Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.05.2019 г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и втори април Година 2019
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
При
участието на секретаря ЖАНЕТА САРАФОВА като разгледа докладваното от съдия Кънчев
гражданско дело № 6351 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от С.З.Г. действаща със съгласието на своята майка и законен
представител К.В.Т., против З.А.Г.. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща.
Родителите ѝ били разделени. Със спогодба от 09.03.2010 г., постановена
по гражданско дело № 5912 от 2009 г. по описа на РС – Стара Загора баща ѝ
бил осъден да ѝ заплаща чрез нейната майка и законен представител
ежемесечна издръжка в размер на 60 лева до настъпване на основания за измяната
и прекратяването ѝ. През 2018 г. ответникът доброволно заплащал всеки
месец сумата от 160 лева, която се явявала крайно недостатъчна за нуждите
ѝ. Майка ѝ получавала месечно възнаграждение близко до минималното
– 582,98 лева. Моли съда да се произнесе с решение, с което да измени размера
на постановената със спогодба от 09.03.2010 г., постановена по гражданско дело
№ 5912 от 2009 г. по описа на РС – Стара Загора, ежемесечна издръжка, като
увеличи размера на същата от 60 лв. на 300 лв. и да осъди ответника да заплаща
на непълнолетната си дъщеря С.З.Г., действаща със съгласието на своята майка и
законен представител К.В. T. ежемесечна издръжка в размер на 300 лв., считано
от завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на причини, изключващи плащането ѝ.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото З.А.Г., чрез
процесуален представител – адв. Р.Г.. Взема становище за неоснователност на
иска. Не ставало ясно как били изменени обстоятелствата, както и какъв размер ищцата
претендирала издръжката – за сумата над 60 лева или за сумата над 160 лева.
Счита, че иска е неоснователен за сумата над 160 лева и следва да бъде
отхвърлен.
В
съдебно заседание ищцата поддържа исковата си молба. Моли съда да уважи молбата,
като присъди претендираната издръжка в пълен размер.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител поддържа отговора на исковата си молба и моли
съда да отхвърли иска за размера над 160 лв.
Съдът
намира за установено следното: между страните не се спори, а и от представените
доказателства се установява, че К. T. и З.Г. са бивши съпрузи, като С.Г.,
родена на *** г., е тяхна дъщеря. Видно от представеното удостоверение от 12.12.2018 г. от ………., същата е записана като ученик, дневна
форма на обучение в …….. клас. Със Спогодба от 09.03.2010 г., постигната по
гражданско дело № 5912 от 2009 г. по описа на РС – Стара Загора, ответникът е
осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 60 лева, до
настъпване на основание за прекратяването или изменянето ѝ. По твърдения на
ищцата, през 2018 г., ответникът заплащал доброволно сумата от 160 лева
месечно. От К.Т. е представено удостоверение № 03 от 10.12.2018 г., издадено от
ЕГ Гигант Мариета Г., от което е видно, че брутното ѝ трудово
възнаграждение за периода от м. декември 2017 г. до м. ноември 2018 г. е било
582,98 лв. От представения по делото социален доклад е видно, че С. се е
запознала с баща си, когато е била на петнадесет години. През по-голямата част
от живота ѝ той не е проявявал интерес към нея, но редовно заплащал
присъдената издръжка, като след 2017 г. доброволно заплащал такава в по-висок
размер – 160 лева. В телефонен разговор бил изразил готовност да продължи да
заплаща такава издръжка, както и допълнителни средства, при наличие и възможност
от негова страна. Дирекцията изразява становище, че е налице необходимост от
допълнителни средства за отглеждане на детето, като се имат предвид нарасналите
ѝ нужди и промяната на стандарта на живот в страната през последните
години.
Като
свидетел по делото беше разпитана Д.В. T. – сестра на К. T.. Заявява, че ищцата
и майка ѝ живеят над нейния апартамент в същия вход. Племенницата ѝ
учи в ……….. Сестра ѝ получавала издръжка, чрез пощенски запис от края на
2017 г. по 160 лева месечно. Средствата недостигали, поради което и
свидетелката помагала. С. била отличничка в училище, ходела на допълнителни
частни уроци по английски език и математика. Нуждите ѝ били големи
предвид факта, че била момиче. К. T. живеела сама, не заплащала наем.
Въз
основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:
На
основание чл. 150 СК размерът на вече присъдена издръжка може да бъде изменян
при променени обстоятелства. В случая по делото се установи, че от датата на
постановяване на спогодбата, с която е определен последно размерът на дължимата
издръжка – 09.03.2010 г. са изминали над девет години – време в което ищцата е
растяла, развивала се е както физически, така и социално и ежедневните ѝ
нужди са значително нараснали. Променил се е и жизненият стандарт в страната,
значително се е повишила минималната работна заплата, която определя и
минималният размер на дължима издръжка, като сумата от 60 лева, определена с
решението от 2011 г. вече е под законоустановения минимум. Поради тези
съображения съдът намира, че действително е налице изменение на обстоятелствата
и следва размерът на издръжката да бъде изменен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта,
образованието и т. н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите
доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК
обаче визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл. 142, ал. 1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на предпоставката "ненавършило пълнолетие дете".
Закрепеният в чл. 142, ал. 2 СК законодателен подход е насочен към определяне
на една минимална сума за издръжката на всяко дете, чието осигуряване е
безусловно задължение на родителя, независимо дали това ще е за сметка на
неговата собствена издръжка. Липсва законово правило обаче, че при получаването
на минимален доход задълженият да издържа детето си родител следва да заплаща
тъкмо минималния размер на издръжката или сума около този минимум. В конкретния
случай заплащаните от бащата суми над присъдения по дело № 5912/2009 г. на РС –
Стара Загора размер, въпреки че са установени по делото, не са достатъчни, за
да отговорят на нуждите на детето, не могат да осигурят необходимата му
финансова сигурност и всъщност именно ниският размер от 160 лева предопределя
правния интерес на ищцата да води настоящото дело. По отношение нуждите на
лицата, имащи право на издръжка, по делото се установи, че С.Г. е на шестнадесет
години – време, през което, както е всеобщо известно, е налице повишаваща се
нужда от средства, свързани с израстването на организма, разширяването на
социалния кръг на личността, различни образователни потребности. От друга
страна тя не практикува спортове. Заявените от свидетелката частни уроци по
английски език и математика, които ищцата посещава, се приемат за доказани от
съда. Нито от показанията на свидетелката, нито от представените писмени доказателства,
обаче се установи дали тези уроци са платени, каква е евентуалната им цена и
дали тя се заплаща редовно от майката на ищцата, поради което не са налице
доказателства, че тези уроци представляват реален разход за отглеждането на
детето. Въпреки това, съдът достига до заключение, че сумата от 160 лева на
месец за издръжка, изплащана от бащата, се явява недостатъчна. Като взе предвид
гореизложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето, с оглед правилното му
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, следва да се определи обща
месечна издръжка в размер на 450 лева. В съответствие с предписанията на
ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по-голямата част от издръжката трябва да бъде изплащана
от ответника, тъй като той не упражнява родителските права. Поради това З.Г. следва да заплаща на С.Г. ежемесечна издръжка от 250
лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на същата. Искането на ищцата
за заплащане на издръжка над тази сума, не следва да се уважава.
От
страните бяха направени искания за присъждане на разноски. Представеният от
ищцата договор за правна защита и съдействие е с посочена сума от 110 лева,
като е изрично записано, че е заплатена същата сума в брой. Съгласно
тълкувателната практика, в този случай договорът има характера на разписка и
разноските се считат доказани. Те обаче не следва да се присъждат в пълен
размер, доколкото искът не се уважава в цялост. Претенцията е за увеличение на
издръжката от 60 лв. на 300 лв., т. е. претендира се увеличение от 240 лв. С
постановеното решение съдът уважава частично искането за увеличение на
присъдената по предходно гражданско дело издръжка, като увеличава същата със 190
лв. и отхвърля иска за останалите претендирани 50 лв., т. е на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени 140/240 части от
направените разноски, или 87,08 лева. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, в тежест на
ответника следва да се присъди и държавната такса, определена спрямо увеличения
размер на издръжката. Определен според чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, размерът на
цената на иска е 9000 лева, което определя размер на държавна такса от 360
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената със Спогодба от 09 март 2010 г., постигната по
гражданско дело № 5912 от 2009 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
издръжка, както следва:
ОСЪЖДА
З.А.Г., ЕГН ********** ***1, да заплаща на непълнолетното си дете С.З.Г., ЕГН **********
със съгласието на нейната майка и законен представител К.В.Т., ЕГН ********** и
двете с постоянен адрес *** сумата от 250 (двеста и петдесет) лева – ежемесечна
издръжка, считано от датата на завеждане на иска – 14.12.2018 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ
иска за останалата част до претендирания размер от 300 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА
З.А.Г. с п. с. да заплати на С.З.Г., с п. с. със съгласието на нейната майка и
законен представител К.В.Т. с п. с. сумата от 87,08 лв. (осемдесет и седем лева
и осем стотинки) – разноски в производството, съобразно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
З.А.Г., с п. с. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
сумата от 360 (триста и шейсет) лева – държавна такса в производството.
На
основание чл. 315, ал. 2 ГПК, Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от 22.05.2019 г. по реда на глава ХХ ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: