№ 25610
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110148255 по описа за 2021 година
Произнасяне на съда по реда на чл.422, ал.3, във вр. чл.245, ал.3 ГПК.
По делото е подадена молба с вх.№ 37539/4.2.2025г. от С. Д. Д. (Ответник), чрез
адвокат, за издаване на обратен ИЛ за сумата от 7849,00 лв. главница, за която РС-София е
приел, че не се дължи, поради плащане, която сума е надлежно установена чрез изслушаната
по делото неоспорена ССЕ.
Препис от молбата не се връчва на насрещната страна, по аргумент от чл.422, ал.3 ГПК
и чл.405 ГПК.
Съдът като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съдът с решение № 4353/9.5.2022г. постановено по делото е достигнал до краен извод,
че ответникът С. Дим.Д. дължи връщане на чистата сума по получен кредит в размер на
10000лв., като част от тази сума е била платена до 28.11.2019г./съгласно приетото
заключение на ССЕ по делото/, така е останала допълнителна главница, която не е била
заплатена и за която иска е бил уважен. Решението е било оспорено с ВЖ от ищец
правоприемник в хода на делото пред СГС - ******** и е било изцяло потвърдено с
Решение № 1031/22.2.2024г. постановено по ВГД№ 7663/2022г. на СГС. Решенията
постановени от двете инстанции са влезли в сила на 8.4.2024г.
Молбата постъпила по делото за издаване на обратен ИЛ е допустима, но по същество
е неоснователна и следва да се отхвърли от съда, защото липсват предпоставките посочени
в чл.422, ал.3 ГПК, защото сумите дължими от ответник не са събирани по изпълнително
дело, а са заплатени по дължим кредит преди да се подаде в съда заявление по чл.410 ГПК.
Съдът с влязлото в сила решение е приложил чл.22 ЗПК, т.е. е приел че ответник дължи
връщане на чиста сума от 10000лв. по кредита. От ССЕ приета по делото е установено, че до
28.11.2019г. ответник е върнал 8466,30лв., а също така е установено, че други плащания
ответникът не е направил. Следователно съдът достига до извод, че ответникът по делото
иска издаване на ИЛ за главница, която в хода на делото е приета като дължима от него. С
1
молбата се иска връщане на сума, за която е прието, че е дължима, което е напълно
неоснователно.
Действително иска за главница е частично отхвърлен, но именно защото е установено,
че е дължимо платена от ответник. Ако се издаде обратен ИЛ за посочената в молбата сума,
то ще се върне сума, която е дължима на ищеца и то по решение, за което е настъпила силата
на присъдено нещо/СПН/.
Така подадената молба следва да се отхвърли, защото е напълно неоснователна.
Мотивиран от горното СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 37539/4.2.2025г. подадена от С. Д. Д.
(Ответник), чрез адвокат, за издаване на обратен ИЛ за сумата от 7849,00 лв. главница, на
основание чл.422, ал.3, във вр. чл.245, ал.3 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва от страните в сроковете и по реда на чл.407
ГПК с частна жалба пред СГС.
ПРЕПИС да се изпрати само на молител, чрез адвокат!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2