№ 741
гр. Пещера, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100928 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Х. К. Ч. от гр.Пещера,ул.“***“ № 22, чрез
процесуалния си представител адв.П. срещу ответника „Файненшъл
България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,ет.2,ап.40-
46,представлявано от управителя П. Д. ,в която твърди,че на 30.06.2022
година между ищцата по настоящото дело и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
бил сключен Договор за паричен заем № 4526992 от 30.06.2022 година, по
силата на който на ищцата е била заета сумата от 3000 лева ,за срок от 40
седмици.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговореният ГПР е
от 40.69%,годишен лихвен процент от 35% ,с договорена вноска в размер на
172.10 лева или общо дължимата сума била в размер на 3442 лева.Съгласно
чл.4 от договора кредитополучателят е следвало да предостави на
кредитора обезпечение:1./две физически лица –поръчители,всяко от които
да отговаря на изрично посочени изисквания-да представи служебна
бележка от работодател за размера на трудовото си възнаграждение ,като
нетният размер на осигурения му доход да е в размер на 1000 лева ;да
работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг
1
договор за паричен заем,сключен с кредитодателя по процесния договор;да
няма неизплатени осигуровки за последните две години;да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година на зад да е със статус не по-лош от
401;2./ банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата посочена в
чл.2,т.7 от договора и със срок на валидност –тридесет дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; 3./или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител,което предоставя гаранционна сделка.С
оглед на посочените изисквания на 30.06.2022 година на кредитополучателя
се предоставил Договор за предоставяне на гаранция със същия
идентификационен номер, като номера на договора за предоставяне на
паричен заем.Същият се сключвал с дружеството „Файненшъл
България“ЕООД и съгласно клаузите на същия кредитополучателят е
следвало да му заплати сумата от 2198 лева,разсрочена на вноски заедно със
задължението по кредита.Съгласно погасителния план капитализираната
вноска по двата договора била в размер на 282 лева и включвала вноска по
кредита в размер на 172.10 лева и възнаграждение по договора за
предоставена гаранция в размер на 109.90 лева.В резултат на това главницата
нараствала на 5640 лева и се дължала за срок на ползване от 5 месеца.Твърди
още ,че задълженията и по двата договора били изплатени предсрочно като
при сключване на договора за предоставяне на гаранция ищцата като
физическо лице е имала качеството на потребител.Считат ,че договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД
във вр.с чл.11,чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК тъй като същият
противоречал на добрите нрави като е предоставена в заем сума от 3000лева
,а от кредитополучателят се изисква заплащане на допълнителна услуга по
поръчителство в размер на 2198 лева –сума почти съизмерима с заетата сума
и надвишаваща многократно и уговорената лихва по договора.Поради
накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение,до
злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на изгода
за кредитор и поръчител.Твърди още ,че сключването на договор за
предоставяне на гаранция срещу възнаграждение от свързано с
кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба
на чл.19,ал.4 от ЗПК.В настоящия случай дължимото по договора за
2
предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не е било
включено при изчисляването на ГПР в предвид обстоятелството ,че двата
договора за паричен заем и за предоставяне на поръчителство са били
сключени в един и същи ден,то разходите за гарант са били известни на
кредитора към датата на сключване на договора за кредит.В тази връзка
кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на
ГПР,което водило до нищожност на договора като цяло.Твърди се още ,че
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ЕООД съгласно
данните в ТР и регистъра на ЮЛНЦ е „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
печалбата от извършената търговска дейност от„Файненшъл България“ЕООД
се разпределяла в полза на едноличния собственик,което потвърждавало
обстоятелството ,че изисканото от кредитополучателят възнаграждение за
предоставена гаранция представлява скрито допълнително възнаграждение
към кредитора по договора за предоставяне на паричен заем.Счита ,че
договорът за предоставяне на гаранция е нищожна ,поради противоречие с
императивните изисквания на ЗЗД и ЗКП.Освен посоченото договорът за
предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26,ал.2,предл.4 от
ЗЗД поради липа на основание/кауза/.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожен Договор за предоставяне на гаранция под № 4526992 от 30.06.2022
година сключен между „Файненшъл България“ЕООД и Х. К. Ч. като
заобикалящ изискванията на чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК и нарушаващ добрите
нрави.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявеният иск със становището ,че предявеният иск бил
недопустим поради липса на правен интерес.Твърди се ,че към момента на
сключване и изпълнение на договора не съществувал спор между страните по
него и всяка изпълнила задълженията си по него.Ако към момента ищцата
нямала интерес от възстановяване на платеното по нищожен договор ,то тя
нямала интерес от предявяване на такъв иск.Сочи още ,че процесният
договор няма характер на договор с потребител ,поради което същият не се
3
регулирал от Закона за потребителския кредит.Моли да се постанови
решение ,с което да се отхвърли предявения иск.Претендира се присъждане
на разноски по делото.Направено и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от ищцовата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:удостоверение за
активен кредит с изх.№1/16.09.2022 година; договор за предоставяне на
гаранция № 4526992 и справка за платени суми се установява ,че на дата
30.06.2022 година между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на
кредитор и Х. К. Ч. от гр.Пещера в качеството й на кредитополучател е
сключен писмен договор за потребителски кредит № 45269928/30.06.2022
година ,по силата на който кредиторът предоставя на заемателя в заем
сумата от 3000 лева.Установява се още ,че на същата дата 30.06.2022 година
между „Файненшъл България“ЕООД в качеството му на гарант и Х. К. Ч. в
качеството й на потребител е сключен писмен договор № 4526992,съгласно
който потребителят възлага,а гаранта „Файненшъл България“ЕООД се
задължавал да издаде гаранция за плащане(за изпълнение на парично
задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на
изпълнението на всички задължения на потребителя възникнали по договор
за паричен заем и за всички последици от неизпълнение на задълженията на
потребителя ,за което последният дължи на гаранта възнаграждение в размер
на 2198 лева ,платимо разсрочено на вноски ,всяка от които в размер на
109.90 лева като е договорено още ,че потребителят заплаща
възнаграждението по начините установени в договора за паричен заем.
Съгласно представената справка от ответната страна към 20.11.2023 година
потребителят е заплатил по договор за поръчителство възнаграждение в
размер на 1893.36 лева.
В случая съдът е сезиран с иск за нищожност на договор за
поръчителство поради липса на основание – чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, поради
противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради
нищожност на договора за паричен заем, който обезпечава.
4
В настоящия случай страните не спорят ,а това се установява и от
писмените доказателства ,че на 30.06.2022 година са били сключени два
договора ,съответно договор за паричен заем ,сключен между „Изи Асет
Мениджмънт “ АД и Х. К. Ч. ,по силата на който дружеството в качеството
на кредитор предоставя в заем на Ч. в качеството и на кредитополучател
сумата от 3000 лева ,а с втория договор сключен между Ч. и „Файненшъл
България“ЕООД последното се е задължило да отговаря пред дружеството
кредитор за изпълнението на всички задължения на потребителя
възникнали по Договор за паричен заем и за всички последици от
неизпълнението ,а именно –връщане на предоставената сума по кредита от
3000 лева ,възнаградителна лихва ,задължения за плащане на законна лихва
за забава на плащането,разходи за събиране на вземането ,съдебни разноски
,адвокатски хонорари.
В случая е неоснователно възражението на ответника, че за ищцата не е
налице правен интерес да предяви искове за нищожност на правните
сделки,тъй като искът за прогласяване нищожност на договор и за връщане на
даденото без основание по такъв договор имат различен предмет.
Договорът за поръчителство,по силата на който поръчителят се
задължава да отговаря пред кредитора на друго лице за изпълнение на
задълженията ,може да съществува само за действително задължение.
В случая първоизточник на задълженията е Договорът за паричен заем
сключен между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като същият има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК. Затова неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.Посочването
на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на
5
договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на
самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР
на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които
пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая страните не спорят,че в ГПР по кредита не е включено
поетото от длъжника задължение да заплати на поръчителя възнаграждение
,уговорено в договора за предоставяне на поръчителство.Това допълнително
плащане се отнася до разходи ,които оскъпяват кредита и съответно следва
да бъдат включени в ГПР доколкото възнаграждението по договора да
предоставяне на поръчителство представлява услуга в полза на
заемателя,която е задължително условие за отпускане на заем.По делото не
се събраха данни това възнаграждение да е било включено в ГПР като липсва
яснота как е формиран ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени
в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. В
случая е налице нелоялна ,заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,което не позволява на потребителя да
прецени реалните икономически последици от сключване на договора.
От справка в ТР по партидата на двете дружества се установи,че
едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ЕООД е „Изи
Асет Мениджмънт“ АД,а основен предмет на дейност на дружеството
„Файненшъл България“ЕООД е гаранционни сделки,каквато е и
процесната.Съгласно клаузите на договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждението за поръчителство се заплаща на падежа на главното
задължение и е платимо на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В случая със
6
сключването на договор за предоставяне на поръчителство се цели едно
допълнително възнаграждение на кредитодателя ,което е уговорено по друго
правоотношение сключено с единствена цел да се избегнат ограниченията
на чл.19,ал.4 ЗПК.Това от своя страна води до недействителност на договора
съгласно чл. 22 от ЗПК.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер
спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за
действително задължение.
Този договор също така е сключен при липса на основание по смисъла на
чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД-договорът за поръчителство е договор, по
силата на който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието
на договора за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на
кредитора. Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не
съществува защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга.
Поради това сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено
от правно основание, а това прави договора за предоставяне на гаранция
нищожен съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Сключването на договора за предоставяне на гаранция освен това
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.
За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По начало договорът за поръчителство е
безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено възнаграждение в полза на
поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от кредитора, който е
страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на
7
длъжника да плати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в
интерес на поръчителя и в ущърб на длъжника.
По изложените съображения съдът намира за основателни наведените от
ищцата доводи за нищожност на договора за паричен заем и на договора за
предоставяне на гаранция, с оглед на което следва да бъде постановено
решение, с което да бъде прогласена нищожността на договора за
предоставяне на гаранция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да са
присъдят сторените от ищцата разноски за заплатена ДТ в размер на 87.92
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. П. от САК, за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в производството
адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева, което е в минимално
предвидения размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
По изложените съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция №
4526992 от 30.06.2022 година, сключен между „Файненшъл
България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,ет.2,ап.40-46,представлявано от
управителя П. Д. и Х. К. Ч. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***“ № 22,
чрез процесуалния си представител адв.П. поради липса на основание – чл.
26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД и нищожност на договора за паричен заем, който обезпечава.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на Х. К. Ч. сума в размер на 87.92 лева, сторени разноски в хода на
производството за държавна такса.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на адвокат П. П. .от САК, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
8
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9