№ 2109
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-6207-000219 от
24.06.2022г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** РУ - Труд при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. В. М., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/,
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неоснователно, постановено при съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон, като предлага същото да бъде
отменено изцяло. Процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат К.
поддържа жалбата, като посочва, че от събраното по делото не се установява
наличието на пътен знак „В24“ на мястото на твърдяното нарушение, което
следва да стане със схема за разположението му, а не със свидетелски
показания. Още поддържа, че АУАН е съставен за нарушение, извършено на
07.06.2022г., а наказателното постановление – за такова, извършено на
15.06.2022г.. Също предлага наказателното постановление да бъде отменено,
като и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
1
Ответната страна – *** РУ - Труд при ОД МВР – гр.Пловдив не
изпраща представител, в Молба – становище оспорва жалбата, като посочва,
че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават
правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е
изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя
обем, категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината
на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му
отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и
наказателното постановление да бъде потвърдено, а също и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност -
присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно
предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 08.08.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 22.08.2022г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.06.2022г., около 08:00 часа, на път III – 565, км 0 + 500, до
фабрика „Булсафил“, жалбоподателят А. В. М., като водач на МПС – лек
автомобил „Алфа Ромео ГТ“ с рег.№ „***“, предприел маневра –
изпреварване, като не се съобразил с наличния на мястото знак В24, който
забранявал същата маневра.
Доколкото при горната маневра възникнал конфликт с изпреварвания
2
водач на лек автомобил „Шкода“ с рег.№ „***“ – А. А. Д., жалбоподателят М.
подал Заявление за случая до началника на РУ - Труд при ОД МВР –
гр.Пловдив с вх.№ УРИ 620700 – 4267/08.06.2022г.. Проверката по случая
била извършена от свидетеля А. И. Х. – в качеството му на *** в РУ - Труд
при ОД МВР – гр.Пловдив, който след като снел писмени обяснения от
двамата водачи, съставил срещу жалбоподателя М. АУАН с бланков №
047652 от 15.06.2022г. за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал. Въз основа същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел А. И. Х. , който помни конкретния
случая и описва начина на извършване на проверката, както и сторените при
това констатации. Съдът намира показанията на свидетеля А. И. Х. за
последователни, логични, непротиворечиви и добре кореспондиращи на
останалата доказателствена съвкупност, събрана по делото.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства, а именно – Докладна записка, Заявление за случая до
началника на РУ - Труд при ОД МВР – гр.Пловдив с вх.№ УРИ 620700 –
4267/08.06.2022г., както и писмени обяснения на А. В. М. и А. А. Д. от които
се установява начина на извършване на проверката, както и констатациите
при същата.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия, съгласно така представената
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, то
при издаването на наказателното постановление са допуснати съществено
нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право
на защита на жалбоподателя, предвид следното:
Наказателното постановление е издадено за нарушение, различно от
това, за което и съставен АУАН.
Така наказателното постановление е издадено за нарушение,
3
извършено на 15.06.2022г., а АУАН – за нарушение, извършено на
07.06.2022г..
В този смисъл следва да се посочи, че времето и мястото на извършване
нарушението са най-съществените негови белези, които го индивидуализират
и описват.
При това, недопустимо е АУАН да бъде съставен за едно нарушение
(извършено на 07.06.2022г.), след което административнонаказателното
производство да „премине“ към такова за друго нарушение и наказателното
постановление да бъде издадено за нарушение на 15.06.2022г..
В случая е без значение какви са причините
административнонаказващият орган да възприеме като дата на извършване на
нарушението – 15.06.2022г., включително – дали се касае за „грешка“,
доколкото в случая е ясно манифестирана волята на жалбоподателя да бъде
наложено наказание за нарушение, извършено на 15.06.2022г., а строго
формалния характер на производството по ЗАНН не позволява на съда на
констатира „фактическа грешка“, още повече – да „коригира“ датата на
твърдяното от административнонаказващия орган нарушение.
Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочи, че предвид
посоченото съществено процесуално нарушение, както и повдигнатото
административно обвинение за извършено нарушение на 15.06.2022г., то не
подлежи на изследване от съда въпроса дали иначе от доказателствата по
делото се установява извършено от жалбоподателя М. друго нарушение (на
друга дата).
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие /л.22 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата – помощ на материално
затруднено лице.
4
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в размера,
посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде определено и
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния такъв 300
лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата страна в този
смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа и правна
сложност, разгледано без разпит на свидетели в едно съдебно заседание със
съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само за представяне
на писмени доказателства. Също така материалния интерес от 150 лева е
очевидно минимален, два пъти по-малък от самото присъдено
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр, чл.63, ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-6207-000219 от
24.06.2022г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** РУ - Труд при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. В. М., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/,
за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да ЗАПЛАТИ на адвокат В. Д. К., в
качеството му на процесуален представител на А. В. М., ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
5
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6