№ 6903
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110107688 по описа за 2024 година
Производството е образувано след препращане по подсъдност от РС-
Сливница, по предявени от Ч. В. С. против ПОЖАРНА СИГУРНОСТ ЕООД
искове: по чл. 222, ал. 3 КТ за обезщетение в размер на 5 709,42 лв. /нето –
уточнение с молба от 03.04.2024 г./ за прекратяване на трудовото
правоотношение при придобито право на пенсия, като твърди, че през
последните 10 години от трудовия му стаж е работил при ответника. Лихви за
забава не се претендират.
От страна на ответника се оспорва да е отказвал плащане на
обезщетение по чл. чл. 222, ал. 3 КТ, като твърди, че не е извършвал и не е бил
длъжен да извършва проверка за възникало право на пенсия за ищеца. Без да
уточнява с Отговора в какво се състои оспорването, заявява, че оспорва
представеното с исковата молба пенсионно решение. Твърди, че за последен
пълен отработен месец брутното трудово възнаграждение е в размер на 748,25
лв., поради което и след намаляване с данък общ доход, евентуално
следващото се за ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на 4040,55
лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
1
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за срок от 6 месеца.
Страните не спорят и видно от представените договори и
допълнителни споразумения, между тях е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е работил при ответника на
длъжност „механик, сервизен работник, ремонт пожарна техника ” в периода
от 02.04.2012 г. до 01.05.2023 г., когато трудовото правоотношение е било
прекратено със Заповед № 1/28.04.23 г. за прекратяване на трудовия договор
на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие.
От представеното заедно с исковата молба Разпореждане №
**********/14.06.2020 г. на ръководител Пенсионен отдел при ТП на НОИ
София-град се установява, че считано от 03.06.200 г. на ищеца Ч. В. С. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на основание чл. 68,
ал. 3 КСО. От страна на ответника, въпреки дадената възможност, не е
заявено оспорване на така представеното от ищеца с исковата молба
Разпореждане № **********/14.06.2020 г. В съдебно заседание
представителят на ответника уточнява, че оспорва единствено ответникът да е
бил уведомяван за това разпореждане. Следва, че придобитото от ищеца право
на пенсия, считано от 03.06.200 г., съответно съществуващо към датата
28.04.23 г., когато е издадена заповедта за прекратяване на ТПО, е
положително установено.
Към датата 28.04.23 г. ищецът е имал 11 години трудов стаж при
ответника, от което следва, че за ответника е възникнало задължението да
заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца. Срокът за плащане на обезщетението
по чл. 222, ал. 3 КТ е определен в закона – „при прекратяване на трудовото
правоотношение“ , което съгласно разяснителната норма на чл. 228, ал. 3 КТ
Следва да бъде извършено в срок „не по-късно от последния ден на месеца,
2
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено“. /чл. 228, ал. 3
КТ - Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва/ Това
означава, че задължението на работодателя не е безсрочно /т.е. с неопределен
срок/ и поради това не е необходимо служителят да изпраща нарочна покана
или по друг начин да уведомява работодателя за възникналото в своя полза
право на обезщетение при придобито право на пенсия. Срокът за плащане,
съответно началото на забавата на работодателя са определени в закона.
В първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че размерът на изплатените на ищеца за месеците март и април
2024 г. суми са в тези размери, в които са посочени в представените с Отговора
на исковата молба фишове за заплати за месеците март и април 2023 г..
Въз основа на неоспорените фишове за заплати и съобразно чл. 228
КТ, съдът намира, че последен пълен отработен месец преди прекратяване на
ТПО в случая е месец март 2023 г. – с БТВ 748,25 лв., през който месец март
ищецът е отработил 22 работни дни. Като база за изчисленията не може да се
възприеме соченият от ищеца месец април 2023 г., тъй като през месец април
2023 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, като отработените дни са
само 8 работни дни. Следва да се приеме, че базата за изчисленията на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е сумата 748,25 лв., като за 6 месеца
пълният размер на обезщетението е в размер на 4489,50 лв., а с оглед
претенцията на ищеца за нетен размер на обезщетението – следва се
приспадане на ДОД в размер на 10 %, при което искът на ищеца се явява
основателен до размер на сумата 4040,55 лв.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед
съотношението между основателната част от исковете и пълния техен размер
(4040,55 лв./ 5 709,42 лв. лв.), на ищеца се следва присъждане на 636,93 лв. от
общо 900 лв. сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното в размер на
900 лв. адв. възнаграждение е неоснователно.
Ответникът следва да заплати в полза на съда сума в размер на лв., от
3
която: 161,62 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПОЖАРНА СИГУРНОСТ“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на Ч. В. С. с ЕГН ********** сумата 4040,55 лв. /нето/ – обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение при
придобито право на пенсия, както и сумата 636,93 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск – за разликата над 4040,55 лв. до
пълния претендиран нетен размер 5 709,42 лв.
ОСЪЖДА „ПОЖАРНА СИГУРНОСТ“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати в полза на СРС сума в размер на 161,62 лв. – държавна такса.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.
БАНКОВА СМЕТКА на Ч. В. С.:
BG95STSA93000026734199
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4