Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Троян, 14.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
първи състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като
разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД № 109 по описа на Троянски
районен съд за 2017г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Л-1-СЗР-8/06.03.2017г.,
издадено от инж.Мирослав Димитров Николов – Началник на Регионална дирекция за
национален строителен контрол /РДНСК/-Северозападен район, на арх.Б.И.К., ЕГН **********,***,
пл.“Възраждане“ № 1, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ във
вр. чл.148, ал.4, вр. чл.161, ал.1 и чл.139, ал.3 от ЗУТ.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения
срок от арх.Б.И.К., като с жалбата се
иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят арх.Б.И.К. се явява лично в
съдебно заседание и с адв.Б.Д. ***, които молят съда да отмени издаденото
наказателно постановление, като в представени по делото писмени становище и
двамата са развили подробни доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство и неправилно
приложение на материалния административен закон.
За въззиваемата Регионална дирекция за
национален строителен контрол /РДНСК/-Северозападен район, редовно призовани,
не се явява представител в съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Г.Л..
Ангажирани са доказателства.
От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели К.Б.К. и С.М.К., преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 10.11.2016г. в Община Троян постъпила
жалба, адресирана до Началника на РДНСК-Северозападен район, от М.Д.Г.,
представлявана от нейния баща Д.Д.Д., против разрешение за строеж №
48/05.05.2016г., издадено от главния архитект на Община Троян. Въз основа на жалбата св.К.К.-старши инспектор в РОНСК
гр.Ловеч при РДНСК - Северозападен район, извършил проверка, при която установил,
че частите на инвестиционния проект, касаещ посоченото разрешително за строеж,
не са съгласувани с подпис на М.Г., в качеството й на собственик на таванското
помещение в сградата, както и че инвестиционният проект е съгласуван и одобрен
без да е подадено писмено заявление от Г.Разрешението за строеж също било
издадено без да е подадено писмено заявление от М.Г.. Св.К. съставил
констативен протокол от 07.12.2016г., в който отразил посочените констатации.
На 26.01.2017г. св.К.
поканил по телефон жалбоподателя К. *** в 3-дневен срок за съставяне на АУАН,
за удостоверяване на което обстоятелство съставил констативен протокол от
същата дата. В констативен протокол от 31.01.2017г., изготвен също от св.К. , същият отразил, че в предоставения 3-дневен
срок, арх.Б.К. ***.
На 31.01.2017г.
инж.К.Б.К. съставил на арх.Б.К. ***, акт
за установяване на административно нарушение по чл.139, ал.3 от ЗУТ, за това, че разрешение за строеж № 48/05.05.2016г. е
издадено незаконосъобразно, тъй като частите
на инвестиционния проект не са съгласувани с подпис на М.Г., в
качеството й на съсобственик, както
и за нарушение по чл.144, ал.1 от ЗУТ, за това, че инвестиционният проект е
съгласуван и одобрен, без да е подадено писмено заявление от М.Г.. Посочено
е в акта, че арх.К. е осъществил състава на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.
В акта
е посочено, че нарушенето е извършено от 22.04.2016г. до 05.05.2016г. в
гр.Троян.
Като свидетел на
съставяне на акта в АУАН е посочена С.М.К..
Жалбоподателят К. не е
присъствал при съставяване на АУАН, същият не му е бил предявен за запознаване
и възражения, и не е получил препис от същия. В
акта е отразено, че нарушителят отказва да подпише АУАН, което е удостоверено с
подписа на свидетеля С.К..
В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил писмено
възражение срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение.
На 06.03.2017г. Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол
/РДНСК/-Северозападен район е издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото
при производството от
административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение;
съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и
при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон: Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № РД-13-178/11.08.2014г. и Заповед № РД
-15-127/05.12.2016г., и двете на Началника на ДНСК, поради което издалото
НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителя съдът намира че АУАН е
съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Съдът не споделя доводите
на процесуалния представител на жалбоподателя, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в това, че АУАН е съставен, след като е настъпила
погасителната давност по чл.34 от ЗАНН / и съгласно Тълкувателно решение №
1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ВКС и ВАС/.
С изтичане на давностния
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН не се
образува административнанаказателно производство, като се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. В случая, видно от
представения и приет констативен протокол от 11.05.2016г., инж.И. П. и инж.К.К.
– и двамата старши инспектори в РОНСК-Ловеч, са извършили служебна проверка на
разрешение за строеж № 48/05.05.2016г. В протокола е отразено, че при издаване
на разрешението за строеж не са допусати нарушения, не са нарушени правни
норми. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗУТ, издадените разрешения за
строеж, заедно с одобрените инвестиционни проекти, могат да се отменят по
законосъобразност и при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по
чл.149, ал.3 от ЗУТ. В случая е подадена жалба от заинтересованото лице М.Г. и
със Заповед № ДК-10-СЗР-12/21.12.2016г. е отменено РС № 48/05.05.2016г., заедно
с одобрения инвестиционен проект № 29/22.04.2015г. Заповедта не е била
обжалвана и е влязла в сила на 30.01.2017г. АУАН е съставен на 31.01.2017г., с
оглед на което настоящият състав приема, че не е изтекъл давностния срок по
чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита, че в
производството по издаването на обжалваното НП
са допуснати други съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на същото.
Съгласно чл.42, т.4 и т.5 и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да бъдат отразени
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, като
императивните изисквания на посочените разпоредби повеляват да е налице
съответствие между описанието на нарушението и дадената правна квалификация на
деянието, както в АУАН, така и в НП.
Съдът
намира, че в настоящия случай в АУАН и в НП са посочени различни разпоредби, за
които се твърди, че са нарушени от арх.Б.К.. В АУАН е посочено, че същият е
осъществил състава на на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, като е нарушил чл.144, ал.1
и чл.139, ал.3 от ЗУТ, а в НП е посочено, че е осъществил състава на на чл.232,
ал.1, т.2 от ЗУТ, като е нарушил чл.148, ал.4 във вр. чл.161, ал.1 и чл.139,
ал.3 от ЗУТ. От една страна, посочени са различни разпоредби, за които се твърди,
че са нарушени. В акта е посочена разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗУТ, а в НП-и
чл.148, ал.4 и чл.161, ал.1 от ЗУТ. Идентичност има само при разпоредбата на
чл.139, ал.3 от ЗУТ. От друга страна настоящият състав констатира, че в НП са
посочени още две допълнителни разпоредби – чл148, ал.4 и чл.161, ал.1 от ЗУТ.
Недопустимо е с НП да се повдига административно обвинение за ново нарушение,
което не е било посочено в акта. Същевременно в НП не е посочено нарушението по
чл.144, ал.1 от ЗУТ, което е визирано в АУАН, а именно- инвестиционният проект е съгласуван и одобрен, без да е
подадено писмено заявление от М.Г.. В административнонаказателната преписка
липсва резолюция на АНО за прекратяване на производството в частта за това
нарушение.
По
този начин се накърнява правото на защита на наказаното лице,
което има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършило и при
какви обстоятелства. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
На
следващо място, посочени са различни дати на извършване на нарушението. В акта
като време е посочен период от
22.04.2016г. до 05.05.2016г., а в НП е
посочена само датата 05.05.2016г. С това отново е нарушено правото на защита на
наказаното лице, което следва да организира защитата си по всички елементи от
състава на нарушението по административното обвинение.
Настоящият състав намира,
че са нарушени и разпоредбите на чл. 43, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е
съставен в отсъствие на нарушителя, но не е била изпълена надлежно законовата
процедурата и актът не е бил изпратен, за да му бъде предявен и не му е връчен
препис от АУАН на основание ал.3 и ал.4 от посочената императивна разпоредба. В
случая неправилно и незаконосъобразно е отразено в АУАН, че нарушителят
„отказва“ да подпише акта, тъй като арх.Б.К. изобщо не е присъствал при
съставяне на акта. Това обстоятелство се установява категорично от показанията
на двамата свидетели К. и К.. Арх.К. не е бил призован по надлежния ред, за да
се яви в РОНСК-Ловеч за съставяне на акта, а само по телефона е бил уведомен от
свидетеля К., че в 3-дневен срок следва да се яви, без да е конкретизирана дата
и час. Действително, по силата на чл. 84
от ЗАНН субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК, доколкото в ЗАНН няма
особени правила. Правило за връчването на АУАН обаче е налице в разпоредбата на
чл.43, ал.4 от ЗАНН, съгласно която, ако АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване за подпис. В
случая приложимият закон е ЗАНН поради наличие на правна уредба.
Същевременно в НП са
отразени неверни обстоятелства, а именно- че актът е предявен лично на
нарушителя, който е запознат със съдържанието му, като същият е отказал да го
подпише.
Чрез непредвяване и невръчване на препис от акта е
нарушено правото на защита на жалбоподателя К., който е бил лишен от възможност
да се запознае със съдържанието на акта, да изложи възражения в него, както и
да даде подробни възражения в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Констатираните от настоящата
инстанция съществени нарушения на процесуалните правила представляват формална
предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй
като опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност и водят до неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и
съответно - до неговата отмяна.
Съдът споделя аргументите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че нормите на чл.161, ал.1 и чл.148, ал.4 от ЗУТ
/ и двете въведени едва в НП, без да се съдържат в АУАН/, не въвеждат
задължения за главния архитект или забрани, с оглед на което е налице и
неправилно приложение на материалния административен закон.
В настоящето производство
жалбоподателят К. е реализирал разноски в размер на 300.00лв. за заплатен
адвокатски хонорар на адв. Б.Д. от ЛАК, видно от представения договор за правна
защита и съдействие.
Предвид
на което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
Л-1-СЗР-8/06.03.2017г., издадено от инж.Мирослав Димитров Николов – Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/-Северозападен
район, с което на арх.Б.И.К., ЕГН **********,***, пл.“Възраждане“ № 1, е
наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, като неправилно, необосновано и незаконосъбразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: