Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.09.2019 г. гр. А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети
септември
две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия
Спасова гражданско дело № 527 по описа за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Т.З.Т. с ЕГН ********** *** срещу
ПГСС „***“ гр. А., представлявано от Директора Т.Г.Ч..
С исковата
молба ищецът моли да бъде постановено решение, с което да ответника да бъде
осъден да му заплати неправомерно удържани суми от трудовото му възнаграждение
в размер на 660 лева, както и обезщетение за забава върху задължението за
периода от падежа на задължението до предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното плащане. Поддържа се, че сумите
са удържани от трудовото възнаграждение със Заповед № 1585-452 от 12.02.2019 г.
на Директора на ПГСС „***“ гр. А., съгласно която единадесет месеца следва да
се правят удръжки от 220 лева и един месец от 203, 03 лева. Основание за
издадената заповед е констатирано несъответствие при определяне на процента за
прослужено време и професионален опит в трудовия договор, което се констатирало
от комисия, назначена със Заповед № 1297-165829.11.2018 г. Въпреки несъгласието
на ищцата първата удръжка от трудовото възнаграждение била направена на
08.03.2019 г. (в исковата молба е посочено 2018 г., но е видно от съдържанието
на исковата молба, че се касае до техническа грешка и правилната година е 2019
г.). Като счита, че е била добросъвестна по отношение на констатираната грешка
при изчисляване на процента за прослужено време и професионален опит, то ищцата
счита, че е за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова
претенция.
В срока за
отговор от ответната гимназия е постъпил такъв, като се оспорва исковата
претенция. Поддържа се, че е констатирана техническа грешка при пресмятане на
годините трудов стаж и от там техническа грешка при пресмятане на процента за
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Поддържа се,
че ищцата е знаела за грешката по отношение на трудовия стаж. През 2005 г. на
ищцата е признат общ трудов стаж от 20 години, считано от 17.02.2005 г., за
което е подписала допълнително споразумение № РД -18 № 21 от 03.02.2005 г. Две
години по-късно е подписала допълнително споразумение № 2423-139 от 23.10.2007
г., подписан на 23.10.2007 г., в което като общ трудов стаж са вписани 25
години. Според ответната гимназия ищцата е съзнавала техническата грешка, тъй
като няма как за две години, в рамките на които са подписани двете
споразумения, да придобие пет години трудов стаж. Поради това е знаела за
липсата на основание за получаване на допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в повече, тъй като не е имала 25 години трудов
стаж към 01.07.2007 г., а това знание изключва приложението на чл.271, ал.1 от КТ. Установено е, че е получила 2 623, 03 лева в повече, като при това
всеки месец е получавала фиш, в който също са отразени годините трудов стаж и
начислените в повече допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж и
професионален опит.
Въз основа на
събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
Ищцата е сключила трудов договор с ответната страна на 15.11.2002 г.,
като видно от приложения трудов договор № 207 от 15.11.2007 г. – л.5 от делото
на същата е изчислен общ трудов стаж от 17 години, 8 месеца и 28 дни, от които
по специалността 16 години, 10 месеца и 28 дни. Съгласно справката, представена
на л.9 от делото, трудовият стаж е придобит за периода от 06.09.1982 г. до
01.08.2001 г., както следва: 11 месеца и 25 дни възпитател в НОУ Н.Л. с. Т.; 1
година, 1 месец и 5 дни детски учител в ЦДГ с. С.; 1 година, 10 месеца и 10 дни
учител в СОУ *** гр. А.; 4 години, 11 месеца и 20 дни възпитател, учител в ООУ ***.
с. К.; 7 години, 11 месеца и 27 дни в ОЛУ *** гр. А.; 10 месеца в Бюро по
труда. Следователно данните в първоначалния трудов договор са правилно отразени
– време, признато за трудов стаж, т.е общ трудов стаж - 17 години, 8 месеца и
28 дни, от което по специалността, т.е. педагогическият стаж на ищцата възлиза
на 16 години, 10 месеца и 28 дни.
Страните са подписвали допълнителни споразумения, които са представени
по делото и са както следва:
За периода 2003 г. –
2005 г. : С допълнително споразумение № РД-18-13 от
27.02.2003 г. се споразумяват за изменение в частта относно допълнителното
трудово възнаграждение за прослужено
време – от 17 г. – 13, 6 % клас на 18 г. – 14, 4 % клас, считано от 17.02.2003
г. С допълнително споразумение № РД-18 № 13 от 12.02.2004 г. се определя
допълнително възнаграждение за прослужено време от 18 години – 16, 2 % на 19
години – 17, 1 % клас, считано от 17.02.2004 г. С допълнително споразумение №
РД-18 № 21 от 03.02.2005 г. се определя допълнително възнаграждение за
прослужено време от 19 години – 17, 1 % клас на 20 години – 18 % клас, считано
от 17.02.2005 г. През периода са сключени още три допълнителни споразумения -
допълнително споразумение № РД-18-84 от 10.04.2003 г., допълнително
споразумение № РД-18-207 от 06.10.2003 г. и допълнително споразумение № РД-18 №
67 от 22.07.2004 г., които са за увеличение на основната заплата и начисленото
върху нея допълнително възнаграждение за прослужено време, посочено в процентно
отношение.
За периода 2007 г. –
2013 г. : Следва допълнително споразумение № 2423-139
от 23.10.2007 г., с което се изменя основната заплата и допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, посочено вече не като
процентно отношение, а като години – 25 години. За периода от 2008 г. до 2015
г. са сключени общо 12 броя допълнителни споразумения, в които са вписвани
години стаж съответно през 2008 г. - 26 години – 26 % , 2009 г. - 27 години –
27 %, 2010 г. – 28 години – 28 %, 2011 г. – 29 години – 29 %, 2012 г. – 30
години – 30 %, 2013 г. – 31 години – 31 %.
За 2015 г. : С допълнително споразумение към трудов договор № 10534-234 от
04.12.2015 г. се увеличава основната заплата, като в уводната част общият
трудов стаж е посочен на 33 години и стажът по специалността на 33 години.
За периода 2016 г. –
2018 г. : През 2016 година с допълнително споразумение
към трудов договор № 10923-623 от 26.04.2016 г. страните се споразумяват за
изменения в трудовия договор в частта за допълнителни възнаграждения за трудов
стаж и професионален опит и от 30 години – 30 % става на 31 години – 31 %,
считано от 01.04.2016 г. С допълнително споразумение към трудов договор №
785-785 от 30.04.2018 г. страните се споразумяват да се заплаща 31 % допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 31 г. 01 м. 26 д.
действителен трудов стаж. С допълнително споразумение към трудов договор №
1296-164 от 29.11.2018 г., считано от 01.11.2018 г., се споразумяват за 33 %
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 33 г. 06 м.
25 д. действителен трудов стаж.
Последвала е Заповед № 1297-165 от 29.11.2018 г., с която на основание
чл.272, ал.1, т.2 от КТ и допусната техническа грешка при определяне на размера
на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на ищцата
се определя комисия, която да извърши проверка за получените суми за трудов
стаж и професионален опит и да състави протокол за размера на сумите, които
следва да се удържат. Комисията е издала протокол, в който е констатирано, че
действително изплатената сума за прослужено време от юли 2007 г. до октомври
2018 г. е 30 113, 91 лева вместо 27 490, 88 лева, като се получава
разлика в размер на 2 623, 03 лева, която подлежи на възстановяване. Въз
основа на резултатите в протокола е издадена Заповед № 1585-452 от 12.02.2019
г. за удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата, като няма спор, че за
месеци март, април и май 2019 г. са направени удръжки в размер на общо на 660
лева – по 220 лева за всеки от месеците, която сума е предмет на исковата
молба.
Няма спор по делото, че трудовите книжки на ищцата са се съхранявали
при работодателя и че работодателят е предоставял фишове за трудовото
възнаграждение на ищцата всеки месец.
Допусната е съдебно икономическа експертиза, като вещото лице Н.К. е
обосновала констатациите си въз основа на представените документи, включително
проверка на представените по делото фишове, касаещи възнаграждението на ищцата.
Вещото лице е заключило, че за изследвания период от м.07.2007 г. до м.10.2018
г. има надплатена сума,
която възлиза в размер на 2 483, 14 лева, като помесечните стойности на
надплатената сума са отразени последователно по години и месеци в таблица № 2
от заключението. Причините за това са, че на ищцата неправилно са начислени
суми за допълнително трудово възнаграждение освен поради допусната техническа
грешка при определяне размера на процента клас, но също така и поради включване
на периода, през който е получавала обезщетение за безработица като стаж по
специалността. В тази връзка с оглед оспорване на заключението от ответната
страна следва да се отбележи от съда, че същото е неоснователно. Това е така,
тъй като съгласно чл.12, ал.4 от НСОРЗ при
определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или
служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия. С оглед на това, трудовият стаж,
зачетен съгласно чл.354, т.7 от КТ – времето, през което работникът или
служителят е останал без работа и е получил обезщетение за безработица, не
следва да се взема предвид при определяне на допълнителното трудово
възнаграждения за придобит стаж и професионален опит, тъй като признатия на
тези основания трудов стаж не е придобит в друго предприятие, а е зачетен като
такъв като време, през което не е съществувало трудовото правоотношение.
Другото възражение на ответната страна в насока, че в заключението имало
празни полета в таблица № 2 също не се възприема – вещото лице ясно е обяснило
в съдебно заседание, че е работило по фишовете, представени от ответната
страна, като за месеците, в които ищцата е ползвала платен годишен отпуск, няма
начислен клас за прослужено време и поради това не е правило пресмятания за
тези месеци.
Вещото лице е посочило, че към 01.07.2007 г. е
определен 22 % клас вместо 21 %, а към 31.10.2018 г. – 31 % клас вместо 32 %.
Вещото лице е проследило начисления % за клас по представените
фишовете, като е видно от таблици № 1 и таблица № 2 към заключението, че в
периода от месец 07.2007 г. до месец 05.2018 г. е начисляван по-висок процент
клас от дължимия, както следва: към 01.07.2007 г. при професионален стаж от 21
години на ищцата се дължи 21 % клас при начисляван през последните пет месеца
от годината от 22-25 %, към 01.01.2008 г. при професионален стаж от 22 години –
22 % клас при начисляван през годината от 25-26 %, към 01.01.2009 г. при
професионален стаж от 23 години – 23 % клас при начисляван през годината от
26-27 %, към 01.01.2010 г. при професионален стаж от 24 години – 24 % клас при
начисляван през годината от 27-28 %, към 01.01.2011 г. при професионален стаж
от 25 години – 25 % клас при начисляван през годината от 28-29 %, към
01.01.2012 г. при професионален стаж от 26 години – 26 % клас при начисляван
през годината от 29-30 %, към 01.01.2013 г. при професионален стаж от 27 години
– 27 % клас при начисляван през годината от 30-31 %, към 01.01.2014 г. при
професионален стаж от 28 години – 28 % клас при начисляван през годината от
31-32 %, към 01.01.2015 година при професионален стаж от 29 години – 29 % клас
при начисляван през годината от 32-33 %, към 01.01.2016 г. при професионален
стаж от 30 години – 30 % клас при начисляван през годината от 33-34 %, към
01.01.2017 г. при професионален стаж от 31 години – 31 % клас при начисляван
през годината от 34-35 %, към 01.01.2018 г. при професионален стаж от 32 години
– 32 % клас при начисляван през първата пет месеца от годината от 35-36 %.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира исковата претенция за основателна, като съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.272 от КТ без
съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от
трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие
на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от
трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника
или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по
съответния ред; удръжки в случая по чл.210, ал.4 КТ.
От така цитираната
разпоредба може да се направи извод, че без съгласие на работника или служителя
могат да се правят удръжки от възнаграждението му за надвзети суми вследствие
на допуснати технически грешки, както е отразено и в самата заповед. Настоящият
състав приема, че в случая при изплащане възнаграждението на ищцата за
периода, обхванат от заповедта, не се касае за типичната техническа грешка,
която дава право на удръжки. Техническа грешка е налице при грешка в
пресмятането,записването на величината и пр., а в случая безспорно се установи,
че причина за надвзетата от ищцата сума за допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит е не само техническа грешка при определяне
на размера на процента клас, но също така и поради неправилното приложение на
чл.12, ал.4 от НСОРЗ при
определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит. От заключението на вещото лице безспорно се
установи, че при начисляване на допълнителното трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за периода, обхванат от заповедта, е
зачетено времето, през което ищцата е получавала обезщетение за безработица.
Съгласно чл.12, ал.4 от НСОРЗ при определяне размера
на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж на работника или
служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия. С оглед на това, трудовият стаж,
зачетен съгласно чл.354, т.7 от КТ – времето, през което работникът или
служителят е останал без работа и е получил обезщетение за безработица, не
следва да се взема предвид при определяне на допълнителното трудово възнаграждения
за придобит стаж и професионален опит, тъй като признатият на тези основания
трудов стаж не е придобит в друго предприятие, а е зачетен като такъв като
време, през което не е съществувало трудовото правоотношение. Незнанието на закона не може да се приравни на техническа грешка,
каквато се претендира работодателя по отношение на удържаната сума, тъй като тя
не е надвзета от ищцата само поради грешки в пресмятането на стажа на ищцата и
съответно процента клас, а и поради неправилно приложение на закона. При това положение е
недопустимо да се правят удръжки под предлог на техническа грешка, тъй като в
този случай влиза в действие друго закрилно правило на КТ –
за недължимост на добросъвестно получено възнаграждение, макар и без
правно основание – чл.271 ал.1 КТ, на което се позовава ищцата. Добросъвестността
се предполага до доказване на противното, като работодателят следва да докаже,
че работникът или служителят е получил надвзетата сума недобросъвестно. Да е
добросъвестно получена сумата означава, че работникът или служителят не е знаел
или според обстоятелствата не би могъл да знае към момента на получаването им,
че тези суми са недължими, без значение дали причината за незнанието се дължи
на обикновено незнание, незаинтересованост или пък доверие, че работодателят
коректно е изчислил дължимите му суми. В случая грешката е направена и
наслагвана многократно и продължително във времето - повече от десет години -
от работодателя, а именно той е държал на съхранение трудовите книжки на
ищцата. Поради това не би могло да се претендира недобросъвестност на ищцата в
полза на работодателя, на когото законодателят е възложил отговорността по
начисляването и плащането на трудовото възнаграждение. Ищцата е започнала
работа през 1982 г. с незначителни прекъсвания на трудовия стаж, в периода от
17.02.2005 г. до 01.07.2007 г. е била в отпуск по майчинство и малко след като
се завръща на работа е подписала посоченото в отговора на исковата молба
допълнително споразумение № 2423-139 от
23.10.2007 г., с което се изменя основната заплата и допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит с погрешно вписаните 25
години трудов стаж. Времето от 1982 г. до 2007 г. възлиза точно на 25 години,
което при незначителните прекъсвания в трудовия стаж на ищцата за този дълъг
период от време от 25 години и при положение, че не е разполагала с трудови
книжки, не обосновава твърдяното от работодателя наличие на съзнание за
допуснатата грешка. Работодателят е бил недобросъвестен при изпълнение на
задължението да начисли и изплати точно и коректно трудовото възнаграждение на
ищцата, в това число всички елементи, от които то е съставено, а не е сторил
това повече от десет години, било поради грешки в пресмятането на стажа, било
поради грешки, допуснати при самото начисляване на процента клас във
ведомостта, доколкото е видно, че грешката в пресмятането на стажа на ищцата е
изправена с допълнителното споразумение към трудов договор № 10923-623 от
26.04.2016 г., но въпреки това начисляването на процента клас в счетоводството
е продължило по предходния начин и първоначално допуснатата грешка е продължила
да се мултиплицира всеки следващ месец до април 2018 г. Работодателят не е
положил дължимата грижа нито към 2007 г., нито към 2016 г. Към 2007 г. не е
пресметнал правилно стажа, въпреки че трудовите книжки са се намирали при него,
като е бездействал почти десет години. Към 2016 г., когато е подписал допълнителното
споразумение към трудов договор № 10923-623 от 26.04.2016 г., не е упражнил
контрол за изправяне на грешката в счетоводството, въпреки че е открил
първоначалната грешка в пресмятането на стажа, като е бездействал повече от
година. Ищцата не е възразила по нито едно от допълнителните споразумения, нито
в посока увеличаване на процента клас, нито в посока намаляване процента клас,
от което явства нейното незнание по отношение на случващото се. Само
получаването на фишове от ищцата, в които при това са допускани грешки с години
/напр. фишовете за 2008 г. до 2014 г. не отразяват правилно данните по
отношение на стажа в предприятието, а грешки се констатират също така във
фишовете през 2018 г. относно стажа по специалността – вж. фишове за месец
април, май, юни 2018 г. на л.61 от делото/, не може да обоснове недобросъвестност
при получаване на възнаграждението от ищцата. Работодателят е бил длъжен и е
следвало да положи дължимата грешка, но въпреки, че е имал възможност за това,
не го е сторил. Никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение,
а именно такова се явява поведението на работодателя повече от десет години,
поради което неправилно и незаконосъобразно е удържаната сума от възнаграждението
на ищцата, която следва да се възстанови.
По изложените
съображения предявеният иск с правно основание по чл.128, т.2 във вр. с чл.271,
ал.1 от КТ за заплащане на исковата сума от 660 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение на ищцата от ответната гимназия, неправомерно удържано
през месеците март, април и май 2019 г. въз основа на заповед № 1585-452 от
12.02.2019 г. на Директора на ПГСС „***” гр. А., се явява основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода ответната гимназия следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-А. държавни такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса по исковата претенция и 496 лева възнаграждение за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско
стопанство „***“, с административен адрес гр. А., ***, представлявана от
Директора Т.Г.Ч., да заплати на Т.З.Т., с ЕГН **********,***, сумата от 660
лева, представляваща неправомерни удръжки от
изплатеното на ищцата Т.З.Т. с ЕГН ********** трудово
възнаграждение през месеците март, април и май 2019 г., въз основа на заповед №
1585-452 от 12.02.2019 г. на Директора на ПГСС „***” гр. А., ведно със
законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане,начиная от
30.05.2019 г.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по селско стопанство „***“, с административен
адрес гр. А., ***, представлявана от Директора Т.Г.Ч., да заплати по сметка на
Районен съд -А. сумата от 50 лева държавна такса и 496 лева възнаграждение за
вещо лице.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: