О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 24.01.2020 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 278 по описа за 2020г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Бургаска районна прокуратура от
28.11.2019г. на основание чл. 243, ал.1, вр. с чл.
24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 434 ЗМ-269/2018г.
по описа на 02 РУ-Бургас, пор № 1074/2018г. по описа на БРП, водено за извършено
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, предл. второ НК.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от Т.В.Г. с ЕГН: ********** – майка и законен
представител на соченото за пострадало малолетно лице – Г. П. Г. с ЕГН:**********.
В жалбата се посочва, че изводите на БРП са неправилни. Застъпва се, че неправилно
наблюдаващият прокурор е приел, че се касае за навлизане на велосипедиста в
опасната зона на лекия автомобил, доколкото не са били изследвани редица
въпроси, сред които: каква е била осветената зона пред автомобила, с оглед вида
на фаровете му; каква е траекторията на движение през паркинга; къде се е
намирал велосипедистът в момента когато св. С. е отстоял на разстояние
по-голямо от опасната му зона от мястото на удара и имал ли е видимост св. С.
към приближаващия пътното платно малолетен велосипедист. Наред с това се
посочва, че не е изяснено къде точно е мястото на удара, като в тази връзка се
възразява срещу изводите на приложената експертиза. В заключение се счита, че
горните въпроси не са намерили своя отговор в постановлението за прекратяване,
поради което и същото се явява необосновано. Иска се от съда да отмени
атакуваното постановление и върне делото на БРП с указания за приложение на
закона.
Съдът намира, че така
депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Същата изхожда от активно легитимирано
лице – законният представител, действащ от името на малолетния сочен за
пострадал от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е
подадена в преклузивния седемдневен срок (постановлението е получено на 15.01.2020г.,
а жалбата е депозирана на 20.01.2020г). Разгледана по същество съдът я намира
за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното
производство е образувано на 09.04.2018г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК - с първото действие по разследването и е
водено за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, предл.
второ НК. В хода на разследването не е бил привлечен обвиняем.
С
атакуваното постановление на БРП от 28.11.2019г. наблюдаващият прокурор приел,
че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани
доказателства за извършено престъпление от общ характер, поради което и
прекратил наказателното производството. За да стигне до този извод
представителят на държавното обвинение се е солидаризирал напълно със
заключението на допълнителната тройна САвТЕ,
приемайки, че причината за ПТП-то се корени единствено в поведението на
пострадалия и от гледна точка на водача на МПС - ударът е бил непредотвратим. В
тази връзка се посочва, че към момента на навлизане на улицата велосипедистът е
попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, който към този момент се
е движел с разрешена за населеното място скорост. Водачът не е имал техническа
възможност да предотврати сблъсъка, защото едва от навлизането си на улицата
пострадалият е попадал за пръв път в осветената част от левия фар на
автомобила. На база на горното, макар и да не е изрично посочено, прокурорът е
приел, че по отношение на водача следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 15 НК и деянието му да се квалифицира като „случайно“, а от там и
невиновно. Липсата на вина от своя страна е преценена от прокурора като причина
водеща до несъставомерност на извършеното от страна на св. С., поради което и
на основание чл. 24, ал.1, т. 1 НК производството е било прекратено.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото, счита, че изводите на
прокуратурата, към настоящия момент,
са прибързани и необосновани, а от там и незаконосъобразни по следните причини:
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина,
а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с
правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Производството
вече веднъж е било прекратявано от прокурора на същото правно основание с
постановление от 10.05.2019г. Прокурорският акт е бил атакуван от сочения за
пострадал, чрез своя законен представител, като с Определение №
1041/15.07.2019г. по ЧНД № 2821/2019г. съдът е приел, че разследването не е
пълно и делото е било върнато на прокурора. В мотивите на съдебния акт изрично
е посочено, че е необходимо да бъде изследван въпроса дали водачът С. е имал
възможност да възприеме детето, независимо какво прави на платното, респективно
в кой момент. В изпълнение на указанията на съда по приложение на закона е била
назначена допълнителна тройна САвТЕ (л. 185-192 от
ДП) с въпрос: в кой момент водачът за пръв път е имал техническа възможност да
възприеме велосипедиста? В заключението си вещите лица са стигнали до извод, че
този момент е бил, когато детето е попаднало в осветената зона на левия фар на
автомобила – т.е. най-рано от момента на навлизане на уличното платно, когато
вече е попадало в т.нар. „опасна зона“ на лекия автомобил, поради което и
ударът е бил непредотвратим от страна на водача. Прокурорът от своя страна е
възприел изцяло заключението на вещите лица и на негова база е постановил
повторното прекратяване на производството.
Съдът, в
настоящия му състав счита, че отговорът на вещите лица е непълен, а от там – поне
към момента, необосновано се явява и постановлението на прокурора. Съдът в
предходното си Определение от 15.07.2019г. вече веднъж е разяснил какво следва
да се приема за „опасност на пътя“, но въпреки това настоящият състав счита, че
с оглед изчерпателност следва да посочи следното.
По
принцип практиката, приложима към конкретния случай, се е ориентирала към
виждането, че опасността на пътя, възниква или когато съответният участник в
движението (пешеходец, велосипедист, друго ППС и т.н.) навлезе на пътното
платно (ако се касае за пешеходец – когато стъпи на платното за движение), или
в малко по-ранен момент – когато все още не е навлязъл на платното, но от
поведението му недвусмислено личи, че предстои да го направи. Когато обаче се
касае за деца, било то на велосипед или не – практиката, цитирана във вече
коментираното Определение от 15.07.2019г., приема, че опасността възниква в
един много по-ранен момент, още когато децата се намират извън пътното платно,
но в близост до него. Това е така, доколкото следва да се отчете, че децата все
още не са изградили навици и защитни механизми и много често навлизат на
пътното платно - внезапно, непредвидено, без да се огледат и съобразят с
другите участници или не на предвидените за това места. За това, задължение на
водачите на МПС е, когато забележат дете в близост до пътя - да го отчетат като
потенциална опасност и в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП - да намалят скоростта, а в случай
на необходимост дори да спрат. Това разбира се не означава, че във всеки случай
от както обективно е възможно да се забележи опасността (детето) до момента на
удара, водачът на лекия автомобил има обективна възможност да намали или спре.
В някои случай опасността може обективно да се възприеме в един значително
по-късен момент, когато детето вече попада в т.нар. „опасна зона“, при което
обективно водачът вече не може да предотврати сблъска, поради което и деянието
му следва да се квалифицира като такова, извършено при условията на чл. 15 НК.
Всички
тези принципни положение, пренесени към настоящия казус сочат, че преди да се
заключи дали водачът е действал безвиновно или не - следва да се отговори на въпроса кога
най-рано водачът е можел да възприеме детето в близост до пътното платно. Този
въпрос коректно е бил зададен на вещите лица по допълнителната тройна САвТЕ, но по мнение на съда – същите не са отговорили
изчерпателно на него. Това е така, защото в заключението си експертите са посочили, че към момента на
инцидента пътният участък е бил осветен, в който смисъл е и справката от Община
Бургас (л. 112), както и показанията на разпитаните свидетели, сред които
частично и тези на самият водач: „Мисля,
че имаше улични лампи, монтирани в самия парк, който се намира до улицата.
Мисля, че лампите светеха“, (между другото светещите улични лампи се
забелязват и на фотоснимките, направени по време на огледа (л. 13), но въпреки
това изрично са посочили, че: „ще изследваме
в осветеността на фаровете на къси светлини в кой момент водачът е могъл да
забележи за пръв път велосипеда“. Казано по друг начин – въпреки факта, че
пътят е бил осветен – вещите лица не са го взели в предвид, а са се
съсредоточили единствено върху това – кога детето ще бъде осветено от фаровете
на автомобила. При положение, че пътният участък е бил осветен от уличното
осветление (както приема и прокурорът в постановлението си за прекратяване),
настоящият състав счита, че това дали детето допълнително ще бъде осветено с
фаровете на автомобила или не – е без значение. Важното е дали благодарение на
осветеността от уличните лампи детето е могло да бъде възприето от водача преди
то да навлезе в осветената зона на фаровете му или не. Отговор на този въпрос,
към настоящия момент в кориците на делото не се съдържа, а настоящият състав го
намира за жизнено важен, досежно формирането на правилни правни изводи, относно
съставомерността или несъставомерността на
деятелността на водача. Ако се установи, че уличното осветление е позволявало
водачът да възприеме детето в един по-ранен момент от този, в който фаровете на
автомобила са го осветили, то тогава следва да се направи преценка и дали за
водача обективно е имало възможност да избегне инцидента, чрез намаляване на
скоростта или спиране. А ако се установи, че въпреки уличните лампи, обективно
не е било възможно да се възприеме детето извън опасната зона - то и изводите
на прокуратурата биха били правилни.
По
мнение на съда, за да не остава никакво съмнение в горните обстоятелства, е
наложително или на мястото да се извърши повторен оглед в тъмната част на
денонощието, при работещи улични лампи, при който да се фиксира дали обективно
е възможно и ако да – от какво разстояние – да се забележи детето, преди навлизането
му на пътното платно, но когато същото е било в близост до него, или да се
проведе следствен експеримент в тази насока. Разбира се – горните факти е
възможно да се установят и по друг допустим от закона начин, включително и чрез
поставяне на такава задача на вещи лица, но при всички случаи тези
обстоятелства следва да се изяснят преди да се прави окончателен извод дали се
касае за случайно деяние или не.
На
следващо място съдът споделя и възраженията на жалбоподателката, че до този
момент, все още не е категорично установено точното място на настъпване на ПТП,
което също е важно. Всички експертизи до момента боравят с предположение и
приемат, че ударът е настъпил в условното дясно пътно платно по посока на
движение на лекия автомобил, без обаче тези предположения да се базират на
някакви обективни факти. В двата си разпита по делото водачът не е заявил
изрично в коя част на пътното платно се е движел. Обективно всички свидетели
сочат, че след удара велосипедът се е намирал почти изцяло върху „островчето“,
което пък отстои на 4,00 метра от условната дясна лента, видно от мащабната
скица. Тезата, лансирана при първоначалната единична експертиза, че след удара
велосипедът е отскочил с 4 метра назад, поне към момента не е подкрепена с
никакви конкретни факти. Същевременно св. П. И. (л. 36-37) заявява, че след
удара автомобилът се е намирал по средата на пътното платно, а св. Г. Г. (л. 29
- 30) заявява, че автомобилът е идвал от „насрещното платно“. На този свидетел
не са задавани допълнителни въпроси за уточняване на какво разбира под
„насрещното платно“, като за съда остава неясен точният смисъл, който
деветгодишно дете (към датата на разпита) влага в това понятие и какво точно
приема за „насрещно платно“, при положение, че той е пресичал платното
перпендикулярно на движението на лекия автомобил. Това налага да се проведат
допълнителни следствени действия – разпити на горепосочените свидетели, които
да установят точно (или поне приблизително), в коя част на пътното платно се е
движел лекият автомобил към момента на удара.
След
установяване на местоположението на удара и след изясняване на въпроса, дали
уличното осветление е позволявало на водача да възприеме детето в по-ранен етап
(респективно ако е така – на какво разстояние се е намирал автомобилът от
мястото на удара точно в този момент), следва да се назначи нова или допълнителна
САвТЕ, която отчитайки тези данни да даде окончателно
заключение по въпросите, които вече веднъж са били предмет на изследване, но до
момента - при непълни данни.
С оглед горното настоящият състав
счита, че към момента постановлението на РП-Бургас е необосновано, доколкото правните
изводи в прокурорския акт се базират на неизяснена фактическа обстановка, което
от своя страна прави разследването непълно и влиза в противоречие с основния
принцип на чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина. Съдът не може да
изземе компетентността на прокуратурата и на фазата на досъдебното производство
да прави преценка дали спрямо конкретно лице следва да се повдигне и/или поддържа
обвинение или не. Противното би означавало, че съдът не контролира правилността
на прокурорския акт, а изземва ръководно-решаващите функции на прокурора. Съдът
следва да извърши преценка на правилността на формирането на изводите на
прокурора, както и дали същият е провел пълно всестранно и обективно
разследване, преди да формира окончателното си мнение. Както стана ясно по-горе
съдът, в настоящия му състав, приема, че в случая разследването е непълно и изводът
на прокурора, обективиран в постановлението за прекратяване, към момента е
необоснован. Всичко това дава основание на БРС да отмени постановлението за
прекратяване и да върне делото на БРП за прилагане на закона, съобразно с
мотивите на настоящето определение.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 28.11.2019г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 434 ЗМ-269/2018г. по описа на 02 РУ-Бургас, пор №
1074/2018г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“б“, предл. второ НК.
ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с
мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП и на соченото за пострадало лице – Г. П. П, чрез неговата майка и законен представител – Т.В.Г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: