МОТИВИ към присъда № 155, постановена на 12.04.2010г. по НЧХД № 662/2009г. на Търговищкия районен съд.
Подсъдимият Ю.В.Р., с ЕГН: ********** *** е предаден на съд с обвинение по чл.146, ал.1
от НК за това, че в периода 10.05.2009г.- 03.08.2009г. в гр. Търговище казал
думи унизителни за честта и достойнството на К.И.К. *** нейно присъствие.
В наказателното производство бе приет за съвместно
разглеждане предявения от К.И.К. срещу подсъдимия Ю.В.Р. граждански иск за
сумата от 9000лв., представляваща обезщетение за претърпените в резултат на
престъплението по чл.146, ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането.
В съдебно заседание частната тъжителка поддържа
обвинението така, както е повдигнато с тъжбата. Пледира за осъдителна присъда
по отношение и на подсъдимия, като намира за безспорно доказано деянието,
описано в тъжбата. Моли за уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.
Упълномощеният защитник на подсъдимия намира
обвинението, повдигнато с тъжбата срещу неговия подзащитен за недоказано и
пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Ю.Р. и тъжителката К.К. не живеят във фактическо
съжителсване, но имат дете, на име Р.. Тъжителката притежава две сим карти, с
номера ;;;;; и ;;;;;. Подсъдимият е
съдружник във „Форест груп 2007”
ООД гр. Омуртаг. За служебни нужди, дружеството притежава сим карта с номер ;;;;.
На 10.05.2009г. тъжителката получила на
телефон с номер ;;, кратки текстови съобщения, изпратени от телефон с номер ;;;;,
със съдържание: „Наистина ще се окаже, че си много ..”, „Наистина си ..”., „Ти
си ... Дано Р. не стане като теб. А твоята … е безгранична. Чак те съжелявам”.
На 26.07.2009г. тъжителката получила на телефон с номер ;;, кратки текстови
съобщения, изпратени от телефон с номер ;;;;, със съдържание: „Голяма ..си”,
„Това, че не даваш да видя Р., след време тя ще ти го върне. Голяма мастия си”.
На 14.07.2009г. тъжителката получила на телефон с номер ;;;, кратко текстово
съобщение, изпратено от телефон с номер ;;;;, със съдържание: „Твои колеги ми
казваха, че не си хубав човек, но аз не им вярвах. Ти си .. да пускаш жалби
срещу колегите ти. Ставаш за подигравка между тях.” На 29.04.2009г. тъжителката
получила на телефон с номер ;;;, кратки текстови съобщения, изпратени от
телефон с номер ;;;;, със съдържание: „Голяма .. си”, „Не искам да те виждам
повече. Наистина си ..”. На 03.08.2009г. тъжителката получила на телефон с
номер ;;;, кратко текстово съобщение, изпратено от телефон с номер ;;;;, със
съдържание: „Твоята мръсотия ще те унищожи. .. .. си ти”.
Съгласно заключението на съдебно- техническата
експертиза, мобилният апарат м. „Моторола”, м. „С 115”, с ИМЕИ № 359808- 00-
957583- 1 е с поставена в него СИМ карта на М- Тел № ;;;;;;. За периода
10.05.2009г.- 03.08.2009г. са получени следните кратки текстови съобщения,
изходящи от 0555 (номер ;;;;): „Наистина ще се окаже, че си много …”, „Наистина
си ..”., „Ти си .. Дано Р. не стане като теб. А твоята .. е безгранична. Чак те
съжелявам”, „Голяма ..си”, „Това, че не даваш да видя Р., след време тя ще ти
го върне. Голяма …си”. В телефонния указател, под името „0555” отговаря номер ;;;;.
Мобилен апарат м. „Сименс”, м. „СХ-65”, с ИМЕИ № 35354000- 046400-
6, с поставена в в него СИМ карта на „Глобул” № 89359051000200344689, е с телефонен номер ;;. За периода
10.05.2009г.- 03.08.2009г. са получени следните кратки текстови съобщения,
изходящи от 0555 (номер ;;;;): „Твои колеги ми казваха, че не си хубав човек,
но аз не им вярвах. Ти си .. да пускаш жалби срещу колегите ти. Ставаш за
подигравка между тях.”, „Голяма .. си”, „Не искам да те виждам повече. Наистина
си ..”. На 03.08.2009г. тъжителката получила на телефон с номер ;;;, кратко
текстово съобщение, изпратено от телефон с номер ;;;;, със съдържание: „Твоята
мръсотия ще те унищожи. … си ти”. В телефонния указател, под името „0555” отговаря
номер ;;;;.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след
анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на
свидетелите А. И., М. Г., В. С., заключението на съдебно- техническата
експертиза, както и писмените
доказателства, приложени към делото.
Съдът даде вяра на показанията на св. А. И. и св М. Г.. Същите са конкретни, ясни и последователни.
Показанията им кореспондират и с обективните данни, съдържащи се в справката,
изготвена от „Форестгруп 2007”
ООД гр. Омуртаг. Така от показанията на
св. И. се установява, че в периода 10.05.2009г.- 03.08.2009г. същият работил в
„Форестгруп 2007”
ООД гр. Омуртаг. Твърди, че дружеството притежавало служебни мобилни телефони и
сим карти, които се изплзвали от работниците, включително и свидетеля. От
показанията на свидетеля се уставовява, че в дружеството нямал установен ред,
по който се ползвали телефоните, като при нужда, работникът вземал телефон,
който е наличен. От показанията на св. Г. се установява, че същият е Управител
и работи като „Началник транспорт” в дружеството. Установява се още, че за
служебни нужди, дружеството притежавало телефони и сим карти. Същите се
използвали от работници на дружеството. Установена практика било, при нужда,
работникът да взема телефон и сим карта, които са налични, като нямало
установен ред, по който се ползвали телефоните и сим картите, не били налице и
писмени документи, удостоверяващи предоставянето за ползване на конкретен
телефон. Показанията на двамата свидетели корелират по между си по отношение на
обстоятелствата, че дружеството притежава няколко на брой мобилни телефона и
сим карти, които работниците ползвали за служебни нужди. Показанията им
кореспондират по между си и по отношение на обстоятелството, че в дружеството
нямало установен ред, по който работниците ползвали телефните и сим картите,
както и документи, удостоверяващи предоставяне ползването конкретни телефон и
сим карта на определен работник. Съдът кредитира и показанията на св. Стоянов.
Същите са последователни, логични, кореспондиращи с показанията на св. И. и св.
Г., на които съдът даде вяра, както и на данните, съдържащи се в справка,
изходяща от „Форестгруп 2007”
ООД гр. Омертаг. Действително, св. Стоянов се намира в родствена връзка с подсъдимия.
Това обстоятелство обаче не е основание априори да се дискредитират неговите
показания, защото те не са изолирани от
доказателствения материал, а обратно, подкрепят се изцяло от посочените по-горе доказателства, вкл. и от
показанията на св. И. и Г.. Показанията на последните са безпристрастни и незаинтересовани от изхода
на спора. Достоверността на едни или други доказателства се определя не от
качеството на свидетелите, които са ги установили, т.е. дали се намират в
родствена връзка или не със страните, както и дали са формално заинтересовани
от изхода на делото, а от последователност, убедителност, вътрешна и спрямо
другите доказателства непротиворечивост. Така, както вече съдът посочи, показанията
на св. Стоянов са последователни, логични, кореспондиращи както по между си,
така и с показанията на св. И. и св. Г., писмените доказателства- справка,
изходяща от „Форестгруп 2007”
ООД гр. Омуртаг, справка, изходяща от „Космо
България Мобайл” ЕАД гр. София.
От приложената справка, изходяща от „Космо България
Мобайл” ЕАД гр. София се установява, че телефонен номер ;;;; принадлежи на
„Форест груп 2007”
ООД гр. Омуртаг. От справката се установява още, че „Космо България Мобайл” ЕАД
гр. София не разполага с данни кои физически лица ползват всяка една от сим
картите, принадлежащи на клиенти- юридически лица. От приложената справка,
изходяща от „Форест груп 2007”
ООД гр. Омуртаг се установява, че телефонен номер ;;;;, за периода 10.05.2009г.-
03.08.2009г., е бил предоставен за ползване на лицата: Ю.В.Р., К.К., А. М., В. Р.,
В. Ю..
При тези данни, съдът намери за недоказано по безспорен и несъмнен
начин обвинението срещу подсъдимия за
извършено престъпление по чл. 146, ал.1 от НК. Доказано е обстоятелството, че
тъжителката е получила кратки текстови съобщения. Съгласно записаното в справката,
изходяща от от „Космо България Мобайл”
ЕАД гр. София, както и заключението на съдебно- техническата експериза,
получените от тъжителката кратки текстови съобщения, изхождат от мобилен номер ;;;;,
който принадлежи на „Форестгруп 2007”
ООД гр. Омуртаг. Безспорно, преценени на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойноството на всекиго,
използвани в кратките текстови съобшения изрази- „.. ..”, „..”, „..”, „голяма ..”,
„голяма …”, „ ..”, „долна …а” са унизителни за честта и достойноството на
тъжителката. Следва да се посочи, че възражението на защитника на подсъдимия,
че деяние, извършено чрез изпращане на кратки текстови съобщения е
несъставомерно към престъплението „обида” е неоснователно. Обективната страна
на престъплението „обида” включва две форми на изпълнително деяние: обида чрез думи, когато деецът казва нещо унизително за честта и
достойнството на засегнатия, каквато се твърди от тъжителката, че е налице в
настоящия случай и обида чрез действие,
когато деецът извършва нещо
унизително за честта и достойнството на засегнатия. Първата форма на
изпълнителното деяние може да се осъществи по различен начин- устно или
писмено. Именно писмено, чрез кратки текстови съобщения, възприети
непосредствено то тъжителката, е начина, по който са казани обидни за честта и
достойнството на тъжителката думи. По отношение обстоятелството- дали тези
обидни изрази са казани от подсъдимия, т.е. относно авторството на деянието: По
отношение на съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние не са
налице доказателства, освен твърденията на тъжителката, изложени в тъжбата. От
писмените доказателства по делото- справката, изходяща от „Форест груп 2007” ООД гр. Омуртаг и
„Космо България Мобайл” ЕАД гр. София се установява по категоричен начин
обстоятелството, че тъжителката е получила кратки текстови съобщения, съдържащи
обидни изрази, изходящи от мобилен номер ;;;;. От приложената справка, изходяща
от „Космо България Мобайл” ЕАД гр. София се установява, че мобилен номер ;;;;
принадлежи на „Форест груп 2007”
ООД гр. Омуртаг. Досежно начина на ползване на мобилните телефони и сим
картите, принадлежащи на дружеството, бяха разпитани св. И., св. Г. и св.
Стоянов. От събраните гласни доказателства се установи, че установена практика
в дружеството била (включително и през инкриминирания период- 10.05.2009г.-
03.08.2009г.) при нужда, всеки работник да взема произволен телефон и сим карта
към него, без да са установени правила, уреждащи зачисляване на конкретен
телефон и сим карта на определен работник. При наличието само на косвени доказателства по делото, същите в своята съвкупност следва да водят до
един единствен възможен извод за виновност, което в случая по изложените
съображения не е така. При така ангажираните и
анализирани доказателства не би могъл да се направи безспорен и
несъмнен извод, че именно подсъдимият,
по описания в тъжбата начин, е казал, чрез кратки текстови съобщения, думи,
унизителни за честта и достойноството на тъжителката. Не се установи по
категоричен начин, че след като процесния телефонен номер е собственост на
„Форест груп 2007”
ООД гр. Омуртаг, същият е бил предоставен за ползване на подсъдимия. Напротив,
установи се, че след като при нужда, всеки работник да взема произволен телефон
и сим карта към него, включително и процесния телефонен номер, то всеки от
работещите в дружеството е имал достъп до телефонния номер. Горното обуславя
извода, че събраните доказателства не са достатъчни за обосноваване на
безспорен и категоричен извод за съпричасността на подсъдимия към престъпление
по чл.146, ал.1 от НК, в което е обвинен.
При тези данни, съдът намери обвинението,
повдигнато с тъжбата за недоказано по безспорен и категоричен начин, поради
което призна подсъдимият Ю.В.Р. за невиновен в това да е извършил спрямо
тъжителката престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
С оглед оправдаването на подсъдимите,
предявеният граждански искове се явява неоснователен, поради което като такъв беше
отхвърлен, като неоснователен. При така установено, съдът счете, че в конкретния случай не е налице
престъпление, нито деликт. Не са налице и противоправно деяние, извършено от
подсъдимия, не е налице виновно негово поведение, нито е налице причинна връзка
между поведението на подсъдимия и причинените вреди. Деликтната отговорност се
поражда тогава, когато има увреждане, което е резултат на виновно и
противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. да е
установена причинна връзка между виновното и противоправно поведението и
увреждането. Установи се, че в случая не
е налице противоправно поведение на подсъдимия, в резултат на което да са
настъпили вреди за тъжителката, нито е налице виновно негово поведение.
Въз основа на изложените мотиви,съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: