Решение по дело №11732/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 11.03.2021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        Ивайло Димитров   

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11732 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 26.02.2019 г.  по гр.дело № 66896/2018 г., СРС, І ГО, 27 с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление *** 23Б, по реда на чл. 422 ГПК искове е правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че А.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 476,70лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2012г. до м.11.2013г., както и сумата от 127,19лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2012г. до 05.06.2015г., както и сумата от 10,20лв. - главница за услугата дялово разпределение за м.06.2013г. и лихва върху главницата в размер на 1,86лв. за периода от 30.06.2012г. до 05.06.2015г., ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.10.2015г. по ч.гр.д. № 35102/2015г. по описа на СРС, 27 състав. Осъдил е на основание чл.78, ал.1  ГПК А.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.П.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 23Б, разноски по делото, а именно: 25лв. за държавна такса, 400лв. за депозити за вещи лица и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 25лв. за държавна такса и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по ч.гр.д.№ № 35102/2015г. по описа на СРС, 27 състав. Осъдил е на основание чл.77 ГПК А.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.П.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят разделно по сметка на Софийски районен съд сумата от 150лв. за държавна такса по гр.д. № 66896/2018г. по описа на СРС, 27 състав.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците А.В.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН **********, двамата с адрес: *** като единственият мотив в жалбата е, че по отношение на ответниците е настъпила изцяло тригодишната погасителна давност  за процесния период от м.05.2012 г. до м.11.2013 г.,  поради което не се дължат претендираните от „Т.С.“ ЕАД суми за главница и лихви.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното  и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират присъждане на разноски за настоящето производство..

Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 23Б оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция приема следното:

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу А.В.Р., ЕГН ********** и Д.П.Р., ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответниците, че му дължат разделно   суми за потребена и незаплатена ТЕ, за които е издадена ЗИ на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35102/2015 г. по описа на сРС, 27 състав.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като  не са заплатили и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.

Ответниците са оспорили предявените искове, като са направили възражение за погасяване по давност на част от задълженията, а за другата част с твърдението, че за консумираната топла вода, за която единствено се дължи, са заплащали редовно.

От правна страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, а и по делото е безспорно, че ответниците са собственици на процесния имот и съответно потребители на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г. Исковият период обхваща времето от м.01.05.2012 г. до м.30.11.2013г., като заявлението е подадено на 23.06.2015 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ  /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп­реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между стра­ните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена по делото е била назначена СТЕ, според която за процесния период е била ползвана само услугата за топла вода. От заключението на СТЕ се установяват начислените суми по реален отчет по т.5.2. от приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007г., като при отчетът били съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната. Установява се, че размерът на дължими суми за топлинна енергия, потребена от ответниците през процесния период според фирмата за дялово разпределение е общо 476,69лв. за битово горещо водоснабдяване. Заключението по СТЕ кореспондира със заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССЕ, според която ответниците не са извършвали плащания касаещи процесния период, като съобразно отразеното дължимите суми за периода от м.05.2012г. до м. 11.2013г. за потребена топла вода били на стойност 486,90лв., а именно 631,19лв. за топла вода, след извършено прихващане - 254.33лв., доплащане от изравняване 99,84лв. и 10,20лв. отчет за дялово разпределение. Лихвата за забава за периода от възникване на просрочията по задълженията за заплащане на доставената ТЕ до 05.06.2015г. е общо в размер на 129,05лв.

Настоящата инстанция също приема за неоснователно възражението на ответниците за погасяване изцяло на задълженията им поради изтичане на предвидената от закона погасителна давност, предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на „Т.С.“ ЕАД  към потребителите за заплащане на цената на използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок, който  посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД. Погасителната давност се прекъсва с „предявяване на иск“ по см. на чл.116, б. „б“ пр. 1 ЗЗД. Вземането от страна на ищеца е било претендирано със заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК с вх. № 3038539 от 23.06.2015г., като след подадено в срок възражение по чл.414 е предявен настоящият иск по реда на чл.422 ГПК. В чл.422, ал.1 ГПК е уредена фикция, че „искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението..“, с оглед на което се приема, че към 23.06.2015г. е прекъсната погасителната давност за вземането, като броено три години назад, се установява, че давността не е изтекла към началото на претенцията за главница, а именно м.01.05.2012 г. Изводът е, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, а именно 23.06.2015г. не е изтекъл необходимият  3 г. давностен срок за вземането, в никоя от неговите части.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.02.2019 г. по гр.дело № 66896/2018 г. на СРС, І ГО, 27 с-в.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Н.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.