и за да се произнесе,взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от „Дема Комерс” ЕООД – гр.Кърджали, против Решение № 373/03.08.2005 год. по НАХД № 300/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 00840/27.02.2005 год. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр.София, с което на „Дема Комерс” ЕООД – гр.Кърджали, на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ, във вр. с чл. 83 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв., за извършено нарушение по чл. 57 т.2 от ЗСБТ. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неправилен бил извода на съда, че продавачът бил задължен да спазва изискванията на специални закони, тъй като в закона не било посочено по какъв начин следва да бъде предоставяна информацията, и от кой конкретно орган следвало да бъде издаден съответния документ. Навежда довода, че продавача е бил длъжен да предоставя информация само и единствено на купувачите, а не на контролните органи, извършващи проверка, както и че продавача бил длъжен да дава информация за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и с нормите за безопасност при употреба от крайните потребители, но нямал задължение да представя самите документи за това. Развива съображения, че неправилно първоинстанционния съд не бил дал вяра на показанията на св.Колева, която била очевидец при извършване на проверката и давала правдиви и изчерпателни показания, от които се установявало, че търговецът бил предоставил на контролните органи документи за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и с нормите за безопасност при употреба от крайните потребители на актосъставителя, но последния не ги признал, без да даде обяснения защо. Счита, че проверяващият орган по никакъв начин не бил конкретизирал вмененото от него задължение на търговеца какви точно документи желае да му бъдат предоставени и за кои конкретно стоки, с което съществено бил нарушил правото му на защита, което представлявало самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В представеното по делото писмено становище твърди, че касационната жалба е неоснователна, като моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 00840/27.02.2005 год. на Председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата – гр.София, с което на „Дема Комерс” ЕООД – гр.Кърджали, на основание чл. 65 ал.2 от ЗСБТ, във вр. с чл. 83 ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв., за извършено нарушение по чл. 57 т.2 от ЗСБТ, като правилно и законосъобразно. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел от фактическа страна, че при извършена поверка на 16.02.2005 год. в складовата база, стопанисвана от стоково тържище „Плодове и зеленчуци” в гр.Кърджали, в склад с наемател „Дема Комерс” ЕООД – гр.Кърджали, за част от предлаганите за продажба от последния стоки – патешки фенер, пчелен мед, сланина, консерва гювеч, сладки и др., търговецът не могъл да предостави информация за съответствието им с хигиенните и санитарните изисквания и с нормите за безопасност при употреба от крайния потребител, както по време на проверката, така и след дадената му възможност за това в продължение на няколко часа. Посоченото проверяващите квалифицирали като нарушение на разпоредбата на чл. 57 т.2 от ЗСБТ, за което съставили акт за установяване на административно нарушение, при връчването на който управителят на дружеството бил уведомен, че може да направи допълнителни обяснения и да представи възражения в 3-дневен срок, но такива не постъпили. Съдът не е кредитирал представените по делото от жалбодателя документи за произход на стоките, описани в акта за установяване на административно нарушение, мотивирайки се с обстоятелството, че същите не са били представени от търговеца в момента на проверката, съгласно разпоредбата на чл.57 т.2 от ЗСБТ, задължаваща всеки продавач на тържището да предоставя на купувачите информация за предлаганите от него стоки във всеки един момент. Не е кредитирал показанията на св.Колева, която приел за заинтересована от изхода на делото, а и защото търговеца е бил санкциониран за непредставяне на данни за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и с нормите за безопасност при употреба от крайните потребители, а не за непредставяне на документи за произход, като последното е изискване по чл. 57 т.3 от ЗСБТ. Отхвърлил е като неоснователен довода на защитата на жалбодателя – че законът задължавал търговеца да предоставя посочената в чл. 57 от ЗСБТ информация на купувачите, а не на контролните органи, мотивирайки се с обстоятелството, че последните са оправомощени да упражняват контрол по силата на ЗСБТ, и след като не може да им бъде предоставена исканата информация от търговеца, то такава информация не може да бъде предоставена и на купувачите. Направил е крайният извод, че по делото безспорно е установено нарушение по чл. 57 т.2 ЗСБТ от търговеца, не са допуснати нарушения при издаването на обжалваното НП, поради което същото е законосъобразно, като го е потвърдил изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на проверка на 16.02.2005 год. на склад в стоково тържище „Плодове и зеленчуци” ООД – гр.Кърджали, в който осъществява търговска дейност „Дема Комерс” ЕООД – гр.Кърджали, контролните органи на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата са констатирали, че за част от предлаганите в склада за продажба стоки – пчелен мед, консерва „Гювеч”, патешки фенер, сланина, баклава, суха паста и сладки, търговецът не е предоставил на контролните органи информация за съответствие на тази стоки с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители към момента на проверката, а и след дадена му възможност за това. Посоченото контролните органи са квалифицирали като нарушение по чл. 57 т.2 от ЗСБТ, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на управителя на търговското дружество. След съставяне на акта, касатора е изпратил на ДКСБТ по пощата документи, които според него изпълняват изискванията на посочената законова разпоредба. Тези документи /представени и по делото пред първоинстанционния съд/ административнонаказващият орган счел за неотносими към извършеното нарушение, поради което е издал обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на дружеството – търговец, е наложена имуществена санкция в размер на 3 500 лв., на основание санкционната разпоредба на чл. 65 ал.2 от ЗСБТ. По посочените обстоятелства няма спор между страните. Основният въпрос, върху който се концентрира настоящият спор е каква точно информация и в какъв точно вид е задължен продавача на стоково тържище да предоставя на купувачите, съобразно императивната разпоредба на чл. 57 т.2 от ЗСБТ. В тази връзка настоящата инстанция съобрази следното: Наказателното постановление, предмет на настоящото административнонаказателно производство е издадено на касатора за нарушение по чл. 57 т.2 от ЗСБТ, съгласно която разпоредба продавача на стоково тържище предоставя на купувачите информация за съответствие на предлаганата стока с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители. Това задължение на конкретния продавач кореспондира на задължението на търговеца, който организира стоково тържище по чл. 52 ал.1 т.3 от ЗСБТ - да изисква стоките, предназначени за продажба на стоковото тържище, да се придружават от документи за произход, както и от документи за съответствие със задължителните изисквания за качество и безопасност и за съответствие със санитарните, ветеринарно-санитарните, хигиенните и други норми, издадени от специализираните държавни контролни органи. Систематическото и граматическото тълкуване на посочените законови разпоредби, поотделно и в тяхната взаимовръзка водят до единствения възможен извод – че дължимата от продавача на стоково тържище информация, предоставяна на купувачите, следва да е в писмен вид, под формата на документи, и то издадени от съответни държавни контролни органи, особено ако се касае за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и с нормите за безопасност при употреба от крайните потребители. Това е така, тъй като само в такъв случай необходимата информация би могла да бъде материализирана и предоставена на купувача, и то с необходимата степен на гаранция за пълнота, точност и достоверност на информацията /каквато в крайна сметка е и целта на посочената по-горе законова разпоредба, с оглед защитата от увреждане или застрашаване живота и здравето на широк кръг потребители/, респ. само в такъв вид същата би могла да бъде проверена от купувача. Нещо повече, от изложеното по-горе следва да се направи и извода, че за да може да изпълнява вмененото от разпоредбата на чл. 57 т.2 от ЗСБТ задължение за предоставяне на необходимата информация, продавача следва да има такива документи във всеки един момент, съдържащи посочената информация. По делото е безспорно установено, че към момента на извършване на проверката, касатора не е имал такива документи и при поискване от контролните органи не е могъл да представи такива, вкл. и след предоставената му възможност да ги предостави в период от време от порядъка на няколко часа. Неизпълнението на посоченото по-горе императивно задължение на продавача в стоково тържище несъмнено представлява неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на търговската дейност на касатора, за което съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН следва да се ангажира безвиновната отговорност на юридическото лице – търговец. Следва да се посочи също, че невъзможността на търговеца в даден момент да предостави информацията по чл. 57 т.2 за съответствие на предлаганата стока с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители на купувачите, представлява нарушение, осъществявано чрез бездействие и такова на формално извършване, независимо от обстоятелството дали търговецът притежава документи за това, но не ги предоставя или пък предоставя такава информация впоследствие. В тази връзка, без правно значение по делото е обстоятелството, че едва след съставяне на акта за установяване на административно нарушение /т.е. в момент, следващ осъществяването на нарушението/, касатора е представил на ДКСБТ документите, подробно посочени в обжалваното решение. Още повече, че само за две от описаните в акта предлагани за продажба стоки – патешки фенер и сланина, би могло да се приеме, че са издадени от оторизиран държавен орган и са в носители на необходимата информация, изисквана от разпоредбата на чл. 57 т.2 от ЗСБТ; докато останалите представени документи са негодни за установяване на изискуемата от разпоредбата на чл. 57 т.2 от ЗСБТ информация, доколкото не съдържат данни за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители /същите представляват сертификати за качество, издадени от самите производители на съответните стоки; писма от Министерство на здравеопазването за съгласуване на технически спецификации за производство на стоки, издадени далеч преди момента на извършване на проверката – през 2001 год.; резултат от лабораторно изследване на продукт, който не е измежду предлаганите от касатора стоки към момента на проверката; удостоверение за регистрация на обект за производство на храни с неживотински произход/, поради което правилно не са били взети предвид от административнонаказващият орган и първоинстанционния съд. Несъстоятелен е и довода на касатора – че търговеца не бил задължен да предоставя информация на контролните органи, а само на купувачите. Същият довод е правен и в производството пред първоинстанционния съд, като обосновано е бил отхвърлен с мотива, че контролните органи на ДКСБТ са оправомощени да извършват контрол по прилагането на ЗСБТ по силата на самия закон, и при поискване на информация по чл. 57 т.2 от закона подконтролното лице /каквото безспорно е касатора като осъществяващ търговска дейност на територията на стоковото тържище по силата на договор за наем на склад/ е длъжно да я предостави, ако има такава. Възприемането на довода на защитата на касатора би довело да абсурдния извод, че контролните органи не биха могли да осъществяват възложените им от самия закон контролни функции въобще. С оглед изложеното по-горе, се налага извода, че касатора не е изпълнил вменено със закон задължение към държавата при осъществяване на дейността му като търговец – юридическо лице, при което следва да бъде ангажирана безвиновната му отговорност чрез налагане на имуществена санкция на търговеца, съгласно предвидената такава в разпоредбата на чл. 65 ал.2 от ЗСБТ, както правилно и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Наложената на касатора имуществена санкция е в абсолютно минималния предвиден в посочената законова разпоредба размер – 3 500 лв., като при налагането й очевидно административнонаказващият орган е съобразил тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че същото е осъществено за първи път. С други думи, първоинстанционният съд е издирил и приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице възведеното от касатора касационно основание – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, обсъдени впрочем поотделно и в тяхната съвкупност и в обжалваното решение на първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на разпитаната по делото св. Колева, тъй като при съпоставянето и оценката им с останалите доказателства по делото, същите са останали изолирани и неподкрепени от същите. Още повече, че в показанията си същата свидетелка твърди, че контролните органи са й поискали и тя е представила документи за произход на стоките /което представлява информация по чл. 57 т.3 от ЗСБТ, т.е. такива данни, които не са предмет на настоящото административнонаказателно производство/, докато от показанията на останалите свидетели и другите доказателства по делото се установява, че проверката е била за предоставяне от търговеца на данни за съответствие на предлаганите стоки с хигиенните и санитарните норми и нормите за безопасност при употреба от крайните потребители, т.е. такива по чл. 57 т.2 от ЗСБТ. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373/03.08.2005 год. по Н.а.х.дело № 300/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |