О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 427 11.03.2019 година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на единадесети март
през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Темелкова
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Русева -Маркова
Елеонора Кралева
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
гражданско дело № 267 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 2486 от 30.11.2018г., постановено по
гражданско дело № 1760/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлена
претенцията на Д. Де Брито Г., ЕГН **********,
против А.П.П., ЕГН **********, за
предоставяне на бащата упражняването на родителските права по отношение на
детето на страните Сибила Д.Г., ЕГН **********, за определяне местоживеенето на
детето при бащата, на адрес гр.Несебър, ул.“Хан Крум“ № 11, вх.Б, ет.3, за определяне
на режим на лични отношения на майката А.П. с детето, за осъждане на майката да
заплаща на детето, чрез нейния баща и законен представител Д. Де Брито Г.,
месечна издръжка в минимален размер, считано от завеждане на исковата молба от
бащата на 13.03.2018 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
отменяване.Със същото решение упражняването на родителските права върху Сибила Д.Г.,
ЕГН ********** са предоставени на майката А.П., която да полага
непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето ,и при която то да
живее. Постановено е бащата Д.Г. да има право на режим на лични отношения с
детето Сибила, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00
часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния ден, с преспиване, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск; в
нечетна календарна година детето ще бъде при баща си за Коледните празници, а
при майка си – на Новогодишните, и обратно при четна календарна година; по
време на Великденските празници в нечетна календарна година детето ще бъде при
баща си, а в четна – при майка си; на рождения ден на детето на седми юли
бащата ще има право на личен контакт с детето за времето от 10.00 часа до 14.00
часа, като при осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща отново там в края на свиждането. Д. Де
Брито Г. е осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител А.П.П.,
месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, платима до пето число на
месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на съдебното решение до
настъпването на причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
като е отхвърлена претенцията за издръжка за разликата от присъдения до пълния
претендиран размер от 400 (четиристотин) лева, както и за времето от подаване
на исковата молба по насрещния иск на 25.04.2018 г. до 30.09.2018 г. С
горецитираното решение Д. Де Брито Г.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на А.П.П., ЕГН ********** сумата от 687,50 лв. – разноски
по делото, както и сумата от 288 лв.- дължима държавна такса върху присъдената
издръжка в полза на Районен съд Бургас. А.П.П. е осъдена да заплати на Д. Де
Брито Г. сумата от 50 лв. – разноски по делото.
Против решението е постъпила въззивна жалба от Д. Де Брито Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Й.Б.,
съдебен адрес: ***. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес,
съдържа необходимите реквизити по чл.260, ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ГПК.
Пред първата инстанция е предявена искова претенция от
Д. Де Брито Г. за предоставяне упражняването на родителските права, местоживеене
на детето, определянето на режим на лични отношения с майката, както и за
осъждане на майката да заплаща издръжка в минимален размер. От ответницата е
предявена насрещна претенция за предоставяне упражняването на родителските права
на майката, определяне местоживеенето на детето при нея, определянето на режим
на лични отношения с бащата, както и за осъждане на бащата да заплаща издръжка
в размер на 400 лв. Съдът констатира, че въззивникът Д. Де Брито Г. е заплатил
държавна такса в размер на 12,50 лв. по сметка на Бургаски окръжен съд, а
същият атакува решението в неговата цялост. На основание чл. 18, ал. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване
пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата,
дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. При
това положение и като взе предвид, че дължимата държавна такса в
първоинстанционното производство възлиза на сума в общ размер от 318 лв., на
основание чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, при неоценяем иск - 30
лева и 288 лв. - дължима такса за присъдената издръжка, половината от таксата,
дължима пред Районен съд – Бургас възлиза на сума в размер от 159 лева. Пред
настоящата инстанция са заплатени 12,50 лева от страна на жалбоподателя, което налага той да заплати допълнително сума
в размер от 146, 50 лева – държавна такса за въззивното производство по сметка
на Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок по получаване на настоящото
определение и да представи квитанцията по делото,като изрично посочи
основанието за извършеното плащане.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с изводите на съда,
довели до предоставяне родителските права на майката, а именно, че детето е
момиченце, кърмено от майката в продължение на две години и четири месеца, че
бащата, въпреки взаимната им
привързаност ,не е оставал насаме с него за продължителен период от време,
както и че майката е полагала преките и непосредствени грижи за Сибила до момента. Посочва, че фактът, че
детето е кърмено толкова дълго време е недоказан по делото и не може да
обуславя по-висок родителски капацитет на майката. Кърменето е физиологична
дейност, присъща само на жените и няма как от тази дейност да следва привързаността на
детето към майката, тъй като привързването е резултат от емоционална връзка
между него и неговите родители. Посочва, че причината бащата да не е оставал
продължително време насаме с детето е поведението на майката, която не
възприема бащата като равностоен родител и не съобразява необходимостта двамата
родители да имат пряко и еднакво участие в живота на детето, което е проличало
и при изслушването й пред съда. Намира за неправилен извода на съда, че майката
е упражнявала самостоятелно родителските права до момента. Същата е иззела
еднолично упражняването на същите, като е извела неправомерно детето в
Обединеното кралство. В тази връзка съдът неправилно е цитирал в решението си
определение № 711/01.08.2018г. на ВКС по гр.д.№ 1427/18г., тъй като
местоживеенето съпътства упражняването на родителските права, а до настоящия
момент няма съдебен акт, който да е разрешил този въпрос. На следващо място, в
жалбата е оспорен изводът на съда ,че поведението на майката не е застрашаващо
личността на детето.Съдът не е отчел обстоятелството, че в продължение на
повече от седем месеца бащата го е видял само за два часа, като същият не е знаел дори
в коя държава се намира, с кого е и какво е здравословното му състояние. Детето
е неправомерно отведено в Обединеното кралство, там майката е укрила себе си и детето,
като променя 5 пъти адреса си, отвела го е в дома на новия си интимен партньор,
при неговите деца и съпруга, откъдето е принудена да си тръгне от полицията.
Майката е предоставила на българския съд неистински адрес и социален доклад от
английските социални служби. Всички тези действия на въззиваемата поставят в опасност
психичното и емоционално здраве на детето и са в разрез с висшия му интерес.
Посочва, че по данни на детето, майката му е забранила да нарича въззивника
„тати“, което също е обстоятелство, дискредитиращо родителския капацитет на А.П.. Излага
се становище, че бащата показва по-висока пригодност като родител по много
критерии – например детето е спокойно и отива с желание при бащата, той живее с
родителите си, като отделно от това има и собствени жилища, същият е трудово
ангажиран, докато майката не е,
семейството му е винаги на разположение, докато разширеното семейство на
А. се състои от майка и и баба й, които обаче живеят в Бургас, а не във
Великобритания, а и по делото е установено, че бабата по майчина линия е
съдействала за неправомерното извеждане на Сибила.
Въззивникът
твърди, че докато А.П. е извън България, детето се отглежда от баба си, като в
такъв момент отново не се позволява на бащата да го взима и вижда. В тази
връзка посочва, че според практиката на ВКС – Определение № 75/17.02.2014г. по
ч.гр.д.№ 345/2014г. по описа на ВКС от връзката между разпоредбите на чл.126,
ал.2 и чл.124 и чл.125, чл.126, ал.1 СК следва, че административният ред за
изземване на дете се прилага не само в тясната хипотеза, когато то се е
отклонило или е било отклонено от местоживеенето си, но и в тези случаи, при
които местоживеенето е запазено, но е нарушено изискването и правното положение
детето да живее с родителите си или с единия от тях.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново такова, с което да бъде уважена исковата претенция на
въззивника и да му бъде предоставено упражняването на родителските права. Претендира
разноски.
Във въззивната жалба се съдържа искане за изменение на
постановените с определение от 08.10.2018г. на Бургаски районен съд по гр.д.№
1760/18г. привременни мерки относно режима на лични отношения на бащата с детето Сибила. Твърди, че поради наличието
на изменени обстоятелства, както и поради неясноти относно режима по време на
новогодишните празници, определението следва да бъде частично изменено и
режимът на лични отношения бъде разширен в следния смисъл: бащата да вижда и
взима детето всеки четен четвъртък от дома на майката в 16 ч. и да го връща в
18 ч., коледните и новогодишни празници да бъдат поделени поравно между
родителите: детето да бъде с баща си всяка четна година от 23 декември до 28 декември и всяка нечетна година от 28
декември до 02 януари, пролетната и лятна ваканция също да бъдат поделени между
родителите. Иска още да бъде изрично
указано, че в случай на неизпълнение на режима на лични контакти в седмицата
съгласно определения график, то същият да бъде изпълнен като компенсация
следващия четвъртък. Въззивникът, освен това, иска съдът да постанови, че при
отсъствие на майката от дома за повече от 24 часа, детето да бъде предадено на
бащата преди нейното заминаване.
Настоящият състав взе предвид, че с определение №
7288/08.10.2018г. районният съд се е произнесъл относно привременните мерки по
упражняване родителските права, режима на лични отношения на бащата със Сибила
и издръжката. Въззивникът е депозирал искане за изменение на така постановените
привременни мерки досежно режима на лични отношения и пред първоинстанционния
съд, който се е произнесъл с протоколно определение от 31.10.2018г., като е
оставил молбата без уважение. В молбата, подадена пред въззивния съд се твърдят
нови обстоятелства-нов социален доклад,който потвърждава твърденията на
въззивника,че детето се чувства добре с баща си и е привързано към него.Последното,дори
да е установено, не обуславя
необходимост от промяна на режима на лични отношения, определен от съда
с привременните мерки.Така, както е
дефиниран режимът на лични отношения, в рамките на всеки месец ,отговаря
на интересите на детето и на необходимостта то да поддържа контакт с баща
си.Предвидено е и едно приспиване на
детето събота срещу неделя в дома на въззивника,което също ще даде възможност
той активно да се включи в неговото възпитание и отглеждане.Не са налице някакви сериозни промени в
обстоятелствата,констатирани от районния съд ,които да налагат промяна на режима
на лични отношения ,в рамките на привременните мерки.За пълнота, такъв е
обичайният режим на лични отношения между дете и родител, който не упражнява
родителски права и на този етап липсва
основание да бъде определен по-различен режим на лични отношения.Следва да се
прецизира режима на лични отношения по време на празнични дни,тъй като
действително,така, както е определен от районния съд, може да доведе до спорове
между родителите относно началния и
крайния момент на периода,през който детето ще е при баща си,съответно при
майка си.Затова следва да се определи режим на лични отношения през период на празници ,както
следва : по време на Коледните празници
през четна година ,за времето от 23.12. до 26.12. включително, детето да
е при баща си със приспиване в дома му,а през нечетна година –за същия период
,да е при майка си.По време на Новогодишните празници, през нечетна година за
периода от 31.12 до 02.01. да е при баща си ,а през четна година –за същия
период да е при майка си.Що се отнася до ваканциите,с оглед възрастта на
детето, то понастоящем не ходи на училище, така че за нуждите на привременните
мерки не се налага определяне на режим
на лични контакти в рамките на пролетна и лятна ваканция, а следва да
остане режимът ,определен от районния
съд –един месец през лятото ,когато майката не ползва платен годишен отпуск.Не следва да се уважава искането ,при
неизпълнение от страна на майката на режима,определен с привременните мерки
,той да се изпълнява следващата седмица,тъй като неизпълнението на определението на съда по
привременните мерки от страна на майката може да бъде преодоляно със
съответните законови средства.Не следва да се уважава и искането детето да бъде
предавано на бащата при отсъствие на майката повече от 24 часа- това би
затормозило изключително много ежедневието му и ще доведе до ненужна честа промяна
на неговия установен стереотип. Следва да се отчита и възрастта на детето и
разстоянието, на което следва да бъде придвижвано/от Бургас до Несебър/ и
възможностите му за адаптация при честа промяна не само на дома, но и на
населеното място. Освен
това се касае за привременни мерки,а не за окончателно решаване на въпроса за
режима на лични контакти.
Във въззивната жалба са отправени
искания да бъде изискана справка от гранична полиция за пътуванията на А.П.
след месец септември 2018г., за да се установи периода, през който детето не се
отглежда от никой от двамата родители, както и да бъде изготвен нов социален
доклад, тъй като едва след постановяване на привременните мерки, бащата е имал
възможност да остава насаме с дъщеря си, и който доклад да даде становище как
се чувства тя в неговия дом, да се наблюдава контакта му с нея.
По първото доказателствено искане, с
оглед най-добрата защита на интереса на
малолетното дете, за което съдът следи служебно, не е налице преклузията по
чл.266 от ГПК за събиране на доказателствата, поради което следва да бъде уважено.
По отношение искането на въззивника за извършване на
нов социален доклад, съдът намира следното: съгласно разпоредбата на чл.15,
ал.6 от Закона за закрила на детето, при всяко дело съдът или административният
орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който
изразява становище, а при невъзможност - предоставя доклад. В настоящия случай,
предвид задължението на съда служебно да следи за закрилата на интересите на
детето, същият е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“- Поморие и „Социално
подпомагане“ -Бургас за образуваното дело и съответно по делото е изготвен
доклад относно родителския капацитет на бащата и жилищните и битови условия,
които същият е създал за детето (л.32 от делото), с оглед връзката на бащата с
детето след постановяване на привременните мерки е изготвен нов доклад, като
видно от него, социален работник е присъствал на среща на въззивника с детето, като е
констатирал емоционалната привързаност на детето към него. т.е. задължителната
по закон процедура е спазена. Горното обуславя искането да бъде оставено без
уважение.С оглед твърденията във въззивната жалба обаче /а и в отговора на
същата от страна на въззиваемата/ и с оглед на задължението на съда служебно да
следи за защитата във възможно най-голяма степен на интересите на детето, се
налага назначаване на съдебно-психологическа експертиза,от вещо лице психолог, което
да отговори на следните въпроси: : 1. Какви
са отношенията на всеки един от родителите с детето и как се чувства детето в
присъствието на всеки един от тях? 2.Какво е психологическото състояние
на детето след среща с бащата и как се отразяват на детето тези срещи, желае ли
то да контактува с баща си и има ли проблем с адаптацията в неговия дом? 3.Налице ли е синдром на родителско отчуждение на
детето към някой от родителите? При констатиране на такъв синдром да се посочи
какви са причините за това състояние. 4.Чувства ли се достатъчно сигурно
детето,когато бива отглеждано от баба си по майчина линия ,при отсъствие на
майката за кратки периоди от време?
В рамките на срока по закон е постъпил отговор на
жалбата от А.П.П., с адрес: ***, съдебен адрес:*** – Адвокатско съдружие
„Ангелова, Бошнаков и сие“, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Намира
за правилен изводът на съда, че упражняването на родителските права следва да
бъде предоставено на майката, като съдът е съобразил всички относими
обстоятелства: способността на родителите да се грижат за детето, полаганите до
момента грижи, привързаност на детето, пол, възраст, възможност за помощ от
трети лица, социално обкръжение. Сочи, че поведението на майката, във връзка с
отношението й към другия родител, е обяснимо с факта, че бащата не е припознал
детето в продължение на една година след раждането, искал е ДНК тест и това е
наранило емоционално А.. Правилно съдът
е приел, че отвеждането на детето в друга държава, без съгласието на бащата, само
по себе си няма изключително значение за преценката на родителския капацитет на
този родител, тъй като ищецът не е доказал поведение на майката, което да
застрашава личността, здравето, възпитанието му. Безспорно майката се явява
по-пригодният родител за отглеждане и възпитание на детето, което е от женски
пол, на ниска възраст, от раждането си до
настоящия момент е живяло в социалната
среда на обкръжението на своята майка и
баба по майчина линия . Правилно съдът е приел, че трайното отделяне от майката
няма да е в интерес на детето. Заявява, че няма намерение да се установява
трайно в друга държава, живее в България и за в бъдеще има същото намерение ,
като пътуванията извън страната са инцидентни и са свързани с участия в
концерти. В отговора се твърди, че са налице прояви на детето, които са в
противоречие с утвърдените му хигиенни навици – поискало целувка в устата и
това се случва след контакт с бащата.
Сочи се, че бащата си позволява да обижда бабата на детето в негово присъствие.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Позовавайки се на промени в психичното състояние на
детето –същото било травмирано след контакт с бащата, въззиваемата отправя
искане за изготвяне на нов социален доклад, който да установи състоянието на
детето след лични контакти с въззивника, хигиенните му навици, т.е. да установи
възпитателните качества на бащата.С оглед на тези твърдения в отговора на въззивната жалба
,с настоящото определение съдът допуска назначаването на съдебно-психологическа
експертиза. Поради това искането за нов социален доклад следва да се остави без
уважение.
Във връзка с посочване на обстоятелството за промяна
на месторабота, а и с оглед на задължението на съда да следи служебно за интересите на
детето, следва да се укаже на въззиваемата да представи в съдебно
заседание доказателства за актуалните местоработата и доходи.
Освен това, с оглед необходимостта съдът да добие
лични впечатления от родителите и да прецени, след непосредствен контакт,
мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на детето и да
формира обосновано становище за родителският им капацитет, следва да се
постанови лично явяване на родителите за тяхното изслушване в съдебно
заседание.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба от Д. Де Брито Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Й.Б.,
съдебен адрес: *** и отговор на ответната страна – А.П.П., с адрес: ***,
съдебен адрес:*** – Адвокатско съдружие „Ангелова, Бошнаков и сие“.
УКАЗВА на въззивника Д.
Де Брито Г. да довнесе по сметка на БОС държавна такса по подадената жалба, в размер на 146,50лв, да посочи основанието за
внасяне и да представи квитанцията в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение.При невнасяне на дължимата такса следва връщане на
въззивната жалба.
Изменява
определение № 7288/08.10.2018г по гр.д.№1760/2018г на БРС относно
определените привременни мерки ,в частта относно режима на лични отношения на
бащата с детето по време на Коледни и Новогодишни празници ,в следния смисъл: по
време на Коледните празници, през четна година ,за времето от 23.12. до 26.12.
включително, детето Сибила Д.Г. да е при баща си Д. Де Брито Г. с приспиване в дома му,а през нечетна година
–за същия период ,да е при майка си А.П.П. ; по време на Новогодишните празници ,през нечетна
година, за периода от 31.12 до 02.01. детето Сибила да е при баща си Д. Де Брито Г., с приспиване
в дома му, а през четна година –за същия период да е при майка си А.П.П..
ПОСТАНОВЯВА лично явяване на двамата родители в съдебно заседание, за изслушване
от съда.
ДА СЕ ИЗИСКА
от ГД „Гранична полиция“ справка за
задграничните пътувания на А.П.П., ЕГН ********** за периода от 01.10.2018г. до
датата на изготвяне на справката.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за
изготвяне на нов социален доклад, който
да установи адаптацията на детето в дома на бащата и контактите му с него.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата за
изготвяне на нов социален доклад.
ДОПУСКА
съдебно-психологическа експертиза ,вещото лице по която след срещи с
двете страни и детето, и извършване на необходимите изследвания ,да отговори на
въпросите: 1. Какви са отношенията на всеки
един от родителите с детето и как се чувства детето в присъствието на всеки
един от тях? 2.Какво е психологическото състояние на детето след среща с
бащата и как се отразяват на детето тези срещи, желае ли то да контактува с
баща си и има ли проблем с адаптацията в неговия дом? 3.Налице ли е синдром на родителско отчуждение на детето към някой от
родителите? При констатиране на такъв синдром да се посочи какви са причините
за това състояние.4.Чувства ли се достатъчно сигурно детето, когато бива
отглеждано от баба си по майчина линия ,при отсъствие на майката за кратки
периоди от време?
Определя за
вещо лице Деспина Кондева и депозит в размер на 300лв ,вносим по равно от двете
страни в 3-дневен срок от получаване на съобщението за това.
Дава
възможност на страните да поставят
допълнителни въпроси към вещото лице.
УКАЗВА на
въззиваемата да представи доказателства
относно местоработата си и получаваните
доходи.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, както и
на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас и Дирекция „Социално
подпомагане“ –гр.Поморие.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: