Решение по дело №83/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 260039
Дата: 9 декември 2021 г.
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20191700900083
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                260039                         09. 12. 2021г.                       град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

на 09. 11. 2021г.,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                                             Съдия :  Методи Величков

Секретар : Катя Станоева,

като разгледа докладваното от съдия Методи Величков търговско дело № 83 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ .

          По съображения изложени в исковата молба ищците Ф.В.Ф., с ЕГН ********** и К.А.В., с ЕГН **********, чрез адвокат В.Г.К.,*** молят да бъде осъдено „Бул Инс“ АД гр. София, да им заплати обезщетения, в резултат на настъпило застрахователно събитие на *** - ПТП, виновно причинено от Е.К. Е., с ЕГН ********** от  ***, като водач на лек автомобил Ауди С, с рег. №*** с налична валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество, както следва :

          1.На Ф.В.Ф., с ЕГН **********, чрез адвокат В.Г.К. :

          - Обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в общ размер на 3668,00 лв., от които 3243,00 лв. за инпланти, 300,00лв. за превод на съдебно решение и 125,00 лв. за поисканото от страна на застрахователя пълно копие на медицинската документация от УМБАЛСМ „***" ЕАД гр. ***, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, 

-Обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Ф.Ф. в размер на 150000 лв. (сто и петдесет хиляди), представляващи болки, страдания и неудобства, както и травми и заболявания довели да влошаване на общото му здравословно (физическо и психическо) състояние, ведно със законната лихва, считано от 10. 06.2019г. до окончателното изплащане.

2.На К.А.В., с ЕГН **********, чрез адвокат В.Г.К. :

-Обезщетение за претърпените от К.В. имуществени вреди в общ размер на 1265,00 лв., от които 1200,00 лв. за инпланти и 65,00лв. за поисканото от страна на  застрахователя пълно копие на медицинската документация от УМБАЛСМ „***" ЕАД гр. ***, ведно със законна лихва, считано  от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,

-Обезщетение за претърпените неимуществени вреди от К.В. в размер на 50000 лв. (петдесет хиляди), представляващи болки, страдания  и неудобства, както и травми и заболявания довели да влошаване на общото му здравословно (физично и психическо) състояние, ведно със законната лихва, считано от 10. 06.2019г. до окончателното изплащане.

Адвокат К. моли да й бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на двамата ищци.

Моли на ищците да им бъдат присъдени направените разноски по списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД гр. София, чрез адвокат В.А., е подало писмен отговор. С него :

Изразява становище, че исковата молба е нередовна, което е оставено от съда без уважение.

Оспорва исковете като неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер. Прави възражение за изключително причиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, а евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите ищци, като твърди, че към момента на ПТП те са били без предпазни колани.

Макар, че не е направено изрично признание за съществуването на застрахователно правоотношение по отношение на процесното МПС към датата на ПТП – ***, са представени писмени доказателства в тази насока.

Впоследствие адвокат М.Г. претендира присъждането на разноски по списък по чл. 80 от ГПК.     

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Ищците са освободени от заплащането на държавни такси. Исковата молба е предявена от активнолегитимирани страни, имащи правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на исковете – ищците, чрез адвокат К., са предявили молба - писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ, да им бъдат изплатени обезщетения за уврежданията им:

150 000лв. обезщетение за неимуществени вреди по отношение на Ф.Ф., както и сумата 3243лв. и сумата 300лв. – обезщетения за имуществени вреди.

50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди по отношение на К.В., както и 1200лв. обезщетение за неимуществени вреди.  

 По делото няма данни, кога тази застрахователна претенция е постъпила в ответното застрахователно дружество, но въз основа на нея е водена активна кореспонденция, като с уведомление изх. № 2976 / 12. 04. 2019г., касаещо К.В. и  уведомление изх. № 2975 / 12. 04. 2029г., касаещо Ф.Ф., дружеството е предложило силно занижени суми за обезщетения, в сравнение с претендираните – 4000лв. обезщетение за В. и 7000лв. обезщетение за Ф., които явно не са приети.

Следователно не са налице данни за наличие на отрицателни процесуални предпоставки, нито за липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд  и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Лек автомобил „Ауди“, модел „С4“, с рег. № ***, е собственост на свидетеля Е.К.Е.. С писмения отговор на ответното дружество е изпратена и приложена гражданска отговорност на автомобилистите, от която е видно, този лек автомобил  е бил  застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Бул Инс“ АД с полица ***, № ***, валидна от 10. 10. 2017г. до 10. 10. 2018г., от предходния собственик С.Г.Г.. Впоследствие новия собственик Е. е  пререгистрилал номера на автомобила, а промяната на собствеността е отразена при застрахователя.

На *** около 01:15 часа, свидетелят Е. управлявал автомобила в *** /***/ по магистрален път А-2 *** - ***, движейки се в посока с. *** към ГКПП *** край ***. В автомобила пътували и двамата ищци, като Ф. седял на предната дясна седалката до шофьора, а В. седял зад Ф. на задната дясна седалка.

Пътят бил двупосочен, с изградени две пътни ленти – по една лента за движение във всяка посока с ширина 3,25м., с хоризонтална и вертикална маркировка, с надлъжен наклон изкачване на водача Е., последователни завои с добра асфалтова настилка, без неравности, покрита с мокър сняг, като пътят не бил осветен и отстрани и имало навявания. Максимално допустимата скорост била 50 км. ч. Водачът шофирал със скорост около 60-70 км./ч. , като не се движил плътно вдясно, а следвал коловозите на преминалите преди него пътни превозни средства. Тази скорост освен, че била над максимално разрешената, не била съобразена с конкретната затруднена пътна обстановка - с атмосферните  условия и състоянието на пътя. Поради тази причина водачът изгубил контрол върху управлявания от него автомобил и  той напуснал пътното платно от дясно, без никакъв спирачен път, преминал през десния банкет и навлязъл в наклонената част /скат/, където последвало преобръщане няколко пъти, най – вероятно около надлъжната ос, а автомобилът се установил върху тавана на купето в коритото на река ***.

Следователно вина за настъпването на това ПТП има единствено водачът Е., който не се е движел близо до десния ръб на пътното платно и с оглед на това, че то е било заснежено, влажно и хлъзгаво е изгубил контрол върху превозното средство, с което е причинил увреждания на двамата си спътници, за което е осъден с присъда на Районния съд Крива Паланка. В същата насока са и разпоредбите на чл.15, ал.1 и на чл.20, ал.2 от ЗДвП по нашето законодателство. Освен това водачът се е движел с превишена скорост, с което не са спазени разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от заключението на вещото лице Е.Л.З. по допълнителната съдебно – автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, както и от устните обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание, частично от заключението на вещото лице В.В. по първоначалната съдебно – автотехническа експертиза, свидетелските показания на Е.К.Е., адаптираните на български език – цялата преписка на Основна прокуратура Крива паланка КО № 8/2018г., изпратена с писмо РО № 14/2021г. от 22. 03. 2021г. на същата прокуратура, и присъда К. 18/2018г. на Районен съд Крива паланка, постановена по прокурорска преписка 8/18 от 22. 01. 2018г.  – всичките кореспондиращи помежду си.

При падането на автомобила на таван в коритото на ***, през счупените прозорци и през шибидаха навлизала вода, а водачът и двамата ищци висели над нея с главите си надолу и водата ги обливала. И тримата били загубили съзнание. Пръв се осъзнал водачът Е., който отишъл при В. и му помогнал да излезе от колата. След това двамата се опитали да освободят Ф. от обезопасителния колан, но не успели. Започнали да търсят нещо, с което да прережат колана, но накрая успели да го откопчаят и го изнесли от автомобила. И тримата били много уплашени, мокри и на тъмно в непозната местност. В. тръгнал да търси помощ, а Ф. на няколко пъти губел съзнание и идвал в такова. Горе на пътя дошла полиция и линейка, но нямали технически средства да ги изтеглят по ската. След като пристигнали пожарникарите, те успели да изтеглят нагоре Ф., който не можел да ходи и да мърда.

В. и Ф. били закарани с линейка до най – близкото болнично заведение, където им била оказана първа помощ, след което с линейки били транспортирани до  УМБАЛСМ „***" ЕАД гр. ***. Там постъпили на ***, като Ф. постъпил в 12.20ч., а В. постъпил в 14.50ч.

1.     По отношение исковите претенции на Ф..

 Медиците установили  тежки контузии в областта на гръдния кош в лява гръдна половина и с установен плеврален  излив в ляв костно – диафрагмален синус /в основата на гръдната клетка в ляво/; множество контузии по челото, гърдите и лицето; контузии в областта на двете рамене и с последващ подкожен дифузен хематом в тези области, както и в горните крайници, гърдите и тазовата област. Установена била тежка фрактура на костите на дясна предмишница с разместване на костните фрагменти, по – силно изразено в лакътната кост, като част от костта е пробила кожата и се е образувала прободна рана с умерено кървене, затова фрактурата е била открита и замърсена. От рентгенографиите и КАТ са установени фрактури на процесус трансверзи /левия страничен израстък на Л-1, - първи поясен прешлен и маргинални фрактури на тялото на Л-3 – трети поясен прешлен за сметка на горна дискална повърхност в ляво и на Л-4 – четвърти поясен прешлен за сметка на горна дискална повърхност в ляво. По – късно на 28. 02. 2018г. видно от контролните рентгенографии, заради продължаващ болков синдром, установено снишаване тялото и на 9-ти гръден прешлен /разчетена компресионна фрактура/. Вследствие на тези увреждания при самата травма Ф. е изпитал силни болки и страдания, като от това е изпадал в безсъзнание. Не е могъл да става и да се движи. Всяко движение на тялото е предизвиквало силни болки и страдания. След постъпването му в „***“, там била оперирана дясна предмишница, чрез два оперативни разреза с дължина 15см. радиално и 20см. улнарно /кръвна репозиция на костните фрагменти и фиксирането им чрез специални плаки и винтове/. Постоперативно и при превръзките на раните отново е търпял и страдания особено в следващите няколко дни до отстраняването на конците на 14-ия ден. Поставена била гипсова имобилизация /лонгета/, обхващаща десния горен крайник от средата на мишницата до основата на пръстите за 75 дни. През това време Ф. не е можел да си служи с ръката и е ползвал чужда помощ в битово и хигиенно отношение, имайки предвид, че дясната ръка е доминантната. Счупванията на гръбначните прешлени – 3бр. в поясния отдел и 1 в гръдния отдел са предизвикали силни болки и страдания за около 2-3 месеца, като за около месец не е ставал от леглото, търпял е неудобства в битово и хигиенно естество и се е нуждаел изключително от чужда помощ. След първия месец е бил вертикализиран с чужда помощ, като отначало това е било болезнено и мъчително. Носил е корсет /лумбостат/ за 4 месеца и през това време е търпял неудобства и страдания. Корсетът е обхващал и долната част на гърдите, като е притискал болезненото място в областта на ляв костно – диафрагмален синус. За около месец е изпитвал болезненост при всяко дишане и издишване заради контузията на гръдната клетка и плевралния излив. Счупванията на костите на предмишницата са зарастнали за около 6-7 месеца. След отстраняването на гипсовата имобилизация е започнал провеждането на рехабилитация за раздвижване на ръката, която отначало е била силно затруднена и болезнена. Рехабилитацията е продължила 4-5 месеца като през това време е търпял болки и страдания с различен интензитет по сила. След отстраняването на лумбостата /след 4-ия месец/ е започнал да се придвижва самостоятелно, като отначало е търпял и по – силни болки /в периодите на най – силна болка е приемал флубрипрофен 0.100/, а постепенно с времето те са намалели. Общовъзстановителния период е продължил за около година. Ф. е получил големи дифузни кръвонасядания по цялото тяло в това число и по гърдите.

При прегледа походката е самостоятелна. Все още е налице контрактура в областта на дясна лакътна става /има непълно изправяне на ръката от около 20 градуса/. Има ограничение в движенията пронация / супинация – обръщане на ръката с длан нагоре – супинация и обратно пронация. Супинацията е ограничена с около 15-20 градуса. Изразен вертебрален синдром в тораколумбален гръбнак с хипотрофия на параспинална мускулатура в дясно и ограничена латерофлексия; Хипотрофия на дисталната част на дясно бедро с 1,5 см. Подтиснат десен стило-радиален рефлекс и липсващи плантарни рефлекси двустранно. Повърхностна сетивност смутена по коренчев тип предимно в ляво с ограничени активни движения за шиен отдел на гръбначен стълб. Необходимо е провеждането на балнео и санаториално лечение с рехабилитация. Предстои нова операция за отстраняване на остеосинтезния материал, като е възможно след това движенията да се подобрят.

В резултат на претърпяното процесно ПТП Ф.Ф. е развил клинична картина на Посттравматично стресово разстройство, което е продължило няколко месеца. В резултат на продължилите с месеци диагностични, лечебни, оздравителни и рехабилитационни процедури, както и на продължителната социална и физическа непълноценност при Ф. се е развило ****************, не е отзвучало напълно и до настоящия момент. Необходимостта да преодолява **************, изявяващи се при необходимост от пътуване с моторно превозно средство, както и персистиращите чисто физически болки и страдания от получените травми се явяват фактор, забавящ възстановителния процес при него. От психиатрична гледна точка, вероятността гореспоменатото психично разстройство да персистира с години при Ф. до отзвучаването си, е значителна.

До процесното ПТП Ф. активно е спортувал във фитнес залите и е бил здрав мъж. След получаване на гореописаните травми и необходимостта да бъде обслужван с чужда помощ от трети лица, той се е отчуждил от всички и не е искал да вижда даже и дъщеря си и свидетелката Л.К., с която живеел на семейни начала. Дълго време не е искал да се качва в МПС, нито пък някой друг да го вози. Започнал е да се вози само при свидетеля Б.Б., по при изключително ниска скорост от 20-30км./ч. Към настоящия момент е започнал вече да шофира.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, от заключението на комплексната съдебно – медицинската експертиза на вещите лица д-р  М.М. и д-р Ж.Т., от заключението на съдебно – психиатричната експертиза на вещото лице д-р Р.К., които заключения съдът възприема като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, от устните обяснения, дадени в с.з. от д-р К., както и от свидетелските показания на Л.С.К. и Б.М.Б., кореспондиращи помежду си.

Следователно предявените искове от Ф. се явяват основателни. По отношение размера на исковете:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства /л.25 – л.29/, представени в оригинал за констатация в с.з. на 07. 07. 2020г., ищецът е доказал размера на претърпените имуществени вреди така, както се претендират.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на пострадалия – на ** години, към датата на процесното ПТП, когато той е бил в активна трудоспособна възраст, от мястото, начина и конкретната обстановка, при които той е получил уврежданията, характера на уврежданията, подробно описани по - горе, от тяхната многобройност, при което в съвкупност болките и страданията са се увеличавали, от търпените болки и страдания от всяко вдишване и издишване за период от около един месец, от търпените страдания и неудобства от санитарно хигиенно естество, както от настъпилите физически увреждания, така и психическите такива, от възстановителния период, от провеждането на рехабилитация и търпените и през този период болки и страдания, от обстоятелството, че същият не е възстановен напълно нито физически и му предстои операция за изваждане остеосинтезните материали, след което се очаква физическо подобряване и провеждането на нов рехабилитационен курс, от обстоятелството, че той не е възстановен психически и от продължителния период, който му е необходим за психическото му възстановяване, както и изхождайки от размера на минималната работна заплата за страната към датата на увреждането - 510лв. и към настоящия момент - 650лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 110 000лв. би обезщетила справедливо Ф.Ф. за претърпените от него неимуществени вреди.

Ответното застрахователно дружество не е доказало възраженията си за изключителен принос от негова страна за причиняване на вредоносния резултат, нито пък е доказало, че той е бил без поставен обезопасителен колан и е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което не са налице основания за намаляване на този размер.

Исковите претенции следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва за забава, считано от  датата на предявяване на исковата молба 09. 08. 2019г., до окончателното изплащане на сумата – така, както се претендира в исковата молба.

За горницата над 110 000лв. до 150 000лв. исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

2.     По отношение исковата претенция на К.В..

Същият съобщава, че дясното му рамо е било изкълчено и наместено преди операцията, като при сегашния преглед липсва точно начина на наместването. Било е наместено от трима лекари, като упойка не е му е поставяна, като си спомня всичко. Възможно е това да е така, както съобщава и пострадалия, но няма медицинска документация, в която де е описано това състояние. Сега при прегледа се установява, че е налице частично изкълчване с траен характер на дясна акромиоклавиакуларна става /ставата анатомично намираща се в дясното рамо и се образува от ключицата и лопатката/. Мястото е деформирано от това, че ключицата стърчи нагоре и проминира под кожата. Установява се т.н. „симптом на клавиша“ – характерен за тази травма. При самата травма пострадалия е изпитал силни болки и страдания с невъзможност да си служи с лявата ръка. Постоперативно е търпял по - силни болки. Носил е гипсова имобилизация за 45 дни, като е изпитвал неудобства в битово и хигиенно отношение от това. В последствие рехабилитацията особено отначало е била по – силно болезнена. Вещите лица смятат, че оздравителния период е продължил около 5-6 месеца. При прегледа е установено : сублуксация на дясна  акромиоклавикуларна  става с траен характер, предизвикваща болки и страдания при по – тежки натоварвания. Постоперативен белег от улнарно с дължина 15см. Ограничение в супинацията /обръщане дланта нагоре/ от 20 градуса. Има нарушение на повърхностната чуствителност за температура в лява предмишница и подтиснат бесен бицепсов рефлекс. Предстои повторна операция за отстраняване на остеосинтезния материал. Възможно е след това движенията да се подобрят. Травмата в областта на дясно рамо може да се получи при директен страничен удар в части на автомобила, най – вероятно при обръщането, а тази в областта на лява предмишница при рязко движение на ръката и удар в части от интериора на автомобила. Т.е. травматичния агент е действал от вън навътре към костта, докато при счупването на Ф.Ф. е обратното.

В резултат на претърпяното процесно ПТП К.В. е развил клинична картина на **********, което е продължило няколко месеца. В резултат на продължилите с месеци диагностични, лечебни, оздравителни и рехабилитационни процедури, както и на продължителната социална и физическа непълноценност при В. се е развило ******, което разстройство в предвид данните от психиатричното освидетелстване, не е отзвучало напълно и до настоящия момент, макар да е отзвучало в значителна степен. В. е преодолял в значителна степен ************, като персистиращите чисто физически неудобства от получените травми се явяват фактор, забавящ възстановителния процес и при него. От психиатрична гледна точка вероятността гореспоменатото психично разстройство да отзвучи е значителна.

До процесното ПТП В. активно е тренирал във фитнес залите и е бил здрав мъж 110кг. След получаване на гореописаните травми и необходимостта да бъде обслужван с чужда помощ от жена му и брат му, той се чувствал зле психически. Не е искал да се качва в МПС, нито пък някой друг да го вози. От месец май 2020г. е започнал да шофира.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, от заключението на комплексната съдебно – медицинската експертиза на вещите лица д-р  М.М. и д-р Ж.Т., от заключението на съдебно – психиатричната експертиза на вещото лице д-р Р.К., които заключения съдът възприема като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, от устните обяснения, дадени в с.з. от д-р К., както и от свидетелските показания на А.Ю.П., кореспондиращи помежду си.

Следователно предявените искове от В. се явяват основателни. По отношение размера на исковете:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства /л.25 – л.29/, ищецът е доказал размера на претърпените имуществени вреди така, както се претендират.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от младата възраст на пострадалия – на ** години, към датата на процесното ПТП, когато той е бил в най – активната си трудоспособна възраст, от мястото, начина и конкретната обстановка, при които той е получил уврежданията, характера на уврежданията, от настъпилите физически увреждания, така и психическите такива, подробно описани по - горе, от възстановителния период, от провеждането на рехабилитация и търпените и през този период болки и страдания, от обстоятелството, че същият не е възстановен физически, но почти е възстановен психически, от необходимостта от извършване на втора операция, след което се очаква подобряване, както и изхождайки от размера на минималната работна заплата за страната към датата на увреждането - 510лв. и към настоящия момент - 650лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 38 000лв. би обезщетила справедливо К. за претърпените от него неимуществени вреди.

Ответното застрахователно дружество не е доказало възраженията си за изключителен принос от негова страна за причиняване на вредоносния резултат, нито пък е доказало, че той е бил без поставен обезопасителен колан и е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което не са налице основания за намаляване на този размер.

Исковите претенции следва да бъдат присъдени, ведно със законната лихва за забава, считано от  датата на предявяване на исковата молба 09. 08. 2019г., до окончателното изплащане на сумата – така, както се претендира в исковата молба.

Искът в частта за горницата над 38 000лв. до пълния претендиран размер от 50 000лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските.

 По делото няма доказателства ищецът В. не е направил разноски.

Ищецът Ф. е направил разноски по делото в размер на 800лв. депозити за вещи лица /л.113 и 114 от производството пред ПОС/. Няма доказателства да е правил други разноски. С оглед уважената част от иска на Ф., ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата 586,66лв.

Ответното дружество е направило разноски, както следва : 400лв. разноски за СМЕ /л.85 от производството пред ПОС/, 400лв. разноски за първоначалната САТЕ /л.86/, 400лв. за допълнителната САТЕ преди последното съдебно заседание и 450лв. за адаптация на писмени доказателства от македонски на български език /л.242 от производството пред ПОС/. На адвокат М.Г. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5700лв. Следователно направените от ответното дружество разноски са общо 7350лв.

С оглед отхвърлената част от иска, ищците Ф. и В. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответното дружество сумата 1 864,99лв.

С оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 6 117,32лв., представляваща държавна такса 4% върху уважената част от исковете /152 933лв/, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

С оглед уважената част от иска на Ф. и за оказана безплатна правна помощ на същия пред Пернишкия окръжен съд, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА вр. с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1от 9. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат В.К. ***  сумата 3 803,36лв. адвокатско възнаграждение.

С оглед уважената част от иска на В. и за оказана безплатна правна помощ на същия пред Пернишкия окръжен съд, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА вр. с чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1от 9. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат В.К. ***  сумата 1 707,95лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП настъпило около 01.15ч. на *** в *** /***/ по магистрален път А-2 *** - ***, в резултат от  виновно причинено от Е.К. Е., с ЕГН ********** от  ***, като водач на лек автомобил „Ауди С4“, с рег. №***, с налична валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество до 10. 10. 2018г., както следва :

          1.На Ф.В.Ф., с ЕГН **********, чрез адвокат В.Г.К. :

          - Обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в общ размер на 3 668,00 лв., от които 3243,00 лв. за инпланти, 300,00лв. за превод на съдебно решение и 125,00 лв. за поисканото от страна на застрахователя пълно копие на медицинската документация от УМБАЛСМ „***" ЕАД гр. ***, ведно със законна лихва, считано  от датата на завеждане на исковата молба - 10. 06. 2019г. до окончателното изплащане,      

-Обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. (сто и десет хиляди), представляващи болки, страдания и неудобства, както и травми и заболявания довели да влошаване на общото му здравословно (физическо и психическо) състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 10. 06. 2019г. до окончателното изплащане, като за горницата над 110 000лв. до пълния претендиран размер от 150 000лв., отхвърля иска като неоснователен.

2.На К.А.В., с ЕГН **********, чрез адвокат В.Г.К. :

-Обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в общ размер на 1 265,00 лв., от които 1200,00 лв. за инпланти и 65,00лв. за поисканото от страна на  застрахователя пълно копие на медицинската документация от УМБАЛСМ „***" ЕАД гр. ***, ведно със законна лихва, считано  от датата на завеждане на исковата молба - 10. 06. 2019г. до окончателното изплащане,

-Обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 38 000 лв. (тридесет и осем хиляди), представляващи болки, страдания  и неудобства, както и травми и заболявания довели да влошаване на общото му здравословно (физично и психическо) състояние, ведно със законната лихва, считано от считано  от датата на завеждане на исковата молба - 10. 06. 2019г. до окончателното изплащане, като за горницата над 38 000лв. до пълния претендиран размер от 50 000лв., отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Ф.В.Ф., с ЕГН **********, чрез адвокат В.Г.К., сумата 586,66лв., представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Ф.В.Ф., с ЕГН **********, и К.А.В., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата 1 864,99лв., представляваща направените от дружеството разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете им.

ОСЪЖДА Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 6 117,32лв., представляваща държавна такса 4% върху уважената част от исковете /152 933лв/, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат В.Г. ***, сумата 3 803,36лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Ф.Ф. пред Пернишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат В.Г. ***, сумата 1 707,95лв.  адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на К.В. пред Пернишкия окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в   двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.      

 

                                       Съдия :