РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20201210201327 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на “Х “ЕООД , със седалище и адрес на
управление: Б , ул.“ “№ , представлявано от А А Г , против НП
№509706-F539049/24.06.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности“-София, Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с
административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт, като се твърди, че не е извършено посоченото с него
административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваното НП.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си
представител оспорва жалбата. Поддържа, че жалбоподателят е извършил
вмененото му административно нарушение и жалбата му е неоснователна, а
обжалваното НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Районна прокуратура-Бл , надлежно призована, не ангажира
представител и становище по делото.
1
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН .
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна . Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
по несъмнен и категоричен начин, че 24.02.2020г., длъжностно лице при ТД
на НАП-София /св.Г./, в присъствието на св.Г., е съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН №F539049 за това, че при извършена проверка на
20.02.2020г. в 10.05 часа, в търговски обект по смисъла на пар.1 от ПР на
ЗДДС /стаи за гости „В “/, находящ се в Б , на ул.“Л “№ , стопанисван от „Х
“ЕООД, за направена покупка на 20.02.2020г. на услугата „нощувка“ на
стойност 30.00лв. , заплатени в брой от страна на св.Г., не е издаден касов
бон от монтираното и намиращо се в изправност към същата дата ФУ в
провереният обект. В акта е пояснено също така, че тази покупка е направена
преди проверяващите лица да се легитимират за това, като от наличното в
обекта ФУ е отпечатан и дневен финансов отчет за периода 14.10.2019г.-
20.20.2020г., от който също е било констатирано, че тази продажба на
стойност от 30.00лв. не е отразена като регистрирана, чрез издаване на
фискален бон, нито чрез издадена касова бележка от кочан. Това деяние на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
АУАН е връчен на датата на съставянето му и на адвокат на процесното
дружество- адв.В., който е и негов процесуален представител в настоящото
производство.
Въз основа на АУАН, на 24.06.2020г., Началник Отдел „Оперативни
дейности“-София, Централно управление на НАП, въз основа на делегирани
му правомощия със Заповед на изпълнителния директор на НАП и
упълномощаване на АНО№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., е издал обжалваното
НП №509706-F539049/24.06.2020г., с което на основание чл. 185, ал.1 от
ЗДДС, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
500.00лв. НП е връчено чрез разписка на процесното дружество отново
посредством адв.В. на дата 20.08.2020г., а законният срок срещу него е
депозирана и жалбата по настоящото дело.
2
Между страните не е спорно, че за процесната проверка е изготвен и
нарочен Протокол на 20.02.2020г. в 10.05 часа от страна на св.Г., като на
тази проверка видно от Протокола е присъствало и лицето В. Зл. и Цв П , а
самият Протокол с посочени в него аналогични фактически твърдения като
тези в АУАН, е връчен и на адв.В., който е удостоверил това обстоятелство с
подписа си върху документа.
Видно от приложеното за адв.В. Пълномощно, издадено от процесното
дружество, то е генерално и на упълномощеното лице се предоставят
правомощия за представителство включително и за подписване и получаване
на АУАН и НП.
Изложените в АУАН фактически твърдения напълно се потвърждават при
разпита на свидетелите Г. и Г. . Свидетелите твърдят, че на процесната дата
участвали в съвместна проверка с други контролни служители на органи и
институции, при която св.Г. решил да направи контролна покупка и поискал
да заплати една нощувка в стопанисваният от жалбоподателя обект „стаи за
гости В “ . За целта при пристигане на място, свидетелите констатирали, че
този обект на практика се намира на процесното място съвместно с друг
обект-ресторант, но стопанисван от друга фирма. Тъй като нямало служител
на жалбоподателя, свидетелите попитали в ресторанта дали могат да наемат
стаи за нощувка и след като получили утвърдителен отговор, св.Г.
предоставил в брой 30.00лв. на лице, което работело видимо там като
сервитьорка /Б.Н./, срещу което последната му предоставила и ключ с номер
№6 на стаята за нощувка. За закупуването на тази услуга обаче не му бил
издаден касов фискален бон . При тази покупка, на св.Г. била поискана и
лична карта от служителката в ресторанта, на която той предоставил този си
документ за самоличност в хода на въпросната контролна покупка. След
което Б.Н. го вписала в регистър за настаняване на туристи и му издала
бележка за това, като му предложила и да го заведе за да му покаже стаята.
Била направена и контролна покупка на напитка в самият ресторант от
свидетелите Г. и Г. на стойност около 2.00лв. Към този момент обаче на
мястото дошъл адв.В. с представител на фирмата, стопанисваща ресторанта и
тогава започнала проверката и в ресторанта и се наложило всички
проверяващи органи да се легитимират и да извикат и органи на ОДМВР.
След проверката бил съставен и процесният АУАН, връчен именно на
3
упълномощеното за жалбоподателят лице- адв. В. .
При разпита на св. Г., участвала в процесната проверка като представител
на ОДМВР-Б , същата установява, че те влезли в проверяваният обект, след
като свидетелите по акта извършили контролни покупки и им се обадили по
телефона, че са торили това. Св.Г. установява, че при нейното отиване в
обекта, бил отворен ресторанта и там били двама служители- готвачка и
сервитьорка. Последните били попитани дали се намират в обекта управители
на стопанисващото ги дружество, а служителите казали, че ще извикат
управителя и на място не след дълго пристигнала св.З., която обаче заявила,
че е представител само на дружеството, стопанисващо ресторанта, а не и за
стаите за гости, които се стопанисвали от жалбоподателя. В присъствието на
св.Г., същата възприела св.Г. да говори с двете служителки в ресторанта, че
са му дали ключ за нощувка, която заплатил, а едната от тях твърдяла, че не е
така и , че работи в ресторанта. Св.Г. твърди, че не е присъствала на
заплащането на нощувката на св.Г., но видяла, че той държи предоставен му
ключ от стая за такава нощувка. За констатираните нарушения във връзка с
купуването на нощувка в стаите за гости и покупката на напитка в
ресторанта, били съставени протоколи, връчени на св.З., но последната
отказала да ги подпише. Св.Г. чула също така, св.Г. да пита служител в
ресторанта на име Б , ако не е закупил нощувка , защо парите му са в тяхната
каса. Именно за това и св.Г. си спомня, че била извършена проверка на
касовата наличност в ресторанта и така се установила разлика- платените
пари от св.Г., които били взети от него обратно, тъй като били служебни
пари именно за контролни покупки.
При разпита на св.З. се установи, че тя не е присъствала на извършените
контролни покупки в проверените обекти, а когато влязла в ресторанта
заварила св.Н. да пише нещо при вече направен опис и констатирана разлика
в касовата наличност / 32.00лв./, от които 30.00лв. взел св.Г. като заявил, че са
негови. Същата потвърждава, че преди отиването й на мястото на проверката,
е получила обаждане от ресторанта и сервитьорката Б.Н. за клиент, който се
интересува от стая за гости , защото имали уговорка, при идването на такива
клиенти да й се обаждат, а тя да информира фирмата, стопанисваща тези
стаи. Св.З. потвърждава, че имало стаи за настаняване в процесният обект „В
“, които стрували именно и по 30.00лв. Останалата разлика от 2.00лв. в
4
касовата наличност била обяснена със закупена безалкохолна напитка от
проверяващите лица Г. и Г. . Св.З. потвърждава също така, че и пред нея
проверяващите от НАП споделили, че им бил даден и ключ от стая №6 след
заплащане на нощувката, макар пред нея това да се отричало от Н..
Аналогични са и показанията на св.Т. и Д, които са участвали в процесната
проверка като представители на ОДБХ-Б . И тези свидетели установяват и
потвърждават, че първи в обекта влезли свидетелите Г. и Г. за да направят
контролни покупки. Когато Т. и Д влезли в обекта,а възприели спор за
30.00лв между представителите на НАП и служители в ресторанта.
Като доказателства по делото са приложени цитираните преписи от
финансови отчети в провереният обект, цитирани в АУАН, в които не
фигурира покупката на услуга „нощувка“ на стойност от 30.00лв. за
процесната дата, както и декларация за трудова ангажираност на св.З. в
провереният обект към 22.02.2020г. В този финансов отчет обаче е видно, че
през 2019г., жалбоподателят е продавал такава услуга именно на стойност от
30.00лв.
Между страните не е спорно, че провереният обект е и категоризиран като
за целта е издадено изрично Удостоверение №256/08.10.2019г. , с валидност
до 14.01.2024г.
Представена е бележка на л.61 за извършената контролна покупка на
безалкохолна напитка от свидетелите по ката в ресторанта на процесната дата
и място, като напитката е на стойност от 1.60 лв.
На съда вече е служебно известно съществуването и издаването на
Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2019г. на изпълнителния Директор на НАП-С ,
с която са делегирани правомощия на процесният издател на НП за съставяне
на такива санкционни актове по ЗДДС, като това обстоятелство не е и спорно
между страните в процеса .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление законосъобразно е санкциониран
жалбоподателят за нарушение по 118, ал.1 от ЗДДС.
5
От една страна обжалованного НП е издадено при спазване на
установената за това от закона процедура и от компетентен орган. В
АУАН и НП е описан фактически начина на извършване на твърдяното
административно нарушение, като ясно и конкретно са дата и място на
извършване на деянието, което е описано конкретно и с фактически
обстоятелства, посочена е датата на установяването му и доказателствата , с
които е установено, направена е и коректна правна квалификация на това
нарушение . Двата документа са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са
надлежно връчени на упълномощено лице въз основа на изрично
пълномощно –адв.В.. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е
процесуално законосъобразно.
От друга страна, по делото се ангажираха множество категорични и
гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят е извършил
вмененото му административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, след
като на процесната дата /20.02.2020г./ и място / стаи за гости „В “/, находящ
се в Б , на ул.“Л “№, стопанисван от „Х “ЕООД/, процесното дружество
като регистрирано по ЗДДС лице / това също не е спорно за страните в
процеса/, не е регистрирал , чрез издаване на фискален касов бон от
регистрирано в провереният обект ФУ или касова бележка от кочан,
извършената от него продажба на услуга /„нощувка в стая за гости“/, на
стойност от 30.00лв., заплатени в брой от св.Г. в хода на процесната
проверка. В тази насока са категоричните показания на очевидците св.Г. и
св.Г., както и косвените показания на св.Г., възпирала и паричната сума,
връщана на св.Г. след започване на проверката и предоставеният му ключ от
стая за такава нощувка в провереният обект. Доказателство за това
извършено нарушение от обективна страна са и показанията на св.З., която
също потвърждава, че при отиването й на мястото на проверката, чула св.Г.
да говори със сервитьорката Н. за даден му ключ от стая за гости и заплатена
от него парична сума то 30.00лв., която той взел от констатираната разлика в
касовата наличност на ресторанта , намиращ се също на мястото на
проверката. В подкрепа на този правен извод и доказателство за извършване
на нарушението са и показанията на участвалите в проверката свидетели Д. и
Т. и представените копия от финансови отчети към датата на проверката .
Касае се за нарушение, което е извършено от търговец и ЮЛ, чиято
6
отговорност е обективна и безвиновна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова,
санкционният орган е определил за извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, имуществена санкция в
размер на 500.00лв. съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, което е и минимума за
деяние на ЮЛ като процесното. Ето защо съдът приема, че атакуваното НП е
материално законосъобразно в останалата му част, в това число и
санкционната такава, след като не се събраха доказателства за нарушение и на
нормата на чл.27 от ЗАНН.
По изложените съображения, атакуваното НП се явява и
материално законосъобразно, а като такова следва да се потвърди
изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Б районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№509706-F-539049/24.06.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности“-София, Централно управление на НАП, с което на “Х “ЕООД , със
седалище и адрес на управление: Б, ул.“Л “№ , представлявано от А А Г , с
ЕИК , е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв./петстотин
лева/, във връзка с административно нарушение по чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б в 14-
дневен срок, считано от съобщението за изготвянето му за всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7