Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 234
гр. Ботевград, 26.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 2219 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „П.К.Б.“ ЕООД срещу К.Х.Т. са
предявени обективно кумулативно съединени искове, съответно с правно основание
чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на К.Х.Т., че същата
дължи на „П.К.Б.“ ЕООД следните суми: 1.) 1238,78 лв. – главница по Договор за
револвиращ заем № ********** от 04.06.2013 г. за периода от 19.03.2016 г. до
19.10.2017г.; 2.) 897,81 лв. – възнаградителна
лихва върху така посочената главница за периода от 19.03.2016 г. до
19.10.2017г.; 3.) 367,55 лв. – неустойка, начислена при предсрочното
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на кредитополучателя,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2018 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 4738/30.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 1673/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
В исковата молба се сочи, че на 04.06.2013 г. е сключен
Договор за револвиращ заем № ********** между страните по делото. Ответницата
подписала договора за заем в качеството си на солидарен длъжник, като приела
общите условия към същия. На 05.06.2013 г. ищцовото дружество превело
договорената сума по заема в размер на 1550 лв. по банкова сметка *** – М.С.С..
Заемът следвало да се погаси за 48 месеца на равни погасителни вноски. Погасени
били 32 бр. пълни месечни вноски и една частична. Поради изтичане повече от 30
дни от датата на падежа на съответната вноска, ищецът счел договора за
автоматично прекратен, считано от 11.08.2015 г. До длъжника било изпратено
уведомително писмо на 12.08.2015 г. По същество искането към съда е да признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се
и разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание страните ищецът, редовно
призован, не се представлява. Отв. К.Х.Т. се явява лично и заявява, че е
постигнала извънсъдебно споразумение с насрещната страна, като е започнала
изплащане на задължението и до момента е погасила три вноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Договор за револвиращ заем № **********/04.06.2013
г., отв. К.Х.Т. е солидарен длъжник към ищцовото дружество за сумата главница
от 1550 лв., при ГПР 106,55 лв., годишен лихвен процент – 77,02. В договора е
посочено, че кредитът следва да бъде издължен на 48 месечни вноски, всяка на
19-то число от месеца, като погасителната вноска следва да е в размер на 105
лв. Сред клаузите на индивидуалния договор, фигурира изрична такава за приемане
на общите условия на кредитора.
От Преводно нареждане, изд. на 21.11.2018 г. от „А.Б.Б.“,
се установява, че на 05.06.2013 г. ищецът „П.К.Б.“ ЕООД е превел на
кредитополучателя М.С.С. процесната сума от 1550 лв., а като основание за
извършеното плащане е посочен номерът на процесния договор.
Съгласно Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № **********,
към 22.11.2018 г. по кредита са погасени общо 3265,80 лв., като остатъчното
задължение възлиза на 2133,59 лв.
С уведомителни писма с аналогично съдържание (л. 11 и
12 от делото) кредитополучателят М.С.С. и отв. К.Х.Т. са уведомени за
остатъчното си задължение по кредита, за настъпването на предсрочна изискуемост
на остатъка от същия, за начисляването на неустойка и лихви за забава. Следва
да се отбележи, че ищецът не е представил доказателства уведомителните писма да
са връчени на задължените по кредита лица и в този смисъл да са доведени до
знанието им.
От представеното Извънсъдебно удостоверение за
преструктуриране на дълга от 06.03.2019 г., сключено между страните по делото,
се установява, че отв. К.Х.Т. се е съгласила да заплати на кредитора сумата от
2704,93 лв. на 24 равни месечни вноски от по 112,71 лв. Неразделна част от
споразумението е и представеният погасителен план.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и
„П.К.Б.“ ЕООД; 2.) изпълнение от страна на „П.К.Б.“ ЕООД по договора, т. е., че
е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.)
настъпване на предсрочната изискуемост; 5.) период и размер на всяка от
претендираните суми.
Между страните по делото е възникнало кредитно
правоотношение, което се установява от представения договор. Длъжник по
договорните задължения, наред с кредитополучателя, е и отв. К.Х.Т. в качеството
й на солидарен длъжник по арг. от чл. 122, ал. 2 във вр. с чл. 121 от ЗЗД.
Ищецът „П.К.Б.“ ЕООД е изпълнил задълженията си по
договора, като е превел уговорената сума на кредитополучателя.
Длъжниците по договора са изпаднали в забава,
доколкото не се твърди обратното от ответника и същият не доказва пълно
изпълнение на дълга.
По отношение изискуемостта на процесните задължения,
ищецът не е доказал настъпване на предсрочна изискуемост, доколкото няма
доказателства за надлежно уведомяване на длъжниците. Въпреки това към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, всички вноски по кредита са били
падежирали, поради което съдът приема, че изискуемостта на вземанията е
настъпила.
Наред с гореизложеното, ответникът К.Х.Т. е
представила извънсъдебно споразумение с насрещната страна досежно процесните
суми по договора за кредит. Това извънсъдебно споразумение представлява
признание на задълженията по основание и размер.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК право на разноски в исковото и в заповедното производство има ищецът.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100,02 лв. (сто
лева и две стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от
които 50,02 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
както и 400 (четиристотин) лв., представляващи разноски в исковото
производство, от които 100 лв. – държавна такса и 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД от „П.К.Б.“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ №
**, бл. ***, вх. *, срещу К.Х.Т. с ЕГН: *********** с адрес: ***, че К.Х.Т.
дължи на „П.К.Б.“ ЕООД следните суми: 1.) 1238,78
лв. (хиляда двеста тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща главница по Договор
за револвиращ заем № ********** от 04.06.2013 г. за периода от 19.03.2016 г. до
19.10.2017г.; 2.) 897,81 лв. (осемстотин
деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща възнаградителна лихва върху така
посочената главница за периода от 19.03.2016 г. до 19.10.2017г.; 3.) 367,55 лв. (триста шестдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки),
представляваща неустойка, начислена
при предсрочното прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК) до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
4738/30.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1673/2018
г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.Х.Т. с ЕГН: ***********
с адрес: *** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. ***, вх. *, сумата от 100,02 лв. (сто лева и две стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, от които 50,02 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 400 (четиристотин) лв., представляващи
разноски в исковото производство, от които 100 лв. – държавна такса и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :