№ 842
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско
дело № 20241100900984 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „Снабдяване и търговия -
МО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Искър“ № 8,
против „Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет.1, ап.1, осъдителен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 95 040 лева с ДДС, представляваща неустойка по чл. 10.3
от Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. между страните, дължима за забава получаването
на закупена по силата на договора стока за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.05.2024 г. до
окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД твърди, че в периода
07.07.2011 г. – 05.08.2011 г. провел тръжна процедура за продажба на техническо имущество,
излишно за Българската армия, находящо се в складов район Борово на регионален
логистичен център Разград. Подлежащото на продажба имущество било обособено в
отделни лотове, като ответникът бил класиран на първо място за закупуването на имущества
по лотове с № 1, 2, 3 и 7 от обявен в сайта на дружеството – ищец списък за продажба на
техническо имущество. Вследствие извършеното класиране, страните организирали и
извършили в периода 11.01.2012 г. до 20.01.2012 г. оглед и проверка за наличността на част
от имуществото, включено в лотове № 1, 2, 3, и 7, в съответствие с приложен от купувача
списък, като на ответника били известни условията за съхранение на имуществото и
условията за неговото приемане и извозване. В резултат на проведената тръжна процедура и
обявеното класиране, страните сключили Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. за
покупко-продажба на имуществото, обособено в лот 3 – ходова част, окачване, корпус и
купол-резервни части за агрегатите и възлите от ходовата част, окачването, корпуса и купула
на Т – 54, Т – 55 – общо 485 позиции. По силата на договора ответното дружество се
задължило да заплати и получи техническото оборудване. Предаването било уговорено да е
франко ненатоварено превозно средство от складовете на продавача. В периода 25.06.2012 г.
– 11.09.2012 г. „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД осигурило достъп на купувача до
складовете, в които се съхранява имуществото – предмет на договора, за да може същият да
го приеме и изтегли от складов район Борово на Регионален логистичен център Разград, но
1
никое от лицата – представители на купувача, на които бил изрично разрешен достъп, не е
предприело действия по получаване на закупеното имущество.
С нарочно писмо от 25.09.2012 г. ответникът заявил искане за посещение за оглед на
имуществото от негови контрагенти, за което ищецът му съдействал няколкократно.
Впоследствие ищецът-продавач канил многократно ответника да изпълни задължението си
по договора да изтегли от складовете му закупеното имущество, но последният не го
направил и до момента на предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че срокът за изтегляне на стоката съгласно договора е изтекъл на
11.09.2012 година.
Твърди, че по силата на клаузата на т. 10.3 от договора между страните, за
неизпълнение на задължението си да изтегли стоката в рамките на 3 месеца от датата на
подписването на договора, ответникът дължи неустойка в размер на 3% от стойността на
договора (264 000 лева с ДДС) за всеки просрочен месец на неизпълнение, след падежа по
задължението.
ПоР. това предявява иск за осъждане на ответника да му заплати дължимата
неустойка по т.10.3 от договора за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. в общ размер на 95
040 лева с ДДС (по 7 920 лева на месец за 12 месеца просрочие).
Твърди и че по предходно предявени искове за неустойка по т.10.3 от договора между
страните ответникът бил осъден да заплати такава за периоди, предхождащи процесния.
В срока за отговор по чл. 367 ГПК ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД
оспорва предявените искове, като твърди сключеният договор да е бил прекратен преди
процесния период поР. изтичане на тримесечния срок на действието му, уговорен в чл. 10.1,
според която клауза срокът на неговото действие е до три месеца след подписването му. ПоР.
това поддържа, че договорът следва да се счита прекратен на 11.09.2012 г. и клаузата за
неустойка не е действаща към претендирания период, доколкото касае забавено изпълнение,
а не пълно неизпълнение.
Освен това възразява, че не е в забава да изпълни задължението си да получи стоката
след 11.09.2012 г., тъй като не е имал фактическата възможност за това след изтичане на
прекратителния срок. Посочва волята на страните, а именно: продавачът да съхранява
стоките в рамките на първоначално уговорения тримесечен срок безвъзмездно; в случай, че
този срок бъде продължен по взаимно съгласие с още три месеца – купувачът да поеме
задължение да заплати неустойка за всеки от следващите след първите три месеца, в които
не е изпълнил задължението си да вдигне стоките в първоначално уговорения срок. При
липса на поискано от купувача продължаване на срока на действие на договора, каквото в
случая не било направено, договорът следвало да се счита за прекратен на 11.09.2012 г.
Същевременно ответникът излага възражения, че причина за неизпълнение на
задължението му да получи стоката било наличието на непреодолими пречки за изнасянето
им, изразяващи се в липса на оказано съдействие от страна на продавача, на елементарни
условия в самата складова база, водещи до невъзможност за изнасяне на стоките -
разположението на стоките, липсата на вода, електричество и липсата на пожаробезопасни
условия за товарене. При извършени при ищеца посещения установил, че закупеното
имущество е разпръснато в различни складове на продавача, като голяма част от него била
недостъпна. Установило се, че стоките било възможно да се изнесат единствено чрез
намиращите се на територията на складовете електротелфери и електрокари, но те не били в
изправност. Закупените боеприпаси не се обслужвали и не се знаело за тяхното физико-
химическо състояние, което създавало предпоставки за възникване на инцидент. Всичко това
правело невъзможно тяхното безопасно изнасяне от складовете.
С допълнителната искова молба в срока по чл. 372 ГПК ищецът поддържа и
допълва твърденията си и оспорва възраженията на ответника, като излага подробни
съображения. Сочи, че уговорка за автоматично прекратяване на договор за продажба след
изтичане на определен срок представлявало продажба с право на изкупуване, което
противоречало на чл. 209 ЗЗД.
2
С отговор на допълнителната искова молба в срока по чл. 373 ГПК ответникът
поддържа въведените възражения. Поддържа, че договорът е прекратен с изтичане на
договорения 3-месечен срок по силата на чл. 10.1. Поддържа, че клаузата на чл. 10.3 от
договора не предписва отговорност за купувача, а единствено за продавача. Евентуално
възразява, че неустойката е приложима само при изрично договорено продължение и поР.
липсата на такава договорка не се дължи. Сочи и че по силата на чл. 328 ТЗ ищецът е могъл
да се освободи своевременно от вещите, като предпочитанието му да се възползва от
неограничената във времето неустойка би довела до неоснователно обогатяване на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства. Прието е заключение на съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С доклада по делото по чл. 146 ГПК за безспорни между страните са приети
обстоятелствата за наличието на сключен между тях Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012
г., по силата на който ответникът закупил от ищеца техническо имущество на Българската
армия за сумата от 264 000 лева с ДДС, което не „изтеглил“ въпреки поканите на продавача-
ищец.
Съгласно договора за покупко-продажба № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. (стр. 22 от
делото) ищецът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД в качеството на продавач се е
задължило да предаде, а ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД в качеството на
купувач - да заплати и получи стоката по вид, количество и цена, описани в Приложение № 1
към договора. Съгласно чл. 2.1. от договора общата цена на продадените стоки е 264 000
лева с включен ДДС. Съгласно чл. 3.1. от договора стоката се доставя на условие EXW-
франко ненатоварено превозно средство в складове на продавача. Съобразно клаузата на чл.
10.2., вр. чл. 10.1. от договора, купувачът се е задължил да изтегли стоката в срок от три
месеца, считано от датата на подписването му, т.е. до 11.09.2012 година.
В чл. 10.3 от договора страните са уговорили неустоечна клауза, съгласно която в
случай, че купувачът не изпълни задълженията си по т.10.2 – да изтегли стоката в рамките
на срока на действие на договора (до 3 месеца, считано от датата на подписване, съгласно
чл. 10.1) – същият заплаща на продавача неустойка в размер на 3% от стойността на
неизтеглените количества с ДДС за всеки просрочен започнат месец в срок от 7 дни след
началната дата на забавата. След изтичане на срока по т.10.1 продавачът е длъжен да заплати
неустойка за толкова месеца, за колкото иска да му бъде продължен срока за изпълнение на
договора.
По делото е представено Разрешение за достъп рег. № 23-04-1/02.07.2014 г., издадено
от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, видно от което е разрешено посещение
на служители на „Джайден Юнайтед България“ ООД в Регионална складова база – Разград
за извършване на оглед на имущество.
Представена е и писмена кореспонденция между страните, а именно писмо с изх. №
2005/05.12.2013 г., писмо с изх. № 2103/19.12.2013 г., писмо с изх. № 855/14.08.2014 г., видно
от които ищецът е канил ответника да предприеме действия по изпълнение на задължението
за изтегляне на закупеното имущество по договора и заплащане на дължимите неустойки.
Представен е приемо-предавателен протокол за приемане и предаване на
бронетанково имущество от регионален логистичен сектор – Разград с изх. № 45/05.06.2012
г., видно от който на „Джайден Юнайтед България“ ООД е предадено бронетанково
имущество по ЛОТ 7 от складов район Борово на РЛС Разград по договор № 31/20.02.2012
година. С подписването на протокола, собствеността и риска се прехвърлят на ответника-
купувач.
Представена е и фактура номер 12/15.06.2012 г. (стр. 64), с която се установява, че
продажната цена по договора в размер на 264 000 лева е платена изцяло.
Ищецът е представил и кореспонденция между страните, видно от която са били
издавани разрешения за достъп и такъв той е предоставял многократно на представители на
3
ответника-купувач както за изтегляне на материалните средства по Договор № 40/06/2012 г.
от 11.06.2012 г., така и за извършване на огледи от представители на „Джайден Юнайтед
България“ ООД и техни чуждестранни партньори.
Видно от приетото заключение на допуснатата по делото специализирана съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно,
техническото имущество, предмет на Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., се намира в
складова база - гр. Борово, Русенска област, и се съхранява в хранилища № 10, № 20, № 30
и № 13, опаковано в щатни сандъци, фигури, стелажи в зависимост от габаритите на
резервните части и възли. В складовете, където се съхраняват продадените вещи,
съществува достъп до всички части на имуществото, позволяващ натоварването му на
камиони, без да е необходимо преди това разместване на други складирани вещи. Вещото
лице дава заключение, че от гледна точка на пожарна безопасност в складовете, където се
намират вещите, са налице условия, включително електричество и вода, за вдигане на
стоките чрез използване на общодостъпна техника – автокранове, електрокари и т.н. При
изслушването си в откритото съдебно заседание вещото лице уточнява, че всички вещи се
намират в складовете на ищеца, с изключение на вещи по една позиция, които със Заповед
№ ОС-5/15.02.2019 г. на Министъра на отбраната са дадени за използване на военно
формирование.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.
154 ГПК, по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка с ответника с
изложеното в исковата молба съдържание, по силата на което за ответника са възникнали
твърдените в исковата молба задължения, че ищецът е изправна страна по договора, наличие
на неустоечна клауза с посоченото в исковата молба съдържание, начална дата и период на
забавата, размер на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането, респективно
срещу изискуемостта му.
Съдът е констатирал от представените от страните преписи на съдебни решения и
служебна справка в съответните деловодни системи, че дължимостта на неустойка по чл.
10.3 от процесния Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. между страните за различни
периоди след 11.09.2012 г. до 30.06.2021 г. е била предмет на производствата по т.д. №
5766/2015 г. по описа на СГС – за период 11.09.2012 г. – 11.09.2015 г., по т.д. № 1734/2018 г.
по описа на СГС – за период 12.09.2015 г. – 11.08.2018 г., по т.д. № 1124/2020 г. по описа на
СГС – за период 12.08.2018 г. – 11.02.2020 г. и т.д. № 1203/2023 г. по описа на СГС – за
период 11.07.2020 г. – 30.06.2021 г. С влезлите в сила решения по тези дела исковете за
неустойка са били уважени, което е от значение при решаването на настоящия спор с оглед
преценка за формиране на сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, респективно - по отношение дължимостта на
неустойката.
Без такова значение са решенията по цитираните от ответника т.д. № 2018/2019 г. по
описа на СГС, т.д. № 1516/2018 г. по описа на СГС и т.д. № 313/2019 г. по описа на СГС,
защото по тях предявените вземания по чл. 92 ЗЗД произтичат от друг договор между
страните, различен от този, от който произтича предявеното в настоящото производство
вземане – Договор № 29/06/2014 от 16.06.2014 г.
Първото влязло в сила решение формира по отношение на съда и страните сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите вземането, негов предмет, факти, поР. което за
установено със задължителна сила следва да се приеме наличието на облигационна връзка
между страните по Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г., както и наличието и
валидността на клауза за неустойка с посоченото в исковата молба съдържание. Съгласно
4
възприетото в ТР 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. дело 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално
право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в
исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното материално
право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално
право, т. е. правопораждащите юридически факти. Субективното материално право не може
да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Съгласно т. 2
от цитираното ТР, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. ПоР. това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия
исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и
правната му квалификация.
В конкретния случай се установява, че с четири предходни съдебни решения между
страните е разрешен въпросът за дължимостта на неустойка по т. 10.3 от Договор №
40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. – съответно за периодите 11.09.2012 г. – 11.09.2015 г., 12.09.2015
г. – 11.08.2018 г., 12.08.2018 г. – 11.02.2020 г. и 11.07.2020 г. – 30.06.2021 г.
Предмет на настоящото производство е претенцията за неустойка по същия договор и
за същото неизпълнение, но за последващ период – 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г.
С оглед изложеното по-горе за обхвата на СПН, в настоящото производство не могат
да се пререшават въпросите за валидността на процесния договор, действието му, вкл. дали е
прекратен преди датата на влизане в сила на първото осъдително решение по иска по чл. 92
от ЗЗД, както и за наличието и валидността на клаузата за неустойка за забава.
Предмет на разглеждане могат да са само новонастъпили след влизане в сила на
посочените решения факти, от значение за претендираното от ищеца право, каквито не се
твърдят и не се установяват по делото.
Така, не се спори, че договорът не е прекратен на основание, различно от
поддържаното от ответника във всички производства – с изтичането на 3 месечния срок по
чл. 10.1. Не се спори и че в периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. ответникът не е искал
достъп до складовете, където се съхранява имуществото, предмет на договора между
страните, съответно не му е отказван такъв.
Настоящият състав споделя възприетото в Решение № 50125 от 22.12.2022 г., по т.д.
№994/2021 г. на ВКС, І т.о., че по отношение на предявени вземания на основание чл.92 ЗЗД,
възникнали въз основа на един договор за различни времеви периоди и предявени в
различни процеси, силата на пресъдено нещо на решението по такъв иск се формира по
отношение дължимостта на неустойката. При уговарянето й като мораторна, тя служи за
обезщетяване вредите на кредитора в резултат на неизпълнение на задължението на
длъжника на определения ден или след покана при липса на определен ден за изпълнение.
Неизпълнението във времево отношение предполага изтичането на определен период с
начало падежа на задължението и край – деня на престиране на главното задължение. Когато
неустойката за забава е определена в процентно съотношение към стойността на
просрочената престация за съответен интервал от време – ден, седмица, месец и пр.,
кредиторът може да претендира от длъжника заплащане на неустойка – еднократно за целия
срок на неизпълнението или частично за отделен период, респ. на части за няколко периода.
Във всички тези случаи вземането за неустойка за забава произтича от един и същ договор,
съдържащ клауза за този вид неустойка. При съдебно предявена претенция за неустойка за
забава за част от периода на забавата, влязлото в сила положително съдебно решение
формира, на основание чл.298, ал.1 ГПК, сила на пресъдено нещо относно фактите,
5
представляващи основания за нищожност на договора като цяло и на клаузата за неустойка в
частност.
При съобразяване на тези разяснения съдът приема, че производството по уважения
от въззивния съд с Решение № 355/09.02.2018 г. по в.т.д. № 5687/2017 г. на САС иск, предмет
на т.д. № 5766/2015 г. по описа на СГС, и настоящият спор имат за предмет различни части
на единно вземане по процесния договор за неустойка за едно и също неизпълнение, т.е.
касае се за частични искове, като първият е този по т.д. № 5766/2015 г. по описа на СГС.
Влязлото в сила решение по него формира сила на пресъдено нещо по отношение
дължимостта на неустойката, както и относно фактите, представляващи основания за
нищожност на клаузата за неустойка. Този извод произтича и от приетото по т. 2 от ТР №
3/22.04.2019 г. на ВКС – ОСГТК относно връзката на обусловеност между едновременно
висящите частични искове за различни части на едно и също вземане, която се обосновава с
възприетото, че решението по първия частичен иск може или изцяло да отрече със СПН
съществуването на цялото вземане (при отхвърляне на иска) или да установи със СПН
основанието (правопораждащите факти) на цялото вземане (при уважаване изцяло на иска).
Силата на пресъдено нещо, формирана с Решение № 355/09.02.2018 г. по в.т.д. №
5687/2017 г. на САС, влязло в сила на 15.10.2018 г., преклудира всички възражения на
ответника относно възникване на вземането за неустойка за неизпълнение за съответния
период, в това число и тези, релевирани в настоящото производство за прекратяване на
договора с изтичането на тримесечния срок по чл. 10.1, валидността на клаузата за
неустойка, за забава на кредитора за периода, обхванат от силата на пресъдено нещо.
На основание гореизложеното и въз основа на задължителната сила на цитираното
тълкувателно решение съдът приема, че клаузата по чл. 10.3 от процесния договор обвързва
валидно страните и поражда задължение за купувача „Джайден Юнайтед България“ ООД за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението да получи стоките от склада на
продавача – ищецът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, както и че ответникът е бил в
забава за изпълнение на това задължение в периода 11.09.2019 г. – 11.09.2015 г., за която
отговаря.
По делото не се установява след 11.09.2015 г. ответникът да е преустановил забавата
или да са настъпили нови факти, освобождаващи го от отговорност за нея, а възраженията
му за неоказано съдействие от продавача относно местоположението на стоките, техните
габарити, обем, тежест, наличието на технически средства за натоварването им и т.н. са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на постановените решения, обхващащи периода
до 30.06.2021 г. включително, като нито се твърдят, нито се установяват новонастъпили след
приключване на устните състезания по последното дело факти, вкл. ответникът да е искал
достъп до складовете и такъв да не му е предоставен, да е получил достъп, но по причини,
стоящи у продавача, да не е могъл да натовари стоките.
Установеното по делото обстоятелство, че част от вещите са предоставени за ползване
на военно формирование със Заповед ОС-5/15.02.2019 г. на Министъра на отбраната не
променят тези изводи. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по
делото, че вещите, предмет на процесния Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. са се
намирали в Регионален логистичен център гр. Разград, на който е подчинен складов район –
гр. Борово, откъдето е следвало да бъдат получени от ответника. Съгласно уговорките в
договора, продавачът се е задължил да ги предаде, а купувачът - да заплати и получи стоката
по вид, количество и цена, описани в Приложение № 1 към договора. Предмет на договора
са родово определени вещи, посочени с кодове и количества, като видно от спецификацията
на продаваното имущество, се касае за позиции, при които предмет на продажбата са
количества в стотици или хиляди броя. Договорът за продажба е сключен с изрична клауза
„франко ненатоварено превозно средство“ в складовете на продавача, което означава, че
последният има задължението да предаде стоките в своя склад без да отговаря за тяхното
натоварване. Както се приема в Решението от 08.07.2021 г. по т.д. № 1124/2020 г. по описа на
СГС, VI-10 състав, постановено по иск за неустойка по същия договор за предходен период,
и които изводи настоящият състав споделя, с оглед изричната клауза на чл. 4.1 от договора
6
от 11.06.2012 г., съгласно която собствеността върху стоката и рискът преминават върху
купувача с предаването й на последния в поделение на Българската армия, след подписване
на приемо-предавателен протокол, както и с оглед чл.24, ал.2 и чл. 64 от ЗЗД, доколкото в
процесния случай не се установява родовоопределените вещи, предмет на договора,
индивидуализирани като брой от всеки вид в спецификацията, да са отделени и обособени
след сключване на договора, и то поР. липсата на искане от страна на ответника като
купувач, то не може да се приеме, че е налице невъзможност за изпълнение на договорното
задължение на продавача да предаде описаните вещи в цялост, дори и с оглед установеното,
че част от посочените в спецификацията родовоопределени вещи са отбелязани като
разходени по цитираната заповед. ПоР. това само евентуален отказ на продавача да подпише
приемо - предавателен протокол по чл. 4 от договора, съответно да предаде вече
индивидуализираните вещи, може да обоснове извод за неоказване на съдействие от страна
на кредитора, съставляващо основание длъжникът – продавач да се освободи от последиците
от собствената си забава.
На основание гореизложеното съдът приема, че ответникът дължи за периода
01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. неустойка за забавено изпълнение съгласно чл. 10.3 от договора
от 11.06.2012 г. в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества за всеки
просрочен месец. Не се спори по делото, че неизтеглени са всички продадени вещи, чиято
стойност е 264 000 лева с ДДС, поР. което размера на неустойката за всеки започнат месец на
забава е 7 920 лева, а за исковия период от 12 месеца стойността на неустойката е 95 040
лева.
На основание гореизложеното съдът намира предявения иск за изцяло основателен и
доказан, поР. което следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството, които са в общ размер
на 13 701.60 лева – внесена държавна такса от 3 801.60 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 9 900 лева с ДДС.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД „Джайден Юнайтед България“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кирил и Методий“ № 7, ет.1,
ап.1, да заплати на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Искър“ № 8, сумата от 95 040 лева с ДДС,
представляваща неустойка по чл. 10.3 от Договор № 40/06/2012 г. от 11.06.2012 г. между
страните, дължима за забава получаването на закупена по силата на договора стока за
периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска – 15.05.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78
ал.1 ГПК – сумата от 13 701.60 лева за направените съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7