№ 355
гр. Бяла Слатина, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20251410100395 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с
правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ от „А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1, район Илинден, ул.К. №1,
общ. Столична, обл. София (столица), чрез юрк. П. П., с които се иска да се установи
наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Т. С. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Бяла Слатина, Квартал 88, бл. 3, вх. А, ет.4, ап. 11, за
сумата в размер на 3461,04 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и един лев и четири
стотинки/, от която 1 943,50 лв. – непогасени задължения за периода 16.01.2018 г. -
15.08.2018 г. за устройство на изплащане по договор № ********* от 13.02.2018 г. за
продажба на изплащане на устройство Apple iPhone X 64GB Space Grey, и 1 517,54 лв. -
непогасени задължения за периода 16.01.2018 г. - 15.08.2018г за устройство на изплащане по
договор № ********* от 14.02.2018 г. за продажба на изплащане за устройство Apple iPhone
8 Plus 64 GB, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК – 25.11.2024г., до окончателно заплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 20/09.01.2025г. по
ч.гр.д.№ 17/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответникът да заплати
на ищцовото дружество направените разноски по заповедното и исковото производства.
В исковата молба ищецът сочи, че между страните по делото е сключен Договор №
********* от 13.02.2018 г. за закупуване устройство на изплащане - Apple iPhone X 64GB
Space Grey, при първоначална вноска в размер на 84,50 лв. и 23 последващи равни месечни
вноски съгласно погасителен план. Устройството е предадено във владение на ответника с
приемо – предавателен протокол от същата дата.
1
Твърди се, че за периода от 16.01.2018 г. - 15.07.2018 г. ответникът не е заплатил 6 бр.
месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, поради което съгласно т. 12.3
от Договора на 20.08.2018 г. дружеството издава фактура № ********* със срок на плащане
09.09.2018 г., в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на
срока на договора на стойност 1 436,50 лв.
Ищецът сочи, че на 14.02.2018г. между страните по делото е сключен Договор №
********* за закупуване устройство на изплащане - Apple iPhone 8 Plus 64 GB, при
първоначална вноска в размер на 65,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно
погасителен план. Устройството е предадено във владение на ответника с приемо –
предавателен протокол от същата дата. Твърди се, че за периода от 16.01.2018 г. - 15.07.2018
г. ответникът не е заплатил 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен
план, предвид което съгласно т.12.3 от Договора на 20.08.2018 г. дружеството издава фактура
№ ********* със срок на плащане 09.09.2018 г., в която са включени оставащите
погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 1 121,66 лв.
Поради неплащане на задължението ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №17/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Издадена е заповед за изпълнение за процесните вземания, като в законоустановения срок е
постъпило възражение по нея по реда на чл.414 от ГПК, предвид което съдът е дал указания
на заявителя, ищец в настоящото производство, че следва в едномесечен срок да предяви
иск по реда на чл.422 от ГПК. Предид изложеното за ищеца се породил правен интерес от
търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на исковата молба. Сочи
доказателства, претендира разноски.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Т. С. С. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата й да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 17/2025г. на РС-
Бяла Слатина.
Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба, и след преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, като същото се установя от приложените в исковото и
заповедното производства писмени доказателства, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор № *********/13.02.2018 г.
и Договор № *********/14.02.2018г.
Видно от приложения по делото Договор № *********/13.02.2018г. с който е
предоставено ползването на мобилно устройство Apple iPhone X 64GB Space Grey при
първоначална вноска в размер на 84,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно
2
погасителен план. От договора е видно, че ищецът е предоставил за временно и възмездно
ползване мобилното устройство. Устройството е предадено във владение на ответника с
приемо – предавателен протокол от същата дата, приложен по делото.
Съответно с Договор № *********/14.02.2018г. е предоставено ползването на мобилно
устройство Apple iPhone 8 Plus 64 GB, при първоначална вноска в размер на 65,98 лв. и 23
последващи равни месечни вноски. Устройството е предадено във владение на ответника с
приемо – предавателен протокол от същата дата, приложен по делото.
С подписването на посочените лизингови договори и протоколи лизингополучателят е
декларирал, че е получил устройствата, поради което и е дължал съответните лизингови
вноски съгласно погасителните планове, като няма доказателства, че е изпълнил това
задължение или е върнал предоставените му устройства.
Договорът за лизинг е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключените между страните договори, включително и представените по делото фактури,
представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че
обективираните в последните изявления изхождат от страните, сочени като техни автори.
По делото не се спори, че във връзка с неизпълнение на задължения по процесните
договори от страна на ответника за периода 16.01.2018г. - 15.07.2018г. на основание т.12.3 от
Договорите всички вноски до края на срока на договорите са обявени за предсрочно
изискуеми, във връзка с което ищецът е издал фактура № ********* със срок на плащане
09.09.2018г.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, във връзка с Договор №
*********/13.02.2018г. на ищеца са издадени фактури за задължения в общ размер на 1
943,50лв., формирани както следва: 6 месечни вноски в общ размер на 507,00лв. за периода
16.01.2018г. - 15.07.2018г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 1 436,50лв.
От приложените писмени доказателства по делото се установява, че във връзка с
Договор № *********/14.02.2018г. на ищеца са издадени фактури за задължения в общ
размер на 1 943,50лв., формирани както следва: 6 месечни вноски в общ размер на 395,88лв.
за периода 16.01.2018г. - 15.07.2018г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност
1 121,66лв.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 17/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина срещу
ответника Т. С. С. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 20/09.01.2025г. в
полза на „А1 България“ ЕАД. На заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414
3
от ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящото производство.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
и тези, предмет на производството по делото, предвид което предявените искове са
допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
В хода на заповедното производство от Т. С. С. е депозирано писмено възражение с
конкретни доводи за надължимост на процесното вземане. Настоящото производство е
такова по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от
ответника да е депозирано възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което да е оспорено вземането
на кредитора. Приетото разрешение в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на
разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника
във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по
време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да
тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В производството по иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането
на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил
подобни възражения в срока за отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., 11. а., ВКС, ОСГТК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във
възражението по чл. 414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по
чл.131, ал.1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл.422. вр. чл.415, ал.1 ГПК
обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от което
произтича вземането, за недействителност на това основание, за погасяване на вземането и
др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г. о. /.
Въпросът дали вземането се погасява с общия петгодишен давностен срок по чл.110
ЗЗД, или с кратката тригодишна давност по чл.111 ЗЗД, предполага отговор на въпроса дали
престацията на лизингополучателя има характеристика на периодично вземане.
Като обективна търговска сделка, с договора за финансов лизинг лизингополучателят
се задължава да придобие една вещ от трето лице при условия, посочени от
лизингополучателя, като предостави вещта за ползване срещу заплащането на лизингова
цена (възнаграждение). При договора за финансов лизинг е налице съчетание на елементи от
договора за поръчка и от договора за наем. По своите правни последици същият е близък до
договора за продажба на изплащане срещу запазване на собствеността (макар да се
забелязват и съществени отлики), като може да се разглежда и като форма на предоставяне
на целево инвестиционно кредитиране. Въпреки че посоченото съчетание – на елементи от
други договори, не е налице при договора за оперативен лизинг, това не би могло да доведе
до различен извод при отговора на въпроса дали вземането на лизингодателя има
4
периодичен характер. Това е така, тъй като обичайно в договорната практика – в
договорните клаузи и погасителния план към договора, плащането на лизинговите вноски е
периодично, с падеж, който настъпва през предварително определени интервали от време,
при предварително определен размер на плащанията, като се касае за повтарящо се
изпълнение на парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – сключения
договор за финансов лизинг.
В нормата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, приложима и при двата основни вида договора за лизинг
– оперативен и финансов, е регламентирано, че лизингополучателят има задълженията на
наемател по чл. 232 ЗЗД и чл. 233, ал. 2 ЗЗД. Налице е изрично препращане към основното
задължение на наемателя за заплащане на наемна цена – чл.232, ал. 2 ЗЗД, както и към други
законови разпоредби в ЗЗД, уреждащи наема на вещи, с изключение на тези, чието
съответно приложение е изрично изключено – чл.347, ал. 2 ТЗ. Тоест, основното задължение
на лизингополучателя за плащане на лизингови вноски, така както и основното задължение
на наемателя, има характер на периодично плащане, включително като се вземат предвид
изложените по-горе характеристики на периодичната престация. Следователно вземането на
лизингополучателя се погасява с кратката тригодишна давност, съобразно разпоредбата на
чл. 111, б. "в" ЗЗД – така напр. Решение № 77 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/2016 г., II
т. о., ТК; Решение № 16 от 9.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50185/2016 г., I г. о., ГК.
Следователно към вземанията по договора за лизинг е приложима кратката
погасителна давност по чл. 111, б. "В" ЗЗД. В случая производството е образувано при
условията на чл.422, ал.1 ГПК, поради което с оглед регламентираната фикция в
разпоредбата настоящата претенция се счита предявена от 26.11.2024г. Тоест, всички
вземания преди 26.11.2021г. са погасени по давност. При това положение, тъй като
настоящите вземания обхващат период преди 26.11.2021г., следва да се приеме, че същите са
погасени по давност, поради което и възражението за погасителна давност е основателно.
С оглед изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. Последният не претендира
и не е направил разноски в хода на производството, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове с правно основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.345 от ТЗ от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1, район Илинден, ул.К. №1, общ. Столична, обл.
София (столица), чрез юрк. П. П., срещу ответника Т. С. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Бяла Слатина, Квартал 88, бл. 3, вх. А, ет.4, ап. 11, за признаване на установено, че
ответника дължи на ищеца сумата в размер на 3461,04 лв. /три хиляди четиристотин
шестдесет и един лев и четири стотинки/, от която 1 943,50 лв. – непогасени задължения за
5
периода 16.01.2018 г. - 15.08.2018 г. за устройство на изплащане по договор № ********* от
13.02.2018 г. за продажба на изплащане на устройство Apple iPhone X 64GB Space Grey, и 1
517,54 лв. - непогасени задължения за периода 16.01.2018 г. - 15.08.2018г за устройство на
изплащане по договор № ********* от 14.02.2018 г. за продажба на изплащане за устройство
Apple iPhone 8 Plus 64 GB, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК – 25.11.2024г., до окончателно заплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
20/09.01.2025г. по ч.гр.д.№ 17/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ поради погасяване на задълженията по давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните,
като на ищеца се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК на посочения в исковата молба
електронен адрес.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 17/2025г.
по описа на РС-Бяла Слатина.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
6