Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
гр. Велико Търново, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря Д.С.и прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова разгледа докладваното от
съдия Тонева касационно
НАХД № 10073/2020 г.,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от Я.А.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 19/21.01.2020 г. по АНД № 900/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С
решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1772443, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Я.А.Х., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от същия закон, му е наложена глоба в размер на 100,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила
- отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди и необоснованост на
съдебния акт. От настоящата
инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на ГОРС и
потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба, Областна
дирекция на МВР – Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не
ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и правилни,
основани на събрания доказателствен материал, след обсъждане на всички наведени
пред него оплаквания. Предлага решението на ГОРС да бъде оставено в сила.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът не
установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
На 06.10.2017
г. в 22:40 часа при км 153+343 на път I-4 на територията на Община Лясковец бил
заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0
лек автомобил „Мазда 6” с рег. № ***, движещ се в посока към град Варна със
скорост 88 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на
скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство
нарушение против жалбоподателя Я.А.Х. в качеството му на собственик на заснетия
автомобил, вписан в регистъра на пътните превозни средства, бил издаден
обжалваният електронен фиш серия К № 1772443, в който било прието, че в момента
на заснемането автомобилът се е движел със скорост от 85 км/ч. Електронният фиш
е връчен на адресата му на 08.11.2019 г. Електронният фиш е бил обжалван от Х. пред РС – Горна Оряховица в срока по чл. 189, ал. 8, предл.
първо от ЗДвП, няма данни и не се твърди същият да е предприемал действия по
чл. 189, ал. 5 – ал. 7 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка районният съд е
установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с
административната преписка доказателства за годността и техническата изправност
на АТС, снимковия материал, собствеността на автомобила, датата на връчване на
фиша и допълнително изисканите от съда такива за пътната сигнализация в
участъка. С жалбата пред районния съд нарушителят е оспорил констатациите във
фиша с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържал, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като е съставен
след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок след
заснемане на нарушението, както е не му е връчен снимков материал, което довело
до ограничаване правото му на защита. Поддържал, че нарушението не е доказано
- липсвали доказателства, че на
посочения участък от пътя е поставен пътен знак В-26, както и доказателства за
техническата изправност на стационарната система. Изброените възражения са били преценени като неоснователни от
решаващия състав, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е
приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на
извършването му, годността
на техническото средство да установи това нарушение, и надлежното му използване,
удостоверено с протокол за използване на АТСС. Приел е, че
административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на Я.А.Х. в качеството му
на собственик на лекия автомобил към датата на нарушението и
при липса на доказателства, че автомобилът е предоставен за ползване на друго
лице. При така
изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената от Я.Х. жалба за неоснователна, като е преценил, че
извършеното от същия деяние осъществява от обективна и субективна страна
признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по
издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние,
правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието, като е
изложил и нарочни мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба,
въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването, вкл. служебно, на допустими и относими
доказателства. Това, че
при преценката им е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е
налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на
процесуалните правила. В производството пред ГОРС Я.Х. не
е оборил фактическите установявания в административнонаказателното
производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на
обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени с жалбата относими към предмета на
делото възражения и ги е отхвърлил като неоснователни. Касационният съд споделя
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон и не намира
за нужно да ги преповтаря.
Правилно
районният съд е приел, че са спазени процесуалните правила за издаване на
обжалвания фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши
доброволното ѝ плащане. Датата на издаване на фиша, индивидуализиращите данни за органа, който го е
издал, и указанията в какъв срок и пред кой орган фишът подлежи на обжалване не
са сред задължителните реквизити, регламентирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради
това липсата на тези реквизити в обжалвания електронен фиш не съставлява
нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.
Липсата на дата на издаване на
фиша не е пречка за установяване спазен ли и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Както правилно е посочил районният съд, от данните в справките „Преглед на фиш”
на л. 10 е видно, че електронният фиш е издаден на 12.10.2017 г., т.е. шест дни
след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата
на неговото заснемане. При това положение следва да се приеме, че към момента
на издаване на електронния фиш не е изтекъл шестмесечният давностен срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.
Липсата на указания в какъв срок
и пред кой орган фишът подлежи на обжалване по никакъв начин не е ограничило
правото на защита на касатора, който успешно е инициирал въззивната и
касационното производство.
Неоснователно е и другото заявено оплакване през въззивния съд, че не са били налице законовите
предпоставки за приложение на процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В
разглеждания случай е приложима именно процедурата по санкциониране на водач по
реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която определените от
министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство. От своя страна чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП, изрично установява като годни веществени доказателства в
административнонаказателното производство снимките, видеозаписите
и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид, т.е. е възможно нарушението да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Изявлението,
записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз
основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани
технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, без да е
налице съвпадение в изискванията за форма и реквизити на двата акта.
Неоснователно е и оплакването, че в издадения електронен фиш не се
съдържа точно описание на вмененото нарушение и не става ясно мястото, където е установено. Няма
основание да се приеме, че някои от отразените в електронния фиш параметри,
вкл. мястото на извършване и описание на нарушението са неверни и неясни и
същият се явява редовно съставен. Настоящият състав намира, че оспореният
електронен фиш съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Обратно на
твърдяното в касационната жалба, в електронният фиш изрично се посочва на кой
участък от кой именно път се е движил касатора и каква е била посоката му на
движение, както и обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае
движение по пътя извън населено място. За място на извършване на нарушението е
посочен главен път I-4, км. 153+343, посока гр. Варна, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на
мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че
описанието е изчерпателно.
Неоснователни са и наведените в жалбата оплаквания за накърняване правото на защита на касатора поради неприлагане на снимков материал към процесния ЕФ при изпращането му на административнонаказаното лице. Чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вменява задължение на административния орган от структурата на МВР да изпрати на лицето по чл. 188, ал.1 или 2 само електронния фиш с препоръчано писмо с обратна разписка. Досежно възможността за упражняване на правото на защита на наказаното лице, нито по въззивното дело, нито по настоящото касационно са приложени доказателства, които да свидетелстват за осуетена от страна на органите на МВР процедури по чл. 189, ал. 5, изр. второ или ал. 6 от ЗДвП. Именно цитираните законови разпоредби уреждат административния ред за защита против наложено административно наказание с издаден ЕФ. Упражняването на тези правни възможности не е нито фактически, нито юридически обусловено от наличие на съответен снимков материал към изпратения за връчване ЕФ. Освен това, в хода на съдебното производство пред първата инстанция не е проведено доказване, което да обори констатираното в процесния електронен фиш, и то на база въпросния снимков материал.
В разглеждания случай електронният фиш е
съставен на основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно
движение с превишена скорост, като нарушението е установено с АТС – стационарна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип MultaRadar
SD 580. От АНО са представени удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.12.4888 на Български институт по метрология и Протокол от
проверка № 2-ИСИ/26.01.2017 г. на Български институт
по метрология, от които се установява, че същата е одобрен тип средство за
измерване, с установена изправност. При доказаната годност и изправност на
техническата система, няма основание да се приеме, че някои от отразените в
него параметри, са неверни, а електронният фиш се явява редовно съставен.
Същият е връчен на нарушителя, който не
е предприел процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Не се установяват нарушения, допуснати в
производството по установяване на административното нарушение и ангажиране на
съответната отговорност, нито ограничаване правото на защита на дееца.
Наличието на
въведено с пътен знак ограничение
на скоростта за движение в процесния пътен участък от 60 км/ч е безспорно установено от
изисканата и приета от въззивния съд схема на хоризонталната маркировка и
вертикална сигнализация на път I-4
в участъка от км
152+000 до км 155+000, в сила към датата на заснемането. Както вече беше
посочено, пред първата инстанция касаторът не е провел доказване, което да обори констатираното в процесния
електронен фиш,
поради което твърдението му, че липсват доказателства за наличието на пътен
знак В-26 е голословно.
Неоснователно е оплакването на касатора, че нарушението не е доказано,
тъй като наличието на повече от един автомобил на снимките не позволява да се
установи кой от тях е засечен от радарното устройство, кой от тях се е движил с
превишена скорост и колко е превишението. След проверка на направените записи от системата е установено, че е заснет един единствен лек автомобил,
а именно собствения на касатора. Установено е и, че е регистрирана скоростта на движение на лек автомобил, който е собственост на касатора. Тъй като
производителят на системата дава толеранс от +/- 3 км/ч на засечени скорости до
100 км/ч, то е определено превишение от 25 км/час
над въведеното за този участък ограничение от 60 км/час (т.е. при показания на
техническото средство 88 км/час, е определена
скорост на движение от 85 км/ч, в полза на
водача). В този смисъл извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и
съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила
скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическия състав на
посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е
основание за реализирането на административнонаказателната отговорност,
установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и
е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от
закона абсолютен размер. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил решението си при правилно приложение на закона.
Правилно районният съд е приел, че нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят по-ниска обществена опасност на извършеното,
в сравнение с обикновени случаи на административни нарушения от същия вид. Настоящата инстанция изцяло
споделя изводите на районния съд, поради което не намира за нужно да ги
приповтаря.
Следва да се отбележи, че
твърдяната от касатора необоснованост на обжалвания съдебния акт не е
касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК, поради което не следва
да се обсъжда.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 19 от 21.01.2020 г., постановено по АНД № 900 от 2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.