ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 372
гр. Перник , 12.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. Г. М. против определение № 260416/02.02.2021г.
по гр. д. № 413/2019 г. на РС - Перник, във всички части с които са прекратени
производствата по предявения от И.М. срещу „Родина -91“ АД, „Енигма 96“ ЕООД и Ц. Г.
М. иск за прогласяване нищожността на сключен между „Родина 91“ АД и „ Енигма 96“
ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот.акт № ***, том-
**, рег. № ***год., поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради
противоречие на закона - чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД и поради противоречие на добрите
нрави-чл. 26, ал.1,предл. 3 от ЗЗД, както и по иска: след като бъде прогласена нищожността
на договора за покупко-продажба, да бъде обявен за собственик на посочения недвижим
имот „Родина-91“ АД, предявеният в условията на евентуалност иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД за
прогласяване относителната недействителност на същия този договор като сключен без
представителна власт, както и предявеният в условията на евентуалност иск с пр. основание
чл.135 ЗЗД - да бъде прогласена спрямо ищеца относителната недействителност на
сключения договор.
В частната жалба по подробни доводи се твърди, че определението е нищожно,
недопустимо, евентуално - неправилно и се иска прогласяване нищожността му, евентуално-
обезсилването му, респ. отмяната му и делото върнато на Районен съд- Перник за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата - „Родина-91“ АД в писмен отговор е изложил доводи за
неоснователност на частната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното определение.
1
„Енигма 96„ ЕООД и Ц.М. не са подали писмени отговори по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Районният съд е бил сезиран с искове от И.М. срещу „Родина -91“ АД, „Енигма 96“
ЕООД и Ц.М. за прогласяване нищожността на сключен договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № ***, том- **, рег.№ ***год., на осн. чл.26, ал.2
,предл.2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, чл. 26, ал.1,предл. 3 от ЗЗД, както и при
условията на евентуалност- за прогласяване висящата му недействителност на основание чл.
42, ал.2 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 135 ЗЗД. С исковата молба и с последващи
уточнителни молби са въведени твърдения за липса на съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД
на прехвърлителя и за накърняване на добрите нрави- чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и
противоречие на закона - чл. 26, ал. 1, изр. първо, алт. първа ЗЗД. С атакуваната сделка е
извършена продажба на недвижими имот, собственост на „Родина-91“ АД гр. П. без
надлежна воля /съгласие/ на компетентния орган за това орган- Съвета на директорите на
акционерното дружество-продавач, каквото е предвидено в чл.20, ал.1, т.6 във вр. с чл. 22,
ал.3 от Устава на дружеството. Продажбата е извършена от ответницата Ц.М., която макар и
Изп. директор няма правомощия да стори това, без изрично упълномощаване и без Съвета
на директорите да е формирал воля /съгласие/ за разпореждане със своя недвижима
собственост. За валидността на извършеното разпореждане било необходимо единодушно
решение на Съвета на директорите за продажба на процесния имот, за неговата продажна
цена и купувач, каквото в случая липсва. Във връзка с формиране и изразяване на волята на
юридическите лица ищецът се е позовал на мотивите на ТР № 3/2013год. Атакуваният
договор за покупко-продажба е нищожен и като противоречащ на добрите нрави, поради
голямата договорена неустойка, надхвърляща с 12 000 лева получената продажна цена.
Налице е несъразмерност на престациите, което е довело до неоснователно обогатяване на
купувача, а това било недопустимо съгласно принципите на правото, добрите търговски
практики и действащото законодателство.
Освен това договорът за продажба е сключен от Изп. директор на „ Родина-91“ АД без
същият да е надлежно упълномощен за това, поради което и е недействителен на осн. чл.42,
ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт. Съгласно ТР № 5 /2014год. на ОСГТК
на ВКС е необходимо изрично решение на Съвета на директорите за упълномощаване на
Изп. директор за извършване на разпореждането, каквото в случая липсва. Това, както и
невъзможността за потвърждаване на сделката я правило недействителна. Ищецът е
предявил исковете в качеството си на Член на Управителния съвет на дружеството-продавач
по сделката – „Родина -91“ АД, както същевременно в обстоятелствената част на исковата
молба е посочил, че с извършване на атакуваната от него разпоредителна сделка, имаща за
2
предмет имот, собственост на „Родина -91“ АД, са нарушени правата му като акционер в
„Родина -91“ АД, притежаващ 1703 бр. акции или 09.54 % от общия брой акции на
дружеството.
Атакуваната покупко- продажба е и увреждаща ищеца по см. на чл.135 от ЗЗД, който
се явява кредитор на „Родина-91“ АД, от една страна, за неизплатените му възнаграждения
по договор за управление, а от друга страна, като акционер на Дружеството, имащ право на
дивидент и ликвидационен дял, във връзка с което е предявен и евентуален иск по чл. 135
ЗЗД.
С обжалваното определение е прекратено производството по делото по исковете по чл.
26 ЗЗД за установяване на нищожност на сключения договор за покупко-продажба, по иска:
след като бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, да бъде обявен за
собственик на посочения недвижим имот „Родина-91“ АД и евентуалния иск по чл.42, ал.2
от ЗЗД, както и по евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД, приемайки ги за недопустими, поради
липса на активна процесуална легитимация и правен интерес.
Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е частично
неправилно по следните съображения:
Предявеният от акционер установителен иск, с който се атакува действителността на
сделка, извършена от дружеството, не е лишен от правен интерес само поради
обстоятелството, че ищецът разполага и със специални искове по ТЗ за защита на
членствените права на акционерите, както и за ангажиране на имуществената отговорност
на лицата от управлението, с които би могъл да защити накърнените си права. В този смисъл
е ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е
разяснено, че установителният иск, предявен по общия исков ред, няма субсидиарен
характер, поради което липсата на осъдителен иск, с който ищецът да може да защити
правото си, не е сред абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта му.
Ищецът е навел съображения за косвено рефлектиране на прехвърлянето на
недвижимия имот, собственост на акционерното дружество, върху имуществените му права
като акционер - върху правото му на дивидент, както и върху правото му на ликвидационен
дял при евентуално прекратяване на дружеството, които права се отразяват и върху
пазарната стойност на притежаваните от него акции, в качеството им на ценни книги. В
практиката на ВКС /решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 на I-во т. о. на ВКС и
решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г. на I т. о. на ВКС/ са дадени
разрешения, които макар и във връзка с предявени искове от съдружник, с които се атакува
действителността на сделка, извършена от търговско дружество - ООД, принципно се
извеждат наличие на правен интерес на собственика на капитала, в качеството му на трето
лице, да предяви искове по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на сделка, сключена от
търговското дружество, в което членува, когато правният интерес от предявяването на
исковете е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени
3
права в търговското дружество, които права са елемент от неговото членствено право. В
този смисъл е и Определение № 16 от 8.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2401/2020 г., II т. о.,
ТК, в което се цитира горепосочената практика и е споделена от състава на ВКС, като също
е даден положителен отговор, че е налице правен интерес за акционер да предяви
установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е
сключен от дружеството, в което е акционер, и това дава отражение върху имуществените
права, инкорпорирани в акцията.
В конкретния случай е налице правен интерес от предявяване на исковете от акционера
за прогласяване на нищожността на сключен договор за покупко-продажба, с който
„Родина-91“ АД, в което ищецът притежава акции, е продало на друго дружество - „Енигма
96„ ЕООД, недвижим имот, който съставлява най-крупният актив на „Родина-91“ АД, на
цена, значително по-ниска от пазарната /с твърдение и за симулация относно цената/, която
сделка се отразява на имуществените права на собственика на капитала. Правният интерес
от прогласяването на нищожността на сделката произтича от факта, че с посочената сделка
се намалява значително актива на дружеството, чийто акционер е ищецът, и в резултат от
това се намалява и пазарната стойност на притежаваните от него акции от капитала на
„Родина-91“ АД. Съгласно практиката на ВКС /решение № 133 по т. д. № 17/2011 на I т. о.
на ВКС/ дори евентуален интерес /относно стойността на дружествения дял,
ликвидационния дял и прочие/ обосновава правен интерес от водене на исковата защита по
реда на чл. 124 ГПК, във вр. чл. 26 ЗЗД срещу сделки, страна по които е самото дружество.
С оглед правните последици на съдебното решение при успешно проведен установителен
иск, нищожните сделки не пораждат целения от страните по сделката правен резултат – не
възниква правно отношение, нито се придобиват субективните права и задължения от
неговото съдържание.
Идентични са изводите на въззивния състав и относно допустимостта на иска по чл.
135 ЗЗД. Изложените от ищеца твърдения в тази насока - качеството му на кредитор на
дружеството-продавач, са достатъчни, за да обусловят процесуалната легитимация на ищеца
и на ответниците, респ. правен интерес от предявения отменителен иск.
Дали тези искове са основателни - това са въпроси по съществото на спора. Тези
въпроси, обаче, са по основателността на предявените искове, а не по тяхната допустимост и
РС дължи произнасяне по тях.
Евентуално предявеният от акционера иск за недействителност, основан на чл. 40 ЗЗД,
вр. чл.42, ал.2 от ЗЗД е недопустим. Тази недействителност, видно от самия текст на
разпоредбата е установена единствено в интерес на представлявания, който само би могъл
да прецени дали и доколко е увреден от сключения от негово име от представителя му
договор. Тази нищожност поради това не е абсолютна и на нея не биха могли да се
позовават трети лица, включително акционерът в представляваното дружество. На тази
4
нищожност не е придадено от законодателя и относително действие спрямо определена
категория трети лица, конкретно - спрямо акционерите. Тя може да бъде прогласена
изключително и само по иск на увреденото лице, в случая - дружеството, в който смисъл са
и възприетите в т. 3 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС
постановки. Липсва законова разпоредба, овластяваща акционера да предявява от свое име
права на дружеството, в изключение от забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК. С оглед на това този
евентуален иск е предявен при липса на надлежна активна легитимация, поради което е
недопустим, а производството по този иск подлежи на прекратяване. В идентичен смисъл е
Решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т. о., ТК.
С оглед горното, поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната с
тези на първата инстанция, определението на РС следва да се отмени в частта за
прекратяване на производството по исковете по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност
на сключения договор за покупко-продажба, по иска: след като бъде прогласена
нищожността на договора за покупко-продажба, да бъде обявен за собственик на посочения
недвижим имот „Родина-91“ АД, както и по иска по чл. 135 ЗЗД, като делото се върне на РС
- Перник за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата обжалвана част
определението на РС следва да се потвърди. Частната жалба е частично основателна.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260416/02.02.2021г. по гр. д. № 00413/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частите с които са прекратени производствата по предявения от И.
Г. М., ЕГН ********** срещу „Родина -91“ АД, ЕИК *********, „Енигма 96“ ЕООД, ЕИК
********* и Ц. Г. М., ЕГН ********** иск за прогласяване нищожността на сключен между
„Родина 91“ АД и „Енигма 96“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нот.акт № ***, том-**, рег. № ***год., поради липса на съгласие - чл.26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД, поради противоречие на закона - чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД и поради
противоречие на добрите нрави - чл. 26, ал.1,пр. 3 от ЗЗД, както и по иска: след като бъде
прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, да бъде обявен за собственик на
посочения недвижим имот „Родина-91“ АД, както и предявеният в условията на
евентуалност иск с пр. основание чл.135 ЗЗД - да бъде прогласена спрямо ищеца
относителната недействителност на сключения договор, и ВРЪЩА делото на същия състав
на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на предявените искове съгласно указанията в настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260416/02.02.2021г. по гр. д. № 00413/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник в останалата му обжалвана част, с която е прекратено
производството по делото по евентуалния иск за обявяване недействителност на сделката:
да бъде прогласена спрямо ищеца И. Г. М., ЕГН **********, висяща недействителност, на
5
основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, на сключения между „Родина 91“ АД и „Енигма 96“ ЕООД
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот.акт № ***, том-**, рег.
№ ***год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в потвърдителната му част подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6