№ 1490
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100506048 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Г. Г. Г., чрез назначения особен представител адв. С.И., срещу решение
№ 5259 от 25.03.2024 г., постановено по гр. дело № 57183/2023 г. по описа на СРС, 62 състав,
в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 527,62 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, жилище над сутерена, аб.
№ 350505, за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2023 г. до изплащане на вземането; за сумата от 76 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 14.02.2023 г.; както и за сумата
от 15,68 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 01.2020 г.
– м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 22.02.2023
г. до изплащане на вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.02.2023
г. по ч.гр.д. № 9316/2023 г. по описа на СРС, 62 състав.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че
1
липсват доказателства за валидно извършена услуга дялово разпределение в сградата, както
и за потребено в жилището на ответника количество топлинна енергия на претендираната
стойност. Намира, че дяловото разпределение е извършено в нарушение на законовите
разпоредби при липса на сключен договор между етажната собственост и третото лице-
помагач. Поддържа, че по делото не се доказва претендираното количество топлинна
енергия, доколкото не са представени фактури за прогнозно начисляваните сметки и няма
данни за кубатурата на топлоснабдения апартамент, въз основа на който да се изчисли
припадащият се дял от отдадената от сградната инсталация енергия. Ето защо моли
решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде
потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Холидей и Райзен“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства
(нотариален акт, искова молба, съдебно решение) се установява, че през процесния период Г.
Г. Г. е бил титуляр на 7/9 идеални части от правото на собственост върху описания
топлоснабден имот, представляващ апартамент на втория над сутерена етаж, находящ се в
2
гр. София, ул. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 350505. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответникът е бил потребител на доставената в
апартамента топлинна енергия през процесния период от м. 01.2020 г. до м. 04.2022 г. и се
явява задължено лице за заплащане на 7/9 части от стойността на потребената енергия в
жилището въз основа на възникналото с ищеца облигационно правоотношение по
неформален договор за продажба на топлинна енергия при общи условия (арг. чл. 150, ал. 1
и ал. 2 ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая по делото е безспорно, че индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода са извършени от третото лице-помагач „Холидей и Райзен” ЕООД.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че наличието или
липсата на валиден договор между етажната собственост и третото лице-помагач е без
значение по отношение на обстоятелството дали дяловото разпределение в сградата е било
извършено коректно, като по делото не са изложени твърдения за допусната грешка в
методиката на разпределение на разходите за топлинна енергия. Същевременно, видно е, че
в жилището на ответника е констатирано нулево потребление на уредите за отопление и
топла вода, поради което не се твърди или установява и погрешно извършен отчет.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дяловете за
отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като е видно, че през исковия
период на ответника е била начислявана топлинна енергия само за сградна инсталация (в
имота не е използвана топлинна енергия за отопление и топла вода). Съобразно изводите на
СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на
потребена топлинна енергия в размер на 239,30 лв., за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 287,99
лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на
потребена топлинна енергия в размер на 403,71 лв. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
3
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за
всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената
през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в
сградата в края на отчетните периоди, видно от изводите на СТЕ, като при съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се
установява, че стойността на реално консумираната в жилището на ответника топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 253 лв. (след добавяне на
сумата за доплащане от потребителя в размер на 13,70 лв.), за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. е в размер на 282 лв. (след приспадане на сумата за връщане на потребителя в
размер на 5,99 лв.), а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е в размер на 285 лв. (след
приспадане на сумата за връщане на потребителя в размер на 118,71 лв.).
Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат общо на 820 лв., като за
непогасения по давност период от м. 01.2020 г. до м. 04.2022 г. същите са в размер на 678,37
лв., а припадащият се на ответника дял съобразно правото му на собственост от 7/9 идеални
части (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС) е 527,62 лв. Във връзка с възраженията във въззивната жалба
следва да се отбележи, че общият топломер на абонатната станция е бил отчитан редовно
всеки месец по електронен път, като в приложение № 1 към заключението на СТЕ са дадени
показанията му за процесния период, а съобразно изводите на вещото лице разпределението
между потребителите в сградата на топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация, е
извършено коректно според кубатурата на жилищата, данни за която се съдържат в
проверения от експерта акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2022 г. в
размер на 15,68 лв. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 40 от
делото и заключението на ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
4
дялово разпределение. В този смисъл, без значение е наличието или липсата на договор за
извършване на услугата от третото лице-помагач – доколкото е несъмнено, че дялово
разпределение в сградата е осъществено, то потребителите дължат такса за услугата на
топлопреносното предприятие, което от своя страна ще я преведе на лицето, което реално е
извършило отчетите и разпределението на топлинната енергия.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу стойността на таксата за
дялово разпределение, размера на претендираната мораторна лихва и изпадането на
ответника в забава, поради което въззивният съд не следва да излага изрични мотиви в тази
насока.
С оглед на изложеното и предвид неоснователните доводи на въззивника
първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение, както и 200 лв., платен
депозит за особен представител във въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5259 от 25.03.2024 г., постановено по гр. дело № 57183/2023 г.
по описа на СРС, 62 състав, в частта, с която по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Г. Г. Г., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че Г. Г. Г. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 527,62 лв., представляваща 7/9 части от стойността на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, жилище над
сутерена, аб. № 350505, за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2023 г. до изплащане на
вземането; сумата от 76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода
15.09.2020 г. – 14.02.2023 г.; както и сумата от 15,68 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.02.2023 г. до изплащане на
вземането; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.02.2023 г. по ч.гр.д. №
9316/2023 г. по описа на СРС, 62 състав.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, жилище над сутерена, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300
лв., разноски пред въззивната инстанция.
5
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София” ЕАД – „Холидей и Райзен“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6