МОТИВИ към ПРИСЪДА № 124
от 01.11.2016г.
по НОХД № 934/2016г. по
описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу М.А.Б. за престъпление
по чл.206, ал.6, т.2 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, извършено на 01.12.2015г. в гр.Кърджали,
и престъпление по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от
26.11.2015г. до 14.05.2016г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК. Защитникът и подсъдимия дават съгласие да не
се провежда разпит на някои от свидетелите и вещото лице, а при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи
и експертното заключение от досъдебното производство.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия и намира за
категорично доказано извършването и на двете престъпления, за които той е
предаден на съд. Сочи, че Б. бил с богато съдебно минало и излязъл от затвора
само месеци преди инкриминирания период. Предлага за престъплението по чл.296,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца, а за престъплението по чл.206, ал.6, т.2 вр.
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ и „б“ от НК - наказание от 2 години
„лишаване от свобода“, при „строг“ режим на изтърпяване в затвор. По правилата
на чл.23-25 от НК следвало да му се определи едно общо наказание, а именно
най-тежото от двете в размер на 2 години „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия не оспорва изложената
в обвинителния акт фактология относно деянието по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК. Счита, че подсъдимия действително осъществил от обективна и субективна
страна това престъпление. Моли съдът да
вземе предвид личността на подсъдимия, интелектуалното му ниво, и да му наложи
предвиденото в закона минимално наказание за престъплението. По отношение на
обвинението за престъпление по чл.206 от НК, защитникът намира същото за
недоказано от субективна страна. Твърди, че Б. нямал умисъл за присвояване,
обсебване или пък кражба. Той бил човек с елементарни познания, с ниско
образование, взел телефона само, за да си послужи с него, което и направил.
Пледира подсъдимия да бъде оправдан по обвинението за обсебване, защото липсвал
елемент от субективна страна.
Подсъдимият М.А.Б. в съдебно заседание се
признава за виновен по обвинението за неизпълнение на заповед за защита
срещу домашно насилие, издадена в полза на Х. А.. Не е съгласен с второто
повдигнато му обвинение - за извършено престъпление по чл.206 от НК. Признава,
че взел телефона от пострадалия С., за да се обади на баща си. Не искал обаче
да краде този телефон, а щял да го върне на собственика. В дадената му последна
дума моли за наказание „глоба“, защото не искал да влиза в затвора.
Съдът като взе предвид всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.А.Б. е роден на ***г. в гр.Бургас, живущ ***,
български гражданин, неженен, без образование, с ЕГН **********. Не
работи, осъждан е с влезли в сила присъди на наказание „лишаване от свобода“. Не
се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
На 01.12.2015г.
след обяд св.А.С. се намирал пред магазин „Тони“ в гр.Кърджали, кв.Възрожденци,
когато при него дошъл познатият му от квартала М.Б.. Той помолил св.А.С. да му
даде за малко мобилния си телефон, за да се обади на някого, след което щял да
му го върне. Пострадалият С. се съгласил да услужи на подсъдимия и му
предоставил мобилния си телефон марка
„Моторола“, модел „С 140“, с поставена вътре СИМ-карта на „Мтел“. Уговорили се
веднага след като Б. си послужи
с телефона, същият да бъде върнат на С.. Подсъдимият взел мобилния телефон и
тръгнал към магазин „Тони“, като казал на свидетеля, че влизал само да запише
телефонен номер и щял да се върне. С. останал отвън и след няколко минути видял
М.Б. да излиза от отсрещната врата на магазина и да си тръгва. Той го изчакал
известно време да му върне мобилния телефон, така както се били уговорили, но подсъдимия
не дошъл. Тогава пострадалия потърсил съдействие от полиция и около 17.30 часа на
място пред магазин „Тони“ били изпратени свидетелите В. М. и К. К. от
РУ-Кърджали. А.С. се оплакал на полицейските служители, че услужил с мобилния
си телефон на млад мъж, който след това избягал. По описанието, което С. дал за
извършителя, свидетелите М. и К. разпознали криминално проявеният М.А.Б.. Те попитали
св.С. за телефонния му номер и след като им го съобщил, набрали номера, но
телефона бил изключен. Свидетелите М. и К. установили подсъдимият в дома на
леля му в бл.13 на кв.Възрожденци, гр.Кърджали, тъй като тогава живеел там. Св.М.
извършил личен обиск на М.Б., по реда на ЗМВР, при който установил притежавания
от А.С. мобилен телефон. С протокол за доброволно предаване от
01.12.2015г. подсъдимият предал на св.В. М. телефон марка
„Моторола“, модел „С 140“, и СИМ-карта на „Мтел“. При предаване на
вещите заявил, че телефона е взел от един човек, който познавал по физиономия
пред магазин „Тони“ в кв.Възрожденци до бл.1. По повод
извършеното деяние, подсъдимият Б. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24
часа със Заповед за задържане на лице Рег. № 274/01.12.2015г.
На 14.12.2015г. процесният мобилен телефон
марка „Моторола“, модел „С 140“, ведно със СИМ-карта на „Мтел“, бил върнат на
пострадалия А.С., срещу разписка.
Видно от заключението по назначената и извършена на досъдебното
производство стоково-оценителна експертиза, към инкриминираната дата 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел
„С 140“, възлиза на стойност 10.38 лв., СИМ-карта на „Мтел“ възлиза на стойност
10 лв., а всичко е на обща стойност 20.38 лв.
През 2015г. подсъдимият М.Б. и св.Х. А. за около 7 месеца живеели заедно. През месец
ноември 2015г. отношенията между двамата се влошили, като на 21.11.2015г. те се
скарали и подсъдимия нанесъл юмручен удар на свидетелката в областта на окото.
Поради тази причина Х. А. подала молба до Районен съд-Кърджали за издаване на
заповед в нейна полза срещу М.Б., по реда на чл.8 и сл. от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/. По молбата й било образувано гр.д. № 1523/2015г. по
описа на Районен съд-Кърджали. По гражданското дело на 24.11.2015г. Районен
съд-Кърджали издал заповед за незабавна защита срещу домашно насилие, с която
наложил мерки за защита от домашно насилие в полза на св.Х. А. срещу подсъдимия
Б., както следва: задължил М.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо св.Х. А.; забранил на М.Б. да приближава на по-малко от 100 метра св.Х. А.,
както и жилището, в което същата живеела - в ***. В заповедта било посочено, че
не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или
на отказа на съда. Същата била връчена на подсъдимия на 25.11.2015г.
На 26.11.2015г. св.Х. А. и нейна
съседка св.С.М. цепели дърва пред вх.А на ***. Независимо от забраната на съда,
при тях дошъл М.Б., който започнал да прегръща и целува св.А.. Последната се
дърпала и дори се опитала да го удари. Св.М., която знаела за съдебната
заповед, казала на подсъдимия да си отива, но той я заплашил, че ще я удари,
при което тя си тръгнала. Св.Х. А. от своя страна успяла да отблъсне Б. и той също
си тръгнал.
На 28.11.2015г. св.Х. А. излязла от вх.А на ***, за да изчака поръчано от нея
такси. От избените помещения на входа излязъл подсъдимият Б. и доближил до свидетелката
при входната врата. Попитал я къде отива, на което тя отговорила, че не е
негова работа. След това подсъдимият поискал от св.А. цигари и когато заявила,
че няма такива, започнал да бърка в дамската й чанта и да я дърпа. Тъй като свидетелката
не пуснала чантата си, М.Б. бръкнал с ръка в джоба на елека, с който била
облечена. В същия джоб св.А. носела мобилния си телефон. Подсъдимият бутнал жената,
взел телефона от джоба й и избягал. Впоследствие мобилният телефон бил върнат
на Х. А. от св.С.Б. - чичо на подсъдимия. По повод случая, касаещ отнемането на
телефона, били отделени материали за престъпление по чл.199 от НК и изпратени
на окръжна прокуратура, по компетентност.
На неустановена дата в началото на месец декември
2015г. св.С.М. била на гости у св.Х. А.,
в апартамента й на ***. При излизането оттам видяла М.Б. да се качва нагоре по
стълбите на блока, носейки инструменти. Св.М. си тръгнала, но когато след малко
се обърнала назад, видяла подсъдимият да рита вратата на жилището на на св.А..
На 06.12.2015г. св.Х. А. си местела багажа до жилището на майка й във вх.А на
***. Тогава тя била пресрещната от подсъдимия Б. на втория етаж от стълбището във
вх.Б на същия блок. Подсъдимият започнал да заплашва свидетелката, че ако не
отговаря на телефонните му обаждания и не излиза при беседката до блока, когато
той й свирне, ще остави дълбока рана в душата й, ще й хвърли малко киселина в
лицето и тя ще го помни цял живот. Показвал на Х. А. и малка бутилка, сочейки,
че това ще е нейния край. Свидетелката заявила на подсъдимия, че всичко между
тях е свършило, при което той още повече се ядосал и й нанесъл удари с юмрук в
лицето и в областта на ребрата. Твърдял, че ако е нужно, ще влезе в затвора за
десет години, но поне ще знае за какво „лежи“. След това М.Б. си тръгнал.
На 11.12.2015г. около 08.00 часа св.Х. А. завела с такси 5-годишният си син
до детска градина „Ян Бибиян“ в гр.Кърджали. Пред детската градина слязла от
таксиметровия автомобил и отвела детето в градината. Тогава видяла как подсъдимия
М.Б. я чака пред детското заведение.
Когато св.Х. А. излязла от сградата и се качила отново в таксиметровия
автомобил, Б. също се качил при нея, макар, че
го предупредила да не го прави. Двамата слезли от таксиметровия
автомобил до магазин „Тони“ в кв.Възрожденци, при което подсъдимия поискал един
лев от св.А.. Тя първоначално отказала, но след като продължил да настоява, му
дала исканата сума. След това Х. А. получила предупреждение от Б., че не трябва
да споделя за случая с майка си св.Ш. А.. Св.Х. А. се запътила към вх.А на
бл.10, но подсъдимия я последвал, качил се заедно с нея в асансьора и двамата слезли
на седмия етаж. Свидетелката се прибрала в жилището при майка си и заключила
вратата. Разказала на св.Ш. А. за случилото се, след което се обадила в
полицията, за да съобщи за нарушаването на съдебната забрана от страна на подсъдимия
М.Б.. Същият ден той бил задържан по
реда на ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице Рег. №
285/11.12.2015г.
Междувременно, по делото заведено пред Районен съд-Кърджали
по реда на ЗЗДН, съдът се произнесъл със съдебно решение на 08.12.2015г., с
което наложил мерки за защита срещу домашно насилие в полза на св.Х. А. срещу подсъдимия
М.Б., както следва: задължил М.Б. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Х. А.; забранил на М.Б. да приближава на по-малко от 50 метра Х.
А., както и жилището, в което същата живеела - в ***. Въз основа на така
постановеното съдебно решение, от Районен съд-Кърджали била издадена Заповед от
08.12.2015г. по ЗЗДН. Със заповедта били наложени мерки за защита срещу домашно
насилие в полза на св.Х. А. срещу подсъдимия М.Б., както следва: съдът задължил
М.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х. А.; забранил на М.Б.
за срок от шест месеца да приближава на по-малко от 50 метра Х. А., както и
жилището, в което същата живеела - в ***. Препис от същата заповед бил връчен
на подсъдимия Б. на 16.12.2015г.
На 20.12.2015г. Х. А. цепела дърва пред вх.А на бл.10 заедно със св.Л.Ф..
Около обяд при тях дошъл М.Б. и бутнал св.А., в резултат на което тя паднала на
земята. Подсъдимият започнал да се кара с нея и да й държи сметка за това, че
не си вдигала телефона, когато той й звъни. Ударил св.Х. А. по главата с дланта
на ръката си, след което си тръгнал. Около десет минути по-късно М.Б. отново се
върнал пред бл.10, хванал св.А. за едната й ръка и за врата и насила я завел
отстрани на блока. Там той започнал да бърка в джоба на горнището, с което
свидетелката била облечена, а след това и в сутиена й, където намерил пъхната
банкнота от 50 лева. Въпреки съпротивата на Х. А., подсъдимият взел парите и си
тръгнал. Свидетелката започнала да вика след него, но той й казал да забрави за
парите, защото щял да пие алкохол с тях. За този случай, касаещ и отнемане на сума
от 50 лева, били отделени материали за престъпление по чл.199 от НК и изпратени
по компетентност на окръжна прокуратура.
На 02.01.2016г. св.Х. А. излязла от асансьора на първия етаж във входа, в
който живеела, при което там я пресрещнал подсъдимият Б.. Започнал да я
разпитва къде и с кого ще ходи, поискал да види и мобилния й телефон, за да
разбере с кого е разговаряла, но свидетелката заявила, че няма да му го даде. В
същия момент А. била облечена с елек, в джоба на който носела мобилния телефон.
М.Б. бръкнал в джоба, за да го вземе, но свидетелката се съпротивлявала и се
опитвала да задържи телефона си. Когато подсъдимия
извил пръстите на ръката й, тя усетила болка и го пуснала. Тогава Б. взел
мобилния апарат, ударил Х. А. по лицето с дланта на ръката си и побягнал. От
удара свидетелката паднала на земята, между вратата на асансьора и входната
врата на един от апартаментите. Във вързка с отнемането на телефона били
отделени материали за престъпление по чл.199 от НК и изпратени на окръжна
прокуратура по компетентност.
На 13.01.2016г. св.Е.Б. - леля на подсъдимия, се обадила на св.Ш. А. и
поискала да се срещне с нея и св.Х. А.. Около 14.00 часа свидетелките Ш. А. и Х.
А. отишли заедно до мястото на срещата - до ***. Там пристигнала и св.Е.Б., а
след нея и брат й св.С.Б.. Четиримата седнали на една пейка и започнали да
разговарят, като искали да изяснят взаимоотношенията между Х. А. и подсъдимия М.Б..
В един момент последният също пристигнал на мястото на срещата и се приближил непосредствено
до св.Х. А.. Подсъдимият бил ядосан и се скарал със св.Ш. А., ударил и й шамар,
на който тя отвърнала също с шамар. Тогава св.С.Б. хванал М.Б. и го отвел.
На 12.05.2016г. св.Х. А. била заедно със св.А. С. пред магазин „Тони“ в
кв.Възрожденци, гр.Кърджали, отстоящ на около 25-30 метра от жилището на
първата в бл.10. Двете седели на една от масите пред магазина и си говорели, когато
подсъдимия дошъл и седнал на съседна маса, на около 2 метра от свидетелките А.
и С.. М.Б., който бил в компания с други момчета /неустановени при
разследването/, извадил два ножа и ги поставил на масата пред себе си. Тогава
свидетелките го чули да казва: „ще я дръпна зад магазина или зад блока, ще я
бия хубаво и само един удар и ще приключи“. Докато казвал това, подсъдимият
непрекъснато гледал към св.Х. А., като от поведението му тя разбрала, че
посочените думи се отнасяли за нея.
На 14.05.2016г. около 18.00 часа свидетелките Х. А. и А. С. отново седяли на
една от масите пред магазин „Тони“ в кв.Възрожденци, гр.Кърджали. В един момент
пристигнал подсъдимият Б. и седнал през една маса, на разстояние около 5 метра
от тях. Малко след това св.Ш. А. дошла при дъщеря си и заедно се прибрали в
бл.10. Същата вечер, няколко часа по-късно, св.Х. А. била в жилището си и чула
викове, идващи отвън. Тя излязла на терасата и видяла пред блока М.Б., който се
обърнал към нея и започнал да я обижда и заплашва с думите: „Курво, гледай,
гледай. Отдавна не съм ти правил нещо, нали. Ама от сега нататък - ще видиш.
Забрави да ходиш до магазина и да сядаш там. Няма да можеш да се прибираш
вкъщи“. След това подсъдимият започнал да псува Х. А., майка й и детето й.
Така
възприетата фактическа обстановка се установява от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: обяснения
на подсъдимия, дадени на съдебното следствие; показания на свидетелите А.С. и С.Б., дадени в хода на съдебното
следствие; показания на свидетелите В. М.,
К. К., Х. А., Ш. А., Е.Б., С.М., А. С., Л.Ф. и Б.Г.,
включени в доказателствата по делото чрез прочитане на протоколите за разпит от
досъдебното производство по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; експертното
заключение на вещото лице В.Д. по назначената на досъдебното производство стоково-оценителна експертиза, включено
в доказателствата по делото чрез прочитането му по реда на чл.373, ал.1 вр.
чл.283 от НПК; Протокол за обиск на лице от 01.12.2015г.; Протокол за
доброволно предаване от 01.12.2015г.; Разписка от 14.12.2015г.; Заповед от
24.11.2015г. по гр.д. № 1523/2015г. на КРС; Съобщение от 24.11.2015г. до М.А.Б.
по гр.д. № 1523/2015г. на КРС; Заповед от 08.12.2015г. по гр.д. № 1523/2015г.
на КРС; Съобщение от 08.12.2015г. до М.А.Б. по гр.д. № 1523/2015г. на КРС;
Заповед за задържане на лице Рег. № 274/01.12.2015г.; Заповед за задържане на
лице Рег. № 285/11.12.2015г.; Доклади за установен факт
и предприети действия по реда на ЗМВР от 28.11.2015г. и 02.01.2016г.; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична
справка на подсъдимия, както и другите писмени
доказателства, събрани и приети в хода на досъдебното и съдебно производство.
Св.А.С. установява обстоятелствата, касаещи извършеното
от подсъдимия деяние на 01.12.2015г., имащо за предмет мобилен телефон марка „Моторола“, модел „С
140“, ведно със СИМ-карта на „Мтел“. Той обяснява, че след като бил помолен от Б.,
му дал телефона, за да го ползва за малко и да се обади на някого. След това
подсъдимият влязъл в близкия магазин, под предтекст, че искал само да запише
телефонен номер, но повече не се върнал. С. свидетелства също, че изчакал
телефона да му бъде върнат и след като това не се случило, потърсил полиция.
Пристигналите на място полицейски служители се опитали да позвънят на
телефонния му номер, но бил изключен. Показанията на св.С. се възприемат от
съда като достоверни, тъй като са непротиворечиви, последователни и напълно кореспондират
с другите гласни и писмени доказателства по делото. В унисон със
свидетелските показания на С. са и тези на В. М. и К. К. - полицейски служители, посетили
местопроизшествието след процесното деяние. Двамата поясняват, че на 01.12.2015г. били на работа, когато
около 17.20 часа дежурният служител ги изпратил до магазин „Тони“ в
кв.Възрожденци, във връзка със сигнал за откраднат телефон. Отивайки на
посоченото място, заварили пострадалия С. и той заявил, че е услужил с телефона
си на млад мъж, който познавал по физиономия, но същия избягал. Свидетелите М. и К. съобщават, че установили подсъдимия в
дома на леля му, където го заварили да вечеря. На процесната дата В. М.
извършил личен обиск на М.Б., в хода на който открил мобилния телефон на
пострадалия. Показанията на М. и К. настоящият състав кредитира изцяло,
доколкото същите са напълно незаинтересовани от изхода на делото, логични и
взаимно допълващи се, подкрепят се и от приобщените писмени доказателства. При обсъждане на показанията на св.С.Б., съдът им дава вяра, но само в
тези части, които кореспондират с останалата доказателствена съвкупност.
Изявленията му, в които отрича съпричастността на подсъдимия към извършване на
инкриминираното деяние не се възприемат от съда. Св.С.Б. е роднина на М.Б., а
това го прави заинтересован от изхода на делото. Коментираните показания на свидетелите С., М. и К. се
подкрепят до известна степен и от обясненията на самия подсъдим, който не
оспорва факта, че на процесната дата е взел мобилния апарат на пострадалия, но
твърди, че възнамерявал веднага да му го върне. Б. дори обяснява, че тъкмо
излизал от къщи да върне телефона на С., когато дошли полицаите и затова не
успял. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази им част, насочена
към оневиняването му, защото изцяло противоречат на останалите доказателства по
делото, изолирани са и се явяват негова защитна позиция.
Показанията на другата част от свидетелите - Х. А., Ш. А., С.Б., Е.Б.,
С.М., А. С., Л.Ф. и Б.Г., съдържат информация за второто деяние, за
което подсъдимия е предаден на съд. Същите установяват по категоричен и
несъмнен начин извършените от подсъдимия действия, с които той на всяка от
инкриминираните дати не е изпълнявал издадените заповеди за защита от домашно
насилие. Съдът взе предвид основно
показанията на св.Х. А., която в повечето от процесните
случаи е била и единствения очевидец на поведението на М.Б.. Дадените от нея под страх от наказателна
отговорност показания се характеризират с последователност и изчерпателност и очертават възприетата по-горе фактическа
обстановка. Впрочем, в показанията на посочената група свидетели не се наблюдават противоречия относно
релевантните по делото факти, поради което и не се налага да бъдат подробно
коментирани. Подсъдимият от своя страна също признава вината си и участието във
второто от процесните престъпления.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият М.А.Б. е осъществил престъпният
състав на чл.206,
ал.6, т.2 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, тъй
като на 01.12.2015г. в
гр.Кърджали противозаконно присвоил чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон
марка „Моторола“, модел „С 140“, на стойност 10.38 лв., и СИМ-карта на „Мтел“
на стойност 10 лв., всичко на обща стойност 20.38 лв., собственост на А.С. ***,
които владеел, като деянието представлява опасен рецидив и вещите са внесени до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. От
обективна страна е установено, че описаните вещи са били собственост на
пострадалия С., т.е. били са чужди за дееца. Телефонът и картата са се намирали
във владение на Б., което той е установил по силата на устна уговорка със
собственика, но само за да си послужи с вещите, след което трябвало веднага да му
ги върне. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние - присвояване, като
противозаконно се е разпоредил с вещите като със свои. Престъпното своене в
случая е реализирано чрез бездействие, каквото съставлява отказът на Б. да
върне чуждите вещи на собственика, за което са събрани безспорни писмени и
гласни доказателства. С поведението си, с прибирането в дома му, деецът е
манифестирал недвусмислено промяна на отношението към дадения за послужване
телефон със сим-карта. Няма съмнение също, че отказа на подсъдимия да върне
вещите е противозаконен, доколкото извършеното от него не е било възможно
според конкретната уговорка с пострадалия. Престъплението представлява опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1 б.”а” от НК, тъй като Б. е извършил процесното деяние,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК. Това е осъждането му с присъди
по НОХД № 21/2012г. по описа на РС-Царево, НОХД № 4626/2012г. по описа на РС-Бургас
и НОХД № 161/2014г. по описа на ОС-Бургас, за които му е било определено едно
общо наказание от 2 години „лишаване от свобода”, изтърпяно ефективно. Налице
е и опасен рецидив по чл.29, ал.1 б.”б” от НК, тъй като към инкриминираната
дата дееца е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по отношение
на двете осъждания не е бил приложен чл.66 от НК. Едното от тези осъждания е по
цитираните три дела, за които му е било определено едно общо наказание. Другото
относимо осъждане е със споразумение по НОХД № 305/2012г. по описа на РС-Бургас,
с което му е било наложено наказание от 5 месеца „лишаване от свобода”, също
реално изтърпяно. Към 01.12.2015г. срокът по чл.30 от НК не е бил изтекъл.
Правилно е приложен привилигированият състав на чл.206, ал.6, т.2 от
НК, тъй като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд инкриминираните вещи са били внесени. От
субективна страна, престъплението е осъществено при пряк умисъл. Деецът е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване.
Така Б. е съзнавал, че владее чужди движими вещи, предоставени му на
определено правно основание, че не е собственик на тези вещи, както и че му е
позволено да върши само определени действия с тях. Въпреки това, той се е разпоредил
с вещите като със свои, с което е ограничил упражняването на правото на
собственост на св.С..
Подсъдимият М.А.Б. е осъществил и престъпния
състав на чл.296,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 26.11.2015г.
до 14.05.2016г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано
престъпление, не е изпълнявал заповед за незабавна защита срещу домашно
насилие, постановена на 24.11.2015г. от Районен съд-Кърджали по гр.д. №
1523/2015г., и заповед за защита срещу домашно насилие, постановена на
08.12.2015г. от Районен съд-Кърджали по гр.д.№ 1523/2015г., както следва: На
26.11.2015г. се приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали и до дома й в ***, на разстояние
по-малко от 100 метра; На 28.11.2015г. се приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали и
до дома й в ***, на разстояние по-малко от 100 метра; На неустановена дата в началото на м. декември 2015г. се
приближил до дома на Х.Ш.А. в ***, на разстояние по-малко от 100 метра; На
06.12.2015г. се приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали и до дома й в ***, на
разстояние по-малко от 100 метра, не се въздържал от домашно физическо насилие
спрямо нея - ударил я с юмрук в лицето и тялото, и не се въздържал от домашно
психическо насилие спрямо нея - отправил закани с престъпление към нея; На 11.12.2015г. се приближил до Х.Ш.А.
от гр.Кърджали и до дома й в ***, на разстояние по-малко от 100 метра; На
20.12.2015г. се приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали и до дома й в ***, на
разстояние по-малко от 50 метра, не се въздържал от домашно физическо насилие
спрямо нея - бутнал я, ударил я с дланта на ръката си по главата, и
принудително ограничил личната й свобода на придвижване; На 02.01.2016г. се
приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали и до дома й в ***, на разстояние по-малко от
50 метра, и не се въздържал от домашно физическо насилие спрямо нея - извил пръстите
на ръката й и я ударил с дланта на ръката си по лицето; На 13.01.2016г. се
приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали на разстояние по-малко от 50 метра; На
12.05.2016г. се приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали и до дома й в ***, на
разстояние по-малко от 50 метра, и не се въздържал от домашно психическо
насилие спрямо нея - отправил закани с престъпление спрямо нея; На 14.05.2016г.
се приближил до Х.Ш.А. от гр.Кърджали и до дома й в ***, на разстояние по-малко
от 50 метра, и не се въздържал от домашно психическо насилие спрямо нея -
отправил обиди и закани за ограничаване на свободата й на придвижване. Престъплението по чл.296, ал.1 от НК се
намира в Раздел ІІІ на Глава VІІІ от НК - „Престъпления против правосъдието”, и
има за обект на посегателство обществените отношения свързани с осъществяването
на съдебната власт. Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо
лице, срещу което е издадена заповед за защита от домашно насилие, какъвто именно е подсъдимия. От обективна
страна престъплението е осъществено от Б. чрез действия по неизпълнение на заповед
за незабавна защита срещу домашно насилие, постановена на 24.11.2015г. от
Районен съд-Кърджали по гр.д. № 1523/2015г., и заповед за защита срещу домашно
насилие, постановена на 08.12.2015г. от Районен съд-Кърджали по гр.д.№
1523/2015г. С всяко едно от гореописаните действия на датите, съответно
26.11.2015г., 28.11.2015г., неустановена
дата в началото на м. декември 2015г., 06.12.2015г., 11.12.2015г.,
20.12.2015г., 02.01.2016г., 13.01.2016г., 12.05.2016г. и 14.05.2016г., подсъдимият
не е изпълнил издадената от съда
заповед, с което е осъществил състав на престъпление по чл.296, ал.1 от НК от
обективна страна. Престъпната дейност на М.Б. е квалифицирана като продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като десетте деяния,
извършени от него в периода от 26.11.2015г. до 14.05.2016г. осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл, той е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Деецът към
инкриминирания период е бил запознат
със съдържанието на издадените заповеди за защита от домашно насилие, тъй като
преписи от същите са му били редовно връчени. Въпреки това той е пренебрегнал
съдебната заповед и е решил, че не следва да я изпълнява.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия М.Б. за престъплението по чл.206, ал.6, т.2 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, съдът съобрази разпоредбата на
чл.36 от НК относно целите на наказанието, предвиденото от закона наказание за
престъплението - от две до осем години „лишаване от свобода”; степента на обществена опасност на деянието - типична за този вид
престъпление; степента на обществена опасност на дееца - висока, заради
обремененото съдебно минало; смекчаващите отговорността обстоятелства - ниската
стойност на инкриминираните вещи и обясненията на подсъдимия, с които допринася
за разкриване на обективната истина; отегчаващите отговорността обстоятелства -
наличие на предходно осъждане, извън обуславящите квалификацията на процесното престъпление,
негативните характеристични данни на
подсъдимия и извършването на деянието само няколко месеца след като е изтърпял
наказание „лишаване от свобода“. В случая съдът прие, че е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, при наличието на което и най-лекото,
предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно
тежко. Като такова изключително смекчаващо отговорността обстоятелство бе
отчетена ниската стойност на предмета на престъплението, която възлиза едва на
20.38 лв. Затова и следвайки нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът наложи на
подсъдимия наказание под най-ниския предел - „лишаване от свобода” за срок от 6
месеца. На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим за
изпълнение на наказанието бе определен като „строг” в затвор.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия М.Б. за престъплението по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, предвиденото от закона
наказание за престъплението - „лишаване от свобода” до три години или
„глоба“ до пет хиляди лева; степента на
обществена опасност на деянието - завишена, предвид продължителния инкриминиран
период; степента на обществена опасност на дееца - висока, заради предходните
му осъждания с влезли в сила присъди; смекчаващите отговорността обстоятелства -
направеното от подсъдимия самопризнание; отегчаващите отговорността
обстоятелства - проявената от дееца упоритост и дългия период, през който не е
изпълнявал съдебна заповед за защита от домашно насилие, големият брой
/общо десет/ деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, обремененото съдебно минало, негативните характеристични
данни на подсъдимия и извършването на престъплението само няколко месеца след
като е изтърпял наказание „лишаване от свобода“. С оглед така
обуславящите отговорността обстоятелства и на основание чл.54 от НК, на
подсъдимия бе наложено първото по тежест наказание, над средния размер - 2 години „лишаване от
свобода”. Съгласно чл.61, т.2
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на наказанието бе
определен като „строг” в затвор.
Така наложените наказания се явяват
справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на деянието и
дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и биха постигнало
целите на генералната и специалната превенция.
Тъй като и двете
процесни престъпления са извършени от подсъдимия М.Б. при условията на реална
съвкупност, преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на
основание чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание - най-тежкото от
двете, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален
„строг” режим на изтърпяване в затвор.
На основание чл.59,
ал.2 вр. ал.1 от НК съдът приспадна от наказанието „лишаване от свобода”
времето, през което подсъдимия М.А.Б. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до
24 часа със Заповед за задържане на лице Рег. № 274/01.12.2015г. и Заповед за
задържане на лице Рег. № 285/11.12.2015г.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият М.А.Б. да заплати сумата от 63 лв., представляваща направени на досъдебното
производство разноски, по сметка на органа, който ги е направил, а именно ОД
МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: