Р Е
Ш Е Н И Е
№ 854
гр. Русе, 20.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6435 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът
”ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД-София твърдят, че са се снабдили срещу ответницата със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 2577/18 г. по
описа на РРС за сумата от 1 839,19 лв., представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10885339/06.04.2011 г., 926,81 лв.–възнаградителна
лихва за периода 20.04.2015 г.-20.08.2017 г., 338,41 лв.–лихва за забава за
времето 21.04.2015 г.-13.04.2018 г., със законната
лихва върху първата сума от 25.04.2018 г., както и 112,09 лв.–разноски за
заповедното производство.Актът е връчен на длъжницата в хипотезата на чл.47
ал.5 от ГПК.
Твърдят, че на 19.08.2014 г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД предоставили в заем на ответницата сумата от 2000 лв., която
тя се задължила да върне разсрочено, съгласно погасителен план, на 36 месечни
вноски, ведно с възнаградителна лихва.На 21.04.2015 г. кредитополучателката
изпаднала в забава.Крайният срок за погасяване на дълга изтекъл на 20.08.2017
г.Страните уговорили, че при просрочие, в полза на кредитора ще се следва
обезщетение за забава.
Твърдят, че на 10.01.2017 г. между “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД бил сключен договор за цесия, по силата на който титуляр
на вземанията по посочения контракт станало второто дружество.Съгласно
задължението си по чл. 99 ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето.В изпълнение на поетия
ангажимент, ищецът изпратил писмено уведомление до ответницата, върнато като
непотърсено.Считат, че длъжницата трябва да се счита уведомена за прехвърлянето
на задължението на нов кредитор с факта на връчване н акнижата по настоящото
дело.
Искат да се признае за установено по отношение на ответницата,
че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 2577/2018 г. по описа на РРС, със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.Търсят се разноски
за двете производства.
Ответницата Е.Д.В.
не взема становище по предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 2577/ 2018 г. по описа на РРС в
полза на ”ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Е.Д.В. за сумите, заявени
по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10885339/19.08.2014 г., със законната лихва върху главницата от 25.04.2018 г. и 112,09
лв.-разноски в заповедното производство.Актът е връчен на длъжника в хипотезата
на чл.47 ал.5 от ГПК. Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.Разпореждането е връчено на страната на 04.09.2018 г.Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е
постъпила на 27.09.2018 г.
По делото няма
спор, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата е бил сключен Договор
за потребителски кредит № PLUS-10885339/19.08.2014 г. за сумата от 2000 лв.,
със застрахователна премия от 403,20 лв. и такса ангажимент от 70 лв., които кредитополучателката
се задължила да върне разрочено на 35 месечни погасителни вноски от по 103,88 лв.
и една последна месечна вноска от 104 лв. в срок до 18.08.2017 г.При усвояване
на кредита били удържани 646,92 лева, предназначени за погасяване на друг заем.В
чл.3 от раздел “Условия по договор за кредит” е посочено, че погасителните
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кледитора по подготовката и обслужването на кредита и
определена добавка, представляваща печалбата на дружеството.Общата стойност на
плащанията по кредита е 3 739,80 лв., включващи главница от 2 000
лв., застрахователна премия от 403,20
лв. и 1 336,60 лв.-договорна лихва.Страните уговорили, че лихвеният
процент по кредита ще е фиксиран и ще бъде в размер на 36,94 %.В чл.7 е посочен
редът на погасяване на задълженията-разноски, лихви, главница.В чл.5 от контракта е казано, че вземането на кредитора ще
стане предсрочно изискуемо при неплащане от заемополучателката на две месечни
вноски, като последната ще дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска.
По делото няма
спор, а това се установява и от назначената в производството икономическа
експертиза, че ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са предоставили на ответницата
сумата, предмет на договора за кредит.Заемополучателката от своя страна
направила погасяване на няколко месечни вноски, като последното плащане към
кредитора било извършено на 03.04.2015
г.На 20.04.2015 г. ответницата изпаднала в забава.До този момент били внесени
общо 770 лв.
В чл.27 от
договора е предвидена възможност за кредитора да прехвърли вземанията си по
контракта на трето лице.
На 10.01.2017
г. между кредитодателя и ищеца бил сключен договор за покупко-продажба.С него “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД придобили процесните вземания.
От страна на стария кредитор има потвърждаване на цесията.
Въз основа на изрично
пълномощно от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД ищецът е представил от името на
цедента уведомително писмо до ответницата.Документът е връчен на лицето в хода
на настоящото производство.
Назначеното в
производството вещо лице се е произнесло, че към 25.04.2018 г. заемополучателката
е имала непогасена главница по договора за кредит в размер на 1 761,03
лв., в която не е включена застрахователна премия, договорна лихва от 926,81
лв. за периода 20.04.2015 г.-18.08.2017 г., и 293,01 лв.-обезщетение за забава
за времето 21.04.2015 г.-13.04.2018 г. Вещото лице е посочило, че уговорената
възнаградителна лихва надхвърля над три пъти размера на законната лихва.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2577/2018 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Е.Д.В. и е за
заплащане на процесните суми. Заповедта е връчена на длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.В указаното
от съда време, заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си,
предвид което претенциите му са допустими.
По делото няма спор и са
ангажирани доказателства, че “БНБ Париба Пърсънъл Файненс” и
ответницата са били обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени
между тях Договор за потребителски кредит № PLUS-10885339/19.08.2014 г.,при условия и за суми,
така, както е заявено по исковата молба.Заемополучателката не оспорва, че
заемодателят й е предал реално уговорената сума.
В процесния случай ищецът твърди,
че е кредитор на ответницата, като правата му произтичат от
договор за цесия от 10.01.2017
г.Няма спор, че с този контракт ”БНБ Париба Пърсънъл Файненс” надлежно са прехвърлили вземането
си към
заемополучателката на ”Фронтекс Интернешънъл”.В този
смисъл са и констатациите на назначената в производството икономическа
експертиза.Разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само
ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.В процесния
случай страните са постигнали съгласие по този въпрос в чл.27 от контракта.
По делото са
представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария
кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия.Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго
лице, в това число и самия цесионер, да извърши
уведомяването.При
изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99 ал.4 от ЗЗД.Ответната страна няма възражение в
този аспект.Уведомяването на длъжника за смяната на кредитора е станало в хода
на настоящия процес.
Изхождайки от предмета на сделката-предоставяне на кредит
под формата на заем, както и от страните по нея-юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска
дейност, и ответникът, който е физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компететност, то същата има
белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за
потребителския кредит.Същевременно към него е приложима и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§
13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на
Европейското общностно право- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът
има задължение
да следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите
нрави /Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т.3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./, и когато е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016
г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.
Общата
потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че
неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато
липсва индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.В конкретния
случай, съдът намира, че са нарушени чл.143 т.9 и т.18 от ЗЗП.По делото не се
установи, ответницата да е получила преддоговорна информация от заемодателя за
точните параметри на кредита.В договора никъде не се дискутира предоставянето на
такава информация.Съдът намира, че текстът на документа не е достатъчно ясен за
потребителя как точно се формира главницата и каква стойност от нея потребителя
реално получава с оглед наличие на застраховка, такси и погасяване на друг
кредит.Клаузите по отношение на ГЛП и ГПР са също неравноправни, т.к. налагат
приемането на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора, в резултат на което не е бил в състояние да
прецени икономическите последици от сключването на договора.Съдът намира, че данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР в
такъв висок процент.Установената съдебна практика по сходни казуси приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, е ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава ( Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др). В случая това
съотношение не е налице.Визираните нарушения в посочените клаузи са толкова
съществени, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия
договор–чл.146 ал.5 от ЗЗП.Съгласно чл.26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката
би била сключена и без недействителните й части.В случая не е налице нито една
от тези две хипотези.Това обуславя недействителност на целия договор.Съгласно
чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по контракта.Ответницата е заплатила
на първоначалния кредитор общо сумата от 770 лв.В този случай тя продължава да дължи
на ищеца разликата до предоставената главница от 2 000 лева или 1 330
лв.Сумата се следва със законната лихва
от датата, посочена в заповедта за изпълнение.Мораторна лихва върху получената
чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се следва от поканата по арг.чл.84 ал.2 от ЗЗД.
При съобразяване на т.12 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство.С оглед
изхода на спора трябва да се променят присъдените в полза на дружеството разноски по
заповедното производство до 48,02 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.В.,
ЕГН **********,***, че дължи на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
район “Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, сумата от 1 330
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-10885339/19.08.2014 г., със законната лихва върху нея, считано от 25.04.2018 г., присъдена със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК под № 1407 от 26.04.2018 г. по ч.гр.дело № 2577/ 2018 г. по
описа на РРС, и
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Фронтекс Интернешенъл” ЕАД-София
да бъде признато за установено по отношение на Е.Д.В., ЕГН **********,***,
че им дължи присъдените суми със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 1407
от 26.04.2018 г. по ч.гр.дело № 2577/ 2018 г. по описа на РРС над 1 330 лв. до 1 839,19 лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем № 5 PLUS-10885339/19.08.2014 г., 926,81 лв.-договорна лихва за периода 20.04.15 г.-20.08.2017
г., и 338,41 лв.-обезщетение за забава за времето 21.04.2015 г.-13.04.2018 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Д.В., ЕГН
**********,***, да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район “Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет.7, по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, ”Юробанк България” АД, сумата от 197,71 лв.-разноски по делото, както
и 48,02 лв.-разноски по ч.гр.дело № 2577/2018 г. по описа на РРС.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването
му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/