Решение по дело №6/2022 на Административен съд - Видин

 Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба, подадена от В.Р.П. ***, против Областна дирекция „Земеделие”-Видин, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 5626,00 лева главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2021 г. до окончателното издължаване, както и направените по делото разноски, за нанесена имуществена вреда в следствие на бездействие от страна на Областна дирекция „Земеделие”-Видин, изразяващо се в неуведомяване за издадена Депозитарна разписка № 14773900С/17.12.2003 г. и неотговаряне на молби за определяне на начин на обезщетяване, като по този начин му е отнета възможността да се снабди с информация за това, че трето лице е получило неговата 1/3 част от полагащо се обезщетение.

Ищецът твърди, че е наследник на Н. И.П., на когото през 1995 г. поземлена комисия не може да възстанови 21.5 дка в реални граници в местността „Чобан кюприя“ до гр. Видин, поради което обезщетява наследниците с 16878 ценни книжа с номинал 1 лев. Ищецът не бил доволен от решението и подал молба до Общинска служба земеделие и гори Видин, с вх.№ 308/30.06.2008 г. за обезщетяване реално със земя, но не получил нито отговор, нито ценни книжа. В последствие с писмо № РД-10-46/19.04.2021 г. Общинска служба земеделие го уведомила, че 16878 ценни книжа са получени от един от наследниците Веселка Цветкова Попова и на ищеца не се полага нищо.

Претендира, че вредите са настъпили вследствие на бездействие от страна на Общинска служба земеделие Видин (ОСЗ-Видин), изразяващо се в това, че за периода от 17.12.2003 г. до 07.05.2021 г. не го е уведомила за издадената ДР № 14773900С/17.12.2003 г. и не е отговорила на молби за определяне на начина на обезщетяване, една от които е молба вх.№ 308/30.06.2008 г., като по този начин му е отнета възможността да се снабди с информация за това, че трето лице е получило и неговата част от полагащото се обезщетение. Сочи, че ОСЗ-Видин многократно в исковия период не е отговаряла на писмените му запитвания относно начина на обезщетяването му и не му е предоставила достъп до преписката, по която е издадена ДР. Поради това бездействие ищецът не е получил своевременно данни за лицето, което е получило ДР, както и не е бил уведомен за основанието, на което цялото обезщетение е изплатено на друго лице. Ищецът претендира, че е претърпял вредата в следствие на бездействие от страна на ОСЗ-Видин да отговори на молбите за информация за възможностите за обезщетяване, които е подавал в исковия период. Счита, че по този начин му е отнета възможността да докаже, че пълномощното на лицето, на което е изплатена неговата част от обезщетението, е подправено, както и че му е отнета възможността да предяви иск срещу получателя на обезщетението – В.Ц.П., преди тя да почине през 2016 г. и преди да изтече срока на погасителната давност по чл.110 от ЗЗД. Ищецът твърди, че едва след получаване на уведомление изх.№ РД-10-50/07.05.2021 г. и уведомление изх.№ РД-10-61/10.06.2021 г. е узнал, че обезщетението е получено от последната, въз основа на нотариално заверено пълномощно рег.№ 1642/23.03.2004 г. и тогава е получил копие от самото пълномощно. Заявява, че след тези уведомявания своевременно е подал сигнал до Районна прокуратура Видин, но поради изтеклата на 08.12.2014 г. давност, досъдебното производство е прекратено. След като ОСЗ-Видин е бездействала и не е предоставила данни за начина на обезщетение е отнела възможността на ищеца да потърси правата си и да осъди В.Ц.П.да му изплати неправомерно полученото обезщетение, поради което с исковата си молба той претендира обезщетение за нанесена имуществена вреда в размер на полагащата му се 1/3 част от изплатеното по ДР № 14773900С/17.12.2003 г. на ОСЗ-Видин.

Ответникът по делото не дава отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител оспорва предявения иск. В писмените си бележки заявява, че не се е установила пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение на административния орган ОСЗ-Видин и нанесената вреда на ищеца, както и че не е установен размера на претендираната вреда. Ищецът е направил голословни изявления за парична сума, която би получил при хипотетична сделка на определените за обезщетение компенсаторни бонове. Тези ПКБ се търгуват на стоковата борса, паричният им еквивалент е променлива величина, според курса на деня, който никога не е достигал 1:1 с българския лев. Сумите не са доказани в съдебното производство и следователно не е доказана нанесената вреда и размера на същата. Твърди, че представеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство установява, че трето лице е извършило престъпление и не се е установила никаква вина, съпричастност или неправомерно действие или бездействие на служител на ОСЗ-Видин, които да са пряко и непосредствено свързани с твърдяната вреда на ищеца. Ищецът е следвало да предяви претенцията си към третото лице, както и да обжалва мълчаливия отказ на администрацията и липсата на произнасяне по заявлението му с вх.№ РД 09-249 от 2017 г., но не е сторил това, тъй като е получил отговора си на ръка. Не уточнява дали твърди, че има отговори на административния орган или твърди, че се касае за мълчалив отказ. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин заявява, че искът е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. По делото е доказано, че ищецът е претърпял претендираната имуществена вреда, която представлява 1/3 от дължимото по процесната депозитарна разписка обезщетение за възстановяване на земеделски земи от 2003 г., след като негова част от това обезщетение е получена от негова родственица, чрез използване на документ с невярно съдържание. Същевременно ответникът не е предоставил от тогава информация на ищеца за извършеното плащане, въпреки че такава е искана, което се доказва и от приложената молба от 2008 г. Такава информация ищецът е получил едва през 2021 г. и веднага е сезирал Районна Прокуратура-Видин за установяване на престъпното обстоятелство – ползване на неистински документ. С оглед давностния срок по чл.210 от ЗЗД и обстоятелството, че през 2016 г. лицето, ползвало процесното пълномощно, е починало, са блокирани неговите възможности да предяви иск и да потърси правата си. Липсата на получено обезщетение е пряка и непосредствена последица на именно това бездействие на ответника, тъй като не е имал информация да предприеме съответните процесуални действия и да защити имуществените си интереси. Счита, че това обуславя основателност на иска.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: ищецът е наследник по закон на Н. И.П., който е притежавал земеделски земи, признати и определени за възстановяване на неговите наследници, видно от протокол № 29/11.12.1996 г. на Поземлена комисия-Видин, като e отказано за три от имотите – 12.000 дка и 8.000 дка в местността „Чобан кюприя“, поради това че са застроени в подстанция, а имот от 1.500 дка в местността „До Дунава“ за това, че попада в охранителната ивица на р. Дунав. Впоследствие, видно от решение № 29-О/01.08.2000 г. на Поземлена комисия-Видин, тези три имота са обединени в един общ от 21.500 дка, трета категория в местността „Чобан кюприя“ и са определени за обезщетяване със земя или поименни компенсаторни бонове. С решение № 29-Б/24.04.2001 г. на Поземлена комисия Видин, наследниците на Н. И.П. са обезщетени за тези 21.500 дка с 16878 броя поименни компенсаторни бонове на обща стойност 16878.00 лева. Издадена е депозитарна разписка № 14773900С/17.12.2003 г. на наследниците на Н. И.П.. Депозитарната разписка е получена на 08.12.2004 г. от сънаследника В.Ц.П., като са приложени пълномощни за всички останали сънаследници, съобразно актуалното тогава Удостоверение за наследници № 868/07.12.2004 г. на общ. Видин, от което е видно, че:

 - сънаследникът В.Ц.П.е снаха на общия наследодател Н. И.П., а именно съпруга на неговия син Й.Н.П., (починал на 05.06.1999 г.);

- сънаследникът В.Й.Х.е внучка на общия наследодател Н. И.П., а именно дъщеря на неговия син Й.Н.П., (починал на 05.06.1999 г.);

- сънаследникът Л.Й.Х.е внучка на общия наследодател Н. И.П., а именно дъщеря на неговия син Й.Н.П., (починал на 05.06.1999 г.);

- сънаследникът В.Т.П.е снаха на общия наследодател Н. И.П., а именно съпруга на неговия син Р.Н.П., (починал 1993 г.);

- сънаследникът В.Р.П. е внук на общия наследодател Н. И.П., а именно син на неговия син Р.Н.П., (починал 1993 г.);

- сънаследникът Н.М.П.е внучка на общия наследодател Н. И.П., а именно дъщеря на неговия син М.Н.П., (починал 1999 г.).

От приложената преписка от ОСЗ-Видин е видно, че заявлението за възстановяване на земеделските земи, оставени в наследство от общия наследодател Н. И.П., е подадено до Поземлена комисия-Видин от неговия син Й.Н.П.. Последният е починал на 05.06.1999 г., а неговата съпруга (вдовица) е получила депозитарната разписка, упълномощена за това от всички останали наследници.

В приложената преписка не се установи наличието на кореспонденция между Поземлена комисия-Видин, преименувана в последствие на Общинска служба “Земеделие и гори“-Видин, а в момента Общинска служба “Земеделие“-Видин (ОСЗ-Видин) и представляваща териториално поделение на ответника в настоящето производство и останалите наследници.

С вх.№ 308 от 30.06.2008 г., ищецът и неговата майка са подали молба до Общинска служба “Земеделие и гори“-Видин, с която уведомяват същата, че не са обезщетени за 21.500 дка земеделска земя в местността „Чобан кюприя“, съобразно решение № 29/11.12.1996 г. на Поземлена комисия-Видин и са поискали писмен отговор по какъв начин ще бъдат обезщетени. Нито ответникът, нито неговото териториално поделение ОСЗ са представили доказателство, от което да е видно, че са отговорили на тази молба. Ищецът твърди, че не е получил отговор на тази молба.

С вх.№ РД-09-249/10.10.2017 г. ищецът отново подава молба с идентично искане и сочи адрес за кореспонденция гр. Видин, ул.“К*Д*“ № **.

От приложената административна преписка е видно, че Общинска служба “Земеделие“-Видин се е произнесла по тази молба, като е уведомила ищеца В.Р.П., че всички сънаследници са обезщетени с поименни компенсаторни бонове на обща стойност 16878.00 лева, материализирани в ДР № 14773900С/17.12.2003 г., получена на 08.12.2004 г. от сънаследника В.Ц.П.. Указано му е, че последната е действала от негово име и това на майка му, въз основа на пълномощно с рег.№ 1642 от 23.03.2004 г., заверено от нотариус Надежда Ангелова, с район на действие Районен съд-Видин.

Този отговор на Общинска служба “Земеделие“-Видин е с изх.№ РД-09-249/15.11.2017 г. и е адресиран до ищеца в гр. Видин, ул.“К*Д*“ № **, а не до № **, какъвто адрес е посочил той в своята молба. По преписката няма представени доказателства, от които да е видно по какъв начин е връчен този отговор и дали изобщо е връчен. Ищецът твърди, че тази негова молба също е останала без отговор, както и молбата му  с вх.№ 308 от 30.06.2008 г.

С вх. № РД-10-46 от 19.04.2021 г. ищецът отново подава заявление, вече като наследник и на покойната си майка, като отново иска писмен отговор за обезщетяването си за земеделската земя.

Общинска служба “Земеделие“-Видин  му отговаря с писмо изх.№ РД-10-50/07.05.2021 г., че вече е обезщетен с поименни комепенсационни бонове, под формата на депозитарна разписка, получена от В.Ц.П.през 2004 г., с пълномощно № 9412/08.12.2004 г. на Нотариус Надежда Ангелова. С Изх.№ РД-10-61/10.06.2021 г. му предоставят копие от самото пълномощно № 1642 от 23.03.2008 г., заверено от нотариус Надежда Ангелова. Впоследствие е указано, че се касае за пълномощно № 1642 от 23.03.2004 г., заверено от нотариус Надежда Ангелова.

Във връзка с изисканата административна преписка, по делото, с вх.№ 1855/2022 г. (лист 222 от делото), е приложено писмено становище от Общинска служба “Земеделие“-Видин, в което заявяват, че считано от 01.01.2006 г. документи – предложения, сигнали жалби и молби от граждани се съхраняват 3 години, поради което при тях не се съхранява молба с вх.№ 308 от 30.06.2008 г., както и отговор на същата. По отношение на писмо с  изх.№ РД-09-249/15.11.2017 г. не могат да посочат адреса, тъй като към преписката липсва обратна разписка, удостоверяваща получаването на същото.

На 14.06.2021 г. В.Р.П. сезира Районна прокуратура Видин за това, че на 10.06.2021 г. е разбрал, че лицето В.Ц.П.е получила вместо него и майка му, депозитарна разписка, представяйки пълномощно, което те не са й дали (лист 93 от делото).

Районната прокуратура се е произнесла на 12.08.2008 г. с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство (лист 87 от делото), поради изтеклата погасителна давност. Видно от самото постановление, установено е, че пълномощно № 1642 от 23.03.2004 г. не е заверено от нотариус Надежда Ангелова, тъй като с този номер фигурира запис на друго лице. Не може да се даде категорично становище дали подписите са изпълнени от упълномощителите. Не може да се разпита упълномощеното лице В.Ц.П., тъй като същата е починала на 14.06.2016 г.

При така установената фактическа обстановка Съдът, намира от правна страна следното: искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл.205 от АПК, във връзка с чл.2, ал.2 от Устройствен правилник на областните дирекции земеделие и при спазване условията на чл.204 от АПК, поради което е процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на визираните в разпоредбата предпоставки – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ може да бъде ангажирана само за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Установяване кумулативното наличие на горните предпоставки е основание за уважаване на исковата претенция, а при недоказване на която и да е от тях, обезщетение не се присъжда, като доказателствената тежест е на ищеца.

За да бъде успешно реализирана отговорността на ответника по делото, следва да бъде установена и доказана както незаконосъобразна административна дейност, така и настъпили вреди като пряк и непосредствен резултат от тази дейност.

Ищецът твърди, че претърпените от него имуществени вреди са причинени от незаконосъобразното бездействие на ОСЗ-Видин и ОДЗ-Видин, да му предоставят информация по негова молба вх.№ 308/30.06.2008 г., за изплатеното обезщетение в полза на наследниците на общия наследодател Н. И.П., което е получено неправомерно от наследника В.Ц.П., въз основа на нотариално заверено пълномощно рег.№ 1642/23.03.2004 г. от нотариус Надежда Ангелова, за което е установено, че е неистински документ. Действително от доказателствата по делото не се представят доказателства това да е сторено до 07.05.2021 г., когато с уведомление изх.№ РД-10-50/07.05.2021 г. ищецът е бил уведомен за това обстоятелство. Налице е незаконосъобразно бездействие на административен орган по повод изпълнение на преки служебни задължения, в резултат на което ищецът е бил лишен от възможност своевременно да предприеме мерки за реализиране на имуществените си права спрямо лицето, което неправомерно е получило полагаемата му се част от паричното обезщетение за описаните по-горе имоти на общия наследодател Н. И.П. по депозитарна разписка № 14773900С/17.12.2003 г.

В този смисъл по делото безспорно се установи наличие на незаконосъобразен акт на ответния административен орган, респ. на орган, чиито правоприемник е ответника. Налице са втората и третата предпоставка, а именно настъпването на имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от бездействието на административния орган.

От данните по делото се установява, че по ДР № 14773900С/17.12.2003 г. на наследниците на Н. И.П. е предвидено обезщетение в размер на 16878 лева. Видно от приложеното към преписката удостоверение за наследници, Н. И.П., починал на 13.03.1975 г. е имал трима синове: Й.Н.П. (починал на 05.06.1999 г.), Р.Н.П. (баща на ищеца, починал на 05.04.1993 г.) и М.Н.П. (починал през 1969 г.). Следователно делът на ищеца, като единствен наследник на починалия си баща (и майка) възлиза на 1/3 от горепосоченото обезщетение и е в размер на 5626 лева. В този смисъл искът е доказан по размер.

Ищецът е направил и искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на писменото уведомление изх.№ РД-10-50/07.05.2021 г. на ОСЗ-Видин. В действителност началният момент на настъпване на забавата е настъпил в много по-рано, а именно след получаване на молба вх.№ 308 от 30.06.2008 г. на ищеца и неговата майка Веселина Тодорова Попова, но поради това, че се претендира присъждането й от 07.05.2021 г., това е моментът, от който следва да му бъде присъдено обезщетението за законна лихва върху главницата от 5626 лева.

При този изход на делото и на основание  чл.78, ал.6 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл.83, ал.2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Административен съд Видин държавна такса по делото в размер на 10,00 лева, определена по реда на чл.204а от АПК, във връзка с чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Воден от горните мотиви, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие”-Видин, да заплати в полза на В.Р.П. ***, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5626,00 (пет хиляди шестстотин двадесет и шест) лева, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2021 г. до окончателното издължаване на главницата.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие”-Видин да заплати в полза на Административен съд Видин дължимата държавна такса, определена по реда на чл.204а от АПК, във връзка с чл.2а, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 10,00 (десет) лева.

Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: