Решение по дело №264/2019 на Административен съд - Габрово

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 176

 

гр. Габрово, 27.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 264 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Съдът е сезиран с жалба от М.Ц.Г. *** против Решение № 30 от 09.09.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. срещу Разпореждане № ********** от 01.08.2019 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово. В жалбата се развиват доводи за неправилност на оспореното решение поради незачитане на положения от жалбоподателката труд като лаборант в „*****“ ООД за втора категория. Прави се искане за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от своя надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък /л. 127/. Подробни съображения по същество са развити в депозирана писмена защита /л. 132-138/.

Ответната страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърлянето ѝ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по същество за развити в депозирана писмена защита /л. 140-142/.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката М.Ц.Г. е подала до Директора на ТП на НОИ – Габрово Заявления обр. УП-1 с вх. № 2113-07-257 от 12.04.2019 година /л. 20-22/ и вх. № 2113-07-311 от 07.05.2019 година /л. 23-25/  за отпускане на лична пенсия  за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО, като е приложила описани в заявленията документи.

С Разпореждане № ********** от 01.08.2019 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово /л. 64/ на Г. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че към датата на заявлението Г. има навършена възраст 58 години, 05 месеца и 10 дни; придобит осигурителен стаж от втора категория – 01 година, 04 месеца и 15 дни, от трета категория – 30 години, 02 месеца и 07 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към 3 категория – 31 години, 10 месеца и 26 дни. При така установените факти пенсионният орган е направил извод, че Г. няма положен труд от втора категория  след 31.12.1999 година, поради което не добива право на лична пенсия по чл. 168 от КСО; не отговаря на изискването за 15 години стаж при условията на втора категория, поради което не придобива право на пенсия по чл. 69б от КСО; не отговаря на изискването за възраст, поради което не придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО.

Недоволна от разпореждането, заявителката Г. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ – Габрово в срока по чл. 117, ал. 2, предл. 1 от КСО /жалба на л. 65-71/ с мотиви за нарушение на материалния закон и неправилно определяне на категорията труд, положен в „*****“ ООД.

             Директорът на ТП на НОИ – Габрово е постановил Решение № 30 от 09.09.2019 година, с което е отхвърлил жалбата на М.Г. /л. 72-75/. В мотивите на решението е посочено, че спорният стаж на длъжност лаборант в „*****“, положен през периодите 01.12.1985 – 01.10.1996 и 01.01.1997 – 01.07.2003 година, не може да бъде  категоризиран от втора категория, тъй като не е обхванат от разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отм. /ПКТП, отм./, действал до 31.12.1999 година, и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/, в сила от 01.01.2000 година – нормата на чл. 2, т. 16 от НКТП и чл. 9, ал. 26 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 година не обхваща труда на лаборант в мина, като същият до 31.12.1999 година не попада и в обхвата на т. 7-9, т. 66а, т. 66б и т. 66и, като неприложима се явява и разпоредбата на  чл. 67 от ПКТП /отм./.

По оспорване на горепосоченото решение е образувано настоящото съдебно производство.

Изложеното обуславя извода относно основния спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно – за коя категория следва да бъде признат трудът, положен от жалбоподателката през периодите 01.12.1985 – 01.10.1996 и 01.01.1997 – 01.07.2003 година на длъжност лаборант в „*****“.

Съгласно чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 год./ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че категорията на труд, полаган от работника/служителя може да бъде установен с официални документи. Такива писмени доказателства са представени по делото и те съответстват на посочените по-горе изисквания, въведени от законодателя. От представените по делото трудови книжки на М.Г. /л. 86-87 и 88 от делото/ е видно, че жалбоподателката в периодите 01.12.1985 – 01.10.1996  и 01.01.1997 – 01.07.2003 година е работила на длъжност лаборант в рудник „Лев“, с. Кръстец, Габровско, вид дейност – добив черни каменни въглища/въгледобив. Горното се потвърждава и от представените Удостоверения с изх. № 106 от 30.12.2011 година /л. 36/ и изх. № 107 от 30.12.2011 година /л. 37/, на които е поставен и печат, че Мина „Лев“ ООД – с. Кръстец е включена в списъка на силикозоопасни мини за добив на въглища в позиция 4 съгласно ПМС № 271/1960 година.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността лаборант от 16.04.2002 година /л. 39/.

Според Констативен протокол вх. № 2 от 15.07.2019 година /л. 42/ трудът, положен от М.Г. е от трета категория; длъжността лаборант не е включена в НКТП в професиите и длъжности, за които трудът е от втора категория; за периода 1997-1999 година Г. е осигурявана за трета категория труд.

От представени фишове за работна заплата за м. 01.2000 и м. 2.2001 /л. 43-44 и 70-71/ е видно, че на жалбоподателката са правени начисления за условия на труд.

            Според показанията на разпитаната по искане на жалбоподателката свидетелка Светлана В. /протокол от с. з. на л. 89-92/, която също е работила в „*****“ и е била пряк ръководител на Г., работата на последната в подземния въглищен рудник е включвала пробовземане, обработка на пробите и химичният им анализ, като трудовата дейност се е извършвала в няколко помещения, които свидетелката описва подробно като затворени такива и без вентилация, и до които са имали достъп само определени лица, а работата е предполагала 4-5 часа от работното време да се използва за взимане на пробите. Жалбоподателката е ползвала специално работно облекло, включващо работен костюм, гумени ботуши, ватенка и каска; ежедневно ѝ се е полагало кисело мляко и предпазна храна; периодично е минавала на преглед за силикоза с флуорограф; имала е право на допълнителен платен годишен отпуск заради вредните условия на труд.

По искане на оспорващата страна по делото е изслушана съдебна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда като доказателство по делото /л. 104-114/. Според заключението на вещото лице, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира, по длъжностно разписание на персонала при „*****“ ООД /л. 109-111/ жалбоподателката попада в категорията нискоквалифицирани работници на длъжност лаборант-пробовземач и съгласно приложената по делото длъжностна характеристика е имала делокализирано работно място /естакада с бункери за въглищата, ГТЛ /гуменотранспортна лента/ и химическа лаборатория/, свързано с подробно описани от вещото лице етапи от работния процес. Според вещото лице, от приложения списък на работни места и видове работа в мината, при които работодателят е предвидил специално работно облекло и лични предпазни средства /л. 112-113/, по отношение на труда, полаган на работното място лаборант-пробовземач са оценени условия на труд, включващи следните вредни въздействия: микроклимат – температура и относителна влажност, неотговарящи на санитарно-хигиенните норми, въглищен прах и токсични вещества /посочени от вещото лице като разтвори на киселини – главно сярна, основи – главно натриева, индикатори и др./. Вещото лице сочи в заключението си, че в качеството си на работодател „*****“ ООД е изпълнил задълженията си за оценка на риска на работното място и е предвидил специално работно облекло и ЛПС, които жалбоподателката е ползвала. Във връзка с вредните въздействия при полагането на труд в мината жалбоподателката е била зачислена в т. нар. система на работни марки под работен № 531, в групата на първа и втора категория работници в мината, ползващи ежедневно прано работно облекло, ЛПС с ежедневни инструктажи преди влизане на смяна. Вещото лице е констатирало, че по отношение на жалбоподателката ДОО е в размер на 45 %, отговарящи за втора категория труд, а изплащаното възнаграждение е като за работен персонал – работник втора категория, позовавайки се на приложени фишове за работна заплата за м. 08 и м. 12.1994 година /л. 114/.

От ответната страна са представени справки от Персоналния регистър за НОИ за осигурителните периоди 01.01.1997 – 31.12.1999 и 01.01.2000 – 31.12.2004 година при пенсионирането на жалбоподателката, като страната се позовава на обстоятелството, че за жалбоподателката след 1997 година са внасяни суми и са подавани данни за трета категория труд.

Правото да се определи кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда законодателят е предоставил в прерогативите на Министерския съвет с разпоредбата на чл. 2, ал. 2 Закона за пенсиите /ЗП, отм./. Тази диференциация последният е извършил с ПКТП /отм./ и в отделни случаи от ППЗП /отм./ От 01.01.2000 година отношенията са уредени с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране и Инструкция № 13 от 31.10.2000 година за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено от фактическа страна в какво се е изразявала трудовата функция на М.Г. на длъжността лаборант и по-конкретно лаборант-пробовземач през спорните периоди, посочени по-горе, в „*****“ ООД – с. Кръстец. Установено е, че на жалбоподателката са били начислявани пари за условия на труд, получавала е ежедневно кисело мляко и предпазна храна, имала е право на допълнителен платен годишен отпуск заради вредните условия на труд, била зачислена в т. нар. система на работни марки с определен работен номер, в групата на първа и втора категория работници в мината, ползващи ежедневно прано работно облекло, ЛПС с ежедневни инструктажи преди влизане на смяна; ползвала е специално работно облекло, включващо работен костюм, гумени ботуши, ватенка и каска, периодично е минавала на преглед за силикоза с флуорограф. Макар и не за целите спорни периоди, по делото е установено, че през 1994 година, след диференциацията на размера на вноските за социално осигуряване, за жалбоподателката е бил начисляван ДОО в размер на 45 %.

Факт е, че длъжността лаборант /лаборант-пробовземач/ в мина/рудник не е изрично посочен в разпоредбите на ПКТП /отм./ и НКТП, но спорен се явява въпросът относно степента на вредности в условията на труд дава ли основание да се приеме, че те са такива за да бъде определен трудът ѝ като такъв от втора категория. В случая вредностите са установени с писмени доказателства, както и с гласни такива, което не е в нарушение на забраната за установяване на труд със свидетелски показания, и с експертното заключение. Категорията труд е правен извод в хипотезата на закона, а условията на труд, въз основа на които се прави този извод, е анализ на установени факти в хода на административното и съдебното производство. Установените в хода на съдебното производство условия на труд, при които е работила жалбоподателката в спорните периоди до 01.01.2000 година, следва да се преценят в хипотезата на чл. 67 от ПКТП /отм./,  според която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. С тази разпоредба законодателят е установил като легален критерий за определяне на категорията на труда вредността и тежестта на извършваната работа, независимо от отрасловата принадлежност на предприятието и преценката дали този критерий е налице, е винаги задължителна. Пенсионните органи са били длъжни служебно да издирят и съберат доказателства за характера на трудовите функции на длъжността лаборант-пробовземач в „*****“ ООД – с. Кръстец, въз основа на които да направят извод дали в случая са били налице условията за прилагането на правилото на чл. 67, ал. 1 от ПКТП /отм./. В раздел ІІ от ПКТП /отм./ попада трудът на персонала в рудниците, без включените в раздел І, както и на лаборантите. Това обстоятелство е налагало административните органи да съберат служебно доказателства, върху които да направят обоснован извод за приложимостта на правилото на чл. 67, ал. 1 от ПКТП /отм./. Съгласно чл. 9, ал. 2 АПК административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, а според чл. 35 от АПК административният акт се издава след като изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Доказателствата според чл. 36 от АПК се събират служебно и се проверяват и преценяват от административният орган. В случая в процесното решение се съдържа констатация за неприложимост на чл. 67, ал. 1 от ПКТП /отм./, която обаче е формална и немотивирана. Следва да се има предвид и Указание № 26-1675-1 от 9.11.2006 година относно категоризиране труда на химиците и лаборантите, работещи в рудници, дадено от НОИ /достъпно в „Апис“/, съгласно което стажът на тези длъжност следва да се зачете от втора категория по т. 66и от отм. ПКТП, съгласно която от втора категория е трудът на ИТР до началник, ръководител /директор/ включително на мини /кариери/ за добив по открит способ на руди, въглища и нерудни изкопаеми.

В горния смисъл е и Решение № 6388 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 878/2015 г., VI отд.

            Трудът, положен на процесната длъжност, след 01.01.2000 година също следва да бъде зачетен от ІІ категория на основание чл. 2, т. 16 от НКТП /работници, заети в отделения и инсталации в затворени помещения, в които се извършват трошене и мелене на силикозоопасни рудни и нерудни изкопаеми и инертни материали/ във връзка с чл. 9, ал. 26 и 27 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 година за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, тъй като в ал. 27 като  задължителни условия при прилагането на т. 16 на чл. 2 от НКТП са посочени: 1. работното оборудване и съоръженията, с които се осъществява трошене и мелене на силикозоопасни материали, да са монтирани в затворено помещение; трошачно-мелачните инсталации и отделните съоръжения, работещи на открито, не се обхващат от точката, и 2.  обработваният материал да бъде силикозоопасен - без значение дали е руда, нерудно изкопаемо и друг вид инертен материал, а по делото е установено, че *** – с. Кръстец е включена в списъка на силикозоопасни мини за добив на въглища в позиция 4 съгласно ПМС № 271/1960 година, а около половината от работното време на Г. е била заето с вземане на проби /пробонабиране/, което се е осъществявало в закрити помещения без вентилация, като такава е липсвала и в химическата лаборатория, където се е извършвала подготовката и обработката на пробите /вж. заключението на вещото лице/.

Зачитането на посочения по-горе стаж като такъв от втора категория ще промени крайния извод на пенсионните органи, че Г. не отговаря на условията за пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като би променил извода за наличие на осигурителен стаж от втора категория, така и общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория, което от своя страна се отразява и на изискуемия сбор от точки осигурителен стаж и възраст.  

             По изложените съображения съдът намира, че Решение № 30 от 09.09.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 01.08.2019 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово са издадени от компетентни органи предвид разпоредбите на чл. 98, ал. 1 /за разпореждането/ и чл. 117 от КСО /за решението/, в изискуемата писмена форма,  но в нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, което обуславя извода за незаконосъобразност на актовете и съответно основателност на оспорването. След отмяна на процесните актове, преписката следва да бъде върната на пенсионните органи за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

             Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски  е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 350 /триста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представени договори за правна защита и съдействие /л. 9 и 128/, а от ответната страна липсва направено възражение за прекомерност.

 

             Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

             РЕШИ:

 

             ОТМЕНЯ Решение № 30 от 09.09.2019 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 01.08.2019 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Габрово.

ВРЪЩА преписката на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Габрово за ново произнасяне по същество при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

             ОСЪЖДА ТП на НОИ – Габрово да заплати на М.Ц.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

            

             Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                         

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: