РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бургас, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Сузана Тодорова Чинева-Койнова (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222100600456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Тодор Дойнов от БАК,
действащ като упълномощен защитник на подсъдимия Й. Х. П. с ЕГН
**********, против Присъда № 30 от 17.03.2022 г. на Районен съд – Бургас,
постановена по НОХД № 5648/2021 г. по описа на същия съд.
С атакуваната присъда, подсъдимият Й. П. е признат за виновен, че на
21.10.2021 г. на главен международен път Е-87 – гр. Малко Търново - гр.
Бургас, в участъка между с. Маринка и асфалтова база, в зоната на
отговорност на ГПУ гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно подпомогнал три лица, всичките граждани на ***, без
документи за самоличност, както следва: A. H. A. (А. Х. А.) - род. на *** г. в
гр. ***, ***; J. A. H. (Ж. А. Х.) - род. на *** г. в гр. ***, *** и A. H. A. (А. Х.
А.) - род. на *** г. в гр. ***, ***, да преминават в страната, в нарушение на
закона, а именно на чл. 8, ал. 1; чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1 от Закон за
1
чужденците в Република България (ЗЧРБ), чрез извършване на превоз към
вътрешността на страната в нарушение на закона, като деянието е извършено
чрез използването на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Мерцедес” с рег. №***, и по отношение на повече от едно лице, поради
което и на основание чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 281, ал. 1 от
НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на шестнадесет месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим, както на глоба в размер на пет хиляди лева.
Със същата присъда, подсъдимият П. е осъден да заплати направените в
досъдебното производство разноски в размер на 210 лева (двеста и десет лева)
за изготвени експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Бургас, както и
да заплати на Районен съд – Бургас сумата от 5 (пет) лева като държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
С атакуваната присъда, първоинстанционният съд се е произнесъл и по
въпроса за съдбата на веществените доказателства, приложени по делото, като
е разпоредил същите да бъдат върнати на техните собственици.
Първоинстанционната присъда е обжалвана като неправилна поради
явната несправедливост на наложеното с нея наказание. Защитникът на
подсъдимия се оплаква, че първостепенният съд не се е съобразил д
многобройните, установени по делото смекчаващи отговорността на П.
обстоятелства и е постановил присъда, която не съответства на тежестта на
извършеното от подсъдимия престъпление. Защитникът сочи, че при
определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимия, следва да се отчетат и семейното, и здравословното състояние на
П., определено като тежко, като в подкрепа на тази теза се представят
съответни документи. Моли се за изменение на обжалваната присъда и
намаляване размерите на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на
прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Намира обжалваната присъда за справедлива, тъй като според него
наложеното наказание на подсъдимия Й. П. е правилно индивидуализирано,
доколкото е съобразено по вид и размер със степента на обществена опасност
на деянието и дееца. Според прокурора, досега прилаганите на подсъдимия
наказания не са дали съществен резултат, щом същият е продължил да
извършва престъпления, поради което не приема, че размерът на наложеното
2
с обжалваната присъда наказание следва да бъде намален. Моли атакуваната
присъда да бъде потвърдена изцяло като справедлива, обоснована и
законосъобразна.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Й. П.,
редовно призован, се явява и поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Изразява съжаление за извършеното престъпление. Твърди, че го е
извършил, тъй като се е нуждаел от парични средства, както за издръжка на
семейството си, така и за провеждане на адекватно лечение на заболяванията
си. Моли за намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“, за да
може по-бързо да се завърне при семейството си, което разчита на него за
издръжка и подкрепа.
Служебният защитник на подсъдимия също поддържа въззивната си
жалба на основанията, посочени в нея. Изразява недоволство от заявеното
пред първоинстанционния съд нежелание на прокуратурата да сключи
споразумение с подсъдимия за това престъпление, тъй като по този начин П.
бил лишен от възможността, предвид хипотезата на чл. 381, ал.4 от НПК, да
търпи по-малко по размер наказание „лишаване от свобода“. Твърди, че
подсъдимият е с черепно-мозъчна травма, с парализа на ръка и крак, че има
установена 75% нетрудоспособност и нужда от постоянно лечение, а заради
наложената му в рамките на наказателното производство МНО „домашен
арест“ бил загубил и работата си, което значително затруднявало
възможността му да издържа семейството си. Моли за изменение на
обжалваната присъда и намаляване размера на наказанията „лишаване от
свобода“ и „глоба“.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша
явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се
явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения
срок от надлежно конституирана страна в наказателното производство, която
3
има правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII
от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в
разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия П. съдебното
производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие,
съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК,
изрично е разяснил на подсъдимия неговите права и го е уведомил, че
доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното
от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при
постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимия Й. П. е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление,
съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4
от НПК.
При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4
НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал
на направеното от подсъдимия самопризнание на тези факти и
обстоятелствата, както и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт (т.8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК),
поради което въззивният съд прие за ненужно да ги преповтаря за пореден
път.
Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от
страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в
материалите по делото.
Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от
самопризнанието на подсъдимия Й. П., което се потвърждава от целия събран
на досъдебното производство доказателствен материал и по-конкретно от
показания на свидетелите П. Т., J. A. H. (Ж. А. Х.), A. H. A. (А. Х. А.) и A. H.
A. (А. Х. А.), от справката за съдимост на подсъдимия, от справката за
4
регистрирано МПС и от протокола за доброволно предаване, а също и от
останалите писмени доказателства, относими към предмета на делото.
Посочените доказателства и доказателствени средства са събрани и
приобщени към доказателствения материал по делото при спазване на
установените в НПК правила, поради което се явяват годни доказателствени
източници за формиране на конкретни фактически изводи. Същите се явяват
и относими към предмета на делото, доколкото служат за установяване на
определени факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване в
настоящото наказателно производство. Липсват данни разпитаните по делото
свидетели да са били заинтересовани от изхода на делото, а техните
показания са безпротиворечиви относно съставомерните факти и
обстоятелства, поради което следва да се кредитират като достоверни.
При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички
релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка
съгласно чл. 14 от НПК, въззивният съд намира за правилна възприетата от
районния съд правна квалификация на инкриминираното деяние, извършено
от подсъдимия Й. П., тъй като правните му изводи намират своята
аргументация в целия доказателствен материал по делото.
Законосъобразно и обосновано първостепенният съд е приел, че с
деянието си подсъдимия Й. Х. П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 281, ал. 1 от
НК, тъй като на 21.10.2021 г. на главен международен път Е-87 – гр. Малко
Търново - гр. Бургас, в участъка между с. Маринка и асфалтова база, в зоната
на отговорност на ГПУ гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага,
подсъдимият П. противозаконно подпомогнал три лица, всичките граждани
на ***, без документи за самоличност, а именно лицата: A. H. A. (А. Х. А.) -
род. на *** г. в гр. ***, ***; J. A.H. (Ж. А. Х.) - род. на *** г. в гр. ***, *** и
A. H. A. (А. Х. А.) - род. на *** г. в гр. ***, *** да преминават в страната, в
нарушение на закона, а именно на чл. 8, ал. 1; чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 22, ал. 1
от Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ), като извършил техния
превоз към вътрешността на страната в нарушение на закона чрез
използването на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Мерцедес” с рег. № ***, а самото деяние е извършено по отношение на
повече от едно лице.
5
От доказателствата, събрани по делото по несъмнен начин се
установява, че на 21.10.2021 г. на 15 км. от гр. Бургас, подсъдимият качил в
управлявания от него лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *** три лица, които
били сирийски граждани и ги превозил в посока гр. Бургас, но бил спрян на
главен път Е 87, между с. Маринка и пътен възел кв. Крайморие-Бургас от
служители на РД „Гранична полиция“ – Бургас. Безспорно установено е, че
сирийските граждани са се намирали на територията на Република България в
нарушение на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Видно от
показанията им, тримата нямали в себе си нито документи за самоличност,
нито документи, позволяващи пребиваването им или преминаването им през
територията на Република България. Такива обаче са им били нужни, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в
Република България, само ако притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Наред с това,
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или
заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.
Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗЧРБ, дава легално определение на
понятието паспорт или заместващ го документ за пътуване по смисъла на този
закон – това е документ, който е издаден по законоустановения ред на
съответната държава; в който може да бъде положена виза и който дава право
на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на
произход или в трета държава; снимката в него позволява установяване
самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания,
заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката,
положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на
притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
Видно от доказателствата по делото, тримата чуждестранни граждани
не са имали и издадена виза за пребиваване в страната, а такава им е била
необходима, както защото не са граждани на Европейския съюз, така и
защото не са били налице останалите предпоставки за това, посочени в чл. 22,
ал. 1 от ЗЧРБ, съгласно който пребиваването на чужденците в Република
България се осъществява въз основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4;
международни договори или договори на Европейския съюз с трети държави
6
за безвизов режим; актове на правото на Европейския съюз, които са в сила и
се прилагат от Република България; разрешение на службите за
административен контрол на чужденците. В последната хипотеза, съгласно §
1, т. 3а от ДР на ЗЧРБ, по смисъла на този закон разрешение за пребиваване е
всяко разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи в съответствие с единния формат,
установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно
единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети
страни, а съгласно § 1, т. 3б., незаконно пребиваващ чужденец е всеки
чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на
Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията
за престой или пребиваване.
Следователно, превозвайки във вътрешността на страната трима чужди
граждани, пребиваващи незаконно в Република България, подсъдимият Й. П.
е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 281, ал.1 от
НК, тъй като по този начин ги подпомогнал да преминат в страната в
нарушение на ЗЧРБ.
Инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия П. с користна цел
– видно от доказателствата по делото, същият е очаквал да получи парично
възнаграждение в размер на по 800 евро на човек, ако успее да превози
тримата незаконно пребиваващи в страна чужденци до вътрешността на
страната – до гр. Пловдив, респ. до гр. София.
Налице са и обективните признаци по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5 от НК,
квалифициращи като по-тежко наказуемо извършеното от Й. П. престъпно
деяние – незаконно пребиваващите чужди граждани, превозени от
подсъдимия са повече от един, а самият превоз е станал посредством моторно
превозно средство, лично управлявано от подсъдимия.
Като се има предвид необичайното време – 04:00 часа и място, откъдето
тримата чуждестранни граждани са били качени от подсъдимия – на главен
път Е-87 гр. Малко Търново – гр. Бургас, в участъка между с. Маринка и
асфалтова база, а и предвид предварително получената информация от
неустановеното по делото лице на име „Таки“, уговорило подсъдимия да
извърши престъплението, а именно че П. следва да извърши превоз на
сирийски граждани – нелегални емигранти, може да се направи обоснован
7
извод, че подсъдимият е извършил престъпното си деяние при пряк умисъл,
преследвайки користна цел, т.е., съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Подсъдимият е съзнавал, че превозва незаконно пребиваващи в
страната чужди граждани, както и че по този начин извършва престъпление,
но въпреки това е извършил деянието, тъй като чрез него е искал да постигане
преследваната по-важна за него цел – набавяне на имотна облага под формата
на парична сума, която му е била обещана като награда за извършеното
престъпление. Обстоятелството, че паричната сума не е била получена от
подсъдимия е ирелевантно за съставомерността на деянието му, тъй като за
наличието й, според законодателя, не е необходимо непременно паричната
облага да е дадена предварително или да бъде реализирана действително. За
съставомерността на това деяние е важно да се установи, че извършването му
е користно мотивирано, т.е., същото представлява съзнателен волеви акт,
решението за извършването на който е взето под влиянието на осъзната
потребност от парични средства.
Установената по делото фактическа обстановка, както и правната
квалификация на инкриминираното деяние не се оспорват от страните, в това
число и от подсъдимия и неговия защитник. Възраженията на защитата са
свързани с размера на наказанията, наложени на П., като се иска тяхното
намаляване.
За престъплението по чл. 281, ал.2, т.1 предл. 1 и т. 5 от НК, вр. чл. 281,
ал. 1 от НК в Особената част на НК са предвидени наказания „лишаване от
свобода“ за срок от една до шест години, както и наказание „глоба“ в размер
от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Видно от мотивите на обжалваната
присъда, първоинстанционният съд е определил на подсъдимия П., при
условията на чл. 54 от НК, наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години, както и глоба в размер на пет хиляди лева. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство, районният съд е отчел процесуалното
поведение на подсъдимия по време на цялото наказателно производство, чрез
което същият реално е съдействал на разследващите органи за разкриване на
обективната истина. Като обстоятелства, отегчаващи отговорността на
подсъдимия П. са били отчетени наличието на повече от едно квалифициращо
състава на престъплението обстоятелство, както и наличието на предходно
осъждане, по което подсъдимият е търпял ефективно наказание „лишаване от
8
свобода“. Макар и да не е изрично посочено в обжалваната присъда, от
мотивите й става ясно, че след определяне на наказанието „лишаване от
свобода“ районният съд е редуцирал размерът му по правилата на чл. 58а,
ал.1 от НК, с оглед обстоятелството, че съдебното производство се е развило
по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.2 и сл. от
НПК. Съдът е постановил редуцираното наказание от шестнадесет месеца
„лишаване от свобода“ подсъдимият П. да изтърпи при първоначален „общ”
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Настоящият въззивен състав намира възражението на защитата за явна
несправедливост на наложеното наказание за основателно. Наред с правилно
отчетеното от районния съд съдействие на подсъдимия на разследващите
органи за установяване на обективната истина и за събиране на относимите
към предмета на делото доказателствени източници, както и изразено
съжаление за извършеното, като смекчаващи отговорността на П.
обстоятелства следва да се приемат и трайно влошеното му здравословно
състояние, както и семейното и материалното му състояние, които са
затруднени предвид необходимостта да се грижи и да издържа две деца на
съвсем ниска възраст, а също и предвид невисоките доходи, които получава
като постоянно трудово ангажиран. Обществената опасност на извършеното
престъпление е по-ниска от обичайната за този вид престъпление, доколкото
броят на емигрантите, превозвани от П., е по-малък от обичайния, а и
подсъдимият, видно от доказателствата по делото, не е извършил
престъплението като участник в предварително изградена и йерархично
структурирана схема за трафикиране на нелегални емигранти. Налага се
извода, че по отношение на подсъдимия, са налице многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, които, само заради предходните осъждания
на П., не могат да обосноват извод, че и най-лекото наказание от
предвидените за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Тези
смекчаващи отговорността обстоятелства обаче, са достатъчни, за да
обосноват извод за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в по-малък
размер. В този смисъл, настоящият въззивен състав прецени, че наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година, се явява справедливо,
доколкото е съобразено в пълна степен както с констатираните многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и установените отегчаващи такива,
така и с обществената опасност на конкретния подсъдим и на извършеното от
9
него престъпление. С оглед правилата на чл. 58а, ал.1 от НК, така
определеното наказание следва да се редуцира с една трета до осем месеца
лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да се измени и обжалваната
присъда.
Така редуцираното наказание от осем месеца лишаване от свобода
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим,
доколкото са налице предпоставките на чл. 57, ал.1, т.2, б.В от ЗИНЗС –
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в размер под пет години, а от
последното ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ са
изминали повече от пет години.
Предвид изложените по-горе съображения, касаещи неприложимостта в
конкретния случай на разпоредбата на чл. 55 от НК и предвид изричната
разпоредба на чл. 58а, ал.5 от НК, настоящият въззивен състав прецени, че
следва да потвърди присъдата в частта й, отнасяща се до наложеното на П.
кумулативно предвидено в Особената част на НК наказание глоба в размер на
пет хиляди лева. Същото по размер е съобразено със закона и доколкото е
определено в минималния предвиден в чл. 281, ал.2 от НК размер, не може да
бъде намалено.
В съответствие с правния извод относно вината и наказуемостта на
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява извода на
първостепенния съд, че подсъдимия следва да заплати направените по делото
разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3
от НПК. Законосъобразно и съобразено с установената съдебна практика е и
решението на съда да върне на собственика му, приложеното по делото като
веществено доказателство, превозно средство, с което е бил осъществено
престъплението.
По реда на служебната проверка и предвид правомощията си,
въззивният състав прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на
страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т. т. 3 и 6, вр. чл. 337,
10
ал.1, т. 1 от НПК, и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 30 от 17.03.2022 г. на Районен съд – Бургас,
постановена по НОХД № 5648/2021 г. по описа на същия съд, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Й. Х. П. с ЕГН
********** наказание „лишаване от свобода“ от шестнадесет месеца на
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11