Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 441

 

гр. Перник, 23.12.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

            Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:

                            

                СЪДИЯ: Емилия Иванова

при секретаря А.М.***, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №105 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.146 и следващите от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по жалба на В.С.Р.***, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника й адв. Ю.Д.*** – АК Монтана, срещу заповед № 1453/03.07.2006 г. на Кмета на Община Перник, с която е одобрен проект за разделяне на УПИ IX-596 в кв. 46 в с. Ярджиловци, общ. Перник на два урегулирани поземлени имота.

При оспорването се твърди, че заповедта не е била известна на жалбоподателката и е узнала за издаването й чрез Омбудсмана на РБ. Това обстоятелство обосновава допустимост на оспорването и препятства влизането в сила на административния акт.

По същество се излагат съображения за нищожност на заповед №1453/03.07.2006 г., тъй като същата не е подписана от лицето изпълняващо длъжността Кмет на Община Перник. Навеждат се и твърдения за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Не са спазени изискванията за допустимите по закон отстояния на границата между двата имота и находящите в тях сгради. Имотът е неподеляем и разделянето му е станало в противоречие на чл.201, ал.1 и 2 от ЗУТ.

Въз основа на изложените подробно съображения в жалбата се иска прогласяване нищожност на заповедта и алтернативно отмяната й като незаконосъобразна.

Претендира се присъждане на разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата-Кметът на Община Перник, чрез своя процесуален представител, намира, че оспорването е недопустимо поради просрочие. Позовава се на доказателства за връчване на заповед №1453/03.07.2006 г., поради което предлага производството да бъде прекратено на основание чл.159, т. От АПК. Алтернативно се поддържа твърдение за неоснователност на жалбата, тъй като при издаването на акта са спазени всички изисквания на ЗУТ.

Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – С.В.С.*** и Д.В.С.*** оспорват жалбата, по същество не изразяват становище.

 

   Административен съд Перник, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно допустимостта на жалбата:

Процесната заповед е издадена на 03.07.2006 г., като между страните е налице спор относно надлежното й връчване. Представителят на административния орган твърди, че заповедта е връчена по надлежния ред при условията на отказ. Същият е оформен на гърба на писмо с изх.№06/слу-8001 от 28.12.2006 г.

Жалбоподателката, чрез адв. Д.*** оспорва връчването, като твърди че на 16.01.2007 г., никой не е посещавал дома й и същата не е отказвала да приема каквито и да било документи от Община Перник. В тази връзка са разпитани двама свидетели, които установяват, че в периода, за който се твърди от административния орган да е осъществено връчването, В.Р.*** е работила на две места, поради което не е било възможно да бъде намерена на домашният й адрес преди 20:00 часа вечер.

В открито производство по оспорване на документи по реда на чл.193 от ГПК във връзка са чл.144 от АПК, по делото бе изслушана и съдебно-почеркова експертиза, която се прие без възражения от страните. Експертът установява, че само на един от проверените документи, подписът е на жалбоподателката. Това е разписка от 27.05.2016 г. Другите проверени документи – молба вх.№05/ТР25541/14.12.2005 г. и разписен лист към проекта за дворищна регулация на кв.46, по плана на с.Ярджиловци не са положени от жалбоподателката.  

От всички събрани доказателства по делото /писмени и гласни/ съдът констатира, че връчването на заповед №1453/03.07.2006 г. не е направено лично. Жалбоподателката е била уведомена само за започнала процедура по изменение на ПУП в кв.46 на с. Ярджиловци, но актът, с който е финализирана тази процедура, не е връчен по надлежния ред. Не се възприема като основателно твърдението на административния орган, че оспорената заповед е била връчена при условията на отказ. Действително има оформен отказ с дата 16.01.2007  г., който е приложен по делото, но това не установява обстоятелството, че в действителност адресът на жалбоподателката е бил посетен от лицата вписани като връчител и свидетели, като същите на място са оформили отказа.

Въпреки тези констатации съдът намира, че жалбоподателката е узнала за издаването на заповед №1453/03.07.2006 г. от Кмета на Община Перник много преди да подаде жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство. Атакуваната заповед е издадена по повод гр. дело №949/2002 г., по описа на РС – Перник, за делба на наследствен имот представляващ УПИ ІХ-596, кв.46 по плана на с.Ярджиловци, общ.Перник. От приложен в настоящото производство протокол на РС-Перник от 12.07.2010 г. е видно, че между С.В.С.***, Д.В.С.*** и В.С.Р.*** е теглен жребии за възлагане на вече обособените урегулирани поземлени имоти от наследствения  УПИ ІХ-596, кв.46 по плана на с.Ярджиловци, общ.Перник.

Изрично в протокола е заявено от процесуалния представител на В. Р.*** „упълномощена съм от името на доверителката ми да заявя, че заповед №1453/03.07.2006 г. е влязла в сила“. Този протокол е съставен под диктовката на съдия-докладчик и е подписан от него,  вписан е по надлежния ред, поради което се счита не само за надлежен документ за собственост, но и за достоверно доказателство за изявленията инкорпорирани в него.  

Следователно от 12.07.2010 г., датата изричното изявление, че заповедта е влязла в сила е започнал да тече 14-дневния срок за оспорването й. Възможността за оспорване е преклудирана с изтичането на този срок на 27.07.2010 г. Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е депозирана на 20.02.2015 г. в регистратурата на Административен съд - Перник, т.е. същата е просрочена, поради което и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

Твърденията на жалбоподателката, че е се е снабдила със заповед №1453/03.07.2006 г. издадена от Кмета на Община Перник едва през 2015 г., чрез Омбудсмана на РБ, са относими към връчването на административния акт, а не към узнаването за неговото издаване. Ето защо не може да се приеме, че от момента на снабдяване със заповедта са започнали да текат срокове за нейното оспорване. 

 Вярно е, че в ЗАП /отм./, действал към момента на издаване на процесната заповед, съответно в АПК/в сила от 12.07.2006 г./ е регламентиран редът за съобщаване на издадените административни актове. Въпросната регламентация има за цел да се уведоми страната за акта, съответно за последиците му, за относимите факти и обстоятелства, за да може да осъществи процесуалните си права на жалба и защита. Съобщаването на акта, когато същият подлежи на обжалване, е с оглед страната евентуално да го оспори по предвидения ред. Разпоредбите гарантират нормалните законови способи за връчване на съобщение, като съответните норми на ЗАМ (отм.); и АПК начини, не е без правно значение. Формалното съобщаване не изключва възможността страната да получи по друг начин съответна, равностойна информация и последната в конкретен случай да се прецени като юридически факт, с произтичащи от него правни последици. Да се приеме противното би означавало формалното съобщаване да се абсолютизира, без да се взема предвид целта му, която е насочена преди всичко за обезпечаване на процесуалните права на страна. В този смисъл, частта от жалбата, в която се релевират възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, на основание чл. 159, т.5 от АПК не следва да бъдат обсъждани. Тези възражения са преклудирани, тъй като оспорването е просрочено, а те биха били релевантни при проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт.

 В жалбата се релевират и оплаквания за нищожност, поради което на основание  чл. 149, ал.5 от АПК, жалбата е процесуално допустима единствено по отношение проверката за нищожност на оспорената заповед, предвид което съдът ще изложи мотиви в тази насока.

В нормативната уредба липсва легално определение за нищожност на  административен акт. В АПК са определени само критериите на които следва да отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. Изискванията са следните - да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или съответно до унищожаемост на акта. Ето защо преценката за нищожност, е конкретна за всеки случай и зависи от тежестта на установения порок.

В конкретния случай, като основание за нищожност от жалбоподателката се сочи, че заповедта не е подписана от лицето изпълнявало длъжността Кмет на община Перник. Останалите твърдения в жалбата обхващат всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, като наведените доводи обаче се отнасят преди всичко до законосъобразността на административния акт. Както бе посочено по горе настоящият състав се счита за обвързан само с преценката относно нищожност на акта и в този аспект следва да обсъди твърденията за порочност на оспорената заповед.

Твърдението, че заповедта е издадена от лице което не е изпълнявало длъжността кмет на общината решаващият състав намира за неоснователно. Общоизвестен  е фактът, че след проведени местни избори,  за един мандат от 10.11.2003 г. до 09.11.2007 г. кмет на Община Перник е била инж. А. Г. В.***. В заповедта е посочено, че е подписана от това длъжностно лице и върху подписа му е положен печат на Кмета на Община Перник. Това е напълно достатъчно да се приеме, че административният акт е подписан от лице, което е било избрано за кмет и в това си качество с оглед правомощията си по ЗУТ е издало оспорения административен акт. Налице е компетентност по материя и степен на органа, издал акта, поради което не е налице предпоставка, обуславящи нищожност на издадената заповед на това основание.

  Наведеният довод, че заповедта е издадена, без да е спазена установената от закона форма - липсват фактически и правни основания, както и е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната нищожност, също са неоснователни. За да е нищожен един административен акт е необходимо той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган.

Дори да са налице нарушения допуснати от административния орган, те не са от такъв характер,че да лишават акта от всякакво законово основание. Изложените в жалбата твърдения биха имали значение в производство по проверка законосъобразността на заповед № 1453/03.07.2006 г. на Кмета на Община Перник, но тъй като сроковете за оспорване на това основание са пропуснати, тези съображения не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

Наведените доводи за нищожност на основание материална незаконосъобразност са основателни, само ако процесната заповед е издадена при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, ако е изцяло лишена от законово основание, т. е. ако акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Конкретния случай не е такъв.

Заповед № 1453/03.07.2006 г. на Кмета на Община Перник е издадена в процедура по разделяне на УПИ ІХ-596, кв.46 по плана на с. Ярджиловци, общ.Перник. Разделянето на имота е станало във връзка с гр.д. №949 по описа на РС –Перник 2002 г. за делба на съсобствен имот. В акта са посочени правни основания чл.19, ал.4 от ЗУТ чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ, които регламентират процедура за разделяне на съсобствени имоти в производство по делба. Т.е. актът не е лишен от законово основание, нещо повече производството е започнало по искане на съсобственик. Действително, чрез експертизата изслушана по делото се установи, че госпожа Р.*** не е подписала заявление вх.№ 05/ТР-5541/14.12.2005 г., но това не означава, че то не е подписано от останалите съсобственици на УПИ ІХ-956 и общината е била надлежно сезирана. В хода на административното производство жалбоподателката е била уведомявана за предприетите от общинската администрация действия, което се потвърждава от разписка подписана от нея на 27.05.2006 г. и от подадено възражение срещу проекта за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ІХ-956 в кв.46 по плана на с.Ярджиловци.

Заповед № 1453/03.07.2006 г. на Кмета на Община Перник съдържа фактически основания за издаването й, които са конкретни, ясни и недвусмислено изложени. Те еднозначното и недвусмислено определят правата и задълженията на адресатите и не възниква съмнение в действителната воля на органа - издател.

От горното се налага извод, че жалбата на В.Р.*** в частта, с която се иска пригласяване нищожност на оспорения акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото страните са направили искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и съобразно нормата на чл. 143, ал.3 от АПК, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателката да заплати на Община Перник направените по делото  разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 

Мотивиран от изложените съображения, Административен съд Перник

 

Р Е Ш И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.С.Р.***, с адрес: ***, срещу заповед № 1453/03.07.2006 г. на Кмета на Община Перник, в частта, с която се иска отмяната й като незаконосъобразна.

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№105 по описа за 2015 г., в частта, с която се иска отмяна на заповед №1453/03.07.2015 г. на Кмета на Община Перник като незаконосъобразна.

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Р.***, с адрес: ***, срещу заповед № 1453/03.07.2006 г. на Кмета на Община Перник, в частта с която се иска прогласяване на нейната нищожност.

 

 ОСЪЖДА В.С.Р.***, с адрес: *** да заплати на Община Перник направените разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 СЪДИЯ:/п/