестие, преди прекратяване на трудовия
договор, поради което се претендира и сумата от 360,18 лв. Моли се да бъде
постановено решение, с което да бъде отменена заповед за прекратяване на
трудово правоотношение №
001/22.08.2017г., поради нейната незаконосъобразност, състояща се в
неправилното отразяване, че е било налице взаимно съгласие за това, тъй като
такова не е давано от страна на работника, а е основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1 КТ. Моли се да бъдат уважени и
предявените искове за заплащане на обезщетение за неспазване на срока за
едномесечно предизвестие в размер на 360,18 лв., ведно с мораторната лихва,
както и за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в посочения размер за
съответните месеци, ведно с мораторната лихва върху за всеки месец, ведно със
законната лихва върху вземанията от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се разноски. Направено е доказателствено
искане за допускане на ССЧЕ, със задача вещото лице да провери ведомостите за
заплати при ответника, като направи справка в счетоводната му дейност и даде
заключение за размерите на претендираните вземания. Представени са съответни
писмени доказателства.
С уточнителна молба ищцата е посочила, че претендираното нетно трудово
възнаграждение по месеци е както следва: за месец август 2016г. – 141,56 лв.,
за месец септември 2016г. – 328,80 лв., за месец октомври 2016г. – 328,80 лв.,
за месец ноември 2016г. – 72.35 лв., за месец декември 2016г. – 328,80 лв., за
месец януари 2017г. – 360,18 лв., за месец февруари 2017г. – 282,02 лв., за
месец март 2017г. – 249,54 лв., за месец април 2017г. – 360,18 лв., за месец
май 2017г. – 360,18 лв., за месец юни 2017г. – 360,18 лв., за месец юли 2017г.
– 360,18 лв. и за месец август 2017г. – 244,00 лв. Уточнява, че претенцията за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е в размер на 90
лв., от които 40 лева – за 3 дни неползван отпуск за 2016г. и 50 лв. за 3 дни
неползван отпуск за 2017г. Уточнява се, че се иска поправка на основание за
уволнение, вписано в трудовата книжка, като вместо уволнение по чл. 325, ал. 1,
т. 1 КТ се приеме, че е налице чл. 328, ал. 1, т.3 КТ. Претендира се и
обезщетение за неспазено предизвестие за уволнение в размер на 360,18 лв.
В срока по
реда на чл. 131 от ГПК ответникът „Братя С.и“ ЕООД изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Излага се, че ищцата е работила в
ответното дружество по трудов договор, сключен на 07.06.2016г., като същият е
бил прекратен на 22.08.2017г., на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 КТ. Релевира се, че
дължимото трудово възнаграждение за целия период е заплатен на работника, като
за месец август 2017г. такова не е заплатено поради поведението на самата ищца,
тъй като същата отказвала да се яви и да получи възнаграждението си. Твърди се,
че договорът между страните е бил прекратен по взаимно съгласие. Моли се
предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Претендират се разноски. Представени са
съответни писмени доказателства. Направено е доказателствено искане да бъдат
допуснати до разпит в режим на водене двама свидетели, които да установят
изложените твърдения.
В
проведените по делото съдебни заседания ищецът не се явява, процесуалния му представител
поддържа предявените искове. Процесуалният представител на ответника пледира за
неоснователност на предявените искове, с изключени на този по чл.128 КТ,
относно претендирано трудовото възнаграждение за м.август 2017г. в размер на 244
лева, чиято дължимост признава.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
следното:
Безспорно е
между страните, че същите са били в трудови правоотношения по силата на сключен
трудов договор на 07.06.2016г., прекратен на 22.08.2017г., като първоначалното
брутно трудово възнаграждение е било уговорено в размер на 421,00 лв., а от
01.01.2017г., същото е било уговорено в размер на 460,00 лв. Това се установява и от Трудов договор №
001/07.06.2016 г. на Ю.А.Т., копие от трудова книжка на Ю.А.Т., съобразно които
ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „овощар“
От протокол
за постъпване на работа към Трудов договор № 001/07.06.2016 г.Справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
033881630753836/07.06.2016 г., Служебна бележка № 1/08.06.2016 г.; Декларация
от 07.06.2016 г. на Ю.Т.; Декларация от 08.06.2016 г. на Ю.Т.; Декларация за
запознатост от 08.06.2016 г. на Ю.Т.; Молба от 07.06.2016 г. на Ю.Т.; се установява, че ищцата е представила молба
за постъпване на работа в ответното дружество на 07.06.2016г., постъпила е на
работа в ответното дружество на 08.06.2016г., дружеството е уведомило НАП за
сключения трудов договор с ответницата, на ищцата е проведен начален
инструктаж, същата е запозната с правилата за безопасност на труда в ответното
предприятие.
От Заповед №
001/22.08.2017 г. за прекратено трудово правоотношение се установява, че на
22.08.2017г. трудовото правоотношение с ответницата е прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като не са изплатени никакви обезщетения на ищцата на
основание чл.220, ал.1 от КТ и по
чл.224, ал.1 от КТ. Екземпляр от заповедта е връчен на ищцата на 22.08.2017г..
От
Разчетно-платежна ведомост на „Братя С.и“ ЕООД за месеците: юни 2016 г., юли
2016 г., август 2016 г., септември 2016 г., октомври 2016 г., ноември 2016 г.,
декември 2016 г., януари 2017 г., февруари 2017 г., март 2017 г., април 2017
г., май 2017 г., юни 2017 г., юли 2017 г., август 2017 г., ведомости за заплати
от месец юни до месец Извлечение
по сметка BG08CECB979010GB277900 октомври на 2016 г., се установява,
че ищцата е получавала трудовото си възнаграждение в брой. За м.06.2016г.
брутното й трудово възнаграждение е в размер на 325,32 лева, като ищцата е
получила в брой нето възнаграждение в размер на 255.01 лева. За м.07.2016г., за
м.08.2016г. и за м.09.2016г. брутното й трудово възнаграждение е в размер на 421
лева месечно, като ищцата е получила в брой нето възнаграждение в размер на 330.02
лева. За м.10.2016г. ищцата е ползвала 10 дни платен годишен отпуск и 11 дни
неплатен, получила е възнаграждение в размер на 157,15 лева. За м.11.2016г. брутното
й трудово възнаграждение е в размер на 229,64 лева, като ищцата е получила в
брой нето възнаграждение в размер на 213,53 лева. За м.12.2016г. брутното й
трудово възнаграждение е в размер на 421 лева, като ищцата е получила в брой
нето възнаграждение в размер на 330,02 лева. За м.01.2017г. брутното й трудово
възнаграждение е в размер на 460 лева, като ищцата е получила в брой нето
възнаграждение в размер на 358,78 лева. За м.02.2017г. брутното й трудово
възнаграждение е в размер на 276 лева, като ищцата е получила в брой нето
възнаграждение в размер на 255,28 лева. За м.03.2017г. брутното й трудово
възнаграждение е в размер на 250,91 лева, клас за прослужено време 1,51 лева
като ищцата е получила в брой нето възнаграждение в размер на 233,69 лева. За м.04.2017г.,
за м.05.2017г., за м.06.2017г. и за м.07.2017г. брутното й трудово
възнаграждение е в размер на 460 лева месечно, клас за прослужено време 2.76
лева като ищцата е получила в брой нето възнаграждение в размер на 360,93 лева
месечно. За м.08.2017г., брутното възнаграждение начислено на ищцата е в размер
на 300 лева, клас за прослужено време 1,80 лева начислени са обезщетения по КТ
в размер на 308,51 лева.
От СГЕ,
която съда кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че подписите
в графа „Подпис“ в разчетно платежните ведомости на дружество за м.08 –
м.12.2016г. и за м.01 – 06.2017г. са изпълнение от ищцата, подписите в графите
„Подпис“ за м.06 и м.07.2016г. и за м.07.2017г., съдържат елементи от подписа
на ищцата, вещото лице не може с категоричност да каже, че подписите са
изпълнени от нея. Подписите за работник/служител/ в процесния трудов договор са
изпълнени от ищцата, в разчетно-платежната ведомост за м.08.2017г. липсва
подпис на ищцата.
От разпита
на св.С., чиито показания съдът кредитира като еднопосочни се установява, че
ищцата му е споделила, че иска да напусне работата си и според него тя сама е
напуснала
От правна страна:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда (КТ) за признаване на уволнението за незаконно и за неговата
отмяна; по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка; по чл.224, ал.1 от КТ, за присъждане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
2016г. и за 2017г.; по чл.128, т.2 от КТ, за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение в размер на 675,48
лева; претендира се и обезщетение за неспазено предизвестие за уволнение в
размер на 360,18 лв. на основание чл.220 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е депозирана в деловодството на съда на 25.09.2017г. в срока
по чл.358, ал.1, т.3 КТ, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение същото е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Процедурата по чл.325, ал.1, т.1
от КТ изисква постигане на взаимно съгласие у работник и работодател за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласието следва да е изразено
писмено. Процедурата изисква отправяне на предложение от една от страните по
трудовото правоотношение до другата страна, която следа да вземе становище по
предложението в 7-дневен срок. По делото няма доказателства за отправено
писмено предложение, от която и да е страна за прекратяване на трудовото
правоотношение по между им. Показанията на св.С., че ищцата е искала да ходи на
работа и е искала да напусне, не доказват отправено писмено предложение от нея
за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответното дружество без да е
спазило процедурата по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратило трудовото
правоотношение на това основание. Опорочената процедура води до липса на постигнато
съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение съответно до
незаконосъобразността на прекратяването, налагащо неговата отмяна.
По искът с правно
основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ:
Искът е конститутивен, като се постига правна промяна по силата на
съдебното решение, като трябва да се установи несъответствие между основанието,
вписано от работодателя и действителното правно положение. В този смисъл
цитираната норма е приложима при оспорване на правната квалификация за
прекратяване на трудовото правоотношение, но не и самото прекратяване на
трудовото правоотношение. Искът по чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на
вписаното в трудовата книжка основание за уволнение, не е средство за защита на
работника или служителя срещу незаконно уволнение, за което е предвиден искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ. С иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ разполага
работникът (служителят), когато не оспорва прекратяването на трудовия договор, както
е в случая, а само вписаното в трудовата книжка основание за прекратяването му
- например е вписано едно основание за дисциплинарно уволнение, а се твърди, че
действителното основание е друго, т.е. обстоятелствената част на исковата молба
следва да съдържа твърдения, че работодателят е издал заповедта за уволнение,
след като е бил осъществен фактическият състав на друго, конкуриращо се
основание, довело до прекратяване на трудовото правоотношение, респ. е вписал в
трудовата книжка основание, различно от действително осъщественото. В
конкретния случай в исковата молба не са изложени фактически твърдения, които
да обосновават иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, а е направено
искане за поправка основанието за уволнение като последица от признаване
извършеното уволнение за незаконно по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ, като е направено искане да се приеме, че прекратяването на трудовото
правоонотшение е на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ без в исковата молба да
са изложени подобни твърдения. Настъпилата промяна вследствие признаване
уволнението за незаконно с влязло в сила решение на съда се отразява в
трудовата книжа, съгласно чл.346, ал.1 от КТ. Самият чл.346, ал.1 от КТ урежда
процедура от императивен характер, вменена като задължение на работодателя да
впише настъпилата промяна в трудовата книжка при хипотези на признато незаконно
уволнение на работника (служителя) от работодателя или съда, както и поправка в
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата претенция с правно основание
чл.344, ал.1, т.4 от КТ, следва да се остави без разглеждане като недопустима,
а производството по делото в тази част – да бъде прекратено.
По иска по чл.220 КТ
Съобразно разпоредбата на чл.220 КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие може да го прекрати и преди изтичане на
срока на предизвестието като заплати обезщетение в размер на брутната трудова
заплата на работника. При прекратяване на трудовия договор на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ предизвестие не се дължи, съответно обезщетение по чл.220 КТ. В
случая съдът признава прекратяването на трудовия договор на основание на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ за незаконно. По делото не са събрани
доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание,
по което се дължи предизвестие, което да не е спазено от работодателя. Поради
това предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно
основание чл.224, ал.1 от КТ:
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение,
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Фактическият
състав, пораждащ правото на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ предпоставя два
елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на неизползван
платен годишен отпуск към датата на прекратяването на трудовото правоотношение,
правото за който не е погасено по давност. Според трудовия договор на ищцата
същата има право на 20 работни дни платен годишен отпуск. Видно от разчетно
платежната ведомост за м.10.2016г. ищцата е ползвала за 2016г. 10 дни платен
годишен отпуск, от полагащите й се 11 дни за 2016г.. За 2017г. ищцата разполага
с 13 дни платен годишен отпуск, съобразно работените от нея месеци, който
отпуск тя не е ползвала и който не й е заплатен. Видно от разчетно платежната
ведомост за м.08.2017г. на ищцата е начислено обезщетение за неползвания платен
годишен отпуск общо 14 дни в общ размер на 308,51 лева. Обезщетението не й е
изплатено, но е дължимо. Ищцата претендира обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в
размер на общо 90 лева, от които 40 лева за 3 дни платен годишен отпуск за
2016г. и 50 лева за 3 дни платен годишен отпуск за 2017г.. Следва да й се
присъди обезщетение съобразно претендираното за 1 ден платен годишен отпуск
оставащ за 2016г., който й се полага и не е ползван от нея 13,33 лева
(съобразно претендираното), като иска за разликата от тази сума до
претендираните 40 лева следа да се отхвърли и за 3 дни неползван платен годишен
отпуск за 2017г. в размер на претендираните 50 лева (съобразно претендираното).
По искът с правно
основание чл.128, т.2 от КТ:
Между страните по делото е
съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено на 22.08.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положения труд по трудово
правоотношение е възмезден. Предвид представените по делото разчетно платежни
ведомости за периода на действие на трудовия договор, през който е полаган труд
и изготвената по делото СГЕ ответното дружество е изпълнило задълженията си за
заплащане на трудовото възнаграждение на ищцата, като същото й е било заплащано
в брой срещу подпис, с изключение на възнаграждението за м.08.2017г..
Ответникът признава неизпълнение на задължението си за заплащане на трудово
възнаграждение за м.08.2017г., същото е и начислено видно от разчетно платежната
ведомост за м.08.2017г.. Поради това предявения иск по чл.128, т.2 от КТ следва
да се уважи само по отношение на претендираното трудово възнаграждение за
м.08.2017г. в размер на претендираните 244 лева. Претендира се обезщетение за
забавено изпълнение по отношение на неплащането на трудовото възнаграждение за
м.08.2017г. в размер на 0,41 лева за периода 22.08.2017г. до 25.09.2017г..
Съдът намира този иска за неоснователен поради обстоятелството, че в чл.5 от
трудовия договор страните са договори изплащане на трудовото възнаграждение да
бъде еднократно в срок до 30-то число на следващия месец. В случая падежа за
заплащането на възнаграждението за м.08.2017г. е на 30.09.2017г., т.е. за
претендирания период на забавата 22.08.2017г. до 25.09.2017г. не е налице
такава, съответно не се дължи обезщетение.
Предвид гореизложеното исковете по отношение на претендираното трудово
възнаграждение за месеците 08.2016 – 087.2017г. както и акцесорните такива по чл.86 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските и държавните
такси:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
ищеца в размер на 600 лв. за адвокатски хонорар, съгласно приложените договор
за правна помощ и съдействие и представения списък на разноските, а от страна
на ответника 300 лв. за адвокатски хонорар, съгласно приложените договор за
правна помощ и съдействие и представения списък на разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва в
полза на ищеца да се присъдят разноски в размер на 36,17 лева според уважената
част от исковете, а в полза на ответника в размер на 281,64 лева, съразмерно с отхвърлената
част от исковете (ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски
съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, но не и от заплащане на адвокатско
възнаграждение).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответната кооперация следва да заплати в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд град Провадия,
държавни такси в общ размер на 100 лева (4% от уважения размер на всеки иск, но
не по-малко от 50 лв.), както и направените в производството разноски за СГЕ в
размер на 15,30 лева.
Предвид оставянето без разглеждане на иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ,
върху който държавна такса не се събира при завеждане на делото, в съответствие
с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и чл.359 от КТ постановяващи, че
работниците/служителите - ищци са освободени от заплащане на държавни такси по
искове, произтичащи от трудови правоотношения, държавни такси не следва да се
определят по тези искове.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Ю.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** за незаконно и ОТМЕНЯ
Заповед № 001/22.08.2017 г. на Й. А. С.,
управител на „Братя С.и“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.К., на основание чл.344,
ал.1, т.1 от КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба, касаеща
иска по чл.344, ал.1, т.4 от КТ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
частта, касаеща иска по чл.344, ал.1,
т.4 от КТ, като недопустим.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
заплащане на обезщетение в размер на 360,18
лева за неспазено предизвестие при прекратяване на Трудов
договор № 001/07.06.2016г. сключен между страните, на основание чл.220 КТ.
ОСЪЖДА „Братя С.и“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.К. да заплати на Ю.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 13,33 лева, представляваща обезщетение
за 1 ден неизползван платен годишен отпуск за 2016г. и сума в размер на 50 лева
представляваща обезщетение за 3 дни неизползвания платен годишен отпуск за 2017г,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 25.09.2017г.
до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата от уважения размер за обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за 2016 година – 1 ден до претендирания 40 лева за
непозлван платен годишен отпуск за 3 дни за 2016г., на основание чл.224, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА, „Братя С.и“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.К. да заплати на Ю.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 244 лева, представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м. август 2017г., ведно със законната лихва от
подаване на ИМ в съда - 25.09.2017г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на претендираните
трудови възнаграждения за месец
август 2016г. – 109,60 лв., за месец септември 2016г. –328,80 лв., за месец
октомври 2016г. – 328,80 лв., за месец ноември 2016г. – 328,80 лв., за месец
декември 2016г. – 195,74 лв., за месец януари 2017г. – 360,18 лв., за месец
февруари 2017г. – 360,18 лв., за месец март 2017г. – 231,30 лв., за месец април
2017г. – 190,80 лв., за месец май 2017г. – 360,18 лв., за месец юни 2017г.-
360,18 лв., за месец юли 2017г. – 360,18 лв., на основание чл.128, т.2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.А.Т., ЕГН **********,
с адрес *** искове за осъждане на „Братя С.и“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К. да й заплати
обезщетение за забавено изпълнение за изплащане на трудови възнаграждения върху
претендираните трудови възнаграждения, а именно: за месец
август 2016 година върху претендираното възнаграждение в размер на 141.56 лева.
обезщетение за забава в размер на 14.22 лева за периода от 30.09.2016 г. до
25.09.2017 г.; за месец септември 2016 година върху претендираното
възнаграждение в размер на 328.80 лева. обезщетение за забава в размер на 30.23
лева за периода от 30.10.2016 г. до 25.09.2017 г.; за месец октомври 2016
година върху претендираното възнаграждение в размер на 328.80 лева, обезщетение
за забава в размер на 27.4 лева за периода от 30.11.2016 г. до 25.09.2017 г.; за месец ноември 2016 година върху
претендираното възнаграждение в размер на 72.35 лева. обезщетение за забава в
размер на 5.44 лева за периода от 30.12.2016 г. до 25.09.2017 г.; за месец
декември 2016 година върху претендираното възнаграждение в размер на 328.80
лева обезщетение за забава в размер на 21.87 лева за периода от 30.01.2016 г.
до 25.09.2017 г.; за месец януари 2017
година върху претендираното възнаграждение в размер на 360.18 лева. обезщетение за забава в размер на 21.01 лева
за периода от 28.02.2016 г. до 25.09.2017 г.; за месец февруари 2017 година върху
претендираното възнаграждение в размер на 282.02 лева обезщетение за забава в
размер на 14.13 лева за периода от 30.03.2017 г. до 25.09.2017 г.; за месец
март 2017 година върху претендираното възнаграждение в размер на 249.54
лева, обезщетение за забава в размер на
10.35 лева за периода от 30.04.2017 г. до 25.09.2017 г.; за месец април 2017
година върху претендираното възнаграждение в размер на 360.18 лева, обезщетение
за забава в размер на 11.93 лева за периода от 30.04.2017 г. до 25.09.2017 г.;
за месец май 2017 година върху претендираното възнаграждение в размер на 360.18
лева, обезщетение за забава в размер на
8.82 лева за периода от 30.06.2017 г. до 25.09.2017 г.; за месец юни 2017
година върху претендираното възнаграждение в размер на 360.18 лева, обезщетение
за забава в размер на 5.81 лева за периода от 30.07.2017 г. до 25.09.2017 г.; за
месец юли 2017 година върху претендираното възнаграждение в размер на 360.18
лева. обезщетение за забава в размер на
2.71 лева за периода от 30.08.2017 г. до 25.09.2017 г.; за месец август 2017
година върху претендираното възнаграждение в размер на 244 лева. обезщетение за
забава в размер на 0.41 лева, на
основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Братя С.и“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.К. да заплати на Ю.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, направените съдебни и
деловодни разноски съобразно уважената част от предявените искове - сумата в
размер на 36,17 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА, Ю.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Братя С.и“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.К., направените
съдебни и деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете – сумата
в размер на 281,64 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Братя С.и“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.К. да заплати в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд град Провадия, държавни
такси в общ размер на 100 лева,
направените в производството разноски за съдебно графологична експертиза в
размер на 15,30 лева, ведно с 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси
които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната
му част, имащо характер на определение, подлежи на въззивно обжалване от
страните пред Окръжен съд град Варна, в едноседмичен срок, а в останалата му
част в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: