Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12510 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от И.М.А. против З. „Б.И.“ АД *** осъдителен иск за сумата
35 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.10.2016г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 24.10.2016г. на път Е-79
пътно-транспортно произшествие между л.а.Ауди А3 с ДК № *******, управляван от Н.Д.И.,
и т.а.Волво със словашки рег № *******с прикачено ремарке също със словашки
рег.№ *******, причинено от виновното
поведение на водача на лекия автомобил. Ищецът бил пътник в него и от
произшествието получил травматични увреждания-контузио капитис. Комоцио
церебри, В.Л.К. капитис. Фрактура клавикуле син /контузия на главата,
сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани по главата, фрактура на лява
ключица/. Твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания поради травматичните увреждания, чието обезщетяване претендира от
ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния водач. Претендира разноски.
Ответникът оспорва механизма на
ПТП и то да е последица от виновното поведение на водача на автомобила. Оспорва
ищецът да е получил посочените в исковата молба телесни увреждани и те да са
последица от произшествието, съответно навежда на прекомерност на претендираното
обезщетение. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърденето, че ищецът
в нарушение на чл.137а ЗДв.П бил без поставен обезопасителен колан и в този
смисъл допринесъл за настъпване на вредните последици.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал
с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на
чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя
доказване фактическия състав на чл.45 ЗЗД от застрахования при ответника
водач-противоправно деяние, настъпване на вреди и причинна връзка между
деянието и вредите, подлежащ на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на прекия причинител се предполага, поради което оборването на
законовата презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
Не се спори сключен и действащ
към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Н.Д.И.,
като водач на л.а.Ауди А3 с ДК № *******.
Не е спорен и
фактът на настъпилото на 24.10.2016г. на път Е-79 пътно-транспортно произшествие между
управлявания от Н.И. лек автомобил Ауди А3, в който ищецът бил пътник, и т.а.Волво
с прикачено полуремарке, управляван от словашки гражданин.
Относно механизма
на произшествието са събрани писмени доказателства-констативен протокол за ПТП
/стр.4/, гласни доказателства чрез разпит на св.Н.И. и заключението на вещо
лице по САТЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда. От същите по
непротиворечив начин се установява, че на посочената дата управляваният от И.
л.а.Ауди А3 се движил по път Е79 от с.Смоляновци към с.Долна Вереница. В него
били освен водача още три лица-от дясната страна на водача М.П., а на задните
седалки Марио И. и ищеца И.А.. При приближаване на десен завой поради мокро
платно автомобилът поднесъл, водачът загубил управление и като последица се блъснал
в насрещно движещият се товарен автомобил. По делото не е установено с каква
скорост се е движил автомобила, но според съставения констативен протокол и
заключението на вещото лице е било с несъобразена с оглед конкретните пътни
условия. Предвид това съдът намира
застрахования при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД като с действията си нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДв.П,
предпоставящо възникване отговорността му като застраховател за обезщетяване на
причинените вреди.
От събраните по
делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключение на вещо лице изслушана
СМЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, се установява, че в резултат
на произшествието ищецът получил следните наранявания: контузия на главата,
мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на
главата и счупване на лявата ключица във външната й част. Черепно-мозъчната
травма е била свързана със загуба на съзнание и довела до разстройство на
здравето с временна опасност за живота, а счупването на лявата ключица
причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни, в случая до два месеца. Непосредствено след произшествието
ищецът постъпил в болнично заведение в увредено общо състояние, без спомен за
случилото се, с главоболие и световъртеж и с голяма рана на главата. Бил
поставен на леглови режим с прием на медикаменти, раната на главата обработена
и зашита. При прегледа е установено и счупването на лявата ключица, която била
провизорно наместена и обездвижена с бинтова превръзка за срок от 25 дни. След подобряване на състоянието ищецът бил
изписан на 27.10.2016г. и продължил лечението амбулаторно с контролни прегледи
и предписан режим, ведно с прием на обезболяващи средства. Вещото лице сочи, че
разкъсната рана на главата е зараснала вторично за срок от 2 седмици с
остатъчен голям белег с дължина 21-22см.. Симптомите на претърпяното мозъчно
сътресение са отзвучали за срок от 2 месеца при липса след това за остатъчни
посттравматични неврологични усложнения. Счупената лява ключица е зараснала
бавно за около 40 дни, защото е била в дисталната част, а с проведената
рехабилитация оздравителния период е приключил за срок от 3 месеца или общия
лечебен и възстановителен период продължил 3 месеца. Вещото лице сочи, че в
този период ищецът е търпял болки, които са били най-интензивни в първите 30
дни от катастрофата и около 7-10 дни по време на раздвижване на лявата раменна
става. Извън тези периоди и по-късно е търпял спорадични болки в зоната на
фрактурата на ръката при преумора и най-вече при рязка промяна на времето,
което налагало ползването на обезболяващи средства. Наред с физическите болки е
имал и известни неудобства и дискомфорт от невъзможността да ползва пълноценно
лявата си ръка и в този смисъл изпитвал затруднения при самообслужването.
При горното съдът
намира за безспорно установено получените от ищеца травматични увреждания да са
в причинна връзка с настъпилото ПТП и от същите да е претърпял неимуществени
вреди. При определяне размера съдът съобрази младата възраст на ищеца /26г. към
деня на ПТП/; начина на получаване на уврежданията; техния вид и тежест и
свързаните с тях лечебен процес, съответно общ възстановителен период около 3
месеца. Безспорно самите травми са причинили болки и страдания, като
интензивността им е била засилена в първия месец и около седмица при
рехабилитацията за раздвижване на левия горен крайник. Възстановителния период
за отделните увреждания е бил различен, поради което и болките от тях са били с
различна продължителност и интензитет. Понастоящем ищецът е напълно възстановен
от травмите, като е останал голям загрозяващ белег от раната на главата и
спорадично търпени болки в лявата ръка при преумора и промяна във времето. На
база тези обстоятелства съдът приема справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 12 000лв. Ищецът не е привел
доказателства, които да обосноват претърпени болки и страдания в по-голям размер.
По възражението за
съпричиняване:
Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П
задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани.
В показанията си св.И. /водач на
автомобила/ сочи, че при потеглянето подканил возещите се с него да поставят
предпазните колани, с които превозното средство било оборудвано на предните и
задни седалки. Возещият се до него бил с колан, но ищецът не поставил такъв,
като той и М.Р.заявили „не бой се, няма страшно“. Вещото лице по СМЕ дава
заключение, че с оглед механизма на произшествието и получените травматични
увреждания ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Ако е бил с такъв не
би получил счупване на ключицата.
Тези доказателства установяват
факта, че ищецът съзнателно не е поставил обезопасителен колан и в този смисъл е в нарушение на чл.137а
ЗДв.П, като ползването му отново би довело до получаване на увреждания, но не
същите по вид и тежест. Следователно с поведението си обективно е допринесъл за
настъпване на вредните последици, който принос съдът определя на 1/3.
В
приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД от определеното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се приспаднат 4000лв. /1/3 от 12 000лв./ и искът с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ уважен до сумата 8000лв.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за плащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор „Гражданска
отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от
него вреди, включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Според ал.3 лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал.3 ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 22.02.2017г., когато е получил претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение. Поради това искането за присъждане на законна лихва следва да се
отхвърли за периода от деня на увреждането 24.10.2016г. до 22.02.2017г.
По разноските:
Ищецът е направил
разноски по делото от 3380лв., от които 1400лв. държавна такса за иска, 400лв.
депозити за вещи лица и 1580лв. платена възнаграждение на адвокат за
осъществено процесуално представителство. С оглед изхода от делото на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати разноски в размер на 772.57лв.
съобразно уважената част от иска.
Ответникът е
направил разноски от 2880лв., от които 400лв. депозити за вещи лица, 80 лв. за
свидетел и 2400лв. заплатено възнаграждение за адвокат с включен ДДС /представено
удостоверение за регистриране на адв.Гочев по ЗДДС/. Противопоставеното от
ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Същото не е мотивирано, но съдът приема, че делото е с
фактическа и правна сложност, макар иска да е един с неголям материален
интерес, тъй като въведените в процеса твърдения и възражения са свързани с
активно процесуално поведение по тяхното доказване, съответно оборване, което е
осъществено от процесуалния представител на ответника. Отделно от това размерът
му не надвишава необосновано предвидения в чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер,
поради което не може да се счита прекомерен и не е налице основание за
намаляването му. Предвид това от общо
направените разноски от ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложат 2221.71лв., пропорционално на отхвърлената част.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.М.А.,
ЕГН **********, с адрес *** *******, сумата от 8000лв. на основание чл.432,
ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
ПТП настъпило на 24.10.2016г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а.Ауди А3 с ДК № *******, ведно със
законната лихва от 22.02.2017г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 35 000лв. и искането за
законна лихва за периода 24.10.2016г.-22.02.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, *** да заплати на И.М.А., ЕГН **********,***, разноски по делото на
основание чл.89, ал.1 ГПК от 772.57лв.
ОСЪЖДА И.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по
делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2221.71лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: