Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27.11.2019 година гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд
гражданска колегия
На двадесет и седми
ноември
2019 година
В закрито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков
Членове: Милен Стойчев
Бисера Максимова
Като разгледа докладваното от Б.Максимова
в.гр.д. № 316/2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.Д.П.
***, с адрес ***, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №
20169120401423 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912, против действията на
ЧСИ Стоянов по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в насочване на
принудително изпълнение върху недвижим имот – апартамент, с твърдения за
неговата несеквестируемост. Поддържа се, че обжалваното действие е
незаконосъобразно, тъй като процесният апартамент, спрямо който е извършен опис
от ЧСИ, находящ се в гр. Търговище с административен адрес ***, е единственото
жилище на жалбоподателя и на членовете на семейството му, поради което е
несеквестируем.
Отделно в жалбата се излагат
съображения, че длъжникът няма задължения към НАП-София, която агенция е
посочена като присъединен взискател по делото.
Иска се отмяна на обжалваното
изпълнително действие.
Ответната по въззивната жалба страна и взискател
по изпълнителното дело „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт К.К., изразява становище
за неоснователност на постъпилата
въззивната жалба, тъй като твърди, че жалбоподателят има и други имоти,
видно от приложена Справка по лице, извършена в имотния регистър, за
притежаваните от него недвижими имоти, разпечатана на 25.10.2019 година. Взискателят твърди, че жалбоподателят
притежава освен посоченото жилище в гр. Т. ***, с площ 89,00 кв.м., и следните
недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626.507.497.1.21 по Кадастралните регистри на гр. Т., с площ 108,45 кв.м., с
адрес ***, както и 1/6 ид. част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626.507.404.1.31 по Кадастралните регистри на гр. Т., с площ 86,44 кв.м., с
адрес ***.
В постъпилите от ЧСИ Стоянов обяснения
се изразява следното становище:
Относно допустимостта:
ЧСИ счита, че жалбата е допустима в
частта й относно насочването на изпълнение към апартамент, находящ се в гр.Т.
***. Съгласно чл. 435, ал. 1, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
ЧСИ изразява становище, че жалбата е
недопустима относно възражението на длъжника за присъединяването на вземането
на НАП. Вземането на НАП е присъединено на основание чл. 458 от ГПК във връзка
с получено Удостоверение по чл. 191 от ГПК вх. № 16853/18.10.2017 г., съгласно
което длъжникът има задължения към НАП-София размер на 50,007.50 лв.
Относно основателността ЧСИ Стоянв
изразява следното становище:
Жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят твърди, че апартамент, находящ се в гр.Т., *** е единствено за
него и съпругата му жилище. Съгласно чл.444, т. 7 от ГПК несеквестируемо е
жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които
живее заедно, нямат друго жилище, независима от това, дали длъжникът живее в
него. Видно от материалите по делото двамата съпрузи имат следните недвижими
имоти: 1. Апартамент, находящ се в гр.Т., ***, собственост на длъжника - 1/6
ид.ч.; 2. Гараж, находящ се в гр.Т., ***, собственост на длъжника- 1/6 ид.ч.;
3. Апартамент, находящ се в гр.Т., ***, собственост на длъжника - 1/1 ид.ч.; 4. Апартамент, находящ се в гр.Т., ***,
собственост на съпругата на длъжника ***- 1/4 ид.ч.
Съдът, след преценка на
доказателствения материал по делото, счита подадената въззивна жалба за
частично ДОПУСТИМА, а за НЕОСНОВАТЕЛНА в
допустимата й част.
По допустимостта на въззивната жалба
съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК
позволява на длъжника да атакува насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. В разглеждания казус се касае за жалба на надлежно
легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, което изпълнява
първото условия за допустимост на обжалването по чл.435, ал.2 ГПК. Второто
изискване на цитираната разпоредба се отнася до точно определени от закона
изчерпателно изброени три основания, на които се допуска обжалване. В случая
длъжникът се позовава на второто от тях – насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо. В тази си част жалбата е допустима.
Жалбата се явява недопустима в частта, в
която се възразява срещу присъединяването на НАП-София като взискател по
делото. Жалбоподателят твърди, че няма задължения към този взискател. При тако
направеното от длъжника изявление е видно, че същият оспорва качеството на
НАП-София като кредитор. При това положение длъжникът може да предяви съответен
иск за недължимост на претендираните от НАП-София сума, но не и да обжалва
присъединяването на НАП кредитор в настоящото производство.
По фактите:
Изпълнително дело № 201487304000033 по описа
на ЧСИ № 873 Стойко Георгиев с район на действие - ОС - Търговище е образувано
с Молба вх. № 335 от 19.02.2014 г. въз основа на Изпълнителен лист издаден на
20.12.2013г. от Районен съд - Търговище на основание Заповед за незабавно
изпълнение (чл.417) по ч.гр. дело № 1721 от 2013 г. на РСТ, по който длъжникът
П.Д.П. е осъден да заплати в полза на БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД сумите
посочени в ИЛ, както и разноските по изпълнението. Със Заповед на Министъра на
правосъдието № СД-04-51 от 25.03.2016 г. и СД-04-57 от 11.04.2016 г. архивът на
ЧСИ Стойко Георгиев е прехвърлен на ЧСИ 912 Георги Стоянов, с район на действие
ОС-Разград. Настоящото ИД 2014873040033 е образувано под № 20169120401423. С
молба вх. № 14751/05.09.2019 г. взискателят БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД е
поискал насочването на изпълнение към секвестируемите имоти, собственост на
длъжника. С Призовка изх. № 14579/18.09.2019 г. до длъжника, връчена му на
18.09.2019 г. лично, ЧСИ е насрочил опис на следните недвижими имоти: 1.
Апартамент, находящ се в гр.Т., ***,
собственост на длъжника - 1/6 ид.ч.; 2. Гараж, находящ се в гр.Т., ***,
собственост на длъжника - 1/6 ид.ч.; 3. Апартамент, находящ се в гр.Т., ***,
собственост на длъжника - 1/1 ид.ч. Опис е извършен на последните два имота.
От правна гледна точка съдът приема
следното:
В разглеждания случай длъжникът се
позовава на несеквестируемост по чл. 444, т. 7 ГПК на процесния апартамент,
върху който е насочено изпълнението. Съгласно посочената разпоредба,
изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живеят заедно, нямат друго
жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищната нужда на длъжника и членовете на семейството му, определени с
наредбата на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са
налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Понятието жилище има законова дефиниция в
нормата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ -
съвкупност от помещения, покрити и/ или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни
нужди.
Институтът на несеквестируемостта е
създаден от законодателя, за да се гарантира на длъжника, че принудата спрямо
него ще бъде упражнена в такива граници, които да не застрашават съществуването
му и възможността да преживява нормално в бъдеще.
Видно от приложената от взискателя
Справка по лице, извършена в имотния регистър, за притежаваните от него недвижими
имоти, разпечатана на 25.10.2019 година, жалбоподателят притежава освен
посоченото жилище в гр. Т., ***, с площ 89,00 кв.м., и следните недвижими
имоти: Права върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626.507.497.1.21 по Кадастралните регистри на гр. Т., с площ 108,45 кв.м., с
адрес ***, доколкото справката посочва длъжника като ипотекарен длъжник, а така
също и 1/6 ид. част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73626.507.404.1.31 по Кадастралните регистри на гр. Т., с площ 86,44 кв.м., с
адрес ***. Съпругата на жалбоподателя също притежава идеална част от жилищен
имот.
Съдът изпрати въпросната справка на
длъжника за изразяване на становище по нея, но в дадения седмичен срок такова
не е постъпило.
Съдът приема, че процесният апартамент
в гр. Т., ***, който е описан от ЧСИ и спрямо който се
насочва принудителното изпълнение, се явява секвестируем, тъй като не е
единствено жилище на длъжника и неговото семейство.
Длъжникът не разполага с право на
възражение, че притежава и друго имущество извън това, към което е насочено
принудителното изпълнение - той не разполага с възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В
константната практика по прилагане на чл.443 ГПК се приема, че разпоредбата на
чл. 443 ГПК предоставя на съдебния изпълнител възможността за преценка дали
предложените от длъжника друга вещ или начин на изпълнение в замяна на
първоначално поискания от взискателя е в състояние да удовлетвори взискателя.
Тази преценка не подлежи на съдебен контрол, тъй като не е сред посочените в
разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК и е по целесъобразност / опр. на БАС по
ч.гр.д. №303/18 г., р. на ОС Добрич по гр.д. №482/16 г. и др./.
С оглед изложените съображения настоящата
инстанция намира, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК, поради
което подадената жалба следва да се остави без уважение като неоснователна в
допустимата й част.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Д.П. ***, с адрес за кореспонденция
***, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20169120401423 по описа
на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912, против присъединяването на НАП-София като
взискател по изпълнителното дело и прекратява производството по жалбата в тази
й част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.Д.П. ***, с адрес за кореспонденция: гр. Т., ***,
в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20169120401423 по описа на
ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912, против насочването на принудително изпълнение
спрямо притежаван от жалбоподателя жилищен недвижим имот, представляващ
апартамент в гр. Т., ***, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в
седмичен срок от връчването му с частна жалба пред Варненския апелативен съд
само в частта, в която производстото е прекратено. В останалата му част
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.