Р Е
Ш Е Н
И Е №138
гр. Кюстендил, 29.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на съдебен секретар Р. С., като разгледа докладваното от
съдия Костадинова в.гр.д. №141/2019 г. по
описа на КнОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
* със седалище и адрес на управление: град С., бул. "* № * със съдебен
адрес:***, чрез процесуалния си
представител главен юрисконсулт Д. И. М. обжалва Решение № 837/ 03.12.2018
година, постановено по гр. дело №119/2018 г. по описа на Кюстендилския районен
съд в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на С.И.С. *** сумата от *лв., представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд приравнен към
дневен по време на дежурства за исковия
период 01.01.2015 г.- 31.12.2016 г., ведно с претендираните лихви за забава в
размер на *лв. за периода от 01.05.2015 г. до 29.12.2017 г., сумата *лв., представляваща
сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за
пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за
участие в специализирани операции в периода 01.01.2015
г. до 31.12.2016 г., лихва за забава за периода 01.04.2015 г. – 29.12.2017 г. в
размер на *лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата подаване на
исковата молба - 29.12.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд в обжалваните
части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. По отношение на иска за допълнително възнаграждение за
положен нощен труд приравнен към дневен и лихва за забава върху тази сума се
твърди, че съдът е излязъл извън пределите на търсената правна защита, тъй като
ищецът е претендирал сума в размер на *лв., а съдът е уважил иска с *лв. повече
от претендираното. По отношение на иска за неплатеното възнаграждение за неотчетено като
отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани операции в периода 01.01.2015
г. до 31.12.2016 г. се твърди, че районен съд неправилно се е позовал в своето
решение на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 04.11.2003 г., тъй като същата не е транспонирана и няма пряко приложение на
територията на РБългария. Счита се, че цитираната директива е неприложима при
организация на работното време на служителите при сменен режим. В тази връзка
се твърди, че първостепенният съд не прави разграничение и съответно смесва
понятията „периоди на дежурство“, „оперативна готовност“, „време на
разположение“ и „време при пътуване“, които по дефиниция имат различен смисъл и
съдържание. Твърди се, че районен съд неправилно се е позовавал на директивата
по отношение на „дежурство” като форма на организация на работно време, тъй
като ищецът работи на сменен режим на работа; че е несъстоятелен изводът на
районен съд, че когато работникът е на път за достигане на мястото на
командироване, той се счита на разположение на работодателя, тъй като не се
доказва същият да е извършвал фактически действия по време на пътуването, които
да са свързани пряко с изпълнение на служебните задължения; че в решението не
са обсъдени доводите изложени в т.3 от представената писмена защита, а именно,
че от показанията на свидетелите се установявало, че времето за път било
различно- между 6 и 8 ч. в зависимост от крайната цел. Искането е за обезсилване на решението като недопустимо в частта, в която дирекцията
е осъдена да заплати на ищеца сумата *лв. дължима за неизплатено допълнително
възнаграждение за положен нощен труд приравнен на дневен за периода 01.01.2015
г. до 31.12.2016 г. за сумата над *лв, ведно с претендираните лихви за забава- *лв.
, за отмяна на първоинстанционното решение в частта за присъждане на сумата *лв.,
представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като
отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване
за участие в специализирани операции в периода 01.01.2015
г. до 31.12.2016 г., ведно с претендираните лихви за забава и постановяване на ново от настоящата
инстанция, с което тези искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно, в случай че
се приеме, че позоваването на КнРС на Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., е правилно се иска отхвърляне на
предявения иск като се намали със сума
в размер на *лв., претенции за заплащане на времето за пътуване до ГПУ Е.,
което е с продължителност 7 часа в едната посока.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна, в който жалбата се оспорва изцяло. Твърди се, че
постановеното първоинстанционното решение е правилно, обосновано и постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, че КнРС правилно е възприел
установената по делото фактическа обстановка и въз основан на нея, след
задълбочен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, е
достигнал до извод за основателност и доказаност на предявените претенции.
Искането е за потвърждаване на постановения първоинстанционен съдебен акт в
обжалваните части. Същото становище е застъпено и в проведеното съдебно
заседание.
Окръжен съд счита, че атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд
е валиден и допустим.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и
сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решението на КнРС в частта, с която
дирекцията е осъдена да заплати на С.И.С.
*** сумата от *лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за
положен нощен труд приравнен към дневен по време на дежурства за исковия период 01.01.2015 г.- 31.12.2016
г., ведно с лихвата за забава; сумата *лв., представляваща сбора на неплатеното
възнаграждение за неотчетено като отработено времето за пътуване (отиване и
връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани операции в периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., лихва
за забава за периода 01.04.2015 г. – 29.12.2017 г. в размер на *лв. и законна
лихва върху главницата, считано от датата подаване на исковата молба - 29.12.2017
г., до окончателното изплащане на вземането. В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Съдът счита, че решението в частите, в които въззивникът е осъден да
заплати сумата над *лв. до *лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен нощен труд приравнен към дневен по време на дежурства за исковия период 01.01.2015 г.- 31.12.2016
г., както и за сумата над *лв. до *лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.05. 2015 г. до 29.12.2017 г. е
недопустимо. Съображения:
С исковата молба са предявени искове за сумата * лева, представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд
по време на дежурства и за лихва за забава в общ размер *лв. С молба от 24.10.2018 г. ищецът при условията на чл.
214 от ГПК е направил искане за
изменение на същите, чрез намаляването им по размер. С определение на
съда от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 119/2018 г. на КнРС, съдът е
допуснал изменение на исковите претенции
по размер, като ги е намалил съответно
на *лв. и на *лв. Доколкото съдът с обжалваното решение е присъдил сумите *лв. и *лв., т.е. над заявените с исковата молба, то е излязъл извън предмета на заявеното от ищеца,
поради което решението за сумите над *лв. и над *лв. е недопустимо и следва да се обезсили.
Решението в частта, в която е присъдена сумата *лв., представляваща сбора
на неплатеното възнаграждение за неотчетено като отработено времето за пътуване
(отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в
специализирани операции в периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., ведно
с претендираните лихви за забава е законосъобразно. Съображения:
Спорът между страните се съсредоточава върху обстоятелството дали намира
приложение в настоящия случай разпоредбата на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., и съответно дали времето за
пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани
операции представлява работно време, т. е. дали и за този период от време, в
който ищецът не е престирал ефективно работна сила, се дължи заплащане на
трудово възнаграждение.
КнОС споделя
изцяло изводите на КнРС за основателност на предявения иск с правно основание
чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и приема, че времето, през което служителите са на
разположение на прекия си ръководител, пътувайки до място на командироване, без
да престират ефективно и в пълен обем работна сила, не е почивка, а част от
работното време, през което ищецът, макар и не в пълен обем е изпълнявал
служебните си задължения. Съгласно цитираната разпоредба "На държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от *до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение".
По делото не се спори че страните са обвързани
от служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността *в „***“,
в Р. дирекция „** гр. К. (* при Г. дирекция „* към МВР (* и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е със статут „държавен служител“.
От събрания доказателствен
материал е безспорно установено, че ищецът е бил командирован многократно за
участие в специализирани полицейски операции,
извън мястото на обичайната му работа, в друго населено място, което се
намира извън териториалният обхват на структурата в която работи. Доказан по
безспорен начин е и фактът, че ищецът е извършвал тази дейност по заповеди на
Директора на ГДГП (приети по делото). За да изпълни заповедите ищецът е пътувал
със служебен автомобил до мястото на командироване, в дни, когато съгласно
изготвените графици е бил на работа като е безспорно, че по време на
пътуванията в двете посоки не е изпълнявал ефективно служебните си задължения,
както и че времето за пътуване не е зачетено като част от работното време и
съответно не му е заплатено.
КнОС приема,
че дори и служителят, непосредствено да не изпълнява своите служебни задължения
в тази хипотеза, той престира своята трудова сила (предоставя я на разположение на ответната дирекция), като при необходимост той не може законосъобразно да откаже да изпълни
нареждане от своя ръководител да изпълни своите служебни задължения по време на
определения период за пътуване. Именно поради това обстоятелство това време на пътуване представлява т. нар. несъщинско работно време по
смисъла на определителната правна норма, уредена в чл. 2, т. 1 от Директива на
ЕП и на Съвета 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното
време, поради което и служителите, които са на разположение на работодателите
или органите по назначение - на територията на предприятието, имат право на
възнаграждение за предоставената на разположение трудова сила. В този смисъл е
и националната правна уредба - арг. чл.10 НСОРЗ, който предписва, че за времето, през което работникът или служителят е на
разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в
място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
всеки час или за част от него в посочените в наредбата размери. Следователно, per argumentum a contrario когато
служителят е на разположение през цялото
време, през което е на смяна, се счита за работно време, т. е. период, през
който е престирал (поставил на разположение) своята трудова сила. В този смисъл
за това време възниква право на уговореното възнаграждение като насрещна
престация за предоставената трудова сила.
Правилно КнРС е отбелязал в
своите мотиви, че за процесния период, в действащото законодателство на
РБългария липсва уредба, която изрично да разпорежда правата и задълженията на
страните досежно времето за пътуване в хипотези, при които се осъществяват дежурства в период на командироване в отдалечени обекти, както и че липсва изрична
уредба на въпроса дали се следва заплащане на възнаграждение за времето за
пътуване до мястото на командироване. Въпросът
дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на
разположение на работодателя, без да полага фактически
труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен
със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения,
постановени по преюдициални запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело
С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria
de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по
дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010
г. по дело С-429/09 Gunter Fu? срещу Stadt Halle, решение от 11.01.2007 г. по
дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov, решение от 10.09.2015г. по
C-266/14/Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones
obreras срещу Tyco Integrated Security SL. Както правилно
е посочил в мотивите си КнРС периодът на придвижване също е част от работното време, макар и фактически действия по служба да не са
извършвани. По тази причина той следва да бъде включен при сумираното изчисляване на работното време и да
се взема предвид при отчитането на положен извънреден труд, който следва
да бъде заплатен.
Следователно,
съобразно задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на
общностното законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е длъжен да бъде на
разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато работникът или
служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя, цялото дежурство/смяна се счита
за работно време, а когато изпълнява задълженията си на повикване, работното
време е само времето, през което действително е положен труд - дело Simap.
Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка, храна, физиологични
нужди) също представлява работно време, ако работникът или служителят присъства
физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger.
Както бе изяснено, преюдициалните заключения на СЕС
са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са
отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин всички
субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус.
Директивата е приложима и за процесното правоотношение, като извън нормативната
воля, изразена в нея, е изложеното разбиране на процесуалния представител на
въззивника, че тя не се прилага при организация на работното време на служителите при
сменен режим. Съгласно чл. 1, т. 2 от Директивата, същата се прилага за някои
аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа. С оглед
гореизложеното, КнОС намира за изцяло неоснователно възражението на
въззивамаета страна за неприложимост на общностния нормативен акт.
За
неоснователно се възприема от настоящата инстанция и алтернативното искане на
въззиваемата страна за частично
отхвърляне на предявения иск, като присъдената сума в размер на *лева, бъде намалена със сумата от *лева,
представляваща сбора на сумите за извънреден труд при пътувания с
продължителност не 8, а 7 часа по отношение на изрично посочените във
въззивната жалба командировки. Определената от първоинстанционния съд
продължителност за пътуване от 8 астрономически часа в посока е съобразена не
само с изготвената по делото ССЧЕ, но и със събраните в хода на производството
пред КнРС гласни и писмени доказателства. В тази връзка, КнОС кредитира
показанията на свидетелите П. П. и Е.Г., от показанията на които се установява,
че служителите са имали задължение да се явят в ГПУ-К. 5,00-5.30 ч., тъй като са имали извънреден
инструктаж за безопасни условия на труд. След това са тръгвали по установената
дестинация на командировката, като са
имали задължителни почивки, а също са били задължени да се обаждат на началника
си. Времето за път до съответното ГПУ било различно.Свидетелите твърдят, че
през 2015- 2016 г. времето за пътуване до *и Е., където ищецът бил командирован
не се отчитало и не се е заплащало, че са имали задължение да пристигнат в
съответното ГПУ до 14.00 ч., където са се явявали задължително на брифинг, на
който се разпределяли задачите, дежурствата и дейностите по времето на
командироването. Имайки
предвид отдалечеността на посочените населени места, както и че във времето на
пътуване се включва и времето за инструктаж, а също и времето за почивки и пр., то районен съд
правилно е кредитирал заключението на ССчЕ, в частта, в която са взети предвид
8 часа за пътуване в една посока, тъй като именно това е
осредненото/приблизителното време, необходимо
на служителя да пристигне до мястото на командироване, респ. да се върне
обратно.
По изложените съображения съдът приема, че предявения иск е основателен до размерите, установени от ССчЕ, при съответно време за пътуване в посока от 8
астрономически часа, поради което правилно са уважени в тези им части. Предвид
основателността на главния иск, правилно е уважен и акцесорния иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане лихва за забава за периода 01.05.2015 г. – 29.12.2017 г. в размер на *лв.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, решението, в обжалваната част, следва на основание чл. 271, ал. 1 ГПК да бъде
потвърдено като правилно.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 837/03.12.2018 г, постановено по гр. дело № 119/2018 г. по описа на КнРС в частите, в които * при МВР, седалище и адрес на
управление-град С., бул. "* № * е осъдена да заплати на С.И. С., ЕГН ********** *** допълнително
възнаграждение за положен нощен труд приравнен към дневен по време на
дежурства за исковия период 01.01.2015
г.- 31.12.2016 г. за сумата над *лв до
*лв., както е осъдена да заплати лихва за забава за периода от 01.05. 2015 г.
до 29.12.2017 г. за сумата над *лв. до *лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 837/03.12.2018 г, постановено
по гр. дело № 119/2018 г. по описа на КнРС в частта, с която * при МВР,
седалище и адрес на управление-град С., бул. "* № *е осъдена да заплати
на С.И. С., ЕГН ********** *** сумата от *лв.,
представляваща сбора на неплатеното възнаграждение за неотчетено като
отработено времето за пътуване (отиване и връщане) със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани операции в периода 01.01.2015
г. до 31.12.2016 г., лихва за забава за периода 01.04.2015 г. – 29.12.2017 г. в
размер на *лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата подаване на
исковата молба - 29.12.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
В останалата част решението е
влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: