Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 10.10.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…..… в
публично заседание ……..……
на двадесети септември ........................................................................................................................
през 2022/две
хиляди двадесет
и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар ……………………………. Мариана
Кадиева, …….............………..…….
като
разгледа докладваното от ..................... съдията Виктор Атанасов .....................................
административно
дело №269 ... по описа за ......................
2022 година
....................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.268, във вр. с чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 и чл.171, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя му М. О. О., против Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, в частта му, с която е оставена без уважение, като
неоснователна, жалбата с
Вх.№С220009-000-0222176/16.05.2022 год. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив,
постъпила в Офис Кърджали, подадена от „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на
управление:***, представлявано от управителя М. О. О.,
срещу Разпореждане с Изх.№С220016-137-0005163/19.04.2022 год., издадено от И.
С., на длъжност - *** при ТД на НАП - Пловдив.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че на основание чл.268 от ДОПК, обжалва
в предвидения в ДОПК срок Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, като
счита, че същото е необосновано, постановено е в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В жалбата е описана фактическата обстановка, при която е издадено
оспореното решение, като
се сочи, че с писмена молба Вх.№С220009-000-0090759/01.03.2022 год. по
регистъра на ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, ИРМ ***, жалбоподателят
„Огнянов” ЕООД е изложил възражението си във връзка със законовото ограничение
за извършване на действия по принудително изпълнение по изп.
дело №***/*** год. на погасени по давност публични задължения и е формулирал
искане за отписване от данъчно-осигурителната сметка на индивидуализираните в
молбата публични задължения, общо главници и лихва в размер на *** лева, поради
изтекла абсолютна погасителна давност, като искането е с правно основание
чл.171, ал.2 от ДОПК. Сочи се, че за индивидуализиране на задълженията, предмет
на искането, жалбоподателят е приложил Справка от данъчно-осигурителната сметка
на дружеството от НАП, към датата на подаване на молбата, видно от която,
възражението за настъпила абсолютна погасителна давност е направено за публични
задължения за ДДС, корпоративен данък и осигурителни вноски за отделни данъчни
периоди, чиято изискуемост е настъпила през 2010 год. и 2011 год., абсолютният давностен срок за които е започнал да тече на 1 януари 2011
год. и на 1 януари 2012 год. и към датата на подаване на молбата е изтекъл,
като тази Справка от данъчно-осигурителната сметка на дружеството-жалбоподател
е възпроизведена, в табличен вид, в жалбата.
По-нататък в жалбата се сочи, че във връзка с молбата, публичният изпълнител е извършил проверка и като е установил, че възражението на лицето за
настъпила абсолютна погасителна давност е основателно за част от задълженията,
описани в молбата, издал Разпореждане
№С220016-137-0005163 от 19.04.2022 год., с правно
основание чл.225, ал.1, т.7, във връзка с чл.168, т.3 и чл.171,
ал.2 от ДОПК и е прекратил, поради изтекла погасителна давност, събирането на публични
вземания по изпълнително дело №***/***
год.,
в размер на *** лева, а за останалата част от задълженията,
по отношение на които е бил
сезиран с писмената молба, подадена от жалбоподателя с възражение за изтекла
абсолютна погасителна давност, публичният изпълнител не е изложил конкретни мотиви, а лаконично заключил, че не
е налице сочената за настъпила абсолютна погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.Сочи се, че в Разпореждането
от 19.04.2022 год. публичният изпълнител е описал извършените от него действия
за обезпечаване събирането на публични
вземания по изпълнително дело №***/*** год., в т.ч. наложени обезпечителни мерки, за които
е приел, че имат за последица
спиране на давността на основание
чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК,
но се твърди, че непълнота и неточности
са налице, както по отношение
на изложените мотиви в Разпореждане
№С220016-137-0005163 от 19.04.2022 год., така и по отношение на
индивидуализиране на задълженията, за които публичният изпълнител е приел, че не следва
да прекратява изпълнителното дело.
Сочи се на следващо място, че с тези доводи за незаконосъобразност на това
разпореждане бил сезиран директора на ТД на НАП – Пловдив, но решаващият орган
издал обжалваното Решение №210 от 30.05.2022 год., с което е възприел напълно
мотивите на публичния изпълнител.
В жалбата се твърди, че необосновано решаващият орган е
приел от фактическа страна, че жалбоподателят оспорва само посочените в т.1 до
т.6 на стр.2, абзац първи от решението лихви, като сочи, че такъв извод не би
могъл да се обоснове, предвид подаденото от жалбоподателя искане до публичния
изпълнител и жалбата на същия срещу Разпореждане №С220016-137-0005163 от 19.04.2022
год., видно от която, се претендира погасяване по давност на задължения,
отразени в данъчно-осигурителната сметка на „Огнянов” ЕООД в отделни позиции,
общо на 119 реда, за 2010 год. и 2011 год., както и че необосновано решаващият
орган е приел, че тези задължения на дружеството произтичали от лихви,
начислени след 01.01.2012 год., като жалбоподателят отново уточнява, че претендираните задължения са за периоди от 2010 год. и 2011
год.и че не са ангажирани доказателства за начислени лихви през 2012 год. и
липсват данни за настъпване на изискуеми и непогасени задължения през 2012 год. Излага
довод, че противно на твърдението на решаващият орган, задълженията произтичат
от начислени лихви в размер на *** лева за 2010 год., както и главница в размер
на *** лева и лихви в размер на *** лева за 2011 год. и че видно от справката
на НАП, същите са отразени на реда за съответния данъчен период от 2010 год. и
2011 год. Развива и довод, че не отговаря на фактите твърдението, изложено в
Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, че
начислените задължения за лихви към 31.12.2011 год. са отписани като погасени
по давност на основание чл.171, ал.2 от ДОПК, като сочи, че дори към настоящия
момент, задълженията за главница и лихви, по отношение на които е възражението
за изтекла абсолютна давност за 2010 год. и 2011 год., фигурират в данъчно-осигурителната
сметка на лицето в Справка „Задължения с възможност за плащане”. Според
жалбоподателя, необосновано и в противоречие с фактическата обстановка
решаващият орган е приел, че възражението за изтекла погасителна давност е
основателно само за част от задълженията, за които е изразена претенцията от негова
страна. Сочи, че в случая спорът е материалноправен и
се свежда до правилното прилагане на института на погасителната давност,
съобразно разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК и че възражението е изразен
довод за настъпила абсолютна погасителна давност и в тази връзка е отправено искане
за прекратяване на производството по принудително изпълнение по отношение на
задължения, които по данни от справките на НАП се отнасят до периоди от 2010
год. и от 2011 год.
Сочи също, че по данни от справката на НАП към датата на настоящата жалба,
задълженията, отразени в данъчно- осигурителната сметка на дружеството за
периоди от 2010 год. и 2011 год. са общо в размер на *** лева, като в същата се
съдържат индивидуализиращи данни на изпълнителния титул, идентични с тези, за
които дружеството вече е възразило, че са погасени, поради изтекла абсолютна погасителна
давност, с писмена молба Вх.№С220009-000-0090759/01.03.2022 год. и описани
по-горе в жалбата. Въз основа на това жалбоподателят счита, че Решение №210 от
30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, както и счита, че са налице
обстоятелствата за настъпила абсолютна погасителна давност за задължения общо в
размер на *** лева, от които главница, в размер на *** лева по Декларация-образец
6 №***/*** год. за период 01.06.2011 - 30.06.2011 год., със срок за плащане по
справката на НАП - 01.08.2011 год., Декларация-образец 6 №***/*** год. за
период 01.07.2011 - 31.07.2011 год., със срок за плащане по справката на НАП - 31.08.2011
год., Декларация-образец 6 №***/*** год. за период 01.10.2011 - 31.10.2011
год., със срок за плащане по справката на НАП - 12.12.2011 год. и лихви в
размер на *** лева. Сочи, че видно от приложените Справка за задълженията с
възможност за извършване на плащания на НАП за 2010 год. и за 2011 год., за
които е подадено възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, се
отнасят за данъчни периоди от 2010 год. и 2011 година.
Жалбоподаталят
намира за неоснователни и в противоречие с материалния закон и изложените в
обжалваното решение доводи, че тъй като длъжникът не се е позовал на изтекла
давност по отношение на главниците, той не може да се позове на изтекла давност
на всички начислени до момента на възражението лихви, а само по отношение на
тези, за които е изтекъл срокът по чл.171 от ДОПК, като се има в предвид, че
лихвата се начислява за всеки просрочен ден. Сочи, че публичният изпълнител е
длъжен, по силата на повелителната разпоредба на чл.173, ал.2 от ДОПК, да
отпише служебно всички вземания, за които е изтекъл срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК, без значение дали длъжникът се е позовал или не на изтекла давност на
главниците, както твърди, че в този смисъл, решаващият орган е оставил без
уважение искането за прекратяване на производството по принудително изпълнение
по отношение на погасените по давност задължения, общо главница и лихви, в
размер на *** лева, абсолютно необосновано, още повече, че в мотивите
на решението си, решаващият орган сам приемал, че към датата на възражението е изтекла
абсолютната 10-годишна давност по отношение на всички вземания за лихви,
начислени до 31.12.2011 год. Сочи се, че такива са и публичните вземания, за
които дружеството е сезирало публичния изпълнител с писмена молба с Вх.№С220009-000-0090759/01.03.2022
год. от регистъра на ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, ИРМ *** и че не е
спорно, че задълженията за лихви са свързани с главници, които са погасени чрез
плащане от страна на жалбоподателя, видно от справката на НАП. Сочи се също, че
не се спори освен това, че за главниците на публичните вземания от 2010 год. и
2011 год., 10-годишната абсолютна давност е изтекла към датата на подаденото
възражение за изтекла абсолютна давност на лихвите към тях и следователно, при
липса на спор, че по отношение на главния дълг е изтекла абсолютната давност,
то незаконосъобразен е изводът, че лихвите към него са дължими и представляват
изискуеми публични задължения, доколкото задължението за лихва е акцесорно и подлежи на същия режим, който е установен за
главното задължение, както е възприето в трайната съдебна практика по идентични
дела. Излага се и довод, че задължението за лихви няма самостоятелен, а има акцесорен характер, затова то подлежи на същия режим, който
е установен за главното задължение и „не може да съществува самостоятелно, ако
абсолютната погасителна давност е изтекла за главницата.”, като се сочи и
съдебна практика в този смисъл. Според жалбоподателя, липсва правно основание,
въз основа на което да се приеме, че абсолютната десетгодишна погасителна
давност за главница на публичното вземане е изтекла - факт, за който страните
не спорят, но не е изтекла същата давност за лихвите, формирани върху тази
главница. Жалбоподателят счита също, че са неоснователни и доводите на
решаващия орган за действия, довели да спиране или прекъсване на давността,
като твърди, че в случая, възражението е за изтекла абсолютна погасителна
давност, което ex lege
изключва спиране и прекъсване на давността и че затова такива доводи не могат
да ни бъдат противопоставяни. Сочи се, че във връзка със законовото ограничение за
извършване на действия по принудително изпълнение на погасени по давност
публични задължения е обосновано искането за отписване от
данъчно-осигурителната сметка на индивидуализираните в приложената справка от
НАП публични задължения, поради изтекла погасителна давност. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли с жалбата, съдът да се произнесе с решение, с
което да отмени Решение №210 от 30.05.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, като
незаконосъобразно; да уважи жалбата по мотивите за настъпила погасителна
давност за задълженията, индивидуализирани в нея и да върне преписката на
публичния изпълнител, с указания да бъде прекратено производството по
принудително изпълнение по отношение на задълженията за 2010 год. и 2011 год.,
индивидуализирани в приложената справка от НАП, поради погасяването им по
давност, общо в размер на *** лева, от които *** лева лихви и *** лева главници,
за отделни данъчни периоди от 2010 год. и 2011 год. Към жалбата, в подкрепа на
изложеното, са приложени писмени доказателства - 2 броя справки към 16.06.2022 год.
от данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя от НАП, съдържаща
задълженията, предмет на спора, за 2010 год. и 2011 година.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
„Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му М. О. О., не се представлява. От редовно
упълномощения му процесуален представител – адвокат И.С. от ***, преди
съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа
подадената жалба срещу Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на
НАП - Пловдив, с изключение на направеното възражение за изтекла погасителна
давност на глобите и имуществените санкции, наложени с описаните в молбата
7/седем/ броя наказателни постановления, като изрично заявява, че не поддържа
жалбата в тази й част. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив в
обжалваната част, като необосновано и постановено в противоречие с материалния
закон, да уважи жалбата по мотивите за настъпила погасителна давност за
задълженията, индивидуализирани в нея и да върне преписката на публичния
изпълнител с указания, да бъде прекратено производството по принудително
изпълнение по отношение на задълженията за 2010 год. и
2011 год., индивидуализирани
в приложената справка от НАП, поради погасяването им по давност, общо
в размер на *** лева, от които
***
лева лихви и *** лева главници, за отделни данъчни
периоди от 2010 год. и 2011 год. Към молбата е приложен договор за правна
защита и съдействие от 12.07.2022 год., сключен между
жалбоподателя „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя му М. О. О. и адвокат И.Р.С. от ***, с персонален
номер във Висшия адвокатски съвет
– ***, разписка от
12.07.2022 год. за получено адвокатско възнаграждение от ангажирания адвокат И.С.
от *** и Списък на разноските по чл.80 от ГПК, направени от „Огнянов” ЕООД, по адм. дело №269 по описа за 2022 год. на
Административен съд – Кърджали.
Към
молбата е приложено и
писмено становище
от
адв.И.С. от
***, пълномощник на „Огнянов” ЕООД, с ЕИК ***, в което са изложени подробни
доводи и събражения в подкрепа на жалбата. В същото,
по изложените съображения в него се счита, че Решение №210/30.05.2022 год. на
директора на ТД на НАП - Пловдив, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено, а преписката да бъде върната на публичния изпълнител с указания, да
бъде прекратено производството по принудително изпълнение по отношение на
задълженията за 2010 год. и 2011 год.,
индивидуализирани в приложената
справка от НАП, поради погасяването им по давност,
възлизащи общо в размер на *** лева, от които
***
лева лихви и *** лева главници, за отделни данъчни
периоди от 2010 год. и 2011 година.
Ответникът по жалбата
– териториалният директор на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - гл.юрк. Д. Г. Д., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди оспореното решение на
директора на ТД на НАП – Пловдив, като счита същото за правилно и
законосъобразно. Излага довод, че са обсъдени всички доказателства по преписката и
наказващият (!?) орган решил, че жалбата следва да бъде оставена без уважение,
тъй като давностният срок не е изтекъл. Моли за решение в този смисъл, както и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
отвнетника по жалбата.
Към изпратената в съда
административна преписка е представено и писмено становище от
главен юрисконсулт С. П.,
пълномощник на изпълнителния директор на НАП, в качеството й на процесуален
представител на директора на ТД на НАП - Пловдив, с приложено пълномощно
№114/20.05.2021 год., издадено на основание чл.12, ал.1 от ЗНАП, в което становище
са развити подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на
директора на ТД на НАП – Пловдив. С оглед на изложеното в становището, в същото моли съда да
отхвърли жалбата, подадена от „Огнянов”
ЕООД, ЕИК ***0/30.05.2022 год. на директора на ТД на
НАП – Пловдив, като неоснователна и съответно, да потвърди обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно. Моли също така, да бъде присъдено и следващото
се юрисконсултско възнаграждение в нормативноопределения размер от 500 лева, съгласно Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като в тази връзка, към становището е приложен и списък на разноските, съгласно
чл.80 от ГПК, във вр. с чл.161, ал.1 и §3 от ДОПК, в
който е вписано юрисконсултско възнагрждение
- 500 лева, определено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съгласно чл.8, ал.3
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Алтернативно, в случай, че от страна на жалбоподателя по делото се претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение над законоустановения
минимум, моли съда да вземе под внимание възражението за прекомерност и
съобразно изхода на делото, да намали размера на това възнаграждение, до
минимално установения от закона такъв.
Административният съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, в случаите по чл.267, ал.2, т.2, 4,
5 и 6, длъжникът или взискателят може да обжалва
решението на директора на компетентната териториална дирекция пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен
срок от съобщението. Оспореното решение е било изпратено на жалбоподателя със
съпроводително писмо с Изх.№ВО-01-1097#2 от 30.05.2022 год. на
ТД на НАП – Пловдив/л.36/, като видно
от прието като доказателство заверено копие от Известие за доставяне на
регистрирана пощенска пратка, с баркод
*** на куриерска фирма „М и БМ Експрес”/л.40/, това съпроводително
писмо, ведно с Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП -
Пловдив, е получено лично от
жалбоподателя М. О., като управител на „Огнянов”
ЕООД, на датата 13.06.2022 год.,
което е удостоверено с подписа на лицето - получател на пратката, както и с
подписа на куриера, доставил пощенската пратка. Жалбата против това решение е
подадена чрез директора на ТП на НАП – Пловдив Офис – Кърджали, до Административен
съд – Кърджали, на датата 20.06.2022 год., ретистрирана
в деловодството на администратиния орган с Вх.№ИТ-5957/20.06.2022
год., вдино от положения върху същата и попълнен
щемпел/л.6/. От изложеното следва,
че жалбата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаването на препис от
Решение №210 от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, т.е. спазен
е 7/седем/-дневният преклузивен срок за обжалване на решението,
регламентиран в чл.268, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК,
като жалбата е подадена от задължено лице, т.е. от лице с правен интерес, по
установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и като
такава, следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът след като съобрази
становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалваното решение, приема за
установено от фактическа страна следното:
С възражение
с Вх.№С220009-000-0090759 от
01.03.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив ИРМ
- Кърджали/л.56-л.59/, жалбоподателят „Огнянов”
ЕООД *** с ЕИК ***, представлявано от М. О. О. - длъжник
по изпълнително дело
№***/*** год., е посочил,
че на основание чл.171, ал.2 от ДОПК, посочените във възражението, по основание
и размер, задължения са погасени по давност. Във възражението, тези задължения
са описани детайлно в табличен вид/извадка от данъчно-осигурителната сметка на
дружеството/, като е видно, че същите представляват задължения за ДДС по
декларации по ЗДДС; задължения за ДОО по декларации – образец 6; задължения за ДЗПО-УПФ по декларации –
образец 6; задължения за здравноосигурителни вноски/ЗЗО/ по декларации –
образец; задължения за ФГВРС по декларации – образец; задължения за данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларации – образец
и задължение за корпоративен данък от нефинансови предприятие по данъчна
декларация по ЗКПО от 29.03.2011 год. В таблицата са подробно описани, с дати и
номера на подаване, всички декларации, от които произхождат тези задължения,
както и са посочени остатъкът от главницата и остатъкът за лихви по всяка една
от тях, като накрая на таблицата във възражението е посочено, че размерът, като
остатък на главниците, възлиза общо на *** лева, а размерът на лихвите, като
остатък, възлиза общо на *** лева или общ размер на задълженията – *** лева. С
възражението е поискано публичният изпълнител да отпише от
данъчно-осигурителната сметка на дружеството посочените задължения, както и да
уведоми дружеството за извършените от него действия по отписване, на основание
чл.173 от ДОПК.
По повод това възражение с Вх.№С220009-000-0090759 от
01.03.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив ИРМ
– Кърджали с искане за погасяване на публични задължения поради изтекла погаситена давност, от главен публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, на основание чл.226, ал.1, от ДОПК, е издадено Разпореждане с Изх.№С220016-137-0005163 от 19.04.2022
год./л.48-л.54/. С това разпореждане, на основание чл.225, ал.1, т.7, във
връзка с чл.168, т.3 и чл.171, ал.2 от ДОПК, е прекратено, поради изтекла
погасителна давност, събирането на публични вземания по изпълнително дело №***/***
год., в размер общо на *** лева, представляващи лихви, начислени върху главници
по задължения, подробно описани в табличен вид в разпореждането. От таблицата е
видно, че тези лихви са били начислени за главници по задължения за ДДС, ДОО,
ДЗПО, Фонд ГВРС, здравноосигурителни вноски и данък върху доходите на
физическите лица, по декларации, подавани през 2011 год., с изключение на една декларация
по ЗДДС, за която, като дата на подаването й е посочено 10.11.2010 год./на
позиция 1 от таблицата/ и една данъчна декларация за данък върху доходите на
физическите лица/на позиция 78 в таблицата/, за която като дата на подаването й
е посочено 12.12.2012 год., както и е видно, че всички тези задължения по
главниците са се отнасяли за данъчни периоди от 2010 год. и 2011 год. Тази
таблица съдържа общо 87 позиции, като в графите/колони/ „главница (лв.)” и
„главница нелихв.(лв.)”, навсякъде е вписано
„0.00”, като накрая на същата таблица, като общ размер на тези главници, и
в двете колони също е вписано „0.00”. Под тази таблица е посочено, че
погасените по давност задължения се отписват на основание чл.173 от ДОПК. Със
същото разпореждане не е прекратено поради изтекла погасителна давност
събирането на следните вземания по ИД №***/*** год., описани в табличен вид,
както следва:
1. лихви
по платени вноски за НЗОК по данъчна декларация №*** от *** год., в размер на ***
лева, начислени за периода 01.01.2012 год. – 31.12.2012 год.;
2. лихви
по платени вноски за НЗОК по данъчна декларация
№*** от *** год., в размер на *** лева, начислени за периода 01.01.2013 год. – 11.06.2013
год.;
3. лихви
по платени вноски за Фонд ГВРС по данъчна декларация №*** от *** год., в размер
на *** лева, начислени за периода 01.01.2013 год. – 11.06.2013 год.;
4. лихви
по платени вноски за Фонд ГВРС по данъчна декларация №*** от *** год., в размер
на *** лева, начислени за периода 12.02.2010 год. – 31.12.2012 год.;
5. лихви
по платени вноски за Фонд ДОО по данъчна
декларация №*** от *** год., в размер на *** лева, начислени за периода
01.01.2013 год. – 11.06.2013 год.;
6. лихви
по платени вноски за Фонд ДОО по данъчна декларация №*** от *** год., в размер
на *** лева, начислени за периода
12.02.2010 год. – 31.12.2012 год.
Общият
размер на лихвите, за които не е прекратено събирано порази изтекла давност,
възлиза в размер на *** лева. И в тази таблица в графите/колони/ „главница (лв.)” и
„главница нелихв.(лв.)”, навсякъде е вписано
„0.00”, като накрая на същата таблица, като общ размер на тези главници, и
в двете колони също е вписано „0.00”.
За да постанови този резултат, главният публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е посочил в мотивите към разпореждането, че лихвата
е акцесорно вземане, което следва съдбата на главното
и че в този смисъл, погасяването на главното задължение по давност води до
погасяване и на задължението за лихви, въпреки, че давността за същите не е
изтекла/чл.119 от ЗЗД/, но че ако задълженото лице, обаче, не се е позовало на
изтекла давност на главницата, то не може да се позове и на изтекла давност на
всички начислени до момента на възражението лихви, а само по отношение на тези,
за които е изтекъл давиостният срок по чл.171 от ДОПК
и че това е така, защото разпоредбата на чл.119 от ЗДД представлявала законово
установена фикция, т.е. същата се прилагала само в изрично описаната в нея
хипотеза - с погасяването на главното задължение се погасяват по давност и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Публичният изпълнител е приел, че в конкретния случай не е налице
предпоставката, визирана в хипотезата на чл.119 от ЗЗД, а именно – че главното
задължение не е погасено по давност, а чрез плащане, поради което, като се има
предвид нормата на чл.120 от ЗЗД, а именно - че давността не се прилага служебно,
то текстът на чл.119 от ЗЗД не се прилагал и лихвата следвало да се разглежда
отделно от главния дълг. В мотивите е посочено, че съгласно чл.171 от ДОПК, давиостният срок за публичните вземания, каквито безспорно
се явяват лихвите/чл.162, ал.2, т.9, във
връзка с чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК/ започвал да тече от 1 януари на
годината, следваща годината, в която е следвало да се плати публичното
задължение и че съгласно разпоредбите на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностеп
срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по кратък
срок, а с изтичането на 10-години публичните задължения се погасяват,
независимо от спирането или прекъсването на давността.
В мотивите е отбелязано също, че следва да се обърне
внимание, че съгласно разпоредбата на §29 от ПЗР на ЗМДВИП от 24.03.2020 год.,
срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК се удължава с периода от влизането й в сила до
прекратяване на извънредното положение. В мотивите са описани всички
постановления за налагане на обезпечителни мерки по изпълнително дело №***/***
год., както и самите обезпечителни мерки, като пе посомено, че тези действия имат за последица спиране на
давността на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК.
Накрая, в мотивите е изведен извод, че за задълженията за
лихви, посочени по-долу/в табличен вид/, начислени до 31.12.2011 год., е
изтекъл абсолютния давностен срок на основание
чл.171, ал.2 от ДОПК, а лихвите, начислени след 31.12.2011 год., не се явяват
погасени по давност към момента.
Това разпореждане е било връчено по електронен път на
жалбоподателя „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, на датата 09.05.2022 год., видно от
приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.55/.
Жалбоподателят
„Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван
от управителя му М. О. О., е подал в срок жалба срещу така издаденото
Разпореждане с Изх.№С220016-137-0005163 от 19.04.2022 год. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, до директора на ТД на НАП – Пловдив, регистрирана
с Вх.№С220009-000-0222176 от 16.05.2022 год. на ТД на НАП – Пловдив ИРМ -
Кърджали/л.41-л.47/. В жалбата е изложил доводи и аргументи в
насока, че изводите на публичния изпълнител по отношение на публичните вземанея, за които е прието, че не са погасени поради
изтекла абсолютна погасителна давност, са незаконосъобразни и необосновани и че
в случая е допуснато превратно тълкуване на правните норми и неправилно
прилагане на института на погасителната давност, с цел влошаване на положението
на задълженото лице, както и че разпореждането е издадено при неизяснена
фактическа обстановка и това е довело до неправилни, противоречиви и неточни
данни, в т.ч. и при допуснати грешки в цитираните периоди и размери на
задълженията. В жалбата са развити множество съображения и аргументи в тази
насока, като в крайна сметка, със същата жалбоподателят е поискал от директора
на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.267 от ДОПК, да се произнесе с решение,
с което да отмени Разпореждане с Изх.№С220016-137-0005163 от 19.04.2022 год. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, с която е
отказано погасяване поради изтекла давност и отписване на публични задължения,
общо в размер на *** лева, описани подробно в жалбата и да прекрати
производството по принудително изпълнение по отношение на задълженията, описани
в жалбата, поради погасяването им по давност.
Така, по
повод тази жалба е постановено и обжалваното Решение №210 от 30.05.2022 год.
на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив/л.37-л.39/, с което, на основание
чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата с Вх. №С220009-000-0222176
от 16.05.2022 год. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, постъпила в Офис
Кърджали, подадена от „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление:***,
представлявано от управителя М. О. О., срещу Разпореждане с
Изх.№С220016-137-0005163 от 19.04.2022 год., издадено от И. С., на длъжност ***
при ТД на НАП - Пловдив, като неоснователна. Със същото решение е изпратена
преписката на публичния изпълнител, за произнасяне по компетентност в 14-дневен
срок от получаването й, относно направеното в жалбата възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на глоби и имуществена санкция, наложени с НП
№229767-0275154 от 01.12.2016 год., НП №229783-0274902 от 01.12.2016 год., НП
№229788-0275088 от 01.12.2016 год., НП №229794-0274935 от 01.12.2016 год., НП
№229796-0274919 от 01.12.2016 год. и НП №229798-0275111 от 01.12.2016 год.,
издадени от ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали и НП №29-0000248 от 12.09.2014 год.,
издадено от ИА „Автомобилна администрация“.
В мотивите
към решението е разяснено, че по своята правна същност давността представлява
период от време, определен по продължителност от закона, през течението на
който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява и
се прегражда възможността за принудително събиране на публичното вземане и че в
тази връзка следва да се подчертае, че изтеклият срок погасява правото на
кредитора да претендира това задължение, т.е. погасява се правото да събере
дълга по принудителен ред, но не се заличава самото задължение. Разяснено е, че
давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те си
остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно/чл.174 от ДОПК/, така
и да бъдат прихванати/чл.128, ал.1 от ДОПК/ и че съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, лихвите върху публични вземания също са публични вземания и по отношение
погасяването им по давност ще се приложат правилата, установени от ДОПК, в това
число и правилата, уреждащи спирането и прекъсването на давността.
Посочено е
по-нататък, че съгласно ал.1 на чл.171 от ДОПК, „публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок” и че
прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок е
разгледано в разпоредбата на ал.2 на чл.171 от ДОПК, която гласи, че „с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.”.
На
следващо място, в мотивите е разяснено, че от друга страна,
институтът на погасителната давност предвижда определени основания, които водят
до прекъсване, съответно спиране на давността/чл.172 от ДОПК/, както и е
разяснено, какво представлява прекъсването на давностатта
и какво представлява спирането й, како е отбелязано, че по отношение спирането
и прекъсването на давността се прилагат тези правни норми, които са действащи
към момента на извършване на съответното действие.
По
отношение приложението на абсолютната давност, регламентирана в чл.171, ал.2 от ДОПК, в мотивите е посочено, че в Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год.
/ЗМДВИП/, обнародван в бр.28 на „Държавен вестник” от 24.03.2020 год., е уредено
изрично, че същата не се прилага и че съгласно §29, т.1 от ПЗР на закона, до
отмяна на извънредното положение срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК не се прилага,
а съгласно т.2 от същия параграф, освен в случаите на чл.172, ал.1 от ДОПК,
давността спира да тече и за времето на извънредното положение. Твърди се, че цитираните
разпоредби на §29 от ПЗР на ЗМДВИП дават основание да се приеме, че от
24.03.2020 год., когато влизат в сила, до края на обявеното извънредно
положение, срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК не тече, а отделно, в §13 от ЗИД на
Закона за здравето (обн. - ДВ, бр.44 от 13.05.2020 год.)
било регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник”. Изведен е извод, че следователно, срокът по чл.171,
ал.2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020 год., започва да тече отново от
21.05.2020 год. и предвид изричната разпоредба, че до края на извънредното
положение 10-годишният давностен срок не се прилага,
то същият следва да бъде удължен с периода 24.03.2020 год. - 20.05.2020 год.,
т.е. с 58 дни.
В мотивите
е прието, че в конкретния случай, тъй като длъжникът не се е позовал на изтекла
давност по отношение на главниците, той не може да се позове на изтекла давност
на всички начислени до момента на възражението лихви, а само по отношение на
тези, за които е изтекъл срокът по чл.171 от ДОПК, като се има в предвид, че
лихвата се начислява за всеки просрочен ден. Посочено е също, че действително,
съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за
тях да не е изтекла, но тази разпоредба имала предвид погасяване по давност на
главницата, в който случай страната не може да осъществява по принудителен ред
своето вземане, но не и случаите, в които главницата е била погасена чрез
плащане и че когато вземането е погасено чрез плащане, вземането за лихви се
погасява за в бъдеще/в този смисъл била и формираната константна практика на
ВКС по приложението на чл.119 от ЗЗД, като се сочат конкретни решения/.
В мотивите
към решението е изложен и довод, че отделно от това, следва да се има предвид,
че давностният срок за всяка една група от лихви за
съответната година започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, което изцяло се отнася и за лихвите за
несвоевременно разчитане на публичните задължения като вид публични вземания/по
аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК/ и в този смисъл се цитира съдебна
практика на Административен съд - Пловдив. Прието е, че в случая, давността по
отношение на лихвите като вид публично вземане, начислявани за периодите до
31.12.2011 год., е започнала да тече от 01.01.2012 год., съответно за тези,
начислявани след тази дата - от първи януари на съответната година, следваща
годината, през която е следвало да се плати акцесорното
задължение. В мотивите е прието също така, че към датата на възражението е
изтекла абсолютната 10-годишна давност единствено за вземанията за лихви,
начислени до 31.12.2011 год., за които публичният изпълнител е прекратил
събирането по принудителен ред с разпореждането. Посочено е, че за всяка една
от групите лихви, начислени след 31.12.2011 год. преди изтичане на давността,
са предприети действия по обезпечаване на вземанията, като са описани 10
постановления за налагане на обезпечителни мерки, първото от които издадено на
13.07.2012 год., а последното – на 26.08.2020 година.
Изложен е
довод, че наложените обезпечителни мерки са спрели давността за лихвите,
начислени от началото на 2012 год., на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК,
като е прието, че към настоящия момент, по отношение на тях не е изтекла и
абсолютната десетгодишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. Предвид изложеното и
от направения преглед на приложените към преписката доказателства, директорът
на ТД на НАП – Пловдив е установил, че обжалваното действие на публичния
изпълнител, изразяващо се в отказ да прекрати, поради изтекла давност,
събирането на определени вземания, е извършено от компетентен орган, съгласно
правомощията му, определени в чл.167 от ДОПК и при спазване на нормите на ДОПК,
уреждащи извършването му. Предвид това е обоснован и крайния извод, че
обжалваното действие е законосъобразно и правилно.
Относно
направеното на стр.11 от жалбата възражение за изтекла погасителна давност на
задълженията за глоби и имуществена санкция, наложени със 7 броя наказателни
постановления, в мотивите към решението е пояснено, че това е процесуално право
на длъжника, което следва да се упражни пред публичния изпълнител, водещ
изпълнителното производство и че в конкретния случай, жалбоподателят е направил
възражението за изтекла погасителна давност на наложените глоби и имуществена
санкция за първи път пред настоящата административна инстанция, докато
компетентен орган да се произнесе по направеното възражение се явява
съответният публичен изпълнител. Отбелязано е, че в подаденото от лицето
Възражение с Вх.№С220019-000-0090759 от 01.03.2022 год. не се съдържат доводи и
искания по посочените наказателни постановления и че едва след като публичният
изпълнител се произнесе относно давността, неговият акт ще подлежи на обжалване
пред директора на ТД на НАП - Пловдив. Предвид това е прието, че жалбата следва
да бъде изпратена за произнасяне от публичния изпълнител относно това, дали
посочените публични вземания - глоби и имуществена санкция, са погасени по
давност.
По административната
преписка, изпратена в съда, са приложени и съответно са приобщени по делото всички
описани в решението постановвления за налагане на
обезпечителни мерки, доказателства за получаването им от задъленото
лице - известия за доставяне, изпрпатените въз основа
на тях запорни съобщения и доказателствата за получававето от адресатите им/л.61-л.123/.
При така
установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост
на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
При служебно извършената проверка съдът установи, че оспореното
решение е валиден административен акт, издаден от матеириално
и териториално компетентен орган,
в рамките на предоставените му от закона правомощия,
като съгласно чл.266 от ДОПК,
това е директорът на компетентната териториална дирекция – случая директорът на ТД на НАП - Пловдив. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на
отказа на публичния
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив,
ИРМ – Кърджали, да прекрати
поради изтекла давност вземания, в писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на
ДОПК, реквизити. Самият изричен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство, поради извод, че
погасителната давност не е изтекла по
отношение на описаното публично вземане, също е издаден от оправомощен за това орган,
на основание чл.226, ал.1 от ДОПК и в рамките на неговите правомощия.
При издаване на обжалваното решение административният орган не е допуснал съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е мотивирано, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването
му, така и правните основания за това, а
именно - чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК.
По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на
директора на ТД на НАП – Пловдив, съдът намира следното:
Повдигнатия
пред съда правен спор и неговото решаване всъщност изискват да бъде отговорено на основния спорен въпрос по делото, а именно:
Изтекла ли е абсолютната погасителна давност, уредена в разпоредбата на чл.171,
ал.2 от ДОПК, по отношение на публичните задължения, подробно описани в молбата,
наименована „възражение”, от жалбоподателя „Огнянов”
ЕООД *** подадена на 01.03.2022 год., съгласно данъчно-осигурителната сметка на
дружеството, с която е бил сезиран публичният изпълнител при ТД на НАП -
Пловдив?
Нормата на
чл.171, ал.2 от ДОПК регламентира института на абсолютната погасителната давност,
който е материалноправен институт, независимо че
нормите, които го регламентират, се намират в процесуален закон. Текстът на тази
разпоредба (Посл.изм.,
ДВ, бр.105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г.) предвижда, че с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението
е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по
несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението
е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по
глава шестнадесета, раздел IIа.
По делото
няма доказателства или данни, а и не се твърди от ответника по жалбата, че към
момента на подаването на молбата/възражението/ с Вх.№С220009-000-0090759 от
01.03.2022 год. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали, ИРМ ***, е
налице някоя от хипотезите, уредени в чл.171, ал.2, т.1 - т.5 от ДОПК. По делото, като част от административната
преписка, са представени доказателства, от които е видно, че давностният срок е бил прекъсван и спиран – 10 броя постановления
за налагане на обезпечителни мерки, с които са налагани запори на банкови сметки,
на моторни превозни средства, на земеделска и горска техника, на движими вещи,
на безналични ценни книжа, като с последното от тези
постановления – от 26.08.2020 год., е наложена и възбрана върху недвижими имоти
на дружеството, която е вписана в Служба по вписванията при Районен съд - ***, но
доколкото при прилагането на 10-годишен давностен
срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, прекъсването и спирането на давността е без
правно значение, то тези доказателства не са относими
към решаването на правния спор и съдът намира, че същите не следва да бъдат
обсъждани повече. В тази връзка, неоснователни се явяват мотивите за наличие на
хипотезата на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, изложени да обосноват както
разпореждането на публичния изпълнител, така и издаденото от директора на ТД на
НАП - Пловдив Решение №210 от 30.05.2022 год. От извлечението от
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя, приложено към молбата/възражението/,
с която жалбоподателят „Огнянов” ЕООД *** е сезирал публичния изпълнител при ТД
на НАП - Пловдив, се установява, че едната част от задълженията, за които е
поискано отписването им като погасени по давност, е следвало да бъдат платени
през 2010 год., а другата част от тези задължения - през 2011 год. Предвид
разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, уреденият в нея 10-годишен абсолютен давностен срок е започнал да тече от 01.01.2011 год. за
задълженията, които е следвало да бъдат платени през 2010 год. и е изтекъл на
31.12.2020 год. и съответно, започнал е да тече от 01.01.2012 год. за
задълженията, които е следвало да бъдат платени през 2011 год. и е изтекъл на
31.12.2021 година.
Съгласно разпоредбата
на §29 (В сила от
24.03.2020 г. - ДВ, бр.28 от 2020 г.), т.1 от Преходните и
заключителни разпоредби/ПЗР/ на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
год./ЗМДВИП/, обнародван в брой 28 на „Държавен вестник” от 24.03.2020 год., до
отмяна на извънредното положение, срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК не се прилага.
Според §52 от ПЗР на същия закон, законът влиза в сила от 13 март 2020 год., с
изключение на чл.5, §3, §12, §25 - 31, §41, §49 и §51, които влизат в сила от
деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”. От това следва, че от
деня на обнародването на закона в „Държавен вестник” влиза в сила и цитирания
по-горе §29 от ПЗР на същия и следователно, срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК не
се прилага за период, чиято начална дата е 24.03.2020 година.
Съгласно
§13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (Обн, ДВ, бр.44 от 13.05.2020 год.), сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 год. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 ДНИ от обнародването на този закон в „Държавен вестник”. Според
§44 от ПЗР на същия Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, този
закон влиза в сила от 14 май 2020 год., с изключение на §33, 34 и 35, които
влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник”. От
регламентацията, дадена в цитираните разпоредби следва, че от 14 май 2020 год.
влиза в сила и §13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето, а от това пък следва, че сроковете, които са спрели да текат по време
на извънредното положение по ЗМДВИП, са започнали да текат отново, считано от
21 май 2020 год. – СЕДЕМ ДНИ след обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник” -
бр.44 от 13.05.2020 год. Въз основа на горното се налага извода, че срокът по
чл.171, ал.2 от ДОПК е спрял да тече за периода 24.03.2020 год. - 20.05.2020
год. включително, т.е. за период от 58/петдесет
и осем/ календарни дни.
Като
съобрази горното, съдът намира, че в конкретния случай 10-годишният давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК е изтекъл на 27.02.2021
год. включително, за публичните задължения, които е следвало да бъдат платени
през 2010 год. и съответно - на 27.02.2022 год. включително, за публичните задължения,
които е следвало да бъдат платени през 2011 год. Ето защо, дори и без да е бил
сезиран от жалбоподателя „Огнянов” ЕООД *** с подадената молба/възражение/ на
01.03.2022 год., публичният изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е бил длъжен, в
изпълнение на разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК, да отпише служебно
посочените публични задължения от данъчно-осигурителната сметка на дружеството,
като погасени поради изтичането на 10-годишния давностен
срок. Това задължение, което законът налага на публичния изпълнител с
посочената повелителна разпоредба, не е било изпълнено.
Не могат да
бъдат споделени изложените в обжалваното решение, а и в разпореждането от
19.04.2022 год. на публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, мотиви относно
приложението на чл.119 и чл.120 от ЗЗД относно погасяването по давност на
задълженията за лихви, защото в случая става въпрос за публични вземания, за
които давностните срокове се прилагат служебно,
поради което и не е необходимо изрично изявление за това от задължените лица (арг. от чл.173 от ДОПК), като такива публични вземания, за
които давностните срокове се прилагат служебно,
безспорно се явяват и лихвите върху вземанията за
данъци, за задължителни осигурителни
вноски и други вноски за бюджета,
съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК.
Отделно от
това следва да се посочи, че е невярно твърдението на решаващия орган –
директор на ТД на НАП – Пловдив/на стр.3 от решението/, че в конкретния
случай, тъй като длъжникът не се бил позовал на изтекла давност по отношение на
главниците, той не можел да се позове на изтекла давност на всички начислени до
момента на възражението лихви, а само по отношение на тези, за които бил
изтекъл срокът по чл.171 от ДОПК. В подаденото на 01.03.2022 год. възражение с
Вх.№С220009-000-0090759 на ТД на НАП - Пловдив, жалбоподателят се е позовал на
изтекла абсолютна погасителна давност по отношение и на задължения за главници,
подробно описани в таблицата/справка от данъчно-осигурителната сметка на
дружеството/, с дати и номера на подаване, на всички декларации, от които
произхождат тези задължения, вкл. и за главници, както и периодът, за който се
отнасят и съответно, срокът за доброволното им плащане или казано по-просто, с
това възражение жалбоподателят е претендирал погасяване по давност на публични задължения
– и главници, и лихви, отразени в данъчно-осигурителната сметка на „Огнянов”
ЕООД *** в отделни позиции, общо на 119 реда, за 2010 год. и за 2011 год. Както
бе отбелязано и по-горе в настоящото изложение, накрая на таблицата/справка/ в
това възражение е посочено, че общият размер на главниците, като остатък,
възлиза на *** лева, според отразенето в
данъчно-осигурителната сметка на дружеството, а размерът на лихвите, като
остатък, възлиза общо на *** лева или общ размер на задълженията – *** лева.
По
отношение на възражението в частта му, касаеща
изтеклата абсолютна погасителна давност за тези задължения за главници, в
мотивите към обжалваното Разпореждане с Изх.№С220016-137-0005163 от 19.04.2022
год. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив, не е упоменато абсолютно нищо. От така издаденото разпореждане не
става ясно, дали и кои от описаните задължения за главници са погасени чрез
плащане, каквито твърдения се съдържат обаче в мотивите към разпореждането и
към обжалваното решение и за кои от тях е изтеклъл
10-годишният давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК и
съответно са погасени по давност. Както бе отбелязано и по-горе, в диспозитива на това Разпореждане с Изх.№С220016-137-0005163
от 19.04.2022 год. на главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е налична таблица, която съдържа общо 87
позиции/реда/, като в графите/колони/ на тази таблица, наименовани
„главница (лв.)” и „главница нелихв.(лв.)”, навсякъде е вписано „0.00”, като
накрая на същата таблица, на последния ред, като общ размер на тези главници, и
в двете колони също е вписано „0.00”, като отново не става ясно, защо са
вписани тези „0.00” и дали задълженията за главници са погасени поради плащане
или поради изтекла давност.
По данни от
справката на НАП към датата 16.06.2022 год., приложена към жалбата до съда,
задълженията, отразени в данъчно-осигурителната сметка на дружеството за
периоди от 2010 год. и 2011 год. са общо в размер на 31997.45 лева, като
справката съдържа индивидуализиращи данни за изпълнителния титул, период, срок
за доброволно плащане, идентични с тези, като за тези задължения
дружеството-жалбоподател вече е възразило че са погасени, поради изтекла
абсолютна погасителна давност, с писменото възражение с Вх.№С220009-000-0090759
от 01.03.2022 год. на ТД на НАП - Пловдив, посочени по-горе. Безспорно е, видно
от приложената справка за задълженията с възможност за извършване на плащания
на НАП, че задълженията, за които е подадено възражението за изтекла абсолютна
погасителна давност, се отнасят единствено за данъчни периоди от 2010 год. и
2011 год. Не се спори, че за главниците на публичните вземания от 2010 год. и
2011 год., 10-годишната абсолютна давност е изтекла към датата на подаденото
възражение за изтекла абсолютна давност на лихвите към тях.
Следователно
при липса на спор, че по отношение на главния дълг е изтекла абсолютната
давност, то незаконосъобразен е изводът, че лихвите към него са дължими и
представляват изискуеми публични задължения, доколкото задължението за лихва е акцесорно и подлежи на същия режим, който е установен за
главното задължение, както е възприето в трайната съдебна практика по идентични
дела. Задължението за лихва няма самостоятелен, а има акцесорен
характер и затова то подлежи на същия режим, който е установен за главното
задължение и не може да съществува самостоятелно, ако абсолютната погасителна
давност е изтекла за главницата. Липсва правно основание, въз основа на което да
се приеме, че абсолютната десетгодишна погасителна давност за главница на
публичното вземане е изтекла - факт, за който страните не спорят, но не е
изтекла същата давност за лихвите, формирани върху тази главница. В тази връзка следва да се отбележи, че
според настоящия състав, необосновано решаващият орган е приел, че тези задължения на
дружеството-жалбоподател произтичали от лихви, начислени след 01.01.2012 год., като
отново следва да се посочи, че претендираните за
погасени по давност публични задължения са за периоди от 2010 год. и 2011 год.,
като по преписката, съответно и по делото, не са ангажирани никакви доказателства
за начислени лихви през 2012 год., респ. ако такива са начислени, на какво основание,
като липсват данни за настъпване на изискуеми и непогасени задължения за
главници през 2012 година.
С оглед всичко
изложено по-горе, съдът счита, че към
момента на подаване от
жалбоподателя „Огнянов” ЕООД *** ЕИК ***, на възражението
за изтекла давност, т.е. към 01.03.2022 год.,
съответно и към датата на издаване на обжалваното разпореждане
на главния публичен изпълнител – 16.04.2022 год. и към
датата на постановяване на решението
на директора на ТД на НАП - Пловдив, 10-годишният
давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК е изтекъл и не съществува
изпълнително основание за обезпечаване, респ. за принудително събиране, на погасените
по давност публични задължения, общо в размер на *** лева, от които *** лева
лихви и *** лева главници, за отделни данъчни периоди от 2010 год. и 2011 год. Ясно
е, че погасяването по давност на посочените публични вземания води до
отпадане на възможността за принудително събиране на тези вземания. Така,
за публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че
съгласно разпоредбата на чл.168, т.3 от ДОПК, описаните
публични вземания, в т.ч. и
за лихви, са погасени по давност и следва да се отпишат
съобразно императивното правило на чл.173 от ДОПК. В тази връзка, същият следва да приложи и нормата
на чл.225, ал.1, т.7 от ДОПК,
като прекрати производството по принудителното изпълнение, т.е. производството
по изпълнително дело №***/*** год., касаещо тези публични вземания. Като не е сторил това,
главният публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив е допуснал нарушение на материалния
закон, а от своя страна, приемайки
подадената пред него жалба против
разпореждането на главния публичен изпълнител за неоснователна, директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил незаконосъобразно решение.
По
изложените съображения съдът намира, че Решение №210 от 30.05.2022 год. на
директора на ТД на НАП - Пловдив, като незаконосъобразно, следва с решението по
настоящото дело да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него се
постанови друго такова, с което да бъде отменено
и разпореждането на главния публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив в
обжалваната му част, като преписката следва да бъде върната на същия главен публичен
изпълнител, за ново произнасяне по възражението с Вх.№С220009-000-0090759 от
01.03.2022 год. по описа на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали, подадено от
„Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, с указание, да бъде прекратено производството по
принудително изпълнение по изпълнително дело №***/*** год., по отношение на
задълженията за 2010 год. и 2011 год., индивидуализирани в приложената справка
от НАП, поради погасяването им по давност, възлизащи общо в размер на *** лева,
от които *** лева задължения за главници, за отделни данъчни периоди от 2010
год. и 2011 год. и за лихви, в размер на *** лева.
Независимо
от изхода на спора по настоящото административно дело, съдът в настоящия състав
намира, че не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски. Това
съдът счита че е така, тъй нито в подадената жалба до съда против решението на директора
на ТД на НАП – Пловдив, нито в депозираната преди съдебното заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, молба с Вх.№2190 от 19.09.2022
год. на АдмС –
Кърджали, нито в приложеното към нея писмено становище от 19.09.2022 год., не е
направено искане, т.е. не е изразена воля, за присъждане в полза на жалбоподателя
„Огнянов” ЕООД *** ЕИК ***, на сторените от него
деловодни разноски. Така, при липса на такова искане за присъждане на деловодни
разноски съдът счита, че няма правомощие служебно да присъжда разноски по настоящото
административно дело, независимо от наличието на представени доказателства за
извършването им.
Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание
чл.268, ал.2, във вр. с ал.1 от ДОПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №210
от 30.05.2022 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която е
оставена без уважение, като неоснователна, жалба с Вх.№С220009-000-0222176 от
16.05.2022 год. по регистъра на ТД на НАП – Пловдив, постъпила в Офис Кърджали,
подадена от „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление:***, представлявано
от управителя му М. О. О., срещу Разпореждане с Изх.№0220016-137-0005163 от
19.04.2022 год., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране”
при ТД на НАП - Пловдив, в частта относно постановеният отказ за погасяване по
давност на публични задължения по изпълнително дело №***/*** год. И
ОТМЕНЯ Разпореждане с Изх.№0220016-137-0005163 от
19.04.2022 год., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране”
при ТД на НАП - Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която е отказано погасяване поради
изтекла давност и отписване на публични задължения на „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му М. О.
О., по изпълнително дело №***/*** година.
ВРЪЩА преписката на главен публичен изпълнител в дирекция
„Събиране” при ТД на НАП - Пловдив, за
ново произнасяне по възражение с Вх.№С220009-000-0090759 от 01.03.2022 год. по
описа на ТД на НАП - Пловдив, ИРМ – Кърджали, подадено от „Огнянов” ЕООД, ЕИК ***,
с адрес на управление:***, представлявано от управителя М. О. О., при стриктно съблюдаване
на дадените в мотивите към настоящото решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се връчи или изпрати на страните.
Решението, съгласно
чл.268, ал.2 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: