Решение по дело №931/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   840                                     09.06.2021 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,           XXII-ри административен състав,

на тридесет и първи май                   две хиляди и двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. Д.

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 931 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

            Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Теди инвест груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.148, , вх.3, ет.5, представлявано от управителя Г. Д. Д.против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000669/29.03.2021г. издадена от В.С.полицейски инспектор, ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2021г., като са отнети документи – два броя регистрационни табели с № ******

            Жалбоподателят оспорва издадената заповед за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалния и процесуалния закон. Възразява, че предприетото сваляне на регистрационните табели нарушава правото на свободно разпореждане с лично имущество- нарушение на чл.17 от ХОПЕС, както и чл.109 от ЗС и чл.1 от Допълнителния протокол съм Конвенцията за защита правата на човека. Иска се отмяна на заповедта. Претендира разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

            Ответникът – В.С.полицейски инспектор, ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, наложил принудителната административна мярка –не се явява в съдебно заседание. Не взема становище по жалбата. Представя административната преписка.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2021г., около 20,10ч., в гр.Бургас, в ж.к. Братя Миладинови, по ул. „Места“, до №45, в посока №47 е установено че М. П. П.управлява лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ******, собственост на „Теди инвест груп“ ЕООД без да  притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – В.С.полицейски инспектор, ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, и на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложил по отношение на жалбоподателя „Теди инвест груп“ ЕООД принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2021г., като са отнети документи – два броя регистрационни табели с № ******

            Против М. П. П.бил съставен АУАН № 788425/28.03.2021г. от полицейския служител П. В. П., на длъжност младши автоконтрольор „МЗБР-Сигма“ при ОДМВР-Бургас, в който са посочени нарушения на чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това че управлява МПС след като е неправоспособен и не носи свидетелство за управление на МПС. АУАН бил връчен незабавно на П., който го подписал без възражения.

По делото е приложена заповед № 20-0769-002557 от 10.11.2020г., с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е приложена ПАМ-изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е оспорена и с решение №80 от 25.01.2021г. по адм.д. №2383/2020г. по описа на Административен съд-Бургас е отхвърлена жалбата на М. П. П. Решението е влязло в сила на 25.01.2020г., тъй като не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Предвид установените обстоятелства административният орган е издал оспорената заповед, за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2021г., като са отнети документи – два броя регистрационни табели с № ******

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 05.04.2021г., а жалбата е подадена на 15.04.2021г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. т.1.8 от посочената заповед полицейски инспектор, ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Видно от приложения акт за встъпване в длъжност и заповед за преназначаване УРИ 251з-2140 от 14.06.2017г.  полицейски инспектор В. С.е на длъжност в сектор „Пътна полиция“. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването, като административният орган в достатъчна степен е описал фактическа обстановка и е посочил относимата правна норма.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му е временно отнето, както и на собственик чийто МПС е управлявано от лице за което са налице сочените обстоятелства.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от  водач, който е неправоспособен поради отнемане на всички контролни точки. Релевантният за приложението на  чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Настоящата ПАМ се налага на собственика на автомобила и доколкото собственик е ЮЛ, Съдът счита, че правилно адресат на заповедта е „Теди инвест груп“ ЕООД.  

В конкретния казус е налице хипотезата-собственото на юридическото  лице-жалбоподател МПС е управлявано от лице, което е неправоспособно.

Със заповед № 20-0769-002557 от 10.11.2020г., с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е приложена ПАМ е постановено изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП и заповедта е влязла в сила на 25.01.2020г. Въпреки, че съгласно разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, поради което неправоспособността не възниква с издаването на административен акт, а по силата на закона.

По делото не са ангажирани доказателства, установяващи че Пенчев е възстановил правоспособността си към 28.03.2021г..

Настоящата инстанция счита, че от доказателствата по делото се установяват обстоятелствата попадащи в хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ ЗДвП и обуславящи прекратяването на регистрацията на МПС на собственик, чиято кола се управлява от неправоспособен водач.

 Извън изложеното, съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, ПАМ се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Отношенията между собственика на автомобила и трети лица, във връзка с ползването му и знанието на собственика са ирелевантни за прилагане на принудителната административна мярка, тъй като ПАМ имат за цел преустановяване на административни нарушения, а не цел наказване на определено лице. От тази гледна точка принудителните мерки винаги засягат собственика на вещта, независимо от това кой я е ползвал и на какво основание, след като с нея е осъществено нарушението.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на жалбоподателя да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от собственик, който предоставя управлението на ППС на неправоспособен водач, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съдържащ правни и фактически основание, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което подадената жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

                                          

                                          Р    Е    Ш    И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Теди инвест груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.148, , вх.3, ет.5, представлявано от управителя Г. Д. Д.против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0769-000669/29.03.2021г. издадена от В.С.полицейски инспектор, ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 28.03.2021г., като са отнети документи – два броя регистрационни табели с № ******

 

           На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е окончателно.

 

                                                       СЪДИЯ: