Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.05.2011 година, гр. Бургас,
Административен съд – гр. Бургас, в съдебно заседание
на двадесет и втори февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при
секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия Енчев адм.д. № 2008/2010 година.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.Д.Д. с ЕГН ********** ***
против заповед № 70093/30.08.2010 година на началника на сектор „ПП” при ОДМВР
- Бургас.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразен административен акт, тъй като е издаден в нарушение на
административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че
наказателните постановления, въз основа на които са му били отнети контролни
точки, никога не са му били връчвани и не са влезли в законна сила.
В съдебно заседание, процесуалният представител
на жалбоподателя, поддържа жалбата.
Ответникът, началник сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
След като се запозна със събраните по делото доказателства
и доводите на страните, от
фактическа страна съдът установи следното:
Със заповед № 70093/30.08.2010 година на началника на
сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас е разпоредено, на основание чл.171 т.4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя да бъде иззето
свидетелството за управление на МПС. В мотивите на заповедта е посочено, че на
водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП по приложената
справка от 15.09.2010 година, както и че същият не е изпълнил задължението си
по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи.
На основание чл.168
ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК.
Съгласно чл.171 т.4 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157
ал.4 от ЗДвП. По делото е представена заповед № МЗ
1з-1393/09.08.2007 година на министъра на вътрешните работи, с която началник
на сектор „ПП” при ОДМВР е упълномощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по
ЗДвП. С това настоящият съдебен състав намира компетентността на
административния орган издал оспорената заповед за доказана.
Относно съответствието на оспорената заповед за
налагане на ПАМ с административнопроизводствените правила сочещи реда за
нейното издаване и материалноправните разпоредби, въз основа на които
административния орган е намерил основание за нейното издаване, следва да се уточни следното:
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне
на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно
превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм., в редакцията към
момента на НП №243/13.04.2004г.), първоначалният максимален размер на
контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение
по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39.
Съгласно чл.5 ал.3 от същата наредба, при отнемане на
повече от 2/3 от контролните точки службата за отчет на водачите на моторни
превозни средства при СДВР или РДВР изпраща на водача писмено съобщение. Т.е.,
за да възникне задължение за изпращане на писмено съобщение е необходимо на
водача да са отнети най-малко 27 контролни точки и да му остават още 12. От
приложената по делото справка от 15.09.2010 година издадена от началник сектор
КАТ – ОДП Бургас (лист 5), става ясно, че с НП №9781/15.08.2003 г., на
жалбоподателя, за нарушение на чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП се отнемат 4 контролни
точки, след което на същия остават 14. Със следващо НП № 243/13.04.2004 г. за
нарушение на чл.183 ал.3 т.1 от ЗДвП на водача са отнети 5 контролни точки,
след което са останали 9. От този момент, съгласно чл.5, ал.3 от отменената
Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., за службата за отчет на водачите на моторни
превозни средства при РДВР – Бургас е възникнало задължението да изпрати на
водача писмено съобщение, тъй като на същия са отнети повече от 2/3 от
контролните точки (отнети 30, остават 9). Със същото НП № 243/13.04.2004
година, за нарушение на чл.183 ал.2, т.4 от ЗДвП, на водача са отнети още 6
контролни точки. На същия ден срещу жалбоподателя е било издадено още едно НП №
4397/13.04.04 година, с което за посочените нарушения на жалбоподателя са били
отнети всички контролни точки. Независимо, че след последно посоченото НП на
водача не са останали контролни точки, задължението на службата за отчет на
водачите на моторни превозни средства при СДВР или РДВР – Бургас да изпрати
писмено съобщение не е погасено, тъй като отнемането на всички точки на
практика е отнемане на повече от 2/3 от точките. Писмено съобщение изпратено от
службата за отчет на водачите на моторни превозни средства при СДВР или РДВР –
Бургас до водача във връзка с отнети повече от 2/3 от контролните точки
административния орган не е представил.
Следва да се отбележи, че съществува хипотетична
възможност, ако жалбоподателят е бил известен писмено, че са му отнети повече
от 2/3 от контролните точки (а в конкретния случай и всички), същият да
предприеме изпълнение на задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Съгласно чл.3 ал.1 от
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален
размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и
реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по
пътищата, за които се отнемат, приложима към момента на издаване на оспорената
заповед, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. Според разпоредбата на чл.4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат (цитираната наредба е отменена, но същата е
действала през различните периоди на издаване на сочените от административния
орган наказателни постановления),
отнемането на контролни точки също се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Чл.170 ал.1 от АПК изисква административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
В настоящия случай, административния орган твърди, че
срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз
основа на които на същия са отнети всички контролни точки. Органът е представил
справка от 15.09.2010 година, издадена от началник сектор “ПП” при ОДМВР –
Бургас. Съдът квалифицира представената справка като официален документ по
смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, тъй като е издадена от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Тази справка
съдържа изброяване на наказателни постановления по номера и дати, като срещу
всяко е посочена нарушената разпоредба от съответния нормативен акт, наложената
глоба и броят контролни точки, които се отнемат. Никъде в справката, обаче, не
се съдържа информация дали изброените НП са влезли в законна сила и ако са
влезли на коя дата е станало това.
Отделно, с писмо рег.№ РК-13756/03.12.2010 година
(лист 18) административният орган е уведомил съда, че цитираните НП са бракувани
със заповед № 3-816/02.03.2010 година на директора на ОД – Бургас на МВР, тъй
като образците се пазят в петгодишен срок, поради което същите не могат да
бъдат представени по делото.
Предвид установеното, съдът намира фактическият състав
на разпоредбата на чл. чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 година за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (в
редакцията към момента на издаване на оспорения акт), съгласно която, контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, за
недоказан, тъй като по делото не се доказа наличието на влезли в сила НП, въз
основа на които на жалбоподателя, да бъдат отнети контролни точки.
Установеното нарушение на материалноправни разпоредби
обуславя отмяната на оспорения административен акт.
По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед № 70093/30.08.2010 година на началника
на сектор „ПП” при ОДМВР - Бургас.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: