№ 2512
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Силвия Б. Русева
СъдебниМладенка Ст. Тошева
заседатели:Емил Тр. Стоянов
при участието на секретаря Венелин П. Кръстев
и прокурора К. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Силвия Б. Русева Наказателно дело
от общ характер № 20241100201618 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явява прокурор К. Д..
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Ф. Ю. Ф. – редовно призован, се явява лично и с
адв. Л. К. от САК, служебен защитник.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ:
Дружеството „С.“ – редовно призовани, изпращат представител в
лицето на адв. Б. А..
В залата се явява и преводач, в лицето на С. Д., за устен превод от
испански език на български език и обратно.
СЪДЪТ, предвид заявеното от подс. Д. Ф., че не владее български език
и желае превод на родния му език
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА С. Н. Д. за преводач от български на испански език и
обратно по НОХД № 1618/2024г., по описа на СГС, НО, 40-ти състав.
Преводачът: Предсотавям Ви клетвеная декаларация на основание чл.
290, ал.1 и 2 НК.
СЪДЪТ
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПРЕВОДАЧА.
С. Н. Д. – на 50 години, българин, български гражданин, без дела и
родство със страните, неженен, неосъждан.
СЪДЪТ, предупреди преводача Д. за наказателната отговорност по НК.
ПРЕВОДАЧЪТ Д.: Запознат съм с наказателната отговорност по НК -ще
дам верен и безпристрастен превод. Ясна ми е отговорността. Представям на
съда клетвена декларация в оригинал.
СЪДЪТ,след като се запозна с представената от преводача Д. клетвена
декларация, върна същата на преводача.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Считам ,че не следва да се дава ход на делото, тъй като, преди
заседанието, връчих на прокурора, предложение за решаване на делото със
споразумение, поради, което молим да ни дадете възможност да изготвим и
внесем съответното споразумение в съда, така, че да можем да приключим
делото по най-бързия и ефективен начин. Дадем ли ход на разпоредително
заседание, преди това трябва да конституирате пострадало лице и аз нося
доказателство, че те не са пострадало лице, но въпреки това не знам как ще се
развие производството и след това ще ни трябва тяхното съгласие за
приключване на делото по този начин. Представям Ви и удостоверение от
ЧСИ М.Ц.. То е във връзка с процесуалната легитимация на пострадалото
лице. Връзката е следната:
Сигнала, по който е започнало това ДП,на „С.“- испанското дружество-
те твърдят, че са претърпели вреди от това, че по друго изпълнително дело,
не това на Ц., е продаден един имот, на който управител е моят подзащитен. В
публичната продан, по този се е намалило обезпечението, защото се е продал
имот и той е взел парите и не са ги получили те. Публичната продан обаче на
това друго ЧСИ е отменена по съдебен ред надлежно от СГС, след което
обезпечението на техните вземания не е намаляло, имота се е върнал към
патримониума на дружеството. Сега ЧСИ М.Ц. е обявила на публична продан
същия този имот, по делото в което „С.“ са присъединен взискател и те ще
бъдат удовлетворени, така както първоначално е било замислено от цената на
този имот. Така, че те не са пострадали в нито един момент по тези
престъпления, за които е повдигнато обвинение.
ПОДС. Ф.: Придържам се към казаното от моя защитник.
АДВ. А.: Считам, че не е налице пречка за даване ход на
разпоредително заседание. Искам да взема становище, че коментираните от
колегата въпроси са по същество на предмета на делото, а не в процедурата, в
която се намираме в момента. Така, че не следва да бъдат разглеждани тези
въпроси към настоящия момент. Ако се разглежда делото по общия ред,
тогава биха могли да се коментират конкретните доказателства и всичко,
което колегата изкоментира. Да се приеме представеното от адв. К.
доказателство.
ПРОКУРОР/реплика/: Искам да отбележа, че първо се отговаря по
2
въпроси по чл.248, ал.1 НПК, а едва след това съдът преценява по чл.248, ал.2
НПК, дали да конституира страни в производството. Считам, че няма пречки
да се даде ход на делото. Първо прокурорът и защитата да отговорят на
въпросите по ал.1 и едва след това съдът да се запознае с евентуалното
конституиране на граждански ищци в съдебното производство - поне такова е
систематичното тълкуване на двете разпоредби. Да се приеме представеното
от адв. К. доказателство.
Предвид становището на страните и, след съвещание, съдът прецени, че
представеното от защитата удостоверение от ЧСИ М.Ц. е относимо към
предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното от
адв. К. удостоверение от ЧСИ Ц..
ПОДС. Ф.: Получил съм копие от ОА и разпореждането на съда за
насрочване на испански език, преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМОТО ЛИЦЕ.
Д. Ф. Ю. Ф. – ЛНЧ ****, испанско гражданство, роден на **********г.
в гр. В., Кралство Испания, с адрес в Р България по ЛК: гр. Плевен, ул. ****,
настоящ адрес: гр. Плевен, ул. „**** I“ № ****.
Самоличност снета по документ удостоверение за пребиваване на
гражданин на ЕС в Р България с № **** от ****г., издадено от МВР Плевен.
ПОДС. Ф.: Представям Ви и испанска ЛК с № ****B издадена от В..
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимото лице в наказателното
производство по чл.55 и следващите на НПК, по чл.381 и по Глава 27 на НПК.
ПОДС. Ф.: Разбирам обвинението. Разбрах правата си. Достатъчен ми е
устния превод за акта на съда, който ще произнесе днес - не желая да бъде
преведен писмено на испански протокола от днес.
СЪДЪТ, разяснява на процесните страни правата им по чл.274-275
НПК.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Разбрахме правата си, нямаме искания за
отводи. Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ разясни на страните въпросите, които се разглеждат в
3
разпоредително заседание.
Становище на страните по въпросите по точките на чл. 248, ал. 1
НПК.
ПРОКУРОР: Съгласно волята на законодателя, изразена в чл.247в, ал.
2 и 3 НПК, пострадалият или ощетеното юридическо лице, могат да дадат
писмено мнение на въпросите на по-следващия член, а именно чл.248 НПК.
Обаче това не ги прави страни и нямат никаква задължителна сила за съда.
Едва с нарочно определение, след отговора на въпроса от страните, които са
страни по закон, съдът може да реши дали да конституира граждански ищци -
пострадалите или ощетените юридически лица.
По чл.248, ал.1, т.1 НПК намира, че на въпроса дали делото е подсъдно
на този съд, съдът трябва да отговори служебно. Това е въпрос, на който
съдът отговаря служебно, тъй като незаконният състав винаги е бил
абсолютно основание за отмяна на присъда, дори да не са допуснати
нарушения. Доколкото деянията са довършени в гр. София, може би този съд
е компетентен. Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство. В досъдебната фаза не е допуснато каквото и да
е било процесуално нарушение, още по-малко съществено. За сега не е ясно
дали са възникнали основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила по НПК. Отговорът ми на въпрос 5 е отрицателен, няма нужда от
закрити врати, резервен съдия или съдебен заседател, резервен защитник или
от допускане на нови участници в съдебното производство. Не са взети мерки
за процесуална принуда освен „Подписка“, като моля същата да бъде
потвърдена. За сега нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля да
насрочите делото за разглеждане по общия ред.
АДВ. А.: Считам, че настоящия съдебен състав е компетентен да
разгледа делото. Не са налице основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство. На ДП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са ограничили правата на доверителите
ми. Към настоящия момент, считам че не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на някои от диференцираните процедури. Придържам се
изцяло към казаното от прокурора.
Съобразно дадените ми пълномощия, поддържам молбата от
31.05.2022г., за конституиране на дружеството „С.“ ЕООД в качеството на
граждански ищец и за приемане за съвместно разглеждане в наказателния
процес на гражданския иск. Твърдя, че вредите предмет на ОА, не са
възстановени на доверителите ми. Оттеглям молбата от 17.03.2023г., като
тази молба беше за оттегляне на молбата от 31.05.2022г. за конституиране
като граждански ищец и приемане на гражданския иск за съвместно
разглеждане в наказателния процес.
ПРОКУРОР/относно молбата за конституиране като граждански
ищец и приемане на гражданския иск за съвместно разглеждане в
наказателния процес на дружеството „С.“ЕООД /: Считам, че молбата е
своевременно отправена и допустима, като евентуалното й уважаване няма да
затрудни доказателствения процес в съдебно следствие. Пострадалия и
ощетеното юридическо лице не са страни по право и те трябва да бъдат
конституирани от съда с нарочно определение.
4
АДВ. К./по молбата/: Г-жо Председател, считам ,че молбата за
конституиране на „С.“, като граждански ищец е недопустима. Предвид
представеното доказателство в днешното с.з., „С.“ изначално не е следвало да
получава никакви пари. Причината за това е, че дружеството има
изпълнителен лист за една много голяма сума и във връзка с този
изпълнителен лист върху процесния имот, който е описан и в представеното
удостоверение е наложена обезпечителна мярка „Възбрана“, във връзка с
твърдените престъпления. Този имот е бил изнесен на публична продан в по-
ранен момент, като е бил продаден. Постановлението за възлагане на този
имот не е влязло в законна сила, защото един от наддавачите по това
предходно изпълнително дело е обжалвал след срока този акт. СГС е приел,
че поради това, че наддавачът не е бил уведомен навреме, е бил лишен от
правата си по закон,възстановил е срока за обжалване и е приел за
разглеждане депозираното обжалване. Приел е, че жалбата е основателна и с
неподлежащ на обжалване съдебен акт е върнал процесния имот в
патримониума на дружеството „МРЕИ“ ООД. Благодарение на това,
обезпеченията за кредитора „С.“ не са намалели и към настоящия момент тече
публична продан при ЧСИ М.Ц., в рамките на която продан, „С.“ ще
реализира правата си и ще получи парите, които им се дължат безвъзмездно.
На следващо място, доколкото изобщо може да се обсъжда сумата,
предмет на ОА, лицето, което следва да я иска е дружеството купувач, което е
платил, защото тя подлежи по закон на връщане на него. Това дружество
обаче, доколкото на мен ми е известно, не е предприело никакви действия за
искане на тази сума за последните 9 години и давността за това отдавна е
изтекла. Освен това, тази сума е следвало да се иска, не в настоящето
производство и не срещу моя подзащитен, а от ЧСИ-то, което е провело
публичната продан и е извършило незаконното разпределение, във връзка, с
което е платил парите на „Плевен строй“. Поради тази причина, считам че
„С.“ не следва да бъде конституирано като граждански ищец, защото то няма
качество на пострадало лице - нито като граждански ищец, нито като частен
обвинител.
Съдът уведомява адв. К., че ЮЛ може да бъде конституирано само като
граждански ищец, не и като частен обвинител.
ПОДС. Ф./по молбата/: Поддържам казаното от моя защитник.
АДВ. А./реплика/: Въпросите, които повдига колегата са въпроси по
същество и според неговото твърдение, доверителите ми не са ощетено
юридическо лице, т.е. налице е несъставомерност на деянието, което влиза в
коалиция в искането му за споразумение.
ПРОКУРОР/реплика/: Ще помоля съда, първо да се произнесе по
въпросите на чл.248, ал.1 НПК, а едва след това, с второ определение, да
конституира или не граждански ищци по делото. Съображенията ми са
съвсем ясни. Ако този съд намери, че делото не е подсъдно на СГС, на ОС-
Плевен, т.е. естествено няма да е компетентен да конституира каквито и да
било в производството, също така няма да е компетентен да одобри или не
споразумение по делото. Ако при отговора на въпрос четвърти, с оглед
постъпилия проект на споразумение от страна на защитата, съдът намери, че
5
след като вече е местно компетентен да одобри или не, едно споразумение, би
могъл да отложи делото за изготвяне на споразумението и внасянето му за
одобряване, без въобще да се занимава по въпроси в чл.248, ал.2 НПК за
конституиране на гражданския ищец в първоинстанционното производство.
Съдът, уведомява прокурор Д., че ще се произнесе по алинеите на
чл.248 НПК, така както са по поредност.
АДВ. К.: Считам, че настоящето дело е подсъдно на СГС. Считам, че
няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че не са допуснати, на ДП, отстраними съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия. Считам, че е налице основание за разглеждане на делото по реда
на особените правила, предвид внесеното от мен предложение за
споразумение с прокурора и моля да отложите делото- дали за днес, за по-
късен час или за друга дата, за да имаме възможност да изготвим и подпишем
споразумението и с това да приключим съдебното производство. Считам, че
не са налице основанията по чл.248, ал.1, т. 5 НПК. Считам, че няма
основание за изменение на мерките за процесуална принуда. На този етап
нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПОДС. Ф.: Поддържам казаното от моя защитник.
СЪДЪТ, се оттегли на тайно съвещание.
След като изслуша становището на страните и след съвещание, Съдът
намери за установено следното:
Предвид повдигнатите с ОА обвинения на Ф. по чл.212, ал.5 НК и по
чл.253, ал.5 НК, то делото е родово подсъдно на Окръжен съд. По отношение
преценката на местната подсъдност, Съдът, така, както е написан ОА, е
затруднен въобще да прецени дали делото е подсъдно на СГС, ОС-Бургас или
на ОС-Плевен. Нито в обстоятелствената част на ОА, нито в диспозитива му
по отношение на престъплението по чл.212,ал.5 НК, прокурорът не е описал
защо приема, че парите са получени в Плевен, нито е описал механизма на
получаване на парите и, от там, не става въобще ясно, защо счита, че парите
са получени точно в гр. Плевен.
По отношение на деянието по чл.253 НК, в ОА въобще не става ясно -
нито от диспозитива, нито от обстоятелствената част, къде евентуално може
да бъде извършено това деяние, за да може настоящия състав да прецени
компетентен ли е той самият или кой друг окръжен съд би бил компетентен.
По отношение има ли основание за спиране или прекратяване на
наказателното производство, съдът счита, че такива основания не са налице.
По т. 3, Съдът е затруднен дори да се произнесе, предвид пороците на
ОА, въпраки това счита, че на ДП е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия. По тази точка, съдът
служебно констатира, че освен дефицитите в ОА, които посочи по-горе – а
именно къде е извършено или довършено всяко едно от престъпленията,
6
например по отношение на престъплението по чл.212 НК, съдът се затрудни
да разбере, защо прокурорът приема, че точно в Плевен са получени парите.
Същото е и по отношение на престъплението по чл.253 НК - по никакъв
начин, нито пострадалият, нито подсъдимият могат да разберат къде е
извършено деянието по чл.253,ал.5 НК. За престъплението по чл. 212,ал.5 НК
- в ОА, нито от диспозитива, нито от обстоятелствената част, може да се
установи, защо прокурорът приема, че парите са собственост на „С.“ - в
обстоятелствената част е отразено само, че те са пари от изпълнително дело
по публична продан на имот, собственост на дружеството, но никъде не става
ясно защо прокуратурата приема, че действително и именно това са пари на
конкретното дружество „С.“. Времето, мястото, начина на извършване на
престъплението, пострадалото лице са съществени елементи от състава на
престъплението и съответно на обвинението. Без те да са изяснени и
конкретно посочени в ОА няма как обвиняемият, съответно подсъдимият да
разбере в какво престъпление е обвинен, нито може да се прецени на кой съд
е подсъдно, като родова подсъдност и като местна подсъдност съответното
дело, както и по същите причини се нарушават и правата на пострадалия.
Поради всичко изложено, настоящият състав на СГС счита, че по т.3 на
чл. 248, ал.1 НПК, на фазата на ДП има допуснати съществени остраними
процесуални нарушения, които са увредили правата и на подсъдимия и на
пострдалото дружество и заради тях следва делото да бъде върнато на ОП-
Плевен за отстраняване на допуснатите нарушения, изложени по-горе в
мотивната част.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.5 НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че делото е родово подсъдно на Окръжен съд.
ПРИЕМА, че на ДП са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, довели до увреждане на правата на обвиняемия и
на пострадалото дружество.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1618/2024г., по
описа на СГС, НО, 40-ти състав.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура-Плевен за отстраняване на
посочените в мотивната част на определението съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, довели до увреждане на правата на
обвиняемия и на пострадалото дружество.
ПОТВЪРЖДАВА, по отношение на подс. Д. Ф. Ю. Ф., мярка за
неотклонение „Подписка“.
Определението по чл.248, ал. 1, т.3 и т.6 НПК подлежи на обжалване
или протест в 7-дневен срок от днес пред САС по Глава 22 на НПК.
На преводача Д. да се изплати сумата от 200 лева, за извършен устен
превод в днешното с.з. от български език на испански език и обратно.
Издаде се 1 бр. РКО.
7
Съдебното заседание приключи в 12:05 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8