№ 21964
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110123718 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Румяна Бетова и Евгени Игнатов
- изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител Кристина Никовска -
юрисконсулт, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, с искане да бъде признато в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 199,50 лв.,
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по щета №
**********/29.03.2019 г., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.08.2020 г., до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 15.10.2020 г. по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 40729/2020 г., по описа на СРС, 142 с-в.
Ищецът твърди, че по застраховка „Каско“ на МПС с полица № 00500100281351/27.11.2018
г., със срок на валидност включително и към датата на ПТП, е изплатил в полза на
собственика на застрахования по нея лек автомобил с рег. № СВ ........ ВХ сумата от 2 728,10
лева, като обезщетение за имуществени вреди на застрахования от случило се на 28.03.2019г.
в гр.София ПТП, при което водачът на лек автомобил с per № СА .......... ТР, поради
движение с несъобразени с пътните условия скорост и дистанция, ударил изчакващото пред
него да се включи в кръговото движение МПС с рег. № СВ ........ ВХ, от което за
застрахования при ищеца автомобил били причинени материални щети. По повод на така
изплатеното обезщетение и сключена между водача на виновния автомобил ГО със
застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с период на покритие вкл. и датата на възникване на
ПТП-то и на основание чл.411 от КЗ, ищецът се легитимира като кредитор на ответното
дружество, встъпвайки в правата на пострадалия водач до размера на заплатеното
застрахователно обезщетение. Твърди, че на 23.07.2019 г. е била отправена регресна покана
до ответника, като последвало частично плащане от негова страна. Поради което се
претендира за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 199,50 лв.,
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по щета №
**********/29.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 27.08.2020 г., до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
1
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че е налице
застрахователно правоотношение между ответника и собственика на л.а. с рег. № СА ..........
ТР по силата на застрахователна полица, валидна и към датата на процесното ПТП. Не
оспорва механизма на настъпване на ПТП, като твърди, че с плащане на сумата от 2 528,60
лв. претенцията на ищеца била погасена. Оспорва ищецът да е заплатил процесната сума за
заместващ автомобил, както и такъв реално да е бил предоставен на застрахования при
ищеца. Твърди, че не дължи заплащане на посочената сума, доколкото същата се явявала
пропусната полза, за която ответникът не носел отговорност. Отделно, оспорва
предоставянето на заместващ автомобил да е пряка вреда от настъпилото застрахователно
събитие. Сочи, че предоставянето на заместващ автомобил представлявало допълнителна
услуга, която обаче не била уговорена в застрахователния договор. Сочи още, че сред
уговорените допълнителни разходи, които се покривали от застрахователя не фигурирало
изплащане на обезщетение за заместващ автомобил. Твърди, че изплащането на такова
обезщетение от ищеца било „екс грация“ и не обвързвал ответника, поради което процесната
сума била недължима. Оспорва между ищеца и застрахования да е бил сключван анекс към
застрахователен договор № 00500100281351, уреждащ застрахователно покритие и
възможност за предоставяне на заместващ автомобил. Оспорва авторството на представения
по делото добавък № 1 към застрахователен договор № 00500100281351. Искът се оспорва и
по размер, оспорва още и необходимостта от предоставяне на заместващ автомобил за
посочения период. Ето защо оспорва предявения иск, като претендира и разноски по
производството.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към датата на ПТП собственика на лек автомобил с рег. № СА .......... ТР
е било застраховано при ответника по силата на застрахователна полица, валидна и към
датата на процесното ПТП; механизма на настъпване на ПТП; както и плащане в полза на
ищеца по процесната щета от страна на ответника сумата в размер на 2528,60 лева.
По делото е представена застрахователна полица за застраховка №
00500100390714/30.11.2020 г., от която се установява, че ищецът е сключил договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС“ с период на валидност от 07.12.2018 г. до
06.12.2019 г. за товарен автомобил „Dacia Dokker” с рег. № СВ ........ ВХ.
За вредите на товарен автомобил „Dacia Doker“ с рег. № СВ ........ ВХ до ищеца, като
застраховател по застраховка „Каско на МПС“, е подадено Искане за завеждане на
претенция и Декларация за настъпване на застрахователно събитие, в което е посочено, че
изчаквайки да се включи в кръговото, бил ударен от друго МПС в задната броня. Установява
се още, че като увредени детайли при възникване на процесното ПТП, са посочено задна
броня, задни врати и парктроник.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП, от които се установява, че по
товарен автомобил „Dacia Dokker“ с рег. № СВ ........ ВХ от процесното ПТП са причинени
вреди по задна броня и задна врата, както и че е налице признание от водача на л.а. „Ауди
А2“ като в графа № 14 е отбелязано, че вината е негова. Протоколът е двустранно разписан,
а механизмът на ПТП не е бил оспорен.
По делото е приложен добавък № 1 към договора за имуществено застраховане за
постигнато между страните съгласие по клауза „Е“ – „заместващ автомобил“, като по силата
2
на тази клауза „Е“ застрахователят се съгласявал да поеме разхода за наем на предоставен от
рент-а-кар компания автомобил на застрахования до 30 дни. Макар приложеният добавък да
не съдържа подписи на страните, съдът намира, че клаузата е породила действие между тях,
предвид наличието на доказателства за предоставяне на тази допълнителна услуга на
ползвателя по застрахователния договор и одобряването на разхода от страна на ищеца.
По делото е представено възлагателно писмо за предаване на застрахования автомобил за
ремонт с дата 29.03.2019, от което се установява, че застрахования собственик на товарен
автомобил с рег. № СВ ........ ВХ, марка „Dacia Doker” в качеството на застрахован се
съгласява застрахователят да възстанови уврежданията по автомобила, свързани с
предявените от него претенции по щета № ********** от дата 29.03.2019 г. в Автосервиз
„Еспас Ауто“.
От представеното Възлагателно писмо за заместващ автомобил, се установява, че по силата
на клауза „Е“ във връзка с приемане на автомобил ДКН СВ ........ ВХ, марка „Дачия Докер“ за
ремонт по щета № **********, ищцовото дружество възлага на Автосервиз „Еспас ауто“ да
предостави заместващ автомобил за срок до 30 (тридесет) календарни дни. От представената
детайлна информация за трансакции е видно, че сумата в размер на 199,50 лева е заплатена
на „Еспас Ауто“ ООД, на дата 02.07.2019 г.
Представен е и приемо – предавателен протокол, от които се установява, че по процесния
автомобил „Дачия Докер“ с рег. № СВ ........ ВХ, е приет без забележки от неговия
собственик след извършване на възложените ремонти на задна броня; задна дясна товарна
врата; парктроник; задна лява товарна врата и теглич.
Приложено е писмо, получено от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД на дата 23.07.2019
г., с което ЗД „Евроинс“ АД е заявил претенция за плащане на сума в размер на 199,50 лева.
От представения по делото Доклад по щета № ********** на ЗД „Евроинс“ АД, се
установява, че от ищцовото дружество е изплатено застрахователно обезщетение за ремонт
на пострадалия товарен автомобил „Дачия Доккер“ с рег. № СВ ........ ВХ за сумата от 199,50
лева в сервиз на „Еспас Ауто“ ООД.
По делото е разпитан свидетеля В. В. В.. Свидетелят споделя, че си спомня за ПТП
настъпило на дата 28.03.2019 г. Твърди, че е бил първа кола и чакал да се включи в кръговото
движение. Посочва, че се е движел в посока от „Мусагеница“ към кръговото на „4-ти
километър“, като в този момент жената на автомобила зад него решила, че ще тръгне, а той
не бил тръгнал в този момент и тя го ударила отзад. Споделя, че подписа на позиция буква
„Б“ е негов, като протокола се съставил в деня на ПТП, пристигнали полицаи на място и
съставили протокола. Свидетелят разказва, че си е ударил главата и си мисли, че в позиция
№ 9 за водач „Б“ е неговият почерк на Констативен протокол от дата 29.03.2019 г. около
16:20 часа. Споделя, че не си спомня да са идвали полицаи, а единствено си спомня, че е
попълвал протокол заедно с водача на другия автомобил. Поддържа, че е чакал да се включи
в кръговото движение на „4-ти километър“ и гледал за коли, като в този момент усетил
3
рязък удар отзад. Твърди, че ударът бил в бронята, като уврежданията по автомобила са
записани в протокола. Споделя, че не е участвал при отстраняването на щетите по
автомобила. Твърди, че колегата Й. Кирилов Тончев се е занимавал с тях. Изтъква, че не знае
да са им давали заместващ автомобил.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля В. В. В., тъй като неговите възприятия са
непротиворечиви, почиват на преки лични впечатления и не се опровергават от събраните
по делото доказателства.
За установяване на механизма на произшествието, както и относно размера на причинените
имуществени вреди, по делото на основание чл. 195 от ГПК е изслушана САТЕ, изготвена от
компетентно вещо лице, неоспорена от страните и чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено. От заключението се установява, че средната пазарна
стойност на наема на автомобил от класата на заместващ автомобил – л.а. „Дачия Докер“, с
рег. № СВ ... АС за периода от 18.04.2019 г. – 24.04.2019 г. е в размер на 403,80 лева.
Вещото лице посочва, че след извършена справка във фирми отдаващи автомобили с
технически характеристики на процесния автомобил, установил, че средната дневна пазарна
цена е в размер на 67,30 лева на ден, а средната пазарна стойност на наема на автомобил от
класата на заместващ автомобил, а именно – „Дачия Докер“, с рег. № СВ ... АС в рамките на
периода от 18.04.2019 г. до 24.04.2019 г. е в размер на 403,80 лева.
Установява се, че при наем на автомобил, колкото срока за ползване на наемния автомобил е
по – голям, толкова наемната цена на превозното средство е по – ниска.
От изготвеното заключение по САТЕ, се установява още, че за възстановяването на товарен
автомобил „Дачия Докер“, с рег. № СВ ........ ВХ по пазарни цени, труда който е необходим за
възстановяването на същия е около 30,00 часа, което се равнява на приблизително 4 дни
възстановителни дейности, извършвани от един работник в сервиза.
Вещото лице посочва още, че освен от количеството труд, което се влага при възстановяване
на едно превозно средство, времето за престой в сервиза зависи от неговата натовареност,
брой и квалификация на работниците, както и от срока за доставка на детайлите, който
обикновено е с продължителност около 2 седмици и зависи от множество фактори, а именно
от наличие на детайлите в централен склад, куриерски услуги, логистика и други.
По делото е представено и заключение по ССчЕ, като съдът съобразно правилото на чл. 202
ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен. От приетото заключение се установява, че предвид предоставената
информация от счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице констатира, че
застрахователната премия от 773,49 лева е изплатена в пълен размер.
Установява се, че на дата 25.04.2019 г. от „Еспас Ауто“ ООД (дружеството извършило
ремонтните дейности на товарния автомобил) е била издадена фактура № ********** с
4
получател ЗД „Евроинс“ АД за резервни части и ремонтни услуги с данъчна основа –
2107,17 лева и начислен ДДС в размер на 421,43 лева, общо в размер на 2528,60 лева.
Вещото лице посочва, че пълната фактурна стойност е заплатена от получателя с банкова
транзакция номер 963В1О0191142865G на дата 22.05.2019 г. при спазване на посочените
банкови реквизити необходими за успешна обработка на входящ/изходящ превод, както от
банката на контрагента, така и от кореспондиращата банка.
Вещото лице заявява, че на дата 07.05.2019 г. от „Еспас Ауто“ е била издадена фактура с №
********** с получател „ЗД Евроинс“ АД за заменящ автомобил с данъчна основа – 166,25
лева и начислен ДДС в размер на 33,25 лева, общо в размер на 199,50 лева.
Поддържа, че пълната фактурна стойност е била заплатена от получателя с банкова
транзакция номер 963В1О019183ХYW8 на дата 02.07.2019 г. при спазване на посочените
банкови реквизити необходими за успешна обработка на входящ/изходящ превод, както от
банката на контрагента, така и от кореспондиращата банка.
Вещото лице посочва още, че до тук е констатирал датите, на които сметките на двете
дружества са били от една страна задължени, а от друга заверени със сумите, видни само от
приложението в материалите по делото детайлно банково извлечение от сметка с IBAN
BG95RZBB91551085905408 при Банка „Райфайзенбанк“ ЕАД, като същото е изискуемо
единствено при спазване на законоустановения ред. Вещото лице заявява, че в кориците на
делото не се намира банково извелечение от сметката на „Еспас Ауто“ ООД с IBAN
BG95RZBB91551085905408 при Банка „Райфайзенбанк“ ЕАД, като същото е изискуемо
единствено при спазване на законоустановения ред.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
"Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на
делинквента се обуславя от осъществяване на следните материалноправни предпоставки
/юридически факти/: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и да е
направил съответните ликвидационни разноски.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и собственика на л.а. с рег. № СА .......... ТР по силата на застрахователна полица,
валидна и към датата на процесното ПТП; механизма на настъпване на ПТП, както и
плащане в полза на ищеца по процесната щета от страна на ответника на сумата в размер на
2528,60 лева.
5
Съдът следва да отбележи, че извършеното частично погасяване на регресната
претенция на ищеца от страна на ответното дружество представлява изявление, съдържащо
неизгодни за ответника факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни
за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има
доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г. на
ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с
извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание на
елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45,
ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е
необорена и следва да бъде приложена.
Основният спор между страните по делото е концентриран върху дължимостта на
заплатената от ищцовото дружество сума за предоставяне на заместващ автомобил. С оглед
на това в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
претендираната сума попада в обхвата на покритието по сключената имуществена
застраховка.
В тази връзка като писмено доказателство по делото е приет Добавък № 1 към
застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100281351/27.11.2018 г.,
озаглавен Клауза „Е +“ – „Заместващ автомобил“, приложим заедно с Общите условия на ЗД
„Евроинс“ АД, и Възлагателно писмо за заместващ автомобил, подписано от страните по
делото.
Възражението на ответника, че добавък № 1 към застрахователната полица "Каско на
МПС" за услугата "заместващ автомобил" не е подписан от застрахования, поради което
няма доказателствена стойност, е неоснователно. Действително формалният характер на
застрахователния договор изисква всяко негово изменение или допълнение да бъде
извършено в писмена форма, за да обвърже страните по застрахователното правоотношение.
В случая, формалното отсъствие на подпис на застрахования върху добавък № 1 към
застрахователна полица по застраховка "Каско на МПС" № 1. г., касаещ клауза "Е +" –
"заместващ автомобил", е в нарушение на императивното изискване за форма на
застрахователния договор, в т. ч. и за неговото изменение или допълнение /чл. 344, ал. 1 КЗ/,
но предвид характера на този договор, като абсолютна търговска сделка и препращащата
разпоредба на чл. 343, ал. 2 КЗ, следва да се приеме, че в случая е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ и по този начин е преодоляно изискването за форма на добавъка
към застрахователния договор. Това е така, тъй като данните по делото сочат, че
застрахователят не е оспорвал действителността на изявлението на застрахованото лице,
нито относимостта на сключения с него добавък към процесния автомобил.
Отделно от това съдът намира за необходимо да отбележи, че от представеното
Възлагателно писмо за заместващ автомобил се установява, че такъв действително е бил
предоставен на застрахования от страна на ищеца. С оглед съдържанието на това писмо,
предоставянето на заместващ автомобил е обусловено от факта на претърпяното по вина на
застрахования при ответника ПТП и необходимия ремонт на МПС, застраховано при ищеца.
От разпоредбата на чл. 2 от Добавък № 1, се установяват предпоставките за
предоставяне на услугата „заместващ автомобил“, като същата предвижда едновременно с
настъпването на застрахователното събитие да са изпълнени и следните предпоставки:
застрахователното събитие да е покрито по общи условия на застрахователя – ищец в
настоящото производство, собственик на застрахованото МПС да е физическо или
юридическо лице и автомобилът да има право на доверен сервиз, да са налице необходимите
документи, които да доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие –
Протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП, отстраняването на
6
процесната щета по преценка на доверения сервиз да отнеме повече от 5 дни, считано от
датата на приемане на автомобила в сервиза, за извършване на ремонта, процесната щета да
не представлява „тотална щета“ по смисъла на общите условия за застраховка „Каско на
МПС“ на застрахователя и всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“
да са изплатени от застрахования в пълен размер.
В конкретния случай не може да бъде споделена тезата на ответното дружество, че
вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола, не са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 28.03.2019 г., след като
невъзможността да се ползва личния автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача
по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество. Това е така,
защото е засегнато имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения,
фактически състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи
ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква
престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява
загуба за собственика, тъй като налице са пропуснати ползи.
От приетата ССчЕ безспорно се установи, че на дата 07.05.2019 г. от „Еспас Ауто“
ООД (дружеството извършило ремонтните дейности по заместващия автомобил) е издадена
фактура № ********** с получател „ЗД Евроинс“ АД за заменящ автомобил с данъчна
основа 166,25 лева и начислен ДДС в размер на 33,25 лева, общо в размер на 199,50 лева,
като пълната фактурна стойност е заплатена от получателя с банкова транзакция номер ........
на дата 02.07.2019 г. при спазване на посочените банкови реквизити необходими за успешна
обработка на входящ/изходящ превод, както от банката на контрагента, така и от
кореспондиращата банка. По отношение размера на наема от изготвеното компетентно
заключение на вещото лице по приетата САТЕ, се установи, че средната пазарна стойност на
наема на автомобил от класата на процесния заместващ автомобил в рамките за периода от
18.04.2019 г. до 24.04.2019 г. е в размер на 430,80 лева.
Ищцовата претенция е за сума в по – малък размер, а именно 199,50 лева, с оглед на
което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху вземането от датата на
депозиране на заявлението – 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Ищецът е сторил разноски в размер на 75,00 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) в заповедното
производство и 455,00 лева в настоящото производство (държавна такса за
искова молба, депозит са ССчЕ, депозит за САТЕ и депозит за свидетел).
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на кратката
продължителност на делото и ниската правна сложност на ищеца следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ./
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с адрес в
гр. София, район. „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, дължи на ЗД„ЕВРОИНС“ ЕАД с
ЕИК *********, с адрес в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от
199,50 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е
възстановило, ведно със законна лихва от 27.08.2020 г. (датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.10.2020 г. по ч.гр. д. № 40729/2020 г.
по описа на СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, с
адрес в гр. София, район. „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати на
ЗД„ЕВРОИНС“ ЕАД с ЕИК *********, с адрес в гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43,
сумата в размер на 75,00 лв., представляваща съдебни разноски за заповедното и сумата от
555,00 лева разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8