Номер 58514.09.2020 г.Град
Окръжен съд – СливенВтори въззивен граждански състав
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Мария Я. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело
№ 20202200500503 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв. Г. –
пълномощник на „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, *******, против определение № 1906/09.07.2020 по
гр.д. 662/2020г. по описа на СлРС, с което е било жалбоподателят е бил
осъден да заплати на С. П. Г. , ЕГН ********** от гр. Сливен, сумата от
360.00лв. представляваща деловодни разноски, както и сумата от 150.00 лв.-
разноски по заповедно производство по гр.д. № 1619/2019г. по описа на РС –
Сливен.
В жалбата се посочва, че определението на СлРС е непревилно и
незаконосъобразно. Съдът не бил отчел факта, че към момента между
страните е висящо производство по гр.д. № 2578/2019г. По това дело страната
била получила указание да отстрани нередовности и след като го сторила, въз
основа на представените от нея документи, но не по нейна инициатива било
образувано гр.662/2020г. Така се стигнало до дублиране на делата.
1
По отношение на присъдените разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. 1619/2019г., жалбоподателят посочва, че заповедта по него не може да
бъде обезсилена, тъй като то е приложено като доказателство по Ако
заповедта бъде обезсилена , производството по гр.д. 2578/20219г. не би могло
да продължи. Моли се да се отмени обжалваното определение.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.П.,
пълномощник на С.С. с който тя е оспорена като неоснователна. Посочено е,
че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. С отговора на
исковата молба ответникът бил поискал присъждане на деловодни разноски.
Страната била представила и списък на сторените разноски. Били изпълнени
всички условия на чл. 78, ал. 4 от ГПК – на ответника се дължали сторените
разноски за по дела, за които не е дал повод да се заведат. Моли се да се
потвърди обжалваното определение.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
Пред РС – Сливен била депозирана искова молба от жалбоподателя С.
против С.Г. с правно основание чл. 422 от ГПК. По нея било образувано гр.д.
2578/2019г. Исковата молба била оставена без движение с указание да се
отстранят нередовности. Жалбоподателят депозирал втора искова молба този
път с двама ответници – С.П. и Г.Г. – солидарен длъжник. Във връзка с нея
било образувано второ гр.д. № 662/2020г. по описа на СлРС. Исковата молба
била изпратена на ответниците и в срока за отговор на исковата молба те,
чрез процесуалния си представител адв. П. депозирали възражение, в което
посочили, че за същия предмет е заведено гр.д. 2578/2019г. Към
възражението били приложени пълномощни и договори за правна помощ. По
– късно бил приложен и отговор на исковата молба и списък на разноските. В
хода на администриране на делото исковата молба била оставяне без
движение, на ищеца било указвано да внесе ДТ и такава била внесена,
жалбоподателят искал удължаване на съдебни срокове и т.н. На 22.06.2020г.
било постановено определение № 1690, с което съдът върнал исковата молба
и прекратил производството по делото, тъй като не били отстранени
нередовности по исковата молба. Освен това в определението било посочено,
че на съда служебно му е станало известно, че по същия казус има образувано
2
и друго дело, което е висящо пред СлРС. На 30.06.2020г. ответниците по иска
депозирали молба, с която поискали да им се присъдят деловодни разноски.
Съдът присъдил такива с обжалваното определение № 1906/09.07.2020г.
Определението е било съобщено на жалбоподателя на 13.07.2020г. и е
било обжалвано на 20.07.2020г. - в едноседмичния законоопределен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния
срок от лице, което има право да обжалва съдебния акт. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
В разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е посочено, че ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая гр.д. 662/2020г. е образувано във връзка с подаден от
жалбоподателя документ наименуван „ Искова молба“. Макар в жалбата си
страната да посочва, че става въпрос за „Допълнителна искова молба“ тя не е
наименована така и дала повод на деловодителите в РС – Сливен да я
образуват в ново дело. Нещо повече, страната няколкократно е била
задължавана да представи различни доказателства, включително за платена
ДТ и тя вместо да възрази и да уточни, че документите са във връзка с вече
образувано гр.д. безмълвно е изпълнявала указанията на съда. С това си
пасивно поведение жалбоподателят неоснователно е дал повод да се образува
и да се води успоредно второ дело по казус, който вече е бил поставен за
разглеждане от съда. От друга страна е видно, че ответниците са се
ангажирали със защитата си – представили са отговор на исковата молба. Те
са извършили разходи по това гражданско дело, които следва да им се
заплатят предвид неговото прекратяване и поради обстоятелството, че те не
са дали повод за образуването му.
По отношение на присъдените разноски за заповедното производство
следва да се има прдвид, че производството по чл.422 ГПК по гр.д. 662/2020г.
на СлРС е приключило с определение за прекратяване на делото, поради
нередовност на исковата молба, т.е. в хипотеза, при която заповедта за
изпълнение не влиза в сила, поради което следва да се присъдят и разноски за
3
заповедното производство. В този смисъл е и произнасянето на ВКС в
определение № 20/17.01.2020г. по т.д. № 2149/2019г.
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, депозираната частна жалба следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на адв. Г. – пълномощник на
„Топлофикация – Сливен“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Сливен, *******, против определение № 1906/09.07.2020 по гр.д. 662/2020г.
по описа на СлРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4