Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 15.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на пети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1282 по описа на Добричкия районен съд за
2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Т.П., ЕГН **********, с
адрес ***, офис № 2, срещу наказателно постановление № 20-1717-000173 от 07.08.2020
г., издадено от Началник група в Първо РУ към ОДМВР – Добрич, с което на С.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***1, за нарушение по:
- чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
- чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез
пълномощника си поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, като с писмено становище се иска съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало на 02.08.2020 г. с акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 173/02.08.2020 г. /бланков № 452910, Серия АА/.
АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед с Рег.
№ 357з-1454/12.08.2019 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, относно определяне на
държавни служители от звената „Териториална полиция“ и „Патрулно-постова
дейност“ на длъжност „Полицейски и младши полицейски инспектор“ и „Командир на
отделение“ към структурите на „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Добрич и
районните управления в състава й, които да издават фишове за налагане на глоби,
да съставят актове за установяване на административни нарушения и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
обслужваната от тях територия. Съгласно т. 1 от цитираната заповед,
оправомощени да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна дейност
по Закона за движението по пътищата са служителите от звената „Териториална
полиция“ на длъжност „Полицейски и младши полицейски инспектор“ и от звената
„Патрулно-постова дейност“, на длъжност „Командир на отделение“ в структурите
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Добрич и районните управления в състава й на
обслужваната територия, успешно преминали обучение и положили писмен изпит,
съгласно Заповед с Рег. № 8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи, както следва: т. 1.1. Първо РУ – Добрич: Н.Ж.К. – командир на
отделение. Т.е., актосъставителят Н.Ж.К. поименно е посочен като оправомощено
лице да съставя актове за установяване на административни нарушения и да
осъществява контролна дейност по Закона за движението по пътищата.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен
на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и
възражения, като е изписал: „Бях на
габарити” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения по акта пред наказващия орган.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Г.С.Г., но това
не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по
местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и
съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност
в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на
това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл.
52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от
МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 2.2.9 от заповедта, началниците на групи „Охранителна
полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по
ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият
орган Огнян Василев Стоев е началник група в сектор „Охранителна полиция” в
Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби от ЗДвП, за които се твърди, че са нарушени,
като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено
лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата,
които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо
наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия
материален закон съдът установи следното:
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две
нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдът следва да обсъди и реши въпросите по
ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до
доказване на противното.
Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.08.2020
г., около 19:30 часа на КПП – Балчик, в посока гр. Добрич, управлява собствения
си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, като не е представил автомобила на
задължителен технически преглед за 2020 г.
Така описаното нарушение е квалифицирано по чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която
разпоредба, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях
ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С.Т.П. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел
в съдебно заседание, актосъставителят Н.Ж.К. потвърждава констатациите в акта.
В съдебно заседание свидетелят Ж. дава следните показания: „На посочената дата бяхме изпратени на СПО на КПП-Балчик. Към КПП-то от
Балчик дойде автомобил без включени дневни или къси светлини. Беше с включени
габарити, които едвам-едвам се виждаха. Извършихме проверка и водачът представи
всички документи. Установихме, че автомобилът
няма годишен технически преглед към датата на проверката. Няма стикер на
стъклото и документът, който се издава. Обяснихме му, че по закон автомобилът
трябва да се движи с включени къси или дневни светлини през деня. Той каза, че
е с включени габарити към момента на проверката. Беше му обяснено, че ще му се
състави АУАН. В АУАН той посочи, че е с включени габарити” /цитат/.
Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията
си и свидетеля Г.Г..
Съдът кредитира
в цялост показанията на свидетелите Н.Ж.К. и Г.С.Г., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол
и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва
индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези
свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
който в съдебно заседание, възползвайки се от правото да даде обяснения,
заявява: „Искам
да обясня за случая. Наистина не беше минат технически преглед, защото преминах
такъв на следващия ден, след като ме спряха. Представям документи, че съм минал
технически преглед. Аз не оспорвам, че не бях минал преглед, но на следващия
ден намерих пари да мина преглед. Аз съм безработен. Старият преглед беше
изтекъл преди месец и нещо. Бях на габарити, защото виждам, че и други коли се
движат така. На габарити бях“/цитат/.
Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите Н.Ж.К. и Г.С.Г., както и от обясненията на самия
жалбоподател, подкрепени с приложеното по делото писмено доказателство –
заверено копие от удостоверение за техническа изправност на ППС, видно от
което, на процесния автомобил е бил извършен технически преглед на 04.08.2020
г.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
Или, от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че като собственик на автомобила, С.Т.П. се
явява субект на нарушението, за което е наказан.
С оглед изложеното, възивната инстанция намира така
описаното нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Наложеното от административнонаказващият орган
наказание глоба в размер на 50 лв. е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Относно нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 02.08.2020
г., около 19:30 часа на КПП – Балчик, в посока гр. Добрич, управлява собствения
си лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, като не е включил задължителни
къси или дневни светлини – нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, през
деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през
деня или с къси светлини.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на С.Т.П. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните
обстоятелства по нарушението са установени от показанията на свидетелите Н.Ж.К.
и Г.С.Г., както и от обясненията на самия жалбоподател, които съдът кредитира
по съображенията, изложени относно нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на
основание чл. 185 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Наложеното от административнонаказващият орган
наказание глоба в размер на 20 лв. е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Съдът намира, че нарушенията не представляват
маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършените
нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така наречените
в теорията „формални нарушения”. Фактът, че жалбоподателят не е представил в определения срок собствения си автомобил на
задължителен технически преглед за 2020 г., както и че е управлявал автомобила
без включени светлини за движение през деня или с къси светлини, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да
няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до
извършване на нарушенията. Следва да се има предвид и че са извършени две
нарушения със завишена степен на обществена опасност, свързани най-вече с
безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство
е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При
това положение и дума не може да става за маловажен случай.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1717-000173 от 07.08.2020
г., издадено от Началник група в Първо РУ към ОДМВР – Добрич, с което на С.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***1, за нарушение по:
- чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв.
- чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия:
/Данчо Димитров/