№ 10172
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110155338 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 7, т.1, б.“Б“ от
Регламент
№261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 7, т.1, б.“Б“ от
Регламент №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
Ищцата В. ДЗ. твърди, че е имала закупен самолетен билет за полет LB-226
на въздушния превозвач „Б.Е.“ ЕООД за 02.06.2018г. по маршрут Москва-
Бургас. Заявява, че полета е закъснял с повече от три часа, което е основание
да се реализира отговорността на ответника. Претендира сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
разноските.
Ответникът „Б.Е.“ ЕООД е получил препис от исковата молба и в срока по
чл.131 ГПК е подал писмен отговор,с който оспорва исковата молба,прави
възражение за изтекла погасителна давност Ответникът „Б.Е.“ ЕООД е
получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор,с който оспорва исковата молба,прави възражение за
изтекла
погасителна давност .
На база представените по делото доказателства и становищата на страните,
съдът намира за
установено следното: безспорни между страните са фактите на сключения
1
между тях
договор за превоз, закъснението на полета с повече от три часа, фактът че
разстоянието
между началната и крайната точка на полета е 1 611 км., изчислено по метода
на дъгата на
големия кръг, както и твърдяната от ищеца кореспонденция. По делото е
представенапокана
за извънсъдебно уреждан на претенции,ведно с доказателства за доставяне.
На база така установените факти съдът достига до следните правни изводи.
Съгласно чл. 3,
б. А от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от
летище, намиращо
се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка,
за която
Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и
не им е
предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен
превозвач на
съответния полет е превозвач от Общността. По делото е безспорно, че
процесният полет е
бил от летище в Руската Федерация – трета страна – до летище в Република
България –
държава-членка на ЕС. По делото липсват доказателства ищецът да е получил
други облаги
или обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 1, б. Б от същия Регламент, на пътници,
чиито полет е
закъснял с три или повече часа при всички полети на територията на
Общността над 1500
километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра, на
пътниците се дължи
обезщетение. С Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 от 19
ноември 2009 година
Съдът на Европейския съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от Регламент №
2
261/2004
трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се
приравнят на
пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на
обезщетение и че
така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този
регламент, когато
поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-
голяма от три
часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три
часа или повече
след предварително планираното от въздушния превозвач време за
пристигане по
разписание. Като съобрази всички тези обстоятелства и безспорните факти, че
процесният
полет е бил проведен със закъснение повече от три часа, както и че
разстоянието между
началната и крайната точка на полета е 1 611 км., изчислено по метода на
дъгата на големия
кръг, съдът счита, че за ищеца е възникнало правото на обезщетение по
силата на чл. 5, чл. 6
и чл. 7 от Регламента.
По отношение възражението на ответника за настъпила погасителна давност,
съдът намира
следното: безспорен между страните е факта, че процесният полет е планиран
на 02.06.2018
г., като на общо основание от този ден вземането на ищеца е станало
изискуемо,
респективно за него е започнала да тече погасителна давност. В Решение C-
139/11,
ECLI:EU:C:2012:741, т. 33 Съдът на Европейския съюз е постановил, че
регламентът не
определя давностни срокове за предявяване на искове пред националните
съдилища. Този
въпрос е предмет на националното законодателството на всяка държава
членка относно
давностните срокове за предявяване на искове. Давностен срок за предявяване
на искове
съгласно Конвенцията от Монреал не е приложим за искове, предявени
съгласно
3
регламента, и не засяга националното законодателство на държавите членки,
тъй като
определените от регламента мерки за обезщетяване попадат извън
приложното поле на
конвенцията, понеже са насочени към компенсиране на понесено от
пътниците неудобство,
като същевременно те допълват системата за обезщетяване, определена с
конвенцията.
Поради това в различните държави членки могат да се прилагат различни
крайни срокове. В
случая е приложим давностния срок по чл. 111, б. "б" от ЗЗД, който е
тригодишен.
Предвидената в регламента сума при закъснение или отмяна на полет има
характер на
обезщетение/неустойка за претърпените неудобство и загуба на време, а
съгласно чл. 111, б.
"б" от ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойка се погасяват с тригодишна
давност. В
случая искът /заявление на осн.чл.422 от ГПК/ е подаден на 19.05.2021 г., т.е.
преди
изтичането на тригодишната давност.
В заключение съдът счита, че предявеният иск е основателен в цялост и
следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че разноски се дължат единствено на
ищеца. От
него са заплатени сумите от 50 лева – държавна такса в заповедното и
исковото
производство и 300 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото
производство. Разноските са напълно доказани и следва да бъдат присъдени в
цялост.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, релевирано
от ответника,
не се споделя от съда. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от 300
лева за двете
производства, което е минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните
4
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.Е.“ ЕООД , ЕИК: ...... с адрес гр.
София,
бул. Брюксел № 1, Аерогара София дължи на В. ДЗ. , гражданин на Руската
Федерация, родена на ..... г. с адрес гр. София, ул. Позитано № 9, бл. 1, вх. Б,
ет. 2,
офис 4 сумата от 782,33 лева – левова равностойност на 400 евро – дължимо
обезщетение за закъснение за полет, № LB 226 планиран на 02.06.2018г. по
маршрут Москва-Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД , ЕИК: ...... да заплати на В. ДЗ. , гражданин на
Руската
Федерация, родена на ..... г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50
лева – държавна такса в заповедното и настоящото производство и сумата от
300 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното и настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5